Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2019г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на седемнадесети април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива И.,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 8063 по описа за 2017г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
В исковата молба Т. В.Т. твърди, че на 18,04,2014г. около 13,30ч., в гр.София, по бул. *****,
пострадала при настъпило ПТП, причинено виновно от П.Н.С., водач на л.а. марка
„Мерцедес А 160“, per. № *****, за което е съставен
Констативен протокол с пострадали лица № 396/18,04,2014г., от СДВР – Отдел
„Пътна полиция“ и образувано ДП № 11188/2014г. на СРТП „ОДП“ – СДВР, който на
18,04,2014г., нарушавайки правилата за движение по пътищата регламентирани в
ЗДвП, предприел маневра завой надясно от бул.“Ломско шосе“, при което в
момента, в който като пешеходец пресичала насрещно по продължение на тротоара,
представляващо пешеходна пътека по смисъла на Пар. 6,
т. 54, изр.второ от доп.разпоредби на ЗДвП, прегазил с автомобилната гума
лявото и ходило, като имал възможност да възприеме своевременно движението и с
предимство като пешеходец и предотврати удара чрез спиране, но не го е сторил.
Отговорността на водача била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица
№ 22113002523813, валидна от 22.10.2013г., до 06.08.2014г.
Твърди, че след ПТП е откарана по спешност в изключително тежко състояние,
в УМБАЛСМ “Пирогов” ЕАД, гр. София. Установено било, че е получила следните
травматични увреждания: фрактури на 3-та, 4-та и 5-та метатарзални
/предходилни/ кости на лявото стъпало, а впоследствие
алгоневродистрофия /локална болка, оток зачервяване/ на глезенната
става и лявото ходило, и тромбоза на лявата задколявна
вена. Извършено било наместване на фрактурите и поставена гипсова имобилизация на лявото ходило.
Твърди, че след изписването продължил лечението и възстановяването си в
домашни условия. Носила гипса в продължение на два месеца и половина. След това
започнала да се придвижва с патерици. Долната част на левия крак била отекла и
изключително болезнена. По късно в началото на август 2014г. се появили болки,
напрежение и оток в левия крак. Поставили диагноза тромбоза на лявата задколявна вена. Отново била хоспитализирана за периода от
06,08,-11,08,2014г.
Твърди, че в резултат на травмата и проведеното лечение търпяла и
продължава да търпи и към момента силни и продължителни болки и страдания,
които към момента се усилват с промяна на времето, и има сериозно затруднение в
движението. Продължителното лечение и причинило силен стрес и влошило
качеството и на живот. Не можела да спи и отслабнала с повече от 20 кг. Към момента
се придвижва с бастун.
Претендира присъждане на сумата 30000,00лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на деликта - 18,04,2014г., претърпени в резултат на ПТП
настъпило на 18,04,2014г. , виновно причинено от П.Н.С. при нарушение правилата
на ЗДвП, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица
№ 22113002523813, валидна от 22.10.2013г., до 06.08.2014г.
В отговора на исковата молба
постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение с виновния водач по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД,
със застрахователна полица № 22113002523813, валидна от 22.10.2013г., до
06.08.2014г.
Оспорва механизма на ПТП с твърдението, че в резултат на настъпването му за
ищцата не са настъпили твърдяните травматични
увреждания.
Възразява, че не е налице причинно-следствена връзка на претендираните
вреди с ПТП.
Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на лекия автомобил.
Навежда довод за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца с твърдението, че е предприела пресичане на необозначено и
съответно сигнализирано за целта място, в нарушение на нормата на чл. 113 ЗДвП,
с което сама себе си е поставила в риск.
Възразява, че вземането за лихви е погасено по давност.
В отношение на евентуалност оспорва претенцията за вреди по размер. Счита,
че е необосновано завишена.
В допълнителната искова молба
постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и допълнителният
отговор на исковата молба по чл. 373,
ал. 1 от ГПК не са направени нови твърдения и възражения.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От заключението по приетата САТЕ се установява следното: На 18,04,2014г.,
около 13,30ч. в гр.София, по бул . *****, се движил
л.а. марка „Мерцедес А 160“, per. № ***** управляван
от П.Н.С.,*** към ул. „Хан Кубрат“. При достигане на бл. 172 автомобилът е
спрял на стоп – линията на кръстовището с ул. „Дравски
бой“, вход/изхода от бл. 172. Пешеходецът Т. В.Т. е предприела пресичане на
пътното платно на ул. „Дравски бой“ от южния към
северния тротоар, в посока срещу лекия автомобил, с начин на придвижване „бърз
ход“ в условия на дъжновалеж. При подаване на
разрешителен сигнал на светофара водачът П.Н.С. е потеглил в ускорителен режим
и извършване на маневра „завой надясно“ за навлизане в пътното платно на ул. „Дравски бой“. В момента, в който е опорен десен крак на
пешеходеца Т. В.Т., предното ляво колело на л.а. е прегазило левият и крак по
ходилото, в предната част. Поради ниската скорост на движение на автомобила и
отсъствие на съприкосновение – удар по пешеходеца по автомобила не са
регистрирани деформации и забърсвания. Не е настъпило отхвърляне или прегазване
на тялото на пешеходеца.
Съгласно заключението причина за ПТП е от субективен характер – действията
на водача с органите за управление и професионално неправилно поведение при
извършване на манелната за десен завой, без да се е
убедил, че не създава опасност за останалите участници в движението. За да
предотврати ПТП водачът е следвало да намали скоростта на движение на
управлявания л.а., включително да спре за да осигури преминаването на
пешеходеца, след което да възобнови предприетата маневра за извършване на десен
завой.
От заключението по приетата СМЕ се установява следното: Вследствие ПТП от
18,04,2014г., като пряка и непосредствена последица ищцата е получила следните травматични
увреждания и последвало усложнение от тях: фрактури на 3-та, 4-та и 5-та метатарзални /предходилни/ кости
на лявото стъпало. Уврежданията са довели до трайно затруднение на движенията
на левия долен крайник за срок по дълъг от 30дни, в случая до 5-6 месеца. При
постъпване в болница е извършено ренгеново изследване
и наместване на счупените кости, които са обездвижени с гипсова лонгета.
Възстановителния период е бил следният: на 40-тия ден считано от денят на злополуката гипсовата лонгета
е била свалена и започната рехабилитация с пестепенно
натоварване на левия крак. Движението е било първоначално на две патерици, а
после с една патерица. Счупените кости на лявото ходило са зарастнали
в обичайния за ортопедичната практика срок от 40дни. Поради настъпило съдово
усложнение около 3 месеца след процесната злополука
ищцата е започнала лечение за установена частична непроходимост на лявата задколянна артерия.
Съгласно СМЕ получените фрактури са водели болки и страдания за срок около
3 месеца, като през първите 2-3 седмици непосредствено след злополуката и около
2-3 седмици по време на рехабилитацията болките са били с интензивен характер.
Извън тези периоди ищцата е търпяла болки от периодичен характер, за които е
ползвала седативни и обезболяващи средства. Наред с търпяните болки първите 40дни ищцата не е трябвало да
стъпва на левия крак, което е затруднявало движението и обслужването и в
ежедневието.
Три месеца след злополуката при контролен преглед ищцата е диагностицирана със състояние алгоневродистрофия
/локална болка, оток зачервяване/ на глезенната става и лявото ходило. Въпреки проведеното
лечение състоянието не се подобрило съществено. На 06,08,2014г. е приета в
болнично заведение с диагноза тромбоза на лявата задколянна
вена.
Съгласно заключението полученото съдово усложнение алгоневродистрофия
има причинна връзка с претърпените фрактури на ляво ходило. За него е проведено
лечение. Полученото усложнение тромбоза на лявата задколянна
вена може да се дължи на много фактори, а получените фрактури не са основна
причина за него. Ищцата има тежки съпътстващи сърдечно съдови заболявания от
преди ПТП, които са в основата на това усложнение.
В резултат на усложненията, извън периода на лечение на фрактурите ищцата е
търпяла болки с намалена интензивност, като натиск, парене, стягане в областта
на засегнатата вена, което е налагало често да ползва седативи.
По късно до 6-ти месец от травмата болките са станали спорадични и са
отзвучавали след прием на аналгетици.
Към момента фрактурата е зарастнала окончателно,
без остатъчни деформации. Движенията на лявата глезенна
става и на пръстите на ходилото са възсатновени.
Ищцата се придвижва самостоятелно с помощта на бастун и с щадяща походка.
Налице са множество съпътстващи заболявания и общо влошено здравословно
състояние.
От показанията на разпитания в качеството на свидетел водач на л.а. П.Н.С.
се установява следното: Ударът, който настъпил на бул. ***** посока центъра бил
неспасяем, защото пешеходецът Т. В.Т.
тичала в дъжда с чадър и качулка, поради което нищо не виждала и се
бутнала в предния ляв калник на колата. Гумата минала през крака и. Съгласно
показанията пострадалата била видимо неадекватна. След ПТП водачът я откарал в
болницата, а по късно и до домът и.
От показанията на свидетеля Г.Б.Т. – съпруг на ищцата се установява, че
след ПТП през април 2014г. ищцата физически и прихически
се разбила. Вените на крака и били разкъсани. Гипсирали крака, но след месец и
половина отново поставили гипс, цащото костите не
били зарастнали. Гипсирали я и трети път и чак фелруари и свалили окончателно гипса. След гипса много я
боляло. И до сега сутрин и вечер свидетелят я мажел с обезболяващ гел, защото още имала болки. Вече от 3-4 месеца била по
адекватна. До тогава не можела да се движи свободно и да върши домакинските си
задължения. Хранела се в леглото. Отслабнала 20кг. Движела се първо с патерици
и бастут, а сега само с бастун.
Между страните е прието за безспорно че по отношение на увреждащия
автомобил е била налице валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.”
АД, със застрахователна полица № 22113002523813, валидна от 22.10.2013г., до
06.08.2014г.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., Дв, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016 г./, вр. Пар. 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента,
трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяни
вредоносен резултат.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че по отношение на увреждащия автомобил и водача П.Н.С. е имало
валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица
№ 22113002523813, валидна от 22.10.2013г., до 06.08.2014г.
Съдът намира заключението на САТЕ и СМЕ за обективни и компетентно дадени и
като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра изцяло.
Намира показанията на разпитаните свидетели за обективни и безпристрастно
дадени, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други, поради което и на
тях дава вяра изцяло. Тези на свидетеля Г.Б.Т. цени при условията на чл. 172 ГПК и ги кредитира напълно, като дадени
в резултат на преки, непосредствени впечатления и съответстващи на останалите
доказателства по делото.
Въз основа заключението по САТЕ, показанията на свидетеля П.Н.С. и
Констативен протокол с пострадали лица № 396/18,04,2014г., от СДВР – Отдел
„Пътна полиция“ приема за установено, че на 18,04,2014г. около 13,30ч., в гр.София, по бул. *****, е
настъпило ПТП причинено виновно от П.Н.С., водач на л.а. марка „Мерцедес А
160“, per. № *****, който нарушавайки правилата за
движение по пътищата регламентирани в ЗДвП, предприел маневра завой надясно от
бул.“Ломско шосе“, при което в момента, в който пешеходецът Т. В.Т. е
предприела пресичане на пътното платно на ул. „Дравски
бой“ от южния към северния тротоар, в посока срещу лекия автомобил, на място
представляващо пешеходна пътека, с начин на придвижване „бърз ход“ в условия на
дъжновалеж, при подаване на разрешителен сигнал на
светофара е потеглил в ускорителен режим и извършване на маневра „завой
надясно“ за навлизане в пътното платно на ул. „Дравски
бой“, и в момента, в който е опорен десен крак на пешеходеца Т. В.Т., с
предното ляво колело на л.а. е прегазил левият и крак по ходилото, в предната
част. Причина за ПТП е от субективен характер – действията на водача с органите
за управление и професионално неправилно поведение при извършване на манелната за десен завой, без да се е убедил, че не създава
опасност за останалите участници в движението. За да предотврати ПТП водачът е
следвало да намали скоростта на движение на управлявания л.а., включително да
спре за да осигури преминаването на пешеходеца, след което да възобнови
предприетата маневра за извършване на десен завой.
Не са събрани доказателства за изхода от образуваното ДП № 11188/2014г. на
СРТП „ОДП“ – СДВР
Въз основа заключението по приетата СМЕ приема за установено, че за ищцата
са настъпили твърдяните травматични увреждания:
фрактури на 3-та, 4-та и 5-та метатарзални /предходилни/ кости на лявото стъпало, а впоследствие
настъпило усложнение алгоневродистрофия /локална
болка, оток зачервяване/ на глезенната става и лявото ходило, и тромбоза на лявата задколявна вена.
Ищцата не е установила главно и пълно, че настъпилото усложнение -тромбоза
на лявата задколянна вена, е непосредствен резултат
от ПТП. Това е така, т.к. от заключението по СМЕ е видно, че в основата на това
заболяване стоят тежки съпътстващи
сърдечно съдови заболявания на ищцата от преди ПТП, а получените фрактури не са
основна причина за него.
Поради изложеното съдът приема, че са установени елементите на непозволеното
увреждане, а именно: деяние извършено от П.Н.С. виновно и противоправно,
в нарушение на ЗДвП, както и установена вреда - причинените травматични
увреждания и последващи усложнения на ищеца.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на
тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в
резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са
безспорно установени.
Въз основа заключението по СМЕ и показанията на свидетеля Г.Б.Т. съдът
приема за установено, че ищецът е търпял твърдяните
физически и емоционални болки и страдания.
Предвид горното предявения иск за неимуществени вреди се явява основателен.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение разнородни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от
застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди
Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице
и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали
лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително
по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ /отм./,
а именно: към датата на процесното застрахователно
събитие /11.03.2016 г./, в сила от 11.06.2012 г. тези суми са както следва: до
2 000 000 лева за всяко събитие при едно пострадало
лице и до 10 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент
/в случая настъпилото ПТП, в резултат на което са причинени травматичните
увреждания на ищеца/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за жена в
напреднала възраст – 71на години към датата на произшествието, претърпяла
увреждания, доказани съобразно заключението на СМЕ: фрактури на 3-та, 4-та и
5-та метатарзални /предходилни/
кости на лявото стъпало, а впоследствие настъпило усложнение алгоневродистрофия /локална болка, оток зачервяване/ на глезенната
става и лявото ходило, и тромбоза на лявата задколявна
вена, причинили трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок
по дълъг от 30 дни, в случая 5-6 месеца.
Ищцата следва да бъде обезщетена за претърпените болки и страдания,
за претърпените
неудобства вследствие необходимостта от чужда помощ за периодите от 40дни
считано от денят на злополуката, когато е била с гипсова лонгета
без да може да стъпва на левият крак, както и за периода на рехабилитация,
когато се е придвижвала първоначално с две, а по късно с една патерица, както и
за периода на последвалото болнично лечение вследствие настъпилото усложнение,
за търпените през първите 2-3 седмици непосредствено след злополуката и около
2-3 седмици по време на рехабилитацията болките с интензивен характер. Извън
тези периоди ищцата е търпяла болки от периодичен характер и тези търпени в
резултат на усложненията, извън периода на лечение на фрактурите с намалена
интензивност, като натиск, парене, стягане в областта на засегнатата вена,
които са налагали често да ползва седативи, както и
тези търпени до 6-ти месец от травмата със спорадичен характер.
Ответника не е установил главно и пълно, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест заявеното съпричиняване от страна на пострадалия. Съпричиняване
ще е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в
движението по пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при
което е пострадал. Такива доказателства не са събрани.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 8000,00лв.
Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то
това обезщетения се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Предвид горното искът следва да бъде уважен за сумата от 8 000,00лв. и
отхвърлен за сумата 22000,00лв., която е разлика над присъдените 8000,00лв. до
общо претендираните 30000,00лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорния
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
главницата за неимуществени вреди, считано от датата на деликта
18,04,2014г.
По разноските:
Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ищецът е освободен от държавни
такси и разноски в производството, поради което такива не му се присъждат.
Претендираните от ищеца разноски са в
размер на 1735,00,00лв., формирани от определен от съда адвокат хонорар за
осъществена безплатна защита на основание чл. 28, ал. 1, т. 2 от ЗА и 305,00лв.
разноски.
Ответникът е направил разноски в размер на 630.00лв., от които определен от
съда хонорар за защита от юрисконсулт в размер на 300,00лв. и разноски в производсството.
Съобразно уважената и отхвърлена част от иска ответникът следва да заплати
на ищеца сумата 463,00лв., а ищеца на ответника сумата 462,00лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 320,00лв., както и сумата от 53,00лв. - заплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от
иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Лозенец“, ул. „******, представлявано от М.С.М.-Г.и П.В.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Т. В.Т. ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис 4, адв. И.Й., сумата 8000 /осем хиляди/лв., която е
част от общо претендираната в размер на 30000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди-болки и страдания,
вследствие травматични увреждания, които се намират в пряка причинна
връзка с ПТП настъпило на 18,04,2014г.
около 13,30ч., в гр.София, по бул. *****, виновно причинено от П.Н.С.,
водач на л.а. марка „Мерцедес А 160“, per. № *****,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица № 22113002523813,
валидна от 22.10.2013г., до 06.08.2014г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на ПТП – 18,04,2014г. до окончателното и
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за сумата 22000,00 /двадесет и две
хиляди/лв., която е разлика над
присъдените 8000,00лв. до пълния претендиран размер
от 30000,00лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
ПТП – 18,04,2014г. до окончателното и изплащане, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016г./, вр. с §22 от ПЗР на
КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр.
с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Лозенец“, ул. „******, представлявано от М.С.М.-Г.и П.В.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Т. В.Т. ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис 4, адв. И.Й. сумата 463,00./четиристотин шестдесет и три/лв. представляваща сторените пред СГС
съдебни разноски съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Т. В.Т. ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 4, адв. И.Й. ДА ЗАПЛАТИ
на З. „Л.И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Лозенец“, ул. „******, представлявано от М.С.М.-Г.и П.В.Д. сумата 462,00 /четиристотин шестдесет и
два/лв., представляваща сторените пред СГС съдебни разноски съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Лозенец“, ул. „******, представлявано от М.С.М.-Г.и П.В.Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата
320,00 /триста и двадесет/лв., представляваща дължима държавна такса, както
и сумата 53,00 /петдесет и три/лв. -
заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: