Решение по дело №57978/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3158
Дата: 22 февруари 2024 г.
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20231110157978
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3158
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110157978 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Р. П. В. срещу „Б., с която е
предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване съществуването на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
44346/2023г. по описа на СРС, а именно: 488,96лв., представляваща обезщетение на
основание чл. 7, пар. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. за закъснение с
повече от 3 часа на полет № FB984 от дата 05.07.2023г. с маршрут Бургас - София,
ведно със законната лихва за период от 04.08.2023 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между страните по делото е сключен договор за въздушен
превоз, по силата на който ответникът се задължил да го превози с полет № FB984 от
05.07.2023г. по направление Бургас-София с планиран час на излитане 21:00ч. и час на
кацане 21:50ч. Посочва, че се явил навреме на гишето за регистрация, но самолетът
излетял със закъснение и пристигнал в крайната дестинация с над 3 часа закъснение.
Поддържа, че разстоянието между двете точки било под 1500км и има право на
обезщетение за закъснението.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
уважен предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба извън срока по чл. 131, ал. 1
ГПК. В него прави възражение, че ищецът не се явил навреме за полета, а именно 45
минути преди уговорения час, както и че имало удар от мълния в корпуса на самолета,
но не по време на процесния полет, а на предходен такъв. В депозираното възражение
по чл. 414 ГПК излага съображения, че полетът не бил изпълнен на време поради
извънредни обстоятелства, изразяващи се в лоши метеорологични условия.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е установителен иск с
1
правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004г.
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване, че между страните е сключен валиден договор за превоз на пътници, по
силата на който ответникът се е задължил да го превози на твърдените дата и час по
сочения маршрут; че се е явил навреме за полета; че полетът е бил отменен; че
разстоянието между точката на излитане и точката на кацане е над 1500 км.; размерът
на дължимото обезщетение. В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, от
които произтичат възраженията му, въведени своевременно с депозираното
възражение по чл. 414 ГПК, доколкото отговорът на исковата молба е извън срок, а
именно, че са били налице извънредни обстоятелства, довели до закъснение на полета,
които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки,
изразяващи се в лоши метрологични условия, за които обстоятелства съдът му е указал,
че не сочи доказателства.
С изготвения доклад по чл. 146 ГПК съдът е отделил за безспорно по делото, че
между страните е сключен валиден договор за превоз на пътници, по силата на който
ответникът се е задължил да превози ищеца на твърдените дата и час по сочения
маршрут; че ищецът се е явил навреме; че полетът е изпълнен със закъснение повече от
3 часа; че разстоянието между точката на излитане и точката на кацане е под 1500 км.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил, че ищецът се е явил 45 минути
преди обявения час на излитане. На първо място, отговорът на исковата молба е
подаден извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Но по-важното е, че това възражение в
случая е без съществено значение, доколкото по делото не е спорно, че ищецът е бил
пътник на полета и се е превозил с него по сочения маршрут, но самият полет е бил
изпълнен със закъснение. Тоест, същият е бил изпълнен със закъснение по причини,
които не зависят от поведението на ищеца. По отношение на възражението за наличие
на извънредни обстоятелства, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ответната
страна по спора следва да докаже положителния факт на настъпило извънредно
обстоятелство, което е препятствало възможността за извършване на полета в
уговорения час, което би могло да доведе до освобождаване от отговорност на
превозвача. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът му е указал, че не сочи
доказателства за тези факти, като ответникът не е предприел активно поведение по
установяването им с допустими и относими доказателствени средства. С оглед на това,
съдът следва да приложи неблагоприятните последици при неизпълнение на
процесуалното задължения на страна в процеса да установи чрез пълно доказване
фактите, за които носи тежестта, и да ги приеме за ненастъпили. В случая, това
означава, че по делото не е установено закъснението на полета да се дължи на
непредвидено извънредно обстоятелство, което да освободи превозвача от отговорност.
В чл. 7 от Регламент № 261/2004г. размерът на обезщетението е фиксиран и за
всички полети с разстояние под 1500км. същото е в размер на 250 евро с левова
равностойност 488,96лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът има право на обезщетение за
закъснението на процесния полет. Ето защо, предявеният установителен иск се явява
изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на присъждане
на сторените разноски има ищецът, който е доказал направата на такива в размер на
25лв. за държавна такса и 400лв. за адвокатско възнаграждение за заповедното
производство и в същия размер за исковото производство. Възражението на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в
минимален размер.
2
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския Парламент и на Съвета от Р. П. В., ЕГН: **********, с адрес: ., срещу
„Б., ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Слатина, Аерогара
София, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 44346/2023г. по описа на СРС, а именно:
488,96лв., представляваща обезщетение на основание чл. 7, пар. 1, буква „а“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004г. за закъснение с повече от 3 часа на полет № FB984 от
дата 05.07.2023г. с маршрут Бургас - София, ведно със законната лихва от 04.08.2023г.
до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б., ЕИК: ,, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Слатина, Аерогара София, да заплати на Р. П. В., ЕГН:
**********, с адрес: ., сумата от 425,00лв. – разноски в заповедното производство и
сумата от 425,00лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3