Решение по дело №1685/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Производството е образувано по жалбата на П.П.И., ЕГН **********, против Решение № 906/14.06.2023г., постановено по АНД № 5158/2022 година на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 22-0819-005878, издадено от С.М.С.- Началник група в ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция. С обжалваното НП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв за нарушение на чл. 150 от Закон за движението по пътищата ЗДвП/.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че РС е стигнал до неправилни изводи относно приложимостта на чл. 34 от ЗАНН, тъй като прекратяването на административно-наказателното производство не е прекратено с мотивирана резолюция по чл. 54 ал. 4, вр. 54 ал. 1 т. 9 от ЗАНН, че не е посочена ясно законовата разпоредба, която според АНО е нарушена – чл. 150 от ЗДвП и чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП. Претендира присъждане на възнаграждение за адвокат за двете инстанции.

Ответникът - Началник група в ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция в писмено становище оспорва жалбата и моли за оставяне в сила на решението на ВРС като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави искане при уважаване на касационната жалба, адвокатското възнаграждение да е в минимален размер.

Представителят на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административният съд, съобразявайки посочените в жалбата касационни основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по жалба от П.П.И. срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-0819-005878, издадено от С.М.С.- Началник група в ОД на МВР Варна, сектор Пътна полиция, с който на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено на административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

За да потвърди процесното НП, РС - Варна приема следното: Въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимен субект, поради което е процесуално допустима. От фактическа страна е приел, че на 06.08.2021г. около 08.45ч. въззивникът, управлявайки лек автомобил „Нисан Терано“ с рег. № ***се движел в района на кръговото кръстовище под магазин „Метро“ – кръстовището, свързващо бул. „Владислав“ , ул. „А. Москов“ и пътя за с. Тополи. Движел се в дясната лента за движение като заедно с него в автомобила е била съпругата му. В района на кръстовището на изхода към ул. „Девня“ между управлявания от въззивника автомобил и друг такъв, управляван от С.К. е настъпило ПТП. На място пристигнал екип от автоконтрольори, които изяснили ситуацията и преценила, че вина за произшествието има Козлодерова, на която бил съставен АУАН. При справката в системата за отдалечен достъп полицейските служители установили, че И. е неправоспособен водач на МПС и СУМПС е било иззето поради изчерпване на всички контролни точки. За това нарушение на чл. 150 от ЗДвП, на въззивника бил съставен АУАН № GA366980/06.08.2021г. Впоследствие било преценено, че деянието на въззивника представлява престъпление и с разпореждане от 29.09.2021г. АНО прекратил административно-наказателното производство за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и материалите били изпратени на Районна прокуратура Варна. С постановление на прокурор от ВРП било образувано д.п. №301/2021г. по описа на ОДМВР Варна, с оглед извършено престъпление по чл. 343в ал. 3 от НК – управление на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС.

С постановление от 28.01.2022г. на прокурор от ВРП наказателното производство по д.п. № 301/2021г. било прекратено, тъй като деянието на въззивника не осъществява състава на престъпление по чл. 343в ал. 3 от НК, а административно нарушение по ЗДвП, тъй като въззивникът е бил неправоспособен водач, а не управлявал МПС в срока на изтърпяване на ЗППАМ за временно отнемане на СУМПС. Препис от постановлението било изпратено на сектор Пътна полиция, а на 09.11.2022г. било издадено НП № 22-0819-005878.

По делото са приобщени материалите от д.п. № 301/2021г., както и са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелите и предвид писмените доказателства по делото е прието, че безспорно се установява извършването на процесното нарушение от въззивника, независимо от възраженията в жалбата, че не той е управлявал автомобила. Представените по делото АУАН и НП са подписани от него лично и без да направи възражения, че не е управлявал автомобила. Едва впоследствие, при разпита му като свидетел по д.п. е твърдял, че колата не е била в движение в момента на удара, а била аварирала и човекът, който я управлявал отишъл да търси помощ. Съдът е приел, че това твърдение не е доказано, защото от показанията на автоконтрольорите, които са се отзовали на сигнала, както и от показанията на св. К. се установява, че И. е управлявал автомобила. Показанията на съпругата му, която е заинтересовано от изхода на делото, както и на лицето Е.Ж. – приятел на семейството, който твърди, че той е управлявал автомобила до аварирането му на кръговото кръстовище, съдът приел, че не могат да опровергаят констатациите на АНО за извършеното нарушение – управление на МПС от неправоспособен водач.

Решението е правилно. При постановяване на съдебния акт решаващият съд е извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като е обсъдил в мотивите си всички доказателства. Не се констатират нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление, поради което следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221 ал. 2 изр. 2 от АПК.

По наведените в касационната жалба твърдения съдът, намира същите за неоснователни. Въззивният съд е обсъдил възражението за неприложимост на чл. 34 от ЗАНН, тъй като са спазени сроковете в административно-наказателното производство, след прекратяване на д.п. № 301/2021г. и изпращането на материалите за ангажиране на административно наказателната отговорност на И.. Изложени са и мотиви за приложимата материална норма – чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, неправилно посочена в касационната жалба като чл. 170 ал. 1 т. 2 от ЗДвП.

Предвид горното, настоящият съдебен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на закона и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а решението на РС - Варна да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Варна съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 906/14.06.2023г., постановено по АНД № 5158/2022 година на Районен съд - Варна.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: