№ 94
гр. Плевен, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно
наказателно дело № 20224430200026 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН
Производството е по жалба на *** със седалище и адрес на управление
*** представлявано от ***я Н. ИЛ. Б. против Наказателно постановление
№21-0938-003661 от 24.09.2021г. на *** сектор към ОДМВР Плевен, сектор
„Пътна полиция“. С горното наказателно постановление, издадено въз основа
на Акт за установяване на административно нарушение бл.№
109858/18.09.2021г., на основание чл.638 ал.1 т.2, вр. чл. 461 т.1 от Кодекс за
застраховането /КЗ/ на *** Плевен, е наложена имуществена санкция в размер
на 2000/ две хиляди/ лева.
В хода на разглеждане на делото пред настоящата съдебна инстанция,
представляващият дружеството - жалбоподател Н.Б. се явява лично.
Поддържа аргументите в жалбата си и твърди, че към посочените в акта дата
и час е имал сключена валидна застраховка „ГО“.
Ответникът по жалбата ОД МВР ПЛЕВЕН не изпраща представител и
не заема становище.
Съдът като прецени и обсъди оплакванията в жалбата, становищата на
страните, както и доказателствата по делото приема за установено следното:
1
На 18.09.2021г., около 11:30 часа в г*** с посока на движение към ул.
*** жалбоподателят управлявал товарен автомобил товарен автомобил ****
собственост на дружеството. На същите дата и час, при извършена проверка
от полицейски служители, актосъставителят В.К. и свидетеля К.А.
констатирали, че няма сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на управлението
на посочения автомобил, който е регистриран на територията на Република
България и не е спрян от движение. Актосъставителят е квалифицирал
нарушението по чл.483, ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането. Актът бил
подписан от съставилия го, от свидетеля по акта и нарушението, както и от
жалбоподателя, на когото е бил връчен препис от акта. Жалбоподателят не е
възразил срещу констатациите в акта, нито към момента на неговото
съставяне и връчване, нито по-късно в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Съгласно нормата на чл.44 ал.1 от ЗАНН, освен възраженията при съставяне
на акта, в тридневен срок от подписването му нарушителят може да направи
и писмени възражения по него.
В акта било посочено, че нарушението се изразява в това, че Н. ИЛ. Б.
-*** на дружеството - жалбоподател на 18.09.2021г., около 11:30 часа в г*** с
посока на движение към ул. *** управлявал товарен автомобил ****
собственост на дружеството, като при извършената проверка от
полицейските служители- свидетели по делото - В.К. и К.А., било установено,
че за автомобилът е нямало валиден действащ договор за сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на
проверката и с това била нарушена разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 от
Кодекса за застраховането.
Административно-наказващият орган след като е проверил акта с
оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните
доказателства, установил е, че нарушителят е извършил деянието виновно и е
издал обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизвел
фактическата обстановка, описана в акта, включително и че е нарушен чл.483,
ал.1 т.1 от КЗ. Глобата в размер на 2000/две хиляди/ лева наказващият орган е
посочил, че се налага на основание чл.638, ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1от КЗ. В
наказателното постановление , обаче посочил като час на нарушението- 15.10
часа
2
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл.59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Същественото при производството от административно - наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за
установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт
съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли
е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е
извършено виновно; наказателното постановление издадено ли е от
компетентен орган и при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове.
Констатациите в АУАН, които се поддържат от актосъставителя и
свидетеля, не се оборват от събраните по делото доказателства. Видно от
полица приложена по делото на *** срокът на договора /застрахователния
период и периода на застрахователното покритие/ са валидни от 14:28 часа на
18.09.2021г., т.е. била застраховката е била сключена в деня след издаване на
АУАН и реално към датата и часът на вмененото нарушение – 18.09.2021г. -
11:30 часа, реално не е имало платена валидна застраховка.
В конкретния казус, съдът констатира, че по отношение на описаното
нарушение атакуваното НП е неправилно и следва да бъде отменено, т.к. в
АУАН се твърди, че жалбоподателят на 18.09.2021г. в „11:30 часа“
управлявал „товарен автомобил *** с рег.№ЕН…“. Същевременно, в НП се
посочва, че „в 15:10 часа“ водачът управлявал посоченото МПС.
За да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е
необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление.
3
В конкретния случай, се установява, че при издаване на АУАН и
наказателното постановление не са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. При ангажирането на административно наказателна отговорност
на жалбоподателя е допуснато съществено нарушения, което ограничава правото
на защита на нарушителя и препятства съдебния контрол върху издаденото НП.
Принципът е, че законосъобразното издаване на наказателното постановление
изисква съответствие между деянието, вменено на нарушителя така, както е
описано в акта и в наказателното постановление. Изискването на закона е да има
идентичност на фактите и обстоятелствата, които определят от фактическа и
правна страна деянието като нарушение, описани в АУАН и тези, залегнали в НП.
Член 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН задължава административно наказващият орган, освен
в АУАН, да опише отново нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено - и в издаденото въз основа на него НП, като това изискване е
императивно и този пропуск не може да бъде преодолян по реда на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН. АУАН е средството за констатиране на извършеното административно
нарушение, но наказанието се налага от АНО с издаването на наказателно
постановление - след като е извършена преценка по чл.52, а л. 4 от ЗАНН. НП е
крайния акт, с който завършва административно - наказателното производство и
той следва да даде отговор на всички въпроси от значение за ангажиране на
административно-наказателната отговорност за нарушителя - извършено ли е
нарушението, кога и къде е извършено то, в какво се изразява, кой го е извършил,
виновно ли е извършено, каква е правната квалификация на извършеното и каква е
наложената санкция. Ето защо и законът предвижда по-строги изисквания за
неговата редовност в сравнение с АУАН като не е предвидена възможност за
санирането му при наличие на допусната нередовност в неговото съдържание.
Така установеното от съда процесуално нарушение, не е от
категорията нарушения, което може да се преодолее по реда на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН. То е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на
административнонаказателното производство. Същото е довело до
невъзможност да се индивидуализира деянието, а оттам и до накърняване
правото на защита на посоченото като нарушител лице. Това нарушение е
съществено, води до ограничаване правото на защита на нарушителя и
представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
4
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0938-003661 от
24.09.2021г. на *** сектор към ОДМВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ , с
което на *** със седалище и адрес на управление *** представлявано от ***я
Н. ИЛ. Б. , на основание чл.638 ал.1 т.2, вр. чл. 461 т.1 от Кодекс за
застраховането /КЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000/ две
хиляди/ лева. , като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд, гр. Плевен, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото
постановяване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5