Р Е Ш Е Н И Е
№1722
22.11.2010г.
град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, V-ти
състав
На петнадесети октомври година
2010
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАЯ
СТЕФАНОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Райна Жекова
Прокурор: .....................
като разгледа докладваното от съдията
СТЕФАНОВА
НАХ дело №3069 по описа за 2010 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от ЕТ “А.-Н. Б.” с
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Б, с управител Н. Н. Б., чрез
прокуриста К. С. Т. със съдебен азрес в
гр.Б., срещу наказателно постановление № НП-6343/26.05.2010 г., издадено от з.-к.
на О. Б., с което за нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредба за преместваемите
обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското
обзавеждане на територията на О. Б. (НПОТДОДЕГОТОБ), на основание чл. 21 и чл.
19, предл. 2 от същата Наредба, на ЕТ “А.-Н. Б.” с ЕИК ... е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева.
С
жалбата се изразява несъгласие с горепосоченото наказателно постановление, като
се поддържа, че същото е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна.Сочат
се нарушения на материалния и процесуалния закон.
В
съдебно заседание, пред настоящия съд, търговеца - жалбоподател, редовно
призован чрез неговия прокурист не се явява.Не се сочат нови доказателства.
За
ответната страна – О. Б., редовно призована не изпраща представител. Не се
изразява становище по жалбата.
Жалбата
изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това
съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Бургаският
районен съд, след анализ на всички събрани по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
13.05.2010г., в 14.13 часа, свидетелите Д.Д.Ф. и К.Р.Ф. - служители на Д. „УКОРС” в О. Б. извършили
проверка в б. „А.”, находяща се в П. п. гр.Б., стопанисвана от ЕТ “А.-Н. Б.” с
ЕИК .. . Целта на същата била упражняване на контрол относно изпълнение на
задължението за извършване на търговска дейност и разполагане на преместваеми
обекти на посоченото място, след издаване на съответното разрешение от О. Б.
Длъжностните лица констатирали, че търговецът е поставил пред търговския обект
на крайбрежната алея пред б. „А.” преместваеми обекти: 17 (седемнадесет) броя маси с по 2 броя пейки с приблизителна
площ от 68 (шестдесет и осем) кв.м., без за това да има издадено разрешение от
О. Б. Проверката била извършена в присъствието на управителя на дружеството,
стопанисващо обекта. Контролните органи, веднага след като установили горните
обстоятелства пристъпили към ангажиране на административно-наказателната
отговорност на търговеца. Свидетелят Д.Ф. съставил
Акт за установяване на административно нарушение № 003171/14.05.2010г. против ЕТ
“А.-Н. Б.” с ЕИК ..., където описал нарушението и го квалифицирал по чл. 4, ал.
1 от НПОТДОДЕГОТОБ (л. 6). Актът
бил съставен в присъствието на управителя на Н. Н. Б., веднага
й е бил предявен, за да се запозна е
със съдържанието му, след което го е подписала без да впише конкретни
възражения.
Въз
основа на горепосочения АУАН, и след като
приел, че нарушението е установено от фактическа страна,
административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление №
НП-6343/26.05.2010 г., с което за нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредба за
преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на
градското обзавеждане на територията на О. Б. (НПОТДОДЕГОТОБ), на основание чл.
21 и чл. 19, предл. 2 от същата Наредба, на ЕТ “А.-Н. Б.” с ЕИК ... е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева, с фактическо описание на
нарушението, съответстващо с посоченото в акта.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Д.Ф. и К.Б.,
потвърждаващи изцяло съдържанието отразено в АУАН № 003171/14.05.2010г., както и от
приложените по делото писмени доказателствени средства. Съдът изцяло цени посочените
доказателствени материали, тъй като те са кореспондиращи си и взаимно
допълващи. Между тях няма противоречия и те възпроизвеждат по идентичен начин
фактите от значение за делото.
Съдът,
с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите
на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, намира от правна страна следното:
Съдът счита, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Видно от представените писмени доказателства – заповед №748/24.03.2010г. и заповед
№742/24.03.2010г., двете на к. на о. Б., АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
По съществото на спора, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от НПОТДОДЕГОТОБ предвижда, че преместваемите обекти
могат да бъдат разполагани, след издадено разрешение по реда на тази наредба, в
държавни, общински и частни имоти, на места, утвърдени със схема, одобрена от
главния архитект на о. Б.
Съгласно санкционната норма на чл. 19 от НПОТДОДЕГОТОБ за нарушения на разпоредбите на тази
наредба на физическите лица се налага глоба в размер до 5000 лева, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер до 50 000
лева.
Целта на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от
НПОТДОДЕГОТОБ е да бъдат дисциплинирани търговците, които преди да разположат
преместваеми обекти, в района на стопанисваното от тях заведение, следва да
поискат и получат писмено разрешително от о. Б. Като не е изпълнил този свой
ангажимент и на 14.05.2010 г. е било констатирано, че пред стопанисвания от ЕТ
“А.-Н. Б.” с ЕИК ... търговски обект са разположени
преместваеми обекти, без да е получено съответното разрешение от о. Б. за това,
дружеството - жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от
НПОТДОДЕГОТОБ. Нарушението е на просто извършване и елементите му се реализират
със самия факт на осъществяване на такава дейност и липса на разрешително за
нея. Съдът счита, че извършването на гореописаното
административно нарушение от дружеството - жалбоподател е установено по
несъмнен начин от доказателствата по делото, поради което правилно и
законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление за реализиране
административно-наказателната отговорност на ЕТ “А.-Н. Б.” с ЕИК ..., за извършването на това нарушение.
Според съда
нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от другите
случаи на този вид деяния. Поради това конкретното деяние не съдържа в себе си
характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
При
така установените факти по делото съдът счита, че административнонаказващият
орган неправилно е оценил значимите за определяне на административното
наказание обстоятелства, което е довело до справедливост на наложеното
наказание. Цитираната разпоредба на чл. 19 от НПОТДОДЕГОТОБ предвижда, че за такъв вид нарушение на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер до 50 000 лева. Съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. В случая, за това нарушение, административнонаказващият орган е
определил наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лв. Съдът счита, че
така определеният размер на наказанието е справедлив, тъй като е съобразен с
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това, че нарушението е
извършено за първи път и тъй като по делото не са налице данни за извършени от
търговеца други нарушения, освен посоченото в жалбата НП за същото такова
деяние, за което съдът няма доказателства,
при осъществяване на търговската си дейност, не обуславят налагане на
по-леко наказание. Настоящата инстанция намира, че за постигане целите на административните наказания
по чл. 12 от ЗАНН, имуществена санкция в размер на 1000 лева се явява адекватна
и справедлива на тежестта на извършеното.
Съдът не кредитира наведените доводи в жалбата, тъй
като същите не са съобразени с представените по административнонаказателната
преписка доказателства и доказателствени средства. Не кредитира и направеното
възражение за неправилна квалификация на деянието, представляващо
административно нарушение.
С
оглед на изложеното до тук, съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1,
предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно
постановление № НП-6343/26.05.2010 г., издадено от з.-к. на О. Б., с което за
нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредба за преместваемите обекти за търговски и
други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията
на О. Б. (НПОТДОДЕГОТОБ), на основание чл. 21 и чл. 19, предл. 2 от същата
Наредба, на ЕТ “А.-Н. Б.” с ЕИК ... е наложена имуществена санкция в размер на
1000 (хиляда) лева като правилно и законосъобразно.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
Вярно с оригинала:
Р. Ж.