Производството е по реда на глава осемнадесет от ГПК. Постъпила е въззивна жалба от „Електроразпределение Пловдив” АД, гр.Пловдив, ул.”Христо Данов” № 37, чрез пълномощника си – юрисконсулт Славка Бонева, срещу Решение № 49/04.05.2006г. по гр. дело № 195/2006г. на Районен съд – гр.Кърджали, с което дружеството е осъдено да заплати на Николай Василев Делчев от гр.Кърджали, ул.”Миньорска” № 1, вх.А, ет.2, ап.4 и ЕГН: **********, сумата в размер на 4 000 лева, представляваща 3 575, 40 лева причинени имуществени вреди и 424, 60 лева – неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2006г. до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски в размер на 960 лева, от които 800 лева за адвокатско възнаграждение и 160 лева – държавна такса. Посочва, че атакуванoто решение било необосновано, незаконосъобразно, неправилно и постановено при непълнота на доказателствата. Поведението на ответника - „Електроразпределение Пловдив” АД, гр.Пловдив, не можело да се квалифицира като виновно, тъй като се касаело за юридическо лице, което не може да формира субективно психическо отношение. От друга страна, съдът приемал, че е налице фактическия състав на чл.49 от ЗЗД – отговорност за чужди виновни действия. В настоящия случай не бил налице фактическият състав на непозволено увреждане по ЗЗД. Видно от представения по делото констативен протокол от 14.11.2005г. била възникнала авария в ел. захранването в дома на ищеца на 12.11.2005г. Съгласно чл.74 ал.2 от Закона за енергетиката – енергийните предприятия не били задължени да изплащат обезщетения за щети, нанесени в резултат на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ, с изключение на случаите, при които авариите или дълготрайния недостиг били настъпили по тяхна вина. В Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на ЕРП АД Пловдив и ЕРП Стара загора изрично били изброени случаите, при които продавачът не носи имуществена отговорност за щети, нанесени на потребителите - чл.38 – 41. Съгласно чл.42 ал.1 т.1 от цитираните Общи условия, продавачът не носел отговорност при изпълнение на задълженията си при възникване или за предотвратяване на аварии, с изключение на случаите, при които авариите били настъпили по вина на продавача. В ал.6 на същия член било посочено, че продавачът не е задължен да изплаща обезщетение за щети, нанесени в резултат на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на снабдяването с ел. енергия в случаите по тези Общи условия, с изключение на случаите, при които продавача имал доказана вина за това. Повърхностно били анализирани фактите и обстоятелствата по делото при липса на доказателства , от които по безспорен начин да се установят причините довели до аварията. Незаконосъобразни и неоснователни били изводите на съда, че вредите били причинени от лице от клон - Кърджали при изпъление на работата му. Решението било постановени при пълна липса на доказателства относно причините за възникване на аварията, виновно поведение и факта, че нямало извършвана възложена работа от служител на дружеството или упълномощени лица. Моли да бъде отменено атакуваното решение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Посочва, че съгласно чл.42 от Общите условия на договора за продажба на електрическа енергия, продавача не носи отговорност за поддръжка, обслужване и контрол на електрическите съоръжения след границите на собственост. Представя удостоверение от Информационно обслужване АД – Пловдив във връзка с промяна наименованието на дружестовото на „ЕВН България Електроразпределение” АД. В писмена защита посочва, че вредата, видно от приетото по делото заключение, била в следствие на прекъсване на един общ нулев проводник, в резултат на неправилно свързване на няколко апартамента към един нулев проводник. Не отговаряло на истината твърдението, че щетата била вследствие виновно поведение на служител на дружеството. На следващо място ел. таблото било собственост на съкооператорите, а не на дружеството. Собственост на дружеството било средство за търговско измерване – електромера. Моли да бъде отменено обжалваното решение, като бъдат присъдени направените разноски по делото. Въззиваемият - Николай Василев Делчев от гр.Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира въззивната жалба за неоснователна. Посочва, че от разпитания по делото свидетел – Петър Атанасов Атанасов се установявало, че въззивникът му е заплатил нанесените вреди по електро - уредите в неговия апартамент при същата авария. В писмена защита посочва, че този факт се потвърждавал и от свидетелката Елка Делчева, като свидетелката посочвала, че ответникът бил изплатил щетите на всички собственици на апартаменти във входа, с изключение на доврителя й. Щетите не били заплатени, тъй като тогавашния управител на Ûлона водел разговори с ищеца за намаляване на претендираната сума. Видно от разпоредбата на чл. 47 от Общите условия на договора за продажба на електрическа енергия, продавачът не носел отговорност за поддръжка, обслужване и контрол на електрическите съоръжения след границите на собственост на купувача, с изключение на средство за търговско измерване, които са собственост на продавача. Видно от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия СТИ се монтирали в електромерни табла, които били собственост на продавача на ел.енергия. Същите били заключени от него и купувача нямал достъп до електормера или проводниците. Аварията възникнала в главнотото ел. табло, което се поддържало, обслужвало и контролирало от продавача на ел. енергия, от което следвало, че отговорността за настъпилата авария е на ответника по делото, който не осъществил необходимата поддръжка, контрол и обслужване на съоръжението. Заключението на вещото лице инж. Кирков било неотносимо към правния спор, тъй като отговорността на ответника била договорна, а не деликтна. Моли да бъде оставено в сила атакуваното решение като се позовава на направеното от ответника извънсъдебно признание на иска. Участващото по делото трето лице – помагач – ЗПАД „Алианц” АД – София, не взема становище по въззивната жалба. Не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с доводите изложени от въззивника констатира: Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество разгледана е основателна. Решението на Районен съд – Кърджали е недопустимо. Съдът е бил сезиран с два обективно съединени иска: иск с правно основание чл.79 във вр. с чл. 82 ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.288 от ТЗ, и иск с правно основание чл.52 от ЗЗД. С Решение № 49/04.05.2006г. по гр. дело № 195/2006г., Районен съд – гр.Кърджали е осъдил „Електроразпределение Пловдив” АД да заплати на Николай Василев Делчев от гр.Кърджали, ул.”Миньорска” № 1, вх.А, ет.2, ап.4 и ЕГН: **********, сумата в размер на 4 000 лева, представляваща 3 575, 40 лева причинени имуществени вреди и 424, 60 лева – неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.01.2006г. до окончателното й заплащане, като е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл.45 във вр.с чл.49 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД. По този начин съдът се е произнесъл по непредявен иск, този по чл. 45 във вр.с чл.49, като е приел, че е налице деликтна отговорност, а не договорна такава. Безспорно по делото се установява, че ищецът притежава качеството на купувач на ел. енергия, а ответникът от своя страна – качеството на продавач на такава. Налице са договорни отношения, при нарушението на които приложение следва да намерят разпоредбите на Общите условия на договора за продажба на електрическа енергия и свързаните с тях - закон за енергетиката, закона за задълженията и договорите, търговския закон и други подзаконови актове. В исковата си молба ищецът не е конкретизирал предмета на своя иск, фактическата обстановка по делото – дали се касае за договорни или деликтни отношения, като в производството пред настоящата инстанция, след като исковата молба бе оставена без движение, както и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, конкретизира, че се касае за договорни, а не деликтни отношения. С оглед на изложеното следва обжалваното решение, на основание чл. 209 ал.1 от ГПК in fine /предложение последно/, да се обезсили и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. При този изход на делото следва да се обезсили решението и по отношение на обективно съединения иск с правно основание чл. 52 от ЗЗД, с оглед на факта, че неговата основателност е обусловена от решаването на въпроса за наличието на договорна отговорност от страна на отвеника - „ЕВН България Електроразпределение” АД, като ищецът следва да уточни в какво се изразяват неимуществените вреди. Аргументиран от изложеното настоящият състав намира, че не следва да обсъжда направените от процесуалните представители на двете страни правни доводи по съществото на спора. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 49/04.05.2006г. по гр. дело № 195/2006г. на Районен съд – гр.Кърджали. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Председател: членове:1.
2. |