Решение по дело №960/2022 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1544

гр. Пловдив, 11 август 2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХІV състав в открито съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 960 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.197 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „ВЕР - ФРУ" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Т.Д.В., чрез адв. И., против решение на директора на ТД на НАП София и постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, с изх.№ С220022-023-0000639/04.03.2022 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП С.Р.Я.-Г..

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление, както и за това, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, несъответствие с целта на закона и привидни мотиви. Твърди, че в изложените мотиви не става ясно защо се приема, че в хода на ревизията дружеството ще извърши сделки и действия с имуществото си, следствие на които събирането на евентуални задължения ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Твърди, че изводите за обезпечителната нужда са необосновани и погрешни. Намира за незаконосъобразно и тенденциозно посочените вещи с нулева балансова стойност в имуществото на дружеството, като е налице липса на житейска и икономическа логика и в разрез с всички принципи на пазарната икономика. Така счита, че при липса на обоснованост и мотивираност по отношение вида и размера на запорираните активи и тяхното съотношение към предполагаемите неустановени бъдещи вземания, както и при отсъствие на данни за реалния обем на наложените обезпечения на същото задължение, фомират извод за непропорционалност и несъразмерност, налагащ тяхната отмяна. Счита, ча като е наложил запор на цялото имущество на дружеството – МПС, машини, съоръжения и банкови сметки, публичният изпълнител е възпрепятствал изцяло търговската дейност на дружеството и взаимоотношенията му с контрагенти. Претендира обезсилване на решение на директора на ТД на НАП София, с което е потвърдено издаденото постановление на налагане на предварителни обезпечителни мерки на дружеството и да се отмени посоченото постановление за налагане предварителни обезпечителни мерки. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът - директор на ТД на НАП гр. София, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита издаденото постановление за предварителни обезпечителни мерки за правилно и законосъобразно, постановено при наличие на обезпечителна нужда и спазване на материалните и процесуални предпоставки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – гр. Пловдив, Четиринадесети състав след като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, становищата на страните и при направената служебна проверка за законосъобразност на акта, намира за установено следното:

Жалбата е подадена по пощата в срока на чл.197, ал.2, изр.2 от ДОПК на 07.04.2022 г. /л.13 по делото/, тъй като жалбата против ПНОМ, връчено на дружеството на 10.03.2022 г., постъпва в ТД на НАП – София по електронен път на 17.03.2022 г. По жалбата директорът на ТД на НАП – София не се е произнесъл, поради което ПНОМ е било мълчаливо потвърдено. Съгласно цитираната разпоредба непроизнасянето на решаващия орган в сроковете по ал. 1 се смята за потвърждение на постановлението, което може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне, който е седемдневен от постъпване на жалбата, съгласно чл.197, ал.1 предл. последно ДОПК.

От събраните по делото доказателства и след преценка доводите на страните, съдът намира жалбата за частично основателна.

С процесното постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на дружеството на основание чл. 121, ал 1 от ДОПК са наложени обезпечителни мерки, както следва:

1. Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в: - ТБ/доставчик на платежни услуги ТБ АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД за сумата от 1247327.47 лв.

2. Запор върху следните МПС:

- товарен автомобил марка MERCEDES, модел СПРИНТЕР 311 ЦДИ, рег.№ ***, рама № WDВ9036632R303215, година на производство 2001г., мощност 80kw, гориво дизел, с балансова стойност 0.00 лв.

- лек автомобил марка FIAT, модел ФИАТ РЕГАТА, рег.№ ***, рама № ZFА138А0007446753, двигател № 149А00000359385, година на производство 1986г., с балансова стойност 0.00 лв.

- товарен автомобил марка FIAT, модел ДУКАТО 2.8 ТД, рег.№ ***, рама № ZFA24400007576307, двигател № 4073608, година на производство 2005г., мощност 94kw/, гориво дизел, с балансова стойност 824.40 лв.

3. Запор върху следните движими вещи:

- Хладилна камера, инвентарен № 10 от С/ка 205, 1 брой/броя, с балансова стойност 0.00 лв.

- Сглобени хладилни камери, инвентарен № 12 от С/ка 205, 2 брой/броя, с балансова стойност 0.00 лв.

- Система за капково напояване, инвентарен № 13 от С/ка 205, 1 брой/броя, с балансова стойност 638.38 лв.

- Агрегат ДОРИН К500СС за хладилна камера, инвентарен № 14 от С/ка 205, 1 брой/броя, с балансова стойност 0.00 лв.

- Окопаващо устройство, инвентарен № 7 от С/ка 208, 1 брой/броя, с балансова стойност 0.00 лв.

- Котел U 22, инвентарен № 18 от С/ка 208. 1 брой/броя, с балансова стойност 0.00 лв.

- Хладилник - абсорбатор, инвентарен № 19 от С/ка 208, 1 брой/броя, с балансова стойност 0.00 лв.

- Трактор ФИАТ, инвентарен № 6 от С/ка 208, 1 брой/броя, с балансова стойност 0.00 лв.

- Агрегат за замразяване, инвентарен № 8, 1 брой/броя, с балансова стойност 0.00 лв.

- Машина за косене, инвентарен № 29, 1 брой/броя, с балансова стойност 376.46 лв.

- Фреза, 1 брой/броя, с балансова стойност 0.00 лв.

- Мотофреза, инвентарен № 30, I брой/броя, с балансова стойност 347.50 лв.

- Транспортна количка, инвентарен №31, 1 брой/броя, с балансова стойност 225.00 лв.

Посочено е също в постановлението, че „В настоящото постановление МПС и машини/съоръжения са взети с нулева балансова стойност, поради факта, че информацията с която разполага публичния изпълнител е стара и от предходно ревизионно производство, а посочените активи са бързо амортизируеми. В настоящата ревизия, ревизиращия екип не е предоставил на публичния изпълнител данни за наличните активи на дружеството, освен за МПС налична в ПП на НАП, без информация за тяхната балансова стойност.“

В разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от ДОПК са въведени допълнителни изисквания за законосъобразното налагане на предварителните обезпечителни мерки, наред с предпоставките, предвидени в нормата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Така съгласно ал. 3 предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Преценката върху какво точно имущество на длъжника да бъдат наложени предварителни обезпечителни мерки е предоставена на административния орган, като в разпоредбата на чл. 199 от ДОПК е предвидена възможност и за замяна на наложената обезпечителна мярка по искане на длъжника. В случая необходимостта от налагане на предварителни обезпечителни мерки е мотивирана от органа по приходите с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията за данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Посочено е, че в хода на ревизионното производство са установени задължения с издадения РА и че ще се затрудни събирането на публично задължение. Наличието на предпоставки за налагане на обезпечение съгласно чл. 121, ал. 6, вр. ал. 4 от ДОПК се преценява към този момент, като тази преценка е обусловена от съществуващите данни за установения размер на публичното задължение. Със запора на МПС, респ. запор върху движими вещи, ревизираното лице продължава да упражнява фактическа власт върху вещите и да ги ползва според предназначението им, но не се допуска промяна на регистрацията им, отчуждаване или обременяване с тежести, преди вдигането на запора, отмяна на възбраната, което на практика не води до сериозни последици за него. Обезпечителното производство е строго регламентирано, като на публичния изпълнител са предоставени правомощия да налага само предвидените от законодателя обезпечителни мерки, но той не е обвързан с тяхната поредност, а със спецификите на конкретния случай. От събраните доказателства се налага изводът, че са спазени законовите изисквания, доколкото с наложената обезпечителна мярка се цели гарантиране на държавата като кредитор с публични вземания. Обезпечението ще допринесе за удовлетворяване на публичното вземане предвид характера и размера на установените в ревизията данъци, то представлява гаранция, за да не бъде осуетен или застрашен интересът на фиска. Важно е да подчертае, че наложените в хода на ревизията предварителни обезпечителни мерки са привременни и с определен срок на действие /чл. 121, ал. 4 във връзка с ал. 5 от ДОПК/. При това положение, ако в хода на ревизионното производство не бъдат установени публични задължения, тяхното действие не се продължава по смисъла на чл. 121, ал. 6 от ДОПК, като в случай, че с издадения ревизионен акт, бъдат установени публични задължения в очаквания размер, публичният изпълнител пристъпва към продължаване на тяхното действие, съгласно чл. 121, ал. 6 от ДОПК с налагане на обезпечителни мерки от същия вид и върху същото имущество, обезпечаващи вече конкретно установените по основание и размер публични задължения.

Безспорно се установява в случая, че публичният изпълнител е поискал мерките в хода на ревизия спрямо дружеството жалбоподател, въз основа на издадена заповед за възлагане на ревизия на същото това дружество от 12.01.2022 г. /л.61 гръб-62 по делото/. В случая е налице мотивирано искане на публичния изпълнител от 02.03.2022 г. /л.59 гръб – 60/. Мотивите на същото са базирани от една страна на анализ установени до момента обстоятелства относно облагане с корпоративен данък и за данък върху добавената стойност, подробно описани в искането, което е в контекста на ревизия, възложена за определяне на тези задължения. От друга страна органът е констатирал, че дружеството няма недвижими имоти, притежава три МПС и движими вещи, като очакваният размер на предполагаемите задължения по това производство е главница корпоративен данък 365127,50 лв. и лихва 63395,26 лв. и ДДС в размер на 697671,44 лв. и лихва в размер на 121133,20 лв., тоест липса на имущество, което да е достатъчно самостоятелно да обезпечи тези предполагаеми задължения.

Предвид изложеното, неоснователни са доводите на жалбоподателя във връзка с това, че липсва обезпечителна нужда, тъй като не била изследвана възможността да изпълни задълженията си с разполагаемото имущество. Обезпечителната нужда е продиктувана от предполагаемите задължения, наличното имущество на лицето и предотвратяването в хода на ревизията лицето да се освободи от това имущество, за да не бъде насочено изпълнение към него. Чрез предварителното обезпечаване на установявани в хода на ревизия задължения се гарантира от органите на НАП възможността за тяхното евентуално бъдещо изпълнение. Дали предполагаемите задължения са законосъобразно установени в размера и основанието, сочени от ревизиращите органи, не е предмет на преценка при налагане на ПОМ от публичния изпълнител. При налагане на обезпечителните мерки публичният изпълнител не преценява по същество мотивите на ревизиращия орган относно основанието и предполагаемия размер на задълженията.

В случая установяваните задължения по ЗДДС и ЗКПО са обосновани с данни от започналата ревизия, а преценката за законосъобразност на установяваните задължения по ЗДДС и ЗКПО е въпрос, който ще се реши в производството по обжалване на РА, ако такъв бъде издаден. Ето защо преценката за условията да се предприеме предварително обезпечение в хода на ревизия не включва преценка за законосъобразно определяне на обезпечаваното задължение, а само неговото обосновано предполагане като основание и размер и неговото съответствие на обезпечителната нужда. В този смисъл представените по делото от жалбоподателя решения на по-горестоящия орган в хода на обжалването на ревизионни актове на доставчиците, както и справки за регистрация по ЗДДС на същите доставчици в провежданото ревизионно производство са ирелевантни в настоящото съдебно производство, поради което съдът не следва да ги коментира и същите нямат отношение към законосъобразността на издаденото постановление за наложени придварителни обезпечителни мерки. Видно от установеното по делото предположението на ревизиращия орган в искането му е било обосновано с първоначалните данни на ревизията и в този смисъл към момента на отправянето му до публичния изпълнител, съответно издаването на ПОМ това искане е било мотивирано и е изпълвало предпоставката на чл. 121, ал. 1 от ДОПК към предварителното обезпечаване на задължения в хода на ревизия.

На следващо място съдът намира, че наличните по делото доказателства потвърждават, че е спазена предвидената от чл. 121, ал. 1 от ДОПК цел, а именно да се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Изпълнението на едно публично задължение ще е невъзможно, когато ревизираното лице към датата на изпълнението не разполага с достатъчно средства, за да го изпълни, защото изначално няма имущество в подходящи размери или вследствие на отчуждаване, не разполага с такова. Изпълнението на публичното задължение ще е сериозно затруднено, ако макар стойността на годните за разпореждане активи на длъжника да покрива размера на очакваните задължения, видът им или правното им положение е такова, че не позволява тяхното бързо и ефективно осребряване.

Доколкото запорите на банковите сметки на дружеството са наложени за цялото предполагаемо задължение, в пълният му размер, а с писмо на „Алианц Банк България“ АД от 09.03.2022 г. /л.36 по делото/ НАП е уведомена за наложения запор, както и че по посочените сметки няма средства за обезпечаване на вземането, съдът намира, че този запор е наложен законосъобразно. Съдът намира, че видът и размерът на наложените обезпечителни мерки, конкретно законосъобразната от тях – запор на банкова сметка ***, съответен на обезпечителната нужда размер, не води до сериозно препятстване на дейността на ревизираното дружество при липсата на доказване на обратното по делото и наличието на правна възможност за разрешаване на неотложни плащания. Така на основание чл. 229, ал. 1 от ДОПК дружеството може да поиска от публичния изпълнител част от постъпилите или постъпващите суми по сметка на длъжника да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му и по този начин да се постигне целеният от обезпечението ефект, без да се препятства и/или спира дейността на дружеството.

Що се отнася до другите две предварителни обезпечителни мерки – запор на МПС – три броя и на движими вещи, по делото липсват доказателства за балансовата стойност на вещите, върху които е наложен запор – нито на тези с посочена стойност, нито на останалите, за които е посочена балансова стойност 0,00 лв. Нещо повече, в самото постановление за наложени предварителни обезпечителни мерки се сочи, че информацията на публичния изпълнител изхожда от предходно ревизионно производство и е стара.

Съгласно чл.195, ал.6 ДОПК обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите, а когато такава няма - в следната последователност: 1. по данъчната оценка; 2. по застрахователната стойност; 3. по придобивната стойност на вещи - собственост на физически лица. Дори да се приеме, че публичният изпълнител не е разполагал с данни за балансовата стойност на част от активите на ревизираното лице, то е следвало не да приема, че стойността е нулева, а да събере и използва данни стойността на активите съобразно указания ред, или да изиска представянето на актуални данни за баланса на активите на предприятието. Нарушаването на установените в чл. 195, ал. 6 ДОПК правила относно оценката на имуществото, върху което са наложени предварителните обезпечителни мерки, води до невъзможност да бъде извършен съдебен контрол дали в конкретния случай е спазено и изискването на чл. 195, ал. 7 ДОПК, според който обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата и на чл. 198, ал. 2 ДОПК, който допуска налагането на няколко вида обезпечения, но на обща сума до размера на вземането. Вероятно е на пръв поглед, а и от размера очакваното вземане може да се предположи, че едва ли същото би могло да бъде събрано от така наложените запори на тези активи, но безспорно за законосъобразността на вземането яснота следва да съществува относно стойността на запорираните вещи.

С оглед изложените съображения съдът намира, че наложените с процесното ПНПОМ, мълчаливо потвърден от директора на ТД на НАП - София предварителни обезпечителни мерки са законосъобразно предприети по т. 1, което води до отхвърляне на жалбата в тази част, както и че по т. 2 и 3 от постановлението са незаконосъобразни и следва да се отменят.

При този резултат, на жалбоподателя се дължат разноски, които, съразмерно на уважената/отхвърлена част следва да се определят на 25 лв. за жалбоподателя държавна такса и съответно на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, на основание чл. 24 от НЗПП, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК. При компенсация на така определените насрещни разноски на двете страни, остават 25 лева разноски по делото за ответника, които жалбоподателят следва да заплати.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, с изх.№ С220022-023-0000639/04.03.2022 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП С.Р.Я.-Г., мълчаливо потвърдено от директора на ТД на НАП - София предварителни обезпечителни мерки, наложени на „ВЕР - ФРУ" ЕООД с ЕИК *********, В ЧАСТТА по т. 2 и т.3 от постановлението, а именно:

Запор върху следните МПС: