Решение по дело №69085/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12682
Дата: 14 ноември 2022 г.
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20211110169085
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12682
гр. С, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110169085 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Т. С” ЕАД обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване против Л. Г. И..
Ищецът твърди, че между него и ответницата било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С, ж.к. „З-б-8“, бл., вх., ет. an. 11, аб. №, чиято цена не била заплатена в
предвидения в общите условия срок. Моли да бъде признато за установено, че
ответницата Л. Г. И. дължи на ищеца следните суми: 5320,91 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 31.5.2021 г. до окончателното й
погасяване, сумата от 633,56 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до
13.05.2021г., сумата от 40,79 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от
31.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и 7,24 лева - мораторна
лихва върху начислената сума за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до
13.05.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по гр.д. № 30610/2021г. по описана СРС, 36 състав. Претендира
присъждането на разноски в исковото и заповедното производство.
Ответницата Л. Г. И. е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва
дължимостта на процесните суми. Твърди, че е демонтирала отоплителните уреди в
имота си през 2002г., както и че е подала заявление при ищеца за отказ от доставка на
ТЕ. Поддържа, че и радиаторите по стълбището в цялата сграда са демонтирани.
Навежда се възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца. Сочи, че
ищецът е нарушил законовите изисквания като не е прекратила предоставянето на
услугата след две неплатени фактури. Поради изложеното ответницата моли за
отхвърляне на исковата претенция. Претендират се и разноски.
1
Третото лице помагач на страната на ищеца – „ТТ.С.” ООД заема становище за
основателност на подадените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Съгласно
разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК на ВКС,
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот.
С доклада по делото на осн. чл. 146, т. 3 от ГПК са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства включени в предмета на
спорното материално право: че ответницата е собственик на процесния имот.
С оглед на изложеното и въз основа на приетите по делото доказателства, съдът
приема, че ответницата Л. Г. И. е била собственик на процесния имот през исковия
период (м.05.2018 г. –м.04.2020 г.) и следователно има качеството потребител на
топлинна енергия и между страните съществува договорно правоотношение със
съдържание задължение на „Т. С“ ЕАД да доставя в топлоснабден имот топлинна
енергия, срещу задължение на ответника да заплаща нейната цена, в качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар.1, т.42ДР на ЗЕ.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на
топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно
2
регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че
Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към
исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват
ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2,
изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата
на което за ищеца „Т. С” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. Отношенията, възникващи при
доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се
прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
защита на потребителите.
От приетите по дело Договор от 24.09.2002 г., така и от Протокола от проведено
ОС на ЕС от същата дата, се установява, че е проведено ОС на ЕС за имотите в
сградата на ЕС за извършване на монтаж на индивидуални топлинни разпределители и
е сключен на договор за услугата „дялово разпределение“ с ТЛП. Не е спорно по
делото, че имотът ползван от ответника се намира в сграда етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост,
се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.
Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с
„ТТ.С.” ООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.
Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото събрание решение да
е оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Съгласно заключението на вещото лице инж. Д. Г. С. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и
разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети
по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на
дружествата за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от трето за
правоотношението между страните лице и по възлагане от етажните собственици. През
процесния период в имота не е имало отоплителни тела, а само два броя водомери за
топла вода. За процесния период ТЕ за отопление на имота от радиатори не е
начислявана. Топлата вода е начислявана по реален отчет. По време на отчетите са
попълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребител. Отчетите са
коректно отразени в изравнителните сметки. Сумите за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
3
334 от 06.04.2007 г. Заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за
разпределение напълно съответства на отчетената по общия топломер. От
заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че стойността на
потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на
5150,09 лева. Вещото лице е установило и че общият топломер в абонатната станция,
който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана
лаборатория. Следва да се отбележи, че претендираните вземания от ищеца не се
установяват единствено на база воденото от ищеца счетоводство и представените от
него частни документи, а въз основа на изводите, направени в заключението по СТЕ,
което е обективно и компетентно изготвено, поради което възраженията на ответника в
тази посока се явяват неоснователни.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22,
ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Отделно от това, по делото не се доказа ответникът да е възразил срещу
извършеното дялово разпределение в установените срокове.
На основание чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителят дължи във всички случаи цена за
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Решение № 5 от 22.04.2010 г.
по конст.д. № 15/2009 г. на Конституционния съд определя сградната инсталация за
отопление и горещо водоснабдяване за обща етажна собственост (чл. 140, ал. 3 ЗЕ).
Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост и по смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона
за управление на етажната собственост. Съгласно тълкуването на Конституционния
съд при съсобствените вещи в сгради етажна собственост, след като всички обитатели
участват в ползите им, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, те трябва да
участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото
количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация. Ето защо
всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да
поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ, включително и
сградната инсталация.
С оглед на изложеното, съдът приема за доказан изцяло искът за главница за
топлинна енергия в размер на 5150,09 лева като за разликата над уважения до
предявения размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде
уважен и искът за главница за дялово разпределение в размер на 40,79 лева.
По наведеното възражение за давност: Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 31.05.2021 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
31.05.2018 г., са погасени по давност.
По отношение на вземанията за периода от м.05.2018 г. до м. 04.2020 г.
приложение намират ОУ, действащи към този момент, като съгласно чл. 33, ал. 1 от
тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно не са
налице погасени по давност вземания, тъй като тригодишният давностен срок за
задължението за м. 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г. е изтекъл на 15.07.2021 г. –след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е
4
да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен
падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на
публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се
дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в
имота на ответника топлинна енергия през исковия период, както и забава в плащането
й предвид липсата на данни за извършени плащания. Ето защо искът за мораторна
лихва върху тази главница е доказан по основание. Началото на забавата е 15.09.2019
г. за изравнителната сметка за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г. и 15.09.2018 г. за
изравнителната сметка за периода от м. 07.2017 г. до м. 04.2018 г. и 15.09.2020 г. за
изравнителната сметка за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г. Дължимата
мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 13.05.2021 г., изчислена по реда на чл.
162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва, възлиза на сумата от
868,37 лв., но в случая тя се претендира в по-малък размер. По изложените
съображения искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху
главницата за цената на доставената топлинна енергия е изцяло основателен.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница,
следва да се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен
срок за заплащане на задължението за услугата дялово разпределение, нито за
изпратена до ответника покана за заплащането й. От това следва извод, че ответникът
не е изпаднал в забава по отношение на тази главница, респ. искът срещу него за
мораторна лихва върху стойността на услугата дялово разпределение е неоснователен.
По разноските:


В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. Предвид изрично
направеното искане в тази насока, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 120,05 лева и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 50 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ,
при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно уважената част от исковете претенцията е основателна до сумата от 165,00
лева.
В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в исковото производство
разноски за държавна такса в размер на 120,05 лева, 300 лева – депозит за СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване материалния интерес и фактическата и правна сложност на
делото. Съобразно уважената част от исковете претенцията е основателна до сумата от
5
504,62 лева.
Ответникът не е претендирал разноски и присъждане на такива не се следва.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Л. Г. И. , ЕГН ********** с адрес гр. С,
ж.к.“З-б-8“, бл., вх., ет, ап, ДЪЛЖИ НА „Т. С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С, бул. „Ал.с” №, вх., ет, ап следните суми: 5150,09 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 31.5.2021 г. до
окончателното й погасяване, сумата от 633,56 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2019г. до 13.05.2021г., сумата от 40,79 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 31.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д.
№ 30610/2021г. по описана СРС, 36 състав като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 5150,09 лева до пълния размер
от 5320,91 лева и иска с пр. осн. чл. 442, вр. чл. 86 ЗЗД в размер на сумата от 7,24 лева
- мораторна лихва върху начислената сума за дялово разпределение за периода от
01.07.2018г. до 13.05.2021г. като неоснователени.

ОСЪЖДА Л. Г. И., ЕГН ********** с адрес гр. С, ж.к.“З-б-8“, бл., вх., ет, ап ДА
ЗАПЛАТИ НА „Т. С” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул.
„Я.” № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 165,00 лева – разноски в
заповедното производство и сумата от 504,62 лева – разноски в исковото
производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Третото лице помагач на
страната на ищеца – „Т. С” ЕАД – „ТТ.С.” ООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6