О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Гр. Сливен, 17.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: Детелина
Бозукова
като разгледа докладваното от съдията административно дело
№ 197/2018 година по описа на съда,
за да се произнесе, съобрази :
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по искова
молба от С.И.С. *** срещу
бездействие на Началник група
„Регистрация и отчет на ППС в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Сливен да
прекрати служебно регистрацията на лек автомобил с рег.№ ……………, считано от
01.06.2006 г. поради това, че регистрационните табели на автомобила не
отговарят на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591. В молбата се
твърди, че С. е собственик на лек автомобил марка „Форд“ модел „Орион“, чиито
табели, считано от 01.06.2006 г. не отговарят на изискванията на българските
стандарти. Изтъква, че от 2001 г. автомобилът е във владение на друго лице,
което след повреда на автомобила, го разглобило и предало за скрап. Многократно
подавал заявление за служебно прекратяване на регистрацията, но до момента,
въпреки физическото унищожаване на автомобила, регистрацията не била
прекратена. Счита, че са налице предпоставките на § 3 ал.1 и ал.3 от ПЗР на Наредба
I-45/24.03.2000
г. за регистриране, отчет, пускане и спиране от движение на моторни превозни
средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/ и следа като органът не е
изпълнил задължение, произтичащо пряко от цитирания нормативен акт, са налице
предпоставките на чл.257 от АПК. Моли съда да задължи органа да прекрати
служебно регистрацията на цитирания автомобил. Претендира разноски.
По делото е представена преписка и
становище от Началник сектор “Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен.
От доказателствата по делото се установява от фактическа
страна, че със заявление №343000-1050/31.01.2018 г. С.С. е поискал от Директора на ОДМВР Сливен да
прекрати служебно регистрацията на лек автомобил марка „Форд“ модел „Орион“,
рег.№ …………, считано от 01.01.2005 г., поради това, че табелите с
регистрационния номер на автомобила не отговарят на изискванията на българските
стандарти, както и предвид обстоятелството, че автомобилът е унищожен чрез
разкомплектоване и предаване за скарп. С писмо рег.№ 804000-1472/08.02.2018 г.
Началник сектор „Пътна полиция“ е отговорил на С., че съгласно чл.18а ал.1 т.1
от Наредба № I-45/24.03.2000 г. прекратяването на регистрация става лично от собственика,
като за целта следва да се яви лично в сектор „Пътна полиция“ и да подаде заявление
по служебен път.
Със заявление №343000-2953/04.04.2018 г.
до Директора на ОДМВР Сливен С. отново поискал на основание §3 ал.1 и ал.3 от ПЗР
на Наредбата Сектор „Пътна полиция“, отдел „Регистрация и отчет“ „по силата на
закона да прекрати служебно“ регистрацията на въпросния автомобил, този път
считано от 01.06.2006 г., изтъквайки отново, че табелите с регистрационния
номер не отговарят на изискванията на българските стандарти.
С писмо рег.№804000-4255/23.04.2018 г.
Началник сектор „Пътна полиция“ отговорил, че прекратяване на регистрацията
става съгласно чл.18 и чл.18 а от Наредбата след подаване на писмено заявление
по образец, представяне на документ за самоличност, свидетелство за регистрация
на ПС. В уведомлението органът посочил, че върху МПС са наложени ограничителни
мерки - запори, съгласно чл.206 от ДОПК и чл.397 от ГПК и едва след като същите
бъдат отменени от органа, който ги е наложил, може да се извърши прекратяване
на регистрацията като се подаде писмено заявление, издадено по служебен път от
информационната система, с приложени документи и заплатена такса по Тарифа № 4
от ЗДТ.
При горните данни настоящата съдебна инстанция намира, че исковата молба е недопустима поради липса на предмет, поради което слдва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати, при следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.
257, ал. 1 от АПК, бездействието на административен орган по задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като с оглед
ал. 2 с решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието,
като определя срок за това или отхвърля искането. Задължението, визирано в чл.
257 е това по чл.
256 от АПК, а именно: за извършване на фактически действия, произтичащи
пряко от нормативен акт. Не са предмет на защита по този ред задълженията за
волеизявления, т.е. за издаване на административни актове. Задълженията, които
са защитени по предвидения в раздел ІІ, глава ХV от АПК ред трябва да са само
за фактически действия и да произтичат от правна норма при настъпването на
определен юридически факт, като възникването или съдържанието им не следва да е
опосредено от допълнително волеизявление /индивидуален или общ административен
акт или съдебно решение/. В процесния случай настоящата съдебна инстанция
намира, че не е налице бездействие за изпълнение на задължение, произтичащо
пряко от нормативен акт, съгласно чл. 257
от АПК. Процедурата, по която се прекратява регистрация на моторни превозни средства
е регламентирана в чл.143 от ЗДвП и
чл.18 и чл.18 а от Наредба I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане
и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
/Наредбата. Съгласно чл.143 ал.6 прекратяване на регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството
за регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне на
табелите с регистрационните номера. Със заявлението собственикът на пътното
превозно средство представя документи, че то е прието за разкомплектуване, или
декларация за съхраняването му в частен имот по образец, утвърден със заповед
на министъра на околната среда и водите и съгласуван с министъра на вътрешните
работи. Съгласно ал.13 промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или
друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на
органа, постановил обезпечението, или на друг компетентен орган.
Съобразно § 3, ал. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000 г.,
от 1.VI.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на всички превозни
средства с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на
българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591. Наредбата е приета на основание
чл. 140, ал. 2 ЗДвП, който регламентира правомощието на министъра
на вътрешните работи да издаде наредба именно за реда за регистриране на
моторни превозни средства.
Съгласно чл.18 от Наредбата регистрацията на превозно
средство се прекратява с писмено заявление от собственика; служебно, а според чл.18 а при прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 1 собственикът
представя писмено заявление, издадено по служебен път; документ за самоличност - за физическите лица; свидетелство за регистрация на
ПС.
Анализът на цитираните норми налага извод, че
административната
процедура в конкретния случай / табелите не отговарят на
изискванията на българските стандарти, но върху МПС е наложен запор/ се
инициира с подаване на писмено заявление, издадено по служебен
път, след представяне на документ, че ограничителните мерки /наложените запори/
са отменени от органа, който ги е наложил, както и след заплащане на такса по
Тарифа №4 към ЗДТ. Така образуваното административно производство
приключва с формален /изричен и писмен/ индивидуален административен акт –
решение на Начлник Група „Регстрация и отчет“ към сектор „Пътна
полиция“ за прекратяване на регистрацията. Тоест
необходимо е нарочно волеизявление на материално и
териториално компетентен административен орган – дали с
резолюция или с друг нарочен акт, който по
своята същност съставлява индивидуален
административен акт. Следователно в процесния случай е нормативно очертан както
редът и условията за провеждане и приключване на административното
производство, така и предметът и обхватът на съдебния контрол. Касае се за
издаване на нарочен индивидуален административен акт, чиято законосъобразност
може да бъде проконтролирана по реда на съдебното обжалване. По своята
същност прекратяването
по §3 ал.3 от Наредбата е принудителна
административна мярка, налагаща се в резултат от неизпълнение задължението на
собственика на лекия автомобил за подмяна на регистрационните табели.
Аналогично на изразените доводи, пред административния съд би могла да се
оспори и законосъобразност на евентуален административен акт с отрицателно
съдържание, постановен по подаденото заявление, издадено
по служебен път. Такъв обаче не е формиран в процесния случай, следователно
в случая не е налице неизвършване на действия от фактическо естество от страна
на Началник „Група регистрация и отчет“ към сектор „Пътна полиция“, а липсва и постановен административен акт - отказ с
нормативно посочена форма. В този смисъл е
определение № 3392 от 24.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 86/2016 г., VII о.
С оглед установеното, че се касае за правно, а не за фактическо действие, настоящия съдебен състав намира, че в случая не е изпълнен фактическият състав на защитата по чл. 257 АПК, тъй като от една страна твърдяното бездействие не е по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а от друга се касае осъществяване на правни, а не на фактически действия.
Гореизложеното обосновава извода за процесуална недопустимост на предявения иск срещу бездействие на Началник група „Ррегистрация и отчет на ППС“ както поради липса на предмет. Това налага оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно производство.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба от С.И.С. *** срещу бездействие на Началник група „Регистрация и отчет на ППС в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Сливен да прекрати служебно регистрацията на лек автомобил, като процесуално НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 197/2018 година по описа на Административен съд Сливен.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния Административен съд на РБългария в 7 – дневен срок от съобщаването му.
Административен съдия: