Р Е
Ш Е Н
И Е № 501
гр. Пловдив,08.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,гражданско отделение,в публично заседание
на четвърти март,през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова Зорница Тухчиева
при секретар Петя
Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 266/20г.по описа на
ПдОС,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и
сл. във вр. с чл.439 от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от И.Д.И.,ЕГН-********** ***,чрез
адв.С.М. против
Решение № 1965/23.12.2019г.
на ПдРС – 1-ви гр.с.,постановено по гр.д. № 11535/19г.,с
което е отхвърлен предявения от него иск с правно
основание чл.439 от ГПК за
признаване за установено по отношение на "ЕВН България Топлофикация"
ЕАД, недължимостта поради изтекла погасителна давност на
следните суми: сумата от 1145,26лв. главница; сумата от 121,03лв.–обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 01.01.2012г. до 22.05.2013г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от 23.05.2013г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 8556 по описа
за 2013г. на Районен съд Пловдив и е образувано изп. дело № 7040/2017г. по
описа на ЧСИ Константин Павлов,като неоснователен; както и е
осъден да заплати на дружеството сумата от 150 лв.разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.Моли да бъде отменено като неправилно атакуваното решение и
вместо това да се постанови друго,с което да се уважат изцяло заведените искови
претенции.Претендират се разноски пред двете
инстанции.
Въззиваемата
страна "ЕВН България Топлофикация" ЕАД,ЕИК115016602,гр.Пловдив чрез
юрк.И.Д.
депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна по изложени в отговора
съображения.Претендира разноски.Прави възражение
по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на
адв.възнаграждение на другата страна.
Пловдивският
окръжен съд,след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на
страните,приема за установено следното:
Пред
Районен съд-Пловдив е заведена искова молба от И.Д.И.
против "ЕВН
България Топлофикация"ЕАД,в
която се твърди,че с изпълнителен
лист от11.09.13г.,издаден
от ПдРС по ч.гр.д. № 8556/2013г.,въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в полза на ответника са присъдени
следните суми: 1145,26лв.главница,представляваща
консумирана
топлинна енергия за обект в гр.******************и
121лв.обезщетение за забава за периода 01.01.12г.-22.05.13г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от 23.05.13г.до
окончателното изплащане на вземането.Въз
основа на така издадения изп. лист на 31.10.13г.
било образувано изп. дело № 605/13г.по
описа на ЧСИ В.Апостолов,впоследствие преобразувано в
изп.д.№ 7040/17г.по описа на ЧСИ К.Павлов на 08.07.17г. Ищецът
е направил възражение,че вземанията,включително акцесорните за лихви,са били
погасени по давност-с изтичането на кратката тригодишна
давност,при което и са недължими.По-конкретно се твърди,че погасителната давност за
вземането на ответното дружество е започнала да тече на 08.11.2013г.с налагането на запор върху притежавани от ищеца МПС и
е изтекла на 08.11.2016г.,като в този период не били
извършени никакви изпълнителни действия и делото е
прекратено по силата на закона на
осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,поради което всички последващи предприети
изп.действия не са надлежни и не са проявили материалноправен ефект да прекъснат
погасителната давност.
Ответникът
"ЕВН България Топлофикация" ЕАД с писмения
си отговор по чл.131 от ГПК е оспорил изцяло така
предявените искове.Признал е обстоятелството,че изп. дело е образувано въз
основа на горецитирания изп. лист,но поддържа,че по изп. производство са
били извършвани редица действия, при което нямало период на бездействие повече
от 2 години и хипотезата на чл.433,ал.1,т.8
от ГПК не била налице.Твърди,че
дружеството е извършило възлагане по смисъла на чл.18 от ЗЧСИ на съдебния
изпълнител да предприема всички необходими и възможни изп. действия с оглед
събиране на вземанията.
В
хода на производството е приложен заверен препис в цялост от изп. д. № 605/13г.по описа на ЧСИ В.Апостолов,преобразувано в
изп.д.№ 7040/17г.по описа на ЧСИ К.Павлов.
От приложеното изпълнително дело по
описа на ЧСИ В.Апостолов,
продължено от ЧСИ К. Павлов е видно,че същото е образувано по молба на взискателя
"ЕВН България Топлофикация"ЕАД на 31.10.2013г.,като
с молбата са възложени правомощия на ЧСИ по реда на чл.18,ал.1 от ЗЧСИ.По
делото са извършени справки за имущественото състояние на длъжника, връчена е
ПДИ. На
05.12.2013г. е наложен запор върху два броя МПС на длъжника.На 24.02.2015г. и
на 30.09.2016г. са депозирани молби от взискателя за
пристъпване към изпълнение към движими и недвижими вещи на длъжника и вземания
от трети лица.На 19.10.2017г. е депозирана молба от
взискателя за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника,а на
02.08.2019г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника.
Като безспорно по делото е прието,че за процесните суми
са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 11535 по описа за 2013г. на Районен съд Пловдив и изпълнителен лист,
както и че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп.
дело № 605/13г. по описа на ЧСИ Величко Апостолов,продължено с изп.д.№
7040/13г.на ЧСИ К.Павлов.Районният съд е очертал спорния въпрос-дали са
погасени с тригодишна давност процесните суми в рамките на висящия изпълнителен
процес за тяхното събиране или не.
ПдРС е направил правни изводи,че всички изброени по-горе в хронологичен ред действия от
страна на взискателя са прекъсвали течението на погасителната давност,доколкото
взискателят е бил активен в търсене на удовлетворяване на вземането му,като
неоснователно било
твърдението на ищеца,че изп. дело е подлежало на перемпция,доколкото по делото
не се установявал двугодишен период на
бездействие от страна на взискателя и/или ЧСИ.
Позовал се е на т.10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, според която при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие,изграждащо съответния способ.Искането от взискателя да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността,защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи.Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).Искането на кредитора за прилагане на определен
изпълнителен способ само по себе си било достатъчно за прекъсване на давността,
независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ.За нуждите на преценката дали изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК и дали вземането
на кредитора е погасено по давност било без значение дали искането от
взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е последвано
от извършването на валидни изпълнителни
действия, както и дали те са били успешни. В случай на процесуална активност на
кредитора,ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни
искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следвало да бъде
санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането му за
погасено по давност поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или
безуспешност на посочения изпълнителен способ.
С
подадената въззивна жалба И.Д.И.
възразява срещу направените правни изводи с атакуваното решение и счита същото
за неправилно.
ПдОС,на
осн.чл.269 от ГПК се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Основното възражение на жалбоподателя се
отнася до това,че са изтекли повече от две години,в които не са били предприети
изпълнителни действия,водещи до прекъсване на погасителната давност в периода от налагането на запор върху притежаваните
от него МПС на 08.11.13г.до 08.11.16г.,
поради което и изп. дело е прекратено на осн.чл.433,ал.1,т.8
от ГПК.Молбите от 24.02.15.и от
30.09.16г,депозирани от взискателя за изп.действия,не прекъсвали погасителната
давност,тъй като представлявали искания до съдебния изпълнител за имуществено
проучване на длъжника,но в тях не бил посочен конкретен изпълнителен
способ,който да бъде приложен,а според цитираното ТР на ВКС давностните срокове
се прекъсвали само при искане за прилагане на
конкретен/определен изп.способ.Настоящата инстанция не споделя тези
доводи на жалбоподателя.В т.10 от ТР № 2/2013г.на ВКС,ОСГТК е посочено,че
искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността.От
съдържанието на двете цитирани по-горе молби на взискателя от 24.02.15г.и от 30.09.16г.е
видно,че се иска от ЧСИ да пристъпи към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи,което действително е твърде
обща формулировка,но след това се уточнява „…включително и чрез изпълнение
върху притежаваните от длъжника
недвижими имоти и движими вещи и вземания от трети лица“.Т.е.посочени са
няколко изпълнителни способа: изпълнение върху недв.имоти,(включващо
възбрана),изпълнение върху движими вещи и вземания от трети лица (включващи запор върху дв.вещи или
вземания).Следователно взискателят е посочил достатъчно ясно не един,а няколко
определени изпълнителни способа,поради което не може да се приеме за
основателна тезата на жалбоподателя,че с тези две молби не се посочвал
конкретен способ за изпълнение.
Погасителната давност е започнала да тече всъщност от
05.12.13г.,когато се установява,че е наложен запора върху два
бр.МПС,собственост на длъжника,а не от 08.11.13г.,както твърди жалбоподателя,и
до 05.12.16г.са предприемани действия от страна на взискателя именно с
депозирането на двете цитирани по-горе молби,които са прекъсвали давността.
Настоящата инстанция не споделя и изразеното във
въззивната жалба становище,че материалноправен ефект да прекъснат погасителната
давност имали само и единствено реално предприетите,а не поисканите от
взискателя,но неизвършени от страна на съдебния изпълнител, действия.Такъв
извод не може да се изведе от постановките на
цитираното тълкувателно решение,както смята въззивника.Константната
съдебна практика приема,че за прекъсването на давността е достатъчно да се констатира
предприемането от страна на взискателя,(респ.от
съдебния изпълнител по възлагане от взискателя) на
определено изпълнително действие в изпълнителното производство.
В
конкретния случай, изпълнително дело № 605/13г.е
образувано на 31.10.13г,като от страна на взискателя е
налице възлагане на осн.чл.18,ал.1 от ЗЧСИ за
пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи.Взискателят е подал молба
на 24.02.15г.с
изрично искане за пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи,
включително и чрез изпълнение върху притежаваните от длъжника недвижими имоти и
движими вещи.С това писмено искане на взискателя
погасителната давност се явява прекъсната,независимо от това дали съдебният изпълнител е уважил молбата
или не;дали
има изрично произнасяне по нея или не.По същия
начин прекъсва давността и втората подадена от взискателя
молба от 30.09.16г.,която съдържа почти
идентично искане като това,направено с първата молба.
От
по-горе описаната хронология на предприети и осъществени изпълнителни действия
е видно,че регулярно взискателят е проявявал необходимата процесуална активност
и затова не са налице предпоставките за прилагане на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Предвид гореизложеното обжалваното
решение като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
Разноски:
Съобразно
правния резултат жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата 150лв. за направени
разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78,ал.8 от ГПК във
вр.с чл.37 от ЗПП във
вр. с чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1965/23.12.2019г.
на ПдРС,1-ви гр.с.,постановено по гр.д. № 11535/19г.
ОСЪЖДА И.Д.И.,ЕГН-********** ***
да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,ЕИК-*********,гр.Пловдив сумата
от 150лв. направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на
осн.чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: