О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение ,в закрито заседание на четвърти
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски-мл.с.
като разгледа
докладваното от съдията Мишонова- Хальова
въз. ч.гр. дело
N` 324 по описа за 2019 г.,за
да се произнесе взе предвид:
"ЧЕЗ
Електро България" АД гр. София
1784, бул. "Цариградско шосе"№159 Бенч Марк Бизнес център,регистрирано в ТР към АВ с ЕИК ***,
чрез пълномощник юрисконсулт адв. А.В., са подали частна жалба против
определение №274/05.04.2019 г по гр.д.№1240/18 г по описа на РС гр.Козлодуй , с
което е оставена без уважение молбата им за изменение решение№36/12.02.2019 г в частта за разноските.
В
жалбата се навеждат доводи ,че атакуваното
определение е незаконосъобразно. Твърди се ,че пред КРСъд
предмет на вземането на ЧЕЗ" Електро България" АД е сумата от 608,19 лв/367,15 лв главница и 241,04
лв лихва/ за потребена от лицето М.С.
ел. енергия и касае настъпила погасителна давност. Освен това същият
ищец М.С. бил подал още 8 искови молби срещу ЧЕЗ"Електро България"АД
по други 8 неплатени фактури за потребена ел. енергия, за които са изминали
също 3 години от падежа им за плащане.
Жалбоподателят твърди ,че е поискал пред КРСъд своевременно на осн. чл. 213 от ГПК
съединяване на 9-те дела , но по нито едно от тях искането не било уважено.
Освен това проц. представител на ищеца-
адв.О. от АК-Враца не е договорила адв. възнаграждение с М.С. ,поради
предпоставки за прилагане чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА , при освобождаване на ищеца от
д.т. и разноски по чл. 83 ал.2 от ГПК.
Жалбоподателят твърди също, че безплатната правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА се определяла
от съда, а не съобразно правилата на Наредба №1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения/НМРАВ/ и съдът не бил обвързан от нея , поради
което имал право да присъди адв. възнаграждение и под мин. размер посочен в
НМРАВ като се цитират дела на СЕС по
преюдициални питания за 2 български
дела/С-427/16 г и С-428/16 г.
Освен това съществувало и т.н. разпределение на
риска, а именно представящият безплатна
правна помощ рискувал да не получи адв. възнаграждение за оказаната правна
помощ или да получи такова в намален размер.Поради това проц. представители в
съдебните производства били длъжни да упражняват предоставените им права добросъвество и съобразно добрите нрави.
Настоящето дело не се характеризирало и
с особена правна сложност, а имало и
недобросъвестно упражняване на адв. професия от страна на проц. представител на М.С., в противоречие с
Етичния Кодекс и ЗА, защото били заведени 9 дела за малки суми и отделни фактури, вместо да се заведат с една обща искова молба.
Моли
се на осн.чл. 248 ал.1 от ГПК в защита на добрите нрави и вр. с чл.3 от ГПК да
се отмени определение №274/18г по описа
на КРСъд, в частта за разноските или алтернативно адв. възнаграждение да бъде
намалено от 300 лв на 33,33 лв.
С ч.ж. не се представят нови писмени
доказателства.
В
срока за отговор на ч.ж. проц. представител на М.С.- адв. Е.О. от ВрАК поддържа
,че ч.ж. е неоснователна. Твърди се, че не е налице злоупотреба с проц. права с образуване на
множество отделни граж. дела от името на ищеца С., тъй като дружеството- жалбоподател не е признало
исковете, което е можело да направи , а се бори за присъждане по- малко адв.
възнаграждение по чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА за проц. представител на С..
Освен това според адв.О., ако ВОС прецени
,че следва да се съобрази с делата на СЕС/С-427/16 и С-428/16 г/ и принципа на примата на евр. право над нац. право, то съдът
би могъл да измени адв. възнаграждение
от 300 до 200 лв ,за да не подцени положения
адвокатски труд и проявеното проц. поведение на ответника- жалбоподател.
Цитира се и практика на ВОС по в.гр.д.№23/19 г по идентичен казус, с което е определено
адв. възнаграждение не по- ниско от 300 лв.
С писмени отговор не се представят нови писмени доказателства.
Въззивният
състав приема ,че ч.ж. е процесуално
допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с право на обжалване ,срещу акт от категорията на обжалваемите.
разгледана по същество същата е ч а с т и ч н о о с н о в а т е л н а.
Пред
КРСъд е заведен отрицателно установителен иск по чл. 124 ал.1 от ГПК за главница 367,15 лв и лихва 120,42 лв, /неточно
посочени в ч.ж. общо в раззмер на
608,19 лв/ като в представеното пълномощно от проц. представител на ищеца е
записано"да подаде ИМ и ме представлява по гр.д. пред КРС по иск с прав. основание чл. 124 ал.1 от ГПК", а
в договора за правна защита и съдействие-"Не се договаря възнаграждение
поради наличие предпоставките на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА."КРСъд е освободил ищеца от такси и разноски по
делото на осн.чл.83 ал.2 от ГПК.
Решаващият
съдия с оглед уважаването на предявения отрицателно установителен иск е приел,
че е задължен да определи на адв.О. адв.
възнаграждение и на осн. чл. 38 ал.2 от ЗА и да осъди
ЧЕЗ"Електро България"АД да й го заплати. КРСъд е приел ,че се
касае до два иска- за главница и лихва до 1000
лв, поради което се полагало адв. възнаграждение по 300 лв за всеки иск
т.е. 600 лв, но адв. О. била претендирала само 300 лв и КРСъд е осъдил
ЧЕЗ"Електро България" АД да й ги
заплати на осн. чл. 38 ал.1 т.2 вр. с ал.2 от ЗА.
Настоящият
въззивен съд. състав с последната си
практика в определение от 22.04. 2019 по ч.гр.д.№212/2019 г по описа на ВОС
е приел,че практиката на СЕС,която е част от правото на ЕС , е директно
приложима в РБългария и има
предимство/примат/ при противоречие с
национални норми, каквато е чл.78 ал.5 от ГПК в съобразителната част при
приложение на чл. 36 от ЗА,респективно чл.38
ал.1 т.2 и ал.2 от ЗА.Тази практика на СЕС е обективирана в 2 български дела С-427/16 и С-428/16, по които СЕС е
постановил решение по преюдициално
питане и е прието,че Наредбата за мин. адв. възнаграждения от 2004 г, би могла
да ограничи и ограничава конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар на ЕС, част от който е и българския пазар,като в
тази Наредба не са предвидени ограничаващите конкуренцията последици,които да
са присъщи на преследването на посочените цели ,с оглед упражняването на
адвокатската професия.Затова СЕС постановява, че българският съд може да не се съобрази при възражение за прекомерност на адв.
хонорар на осн. чл.78 ал.5 от ГПК, с мин. размер на адв. възнаграждение
определен в чл. 36 от ЗА,респективно в случая чл. 38 ал.1 т.2 ат ЗА, а да съобрази сложността на
действително извършеното от
упълномощения адвокат по делото, поради което може да намали адв. възнаграждение под
минималния размер съобразно Наредбата за мин. адв. възнаграждения. Това
мнение се споделя и в редица последващи
решения и определения на СГСъд /решение от 22.10.2018 г по
въз.гр.д.№1061/18 г, решение от 07.08.2018 г по ч.гр.д.№9568/2018 г,
определение от 30.11.2018 г по ч.гр.д.№11504/2018 г/.
По
настоящето дело ВОС констатира ,че КРСъд
е разгледал делото в две съдебни заседания,като първото е отложено,
поради претърпяно ПТП от проц.
представител на ЧЕЗ"Електро България" АД и невъзможност да се
яви пред КРС по обективни причини. Не е
налице фактическа и правна сложност на делото,не са събирани доказателства
освен представените с ИМ.
КРСъд е приел в доклада си по чл.146 от ГПК , че има висящи
още 8 дела пред КРС по други фактури на лицето М.С. срещу същото дружество-
жалбоподател , на същото правно основание,но е отказал съединяването им на осн.
чл. 213 от ГПК ,поради затруднение на съд. производство, което би довело до съединяване всички искови молби в една и произнасяне с едно общо решение.
С
оглед гореизложените съображения въз. състав приема ,че присъденото мин. адв.
адв. възнаграждение на адв.О. по
настоящето дело на осн. чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА от 300 лв , следва да бъде
намалено на 150 лв , а не на 33,33 лв, както е поискало дружеството-
жалбоподател, тъй като проц. представител е изготвил искова молба и писмена защита пред КРСъд.
Иска за лихва е акцесорен иск и не
следва да се определя адв.
възнаграждение за всеки иск поотделно, както е процедирал КРСъд в мотивите си
на обжалваното определение като е приел,че дължимото адв. възнаграждение е 600
лв т.е. по 300 лв за иска за главницата и
за акцесорния иск за лихва.
Изискването
на разпоредбата на чл. 2 ал.5 от
НРМАВ за определяне възнаграждение съобразно вида и броя на предявените искове
касае отделни възнаграждения при
искове в защита на различни интереси, а
не само съобразно броя на същите т.е. само при кумулативно съединяване на
искове, които не са в съотношение на зависимост на единия от другия.
В
случая интереса ,който търси ищеца с ИМ е един, тъй като претендираните
вземания са за недължимост
на парични суми, които се основават изцяло на идентични факти,а иска за лихви
е изцяло в зависимост от иска за недължимост на главницата, предвид
акцесорния си характер.
С
оглед гореизложеното определение № 274/05.04.2019 г на КРСъд
атакувано с частната жалба следва да бъде
отменено и постановено друго, с което бъде изменено решение №36/12.02.2019 г по
гр.д.№1240/2018 в частта за разноските, които следва да бъдат намалени от 300
лв на 150 лв.
Затова
въззивният състав при Врач. Окръжен съд
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТМЕНЯВА определение №274/05.04.2019 г по гр.д.№ 1240/18
г по описа на КРС , с което е оставена без уважение молбата на "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ"АД гр.София
вх.№981/25.02.2019 г за изменение решение №36/12.02.2019 г по гр.д.№1240/2018 в
частта за разноските и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА
решение №36/12.02.2019 г по гр.д.№1240/2018 по описа на КРСъд, в частта в която ЧЕЗ"Електро
България"АД гр. София 1784,
бул. *** Бенч Марк Бизнес
център,регистрирано в ТР към АВ с ЕИК *** са осъдени на осн. чл. 78 ал.1 ГПК вр. с чл.38 ал.2 вр.с ал.1 т.2 от ЗА да заплатят на адв.Е.О. от ВрАК адвокатско възнаграждение от 300 лв,като
го намалява от 300 лв на 150 лв./сто
и петдесет лева/.
Определението
е окончателно.
Председател
:
Членове:1/ 2/