Решение по дело №6395/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 15.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и шести юни, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                            

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 6 395 по описа за 2019 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) на М.В.К. срещу З. „О.“ АД за заплащане на 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 19.10.2018 г.

 

[2] ОСЪЖДА М.В.К. да заплати на З. „О.“ АД 2 011,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[4] Ако ищцата обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 50,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[5] М.К. е заявила в искова молба от 14.05.2019 г., че на 19.10.2018 г. е участвала в ПТП, предизвикано от Б.К.. От това ПТП М.К. е получила:

1. сътресение на мозъка;

2. контузия на лявата гръдна половина и коремна област;

3. хематом по страничната повърхност на лявата мишница;

4. разтегнати вратни връзки.

 

[6] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Б.К. е била застрахована при ответника З. „О.” АД (ОЗК). М.К. е поискала от ОЗК да ѝ заплати обезщетение за неимуществени вреди, но той не го е направил. Затова тя моли съда да осъди ОЗК да ѝ заплати 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната лихва върху обезщетението от 19.10.2018 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-3).

 

2.           На ответника

 

[7] ОЗК е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. Б.К. не е причинил ПТП;

2. ищцата не е претърпяла всички твърдени вреди;

3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

3. ищцата е допринесла за настъпването на уврежданията, защото не се е  държала, докато се е возила в автобуса. Затова ОЗК моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 17-20).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[8] Не се спори, че М.К. е била родена на *** г.  През 2017 г. е починал съпругът ú. Тя  е била пенсионерка, но е искала да започне работа (показанията на свидетелката К., л. 111).

 

[9] На 19.10.2018 г. около 11:15 часа М.К. е пътувала в автобус 111, който е бил управляван от свидетеля К. по Околовръстен път в участъка от бул. „Цар Борис III“ към ж. к. „Люлин“ с около 40 км/ч. М.К. е пътувала права, в близост до първата врата на автобуса, като се е държала за държачите.

 

[10] Когато автобусът е приближил кръстовището с ул. „Любляна“, той е започнал плавно да спира, но на около 10 метра от кръстовището от съседната лента за движение два автомобила са преминали в неговата лента за движение. За да не ги удари автобусът, свидетелят К. рязко е задействал спирачната уредба. Той е успял да предотврати удар, но вследствие на рязкото спиране М.К. е паднала (показанията на свидетелите К. и В., л. 107-110; заключението и показанията на вещото лице М., л. 89-99 и л. 106-107; пътния лист, л. 66; сведенията от М.К., Б.К. и М.С., л. 66-69[1]).

 

[11] От падането М.К. е получила:

1.           контузия на главата със сътресение на мозъка;

2.           подкожен хематом по страничната повърхност на лявата гръдна половина и коремната област. Не се спори, че към този момент ГО на Б.К. е била застрахована при ответника ОЗК.

 

[12] За кратко М.К. е изгубила съзнание. Тя е била отведена във ВМА, където е било установено, че е била контакта, адекватна с 15 точки по Глазгоу кома скала. Там тя е била лекувана три дни с парацетамол, пентофилин, рингер, деган. След изписването ú, лекарите са препоръчали да се лекува с квамател, мовалис, диклак, бетасерт. Лекарите са ú препоръчали да носи имобилизираща превръзка на лявата ръка, защото са се съмнявали, че М.К. е имала фисура на лявата раменна кост.

 

[13] М.К. се е възстановила за по-малко от 30 дни, като през първата седмица е изпитвала силни болки. Тя е изпитвала неудобства за 30 дни от имобилизиращата превръзка на лявата ú ръка (заключението на вещото лице д-р С., л. 84-88).

 

[14] Докато се е възстановявала, за нея се е грижила дъщеря ú. М.К. се е отказала да започва работа (показанията на свидетелката Костадинов, л. 111).

 

[15] Уврежданията на М.К. са по-леки от тези, предмет на обезщетяване на решение на САС 550-2018-12-ти с-в по в. гр. д. 6 014/2017 г. Те са еднакви по тежест с уврежданията, предмет на обезщетяване на решения на САС 462-2019-14-ти с-в по в. гр. д. 1 790/2017 г. и 2856-2018-7-ми с-в по в. гр. д. 3158/2018 г.  (показанията на вещото лице д-р С., л. 105-106).

 

[16] На 28.11.2018 г. М.К. е поискала от ОЗК да ú изплати обезщетение. Не се спори, че той не го е направил.

 

[17] М.К. е заплатила: 1 430,00 лева на адвокат (л. 4); 100,00 лева държавна такса, като съдът я е освободил за разликата над 100,00 лева до 1 200,00 лева (л. 13 и л. 10); 300,00 лева за вещи лица (л. 48-49); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 40). Общо разноските ú са за 1 835,00 лева. ОЗК е заплатил: 1 716,00 лева на адвокат (л. 102-103); 260,00 лева за вещи лица (л. 37, 39); 30,00 лева депозит за свидетел (л. 38); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 44). Общо разноските му са за 2 011,00 лева.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[18] М.К. е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Искът е неоснователен.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ.

 

[19] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[20] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е  причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени /имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищците обезщетение за тези вреди.

 

[21] Съдът установи, че:

1. на 19.10.2018 г. М.К. е участвала в ПТП;

2. от него М.К. е получила увреждания;

3. виновен за това ПТП обаче, е бил не Б.К., чиято ГО е била застрахована при ОЗК, а други двама неизвестни водачи на автомобили;

4. от уврежданията М.К. е претърпяла неимуществени вреди;

5. ОЗК не е изплатил обезщетение на М.К.. Не е налице една от предпоставките за уважаването на иска, а именно Б.К. виновно да е причинил ПТП. Затова съдът го отхвърля.

 

[22] Съдът приема, че Б.К. не е бил виновен за настъпването на ПТП, защото макар той да е нарушил чл. 132, т. 2 от ЗДвП да осигури безопасното превозване на пътниците, като е спрял рязко, той е направил това, за да предотврати по-големи вреди, а именно удар в двата засекли го автомобила. Ето защо не Б.К., а двамата неизвестни водачи са виновни за настъпването на ПТП.

 

2. По разноските

 

[23] ОЗК също търси разноски. Той е направил такива за 2 011,00 лева.

 

[24] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска изцяло. Затова съдът осъжда М.К. да заплати на ОЗК 2 011,00 лева разноски по делото.

 

Съдия: