Решение по дело №64112/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14773
Дата: 6 септември 2023 г.
Съдия: Румяна Запрянова Запрянова
Дело: 20211110164112
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14773
гр. София, 06.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110164112 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Н. Д. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ... и настоящ адрес: ... и от В. Д. Д., ЕГН **********, лично
и със съгласието на майка си А. С. Г. - Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... и настоящ
адрес: ..., чрез пълномощника им адв. Е. К., АК – София, със съдебен адрес в ... (партер)
против ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от А.С.А..
Твърди се в исковата молба, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
издадена по частно гражданско дело № 61731 по описа за 2014 г. на Софийски районен съд,
32-ри състав, двете ищци са осъдени да заплатят на ответното дружество сума в размер на
1837,04 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.11.2011 г. до
м.04.2014 г., ведно със законната лихва за периода от 12.11.2014 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 298,25 лв. за периода от 31.12.2011 г. до 30.10.2014 г. и 347,45
лв. разноски по делото. Сумите са разпределени, както следва: В. Д. Д. - сумата от 918,52
лв., ведно със законната лихва за периода от 12.11.2014 г. до изплащане на вземането, лихва
в размер на 149,12 лв. за периода от 31.12.2011 г. до 30.10.2014 г. и 173,72 лв. - разноски по
делото; Н. Д. Д. - сумата от 918,52 лв., ведно със законната лихва за периода от 12.11.2014 г.
до изплащане на вземането, лихва в размер на 149,12 лв. за периода от 31.12.2011 г. до
30.10.2014 г. и 173,72 лв. - разноски по делото. След влизане в сила на заповедта за
изпълнение е издаден изпълнителен лист от 20.04.2015 г.
Въз основа на така издадени изпълнителен лист, с молба от 26.11.2018 г. ... е
образувала изпълнително дело № 5776 по описа за 2018 г. на Частен съдебен изпълнител ....
Ищците твърдят, че от датата на издаването на изпълнителния лист до датата на
образуване на изпълнителното производство е изтекъл срок по-дълъг от три години, поради
което и на основание чл. 111 б. „в“ от ЗЗД вземането на ответното дружество е погасено по
давност. Претендира се и изтичането на срока на погасителната давност и от датата на
падежа на задълженията към ..., тъй като молбата за издаване на изпълнителен лист респ.
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не прекъсва давността.
С тези обстоятелства ищците обуславят правния си интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за
1
установено по отношение на ответното дружество, че Н. Д. Д. и В. Д. Д. не дължат на ...
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по частно
гражданско дело № 61731 по описа да 2014 г. на Софийски районен съд, 32 – ри състав, тъй
като вземането е погасено по давност.
С исковата молба ищците молят за събирането на писмени доказателства.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат
исковата претенция. Не ангажират допълнително доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез юрк.
П.С., с който се оспорва иска като неоснователен. Оспорва в случая да е приложима
кратката погасителна давност, уредена в чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. Твърди, че процесните
вземания са установени с влязло в сила заповед за изпълнение, с оглед което следва да се
прилага петгодишния давностен срок по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД. Посочва, че установеното със
заповед за изпълнение вземане не подлежи на пререшаване освен чрез използване на
извънредните способи. Поддържа, че влязлата в сила заповед за изпълнение има тежестта на
влязло в сила съдебно решение. Твърди, че давността е била прекъсната на 26.11.2018 г. с
молбата за образуване на изпълнителното дело, в която са поискани от ответното дружество
предприемане на изпълнителни действия от страна на частния съдебен изпълнител.
Допълва, че за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. е била спряла да течен погасителната
давност поради наложените мерки с обявяването на извънредно положение в РБ. Моли за
отхвърляне на иска, като претендира присъждане на съдебни разноски.
С отговора пълномощникът на ответното дружество ангажира писмени
доказателства.
За датата на открито съдебно заседание ответникът представя писмено становище, с
което заявява, че поддържа възраженията в отговора. Не прави допълнителни
доказателствени искания.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гражданско дело №
61731 по описа за 2014 г. на Софийски районен съд, 32-ри състав, двете ищци са осъдени да
заплатят на ответното дружество сума в размер на 1837,04 лв. за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от м.11.2011 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва за
периода от 12.11.2014 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 298,25 лв. за периода
от 31.12.2011 г. до 30.10.2014 г. и 347,45 лв. разноски по делото. Сумите са разпределени,
както следва: В. Д. Д. - сумата от 918,52 лв., ведно със законната лихва за периода от
12.11.2014 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 149,12 лв. за периода от
31.12.2011 г. до 30.10.2014 г. и 173,72 лв. - разноски по делото; Н. Д. Д. - сумата от 918,52
лв., ведно със законната лихва за периода от 12.11.2014 г. до изплащане на вземането, лихва
в размер на 149,12 лв. за периода от 31.12.2011 г. до 30.10.2014 г. и 173,72 лв. - разноски по
делото. След влизане в сила на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист от
20.04.2015 г.
Въз основа на така издадени изпълнителен лист, с молба от 26.11.2018 г. ... е
образувала изпълнително дело № 5776 по описа за 2018 г. на Частен съдебен изпълнител ....
В хода на изпълнителното производство не са извършвани никакви действия по
принудително изпълнение – запор, възбрана, опис, оценка, продажба, публична продан и др.
С молби от 18.10.2019 г. и от 08.05.2020 г. взискателят ... е поискал извършването на
справки за имуществото на длъжниците и предприемането на изпълнителни действия, но
такива действия не са предприети. Изпълнителното производство е спряно с постановление
на съдебния изпълнител от 24.02.2022 г., въз основа на обезпечителна заповед издадена по
настоящето дело.
2
При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният отрицателен
установителен иск за допустим, но неоснователен, предвид следните съображения:
Исковата претенция е допустима. За ищците е налице правен интерес за
установяването на недължимостта на процесното парично вземане. В. Д. и Н. Д. са
длъжници по изпълнително дело № 5776 по описа за 2018 г. на Частен съдебен изпълнител ..
и район на действие – Софийски градски съд. В този смисъл правната им сфера се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул
срещу тях – издадения изпълнителен лист, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищците имат интерес да установят, с оглед
упражняване на други свои имуществени или неимуществени права.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Давностният срок, с изтичането на който се погасява вземането на ответното
дружество към длъжника е петгодишен, съгласно разпоредбата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.
Приложението на чл. 117, ал. 2 ЗЗД по отношение на влезлите в сила заповеди за
изпълнение произтича от установителното им действие, предвидено с чл. 424 от ГПК, което
е аналогично на последиците от силата на пресъдено нещо на съдебните решения (в тази
насока решение № 476 от 22.07.2021 г. на САС по в. т. д. № 2250/2020 г.). Този срок започва
да тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 21.03.2015 г., когато е
изтекъл срока за оспорване на заповедта за изпълнение, съобразно нормите на чл. 414 ал. 2 и
чл. 415 от ГПК в редакцията им, действаща към момента на връчване на заповедта.
Давностният срок е прекъснат с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело
на 26.11.2018 г. и от този момент започва да тече нов петгодишен давностен срок. Считано
от тази дата до датата на предявяване на иска, инициирал настоящето производство и до
приключване на устните състезания по делото, не е изтекъл петгодишния давностен срок,
като съдът счита за безпредметно да обсъжда дали в хода на изпълнителното производство
са извършвани действия по принудително изпълнение, годни да прекъснат давността.
По гореизложените съображения съдът счита, че петгодишният давностен срок не е
изтекъл, поради което отрицателния установителен иск е неоснователен.
На основание чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответното дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
(двеста лева).
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ... и
настоящ адрес: ... и от В. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... и настоящ адрес: ...
против ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от А.С.А. иск за
признаване за установено, че ищците не дължат на ответното дружество следните суми:
сумата от 1 837,04 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
м.11.2011 г. до м.04.2014 г., ведно със законната лихва за периода от 12.11.2014 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 298,25 лв. за периода от 31.12.2011 г. до
30.10.2014 г. и 347,45 лв. разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист по
частно гражданско дело № 61731 по описа за 2014 г. на Софийски районен съд, 32-ри
състав.
ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ... и настоящ адрес: ... и от В.
Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в ... и настоящ адрес: ... да заплатят солидарно на
3
..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от А.С.А. сумата от 200 лв.
(двеста лева) – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4