Определение по дело №2643/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2298
Дата: 3 септември 2018 г.
Съдия: Милена Кирова Колева Костова
Дело: 20185530102643
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

№.........                                  03.09.2018г.                      гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД           ДЕСЕТИ граждански състав

На      03   септември                                                                   2018 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                            Председател:      МИЛЕНА  КОЛЕВА                                                          

 

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА  КОЛЕВА гр.дело № 2643 по описа за 2018 година:

 

         Съдът счита, че следва да приеме като писмени доказателства представените с исковата молба документи, тъй като същите са допустими и относими към спора.

 

          Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

 

          Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

          Следва да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.

 

          На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.

 

          Съдът счита, че следва да напъти страните към  доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

          Водим от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът

 

                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

    

          СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :

                                                                                                                                       

          Предявен е иск по чл.66 ал.1 във връзка с чл.33 ал.2 от ЗС.

Ищцата Ж.И.Д. твърди в исковата си молба, че е собственик по дарение и наследство съм на ДВОРНО МЯСТО с площ от 1735 кв.м /хиляда седемстотин тридесет и пет квадратни метра/, находящо се в село Маджерито, община Стара Загора, област Стара Загора, съставляващо УПИ I-160 /първи за имот сто и шестдесет/ от квартал 23 /двадесет и три/ по плана за регулация на село Маджерито, община Стара Загора, Област Стара Загора, при граници на УПИ: север - улица, изток - УПИ II-160, юг - УПИ XV-170, запад - улица. Твърди, че същият е придобила, както следва: 1/3 /една трета/ идеална част по наследство от баща й Иван Пеев Сивков, б.ж. на гр. Стара Загора, починал на 06.07.2010 г., съгласно Нотариален акт за придобит недвижим имот по регулация № 116, том 1, дело № 235/1977 г. на Нотариус при Районен съд Стара Загора, Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 117, том 1, дело 236/1977 г. на Нотариус при Районен съд - Стара Загора, удостоверения за наследници № 000096/30.09.2011 г., № 139/02.08.2007 г., № 801/19.02.2018 г. и отказ от наследство № 184/27.10.1988 г., а останалите 2/3 /две трети/ идеални части от имота придобила по дарение: от нейната майка Елена Д. Сивкова – 1/3 /една трета/ идеална част и от сестра й Светлана И. Германова 1/3 /една трета/ идеална част, съгласно Нотариален акт за дарение № 158, том 3, дело № 442 от 14.11.2013 г. по описа на Нотариус с peг. № 381 при НК, вписан в Службата по вписванията с вх. peг. № 12520/14.11.2013 г., акт № 161, том 34, дело 7006/2013 г.

С Нотариален акт за учредяване на суперфиция № 14, том 14, дело № 4063/1992 г. на Нотариус при Районен съд – Стара Загора праводателят й Иван Пеев Сивков е учредил право на строеж на складова база върху притежаваното сега от ищцата дворно място, описано по-горе, върху площ от 200 кв.м на първия ответник „ВИГО” ЕООД, вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК *********. Към датата на учредяване на суперфицията дружеството е било с правно-организационна форма – събирателно дружество, с фирма СД „ВИГО”, преобразувано впоследствие във „ВИГО” ООД и към настоящия момент във „ВИГО” ЕООД. Правото на строеж е било реализирано от дружеството и било издадено Разрешение за ползване № 46 от 20.02.1995 г.

На 24.04.2018 г. ищцата установила, че първият ответник бил прехвърлил чрез покупко-продажба на втория ответник изградената в нейното дворно място чрез реализирано право на строеж сграда -  СКЛАД, намиращ се в село Маджерито, община Стара Загора, област Стара Загора, представляващ масивна сграда на един етаж, със застроена площ от 135,00 кв.м./сто тридесет и пет квадратни метра/, построен въз основа на отстъпено право на строеж върху чужд поземлен имот в североизточната част на УПИ I-160 /първи за имот сто и шестдесет/ от квартал 23 /двадесет и три/ по подробния устройствен план - план за регулация на село Маджерито, Община и Област Стара Загора, утвърден със Заповед № 3813 от 14.08.1991 г., при граници и съседи на УПИ: от две страни - улици, УПИ II-160, УПИ XV-170, при граници и съседи на склада: север - улица с осови точки 55-45, изток - двор, юг - двор, запад - пристройка към склад от 65 кв.м. на Елена Д. Сивкова, заедно със съответното на сградата право на строеж върху дворното място, върху което била построена, сградата напълно завършена с разрешено ползване според Разрешение за ползване № 46 от 20.02.1995 г. на РИТСК - Стара Загора, за продажна цена от 3000 лв. /три хиляди лева/, която сума продавачът - първият ответник бил декларирал пред нотариуса, че е получил от купувача - втория ответник, напълно по банков път по посочена от продавача банкова сметка ***та на подписването на нотариалния акт за покупко-продажба, като бил съставен Нотариален акт за покупко-продажба № 151, том 1, дело № 114 от 28.03.2018 г. по описа на Нотариус с peг. № 381 при НК, вписан в Службата по вписванията с вх. peг. № 2921/28.03.2018 г., акт № 128, том 8. В същия нотариален акт страните по сделката били декларирали пред нотариуса, че сумата, която била посочена в нотариалния акт за покупко-продажба като цена на продавания имот била действително уговореното между тях плащане по сделката.

Първият ответник бил продал на втория ответник собствената си сграда, построена в моето дворно място, без да изпълни задължението си към ищцата по чл. 66 от ЗС, като предложил най-напред на нея имота за изкупуване при условията, при които впоследствие го бил продал на втория ответник. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗС създавала ограничение за правото на разпореждане със сграда – суперфициарна собственост. Собственикът на тази сграда бил длъжен да я предложи за продажба първо на собственика на земята и само ако той откаже, можел да я продаде на свободно избрано трето лице при същите условия, при които я бил предложил за изкупуване на собственика на земята. Целта на закона била собствеността върху земята и върху сградата да се концентрирали в едно лице и да не се затруднявало упражняването на правото на собственост на собственика на земята, като му се „натрапи” едно трето лице в собствения му имот. Предпоставките на конститутивния иск по чл. 66, ал. 1 от ЗС били: ищецът да е собственик на земята, върху която е построена сграда към момента на отчуждителната сделка, собственикът на сградата да я е продал на трето лице, без преди това да е предложил същата за изкупуване на собственика на земята при същите условия и искът да е предявен в преклузивния двумесечен срок от датата на сключване на сделката или от момента на узнаване от собственика на земята.

Моли съда да допусне изкупуване на основание чл. 66, ал. 1 във вр. с чл. 33 ЗС в полза на ищцата срещу ответниците „ВИГО” ЕООД, вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Стара Загора, община Стара Загора, град Стара Загора, 6000, улица „Отец Паисий” № 42, ет. 1, aп. 1, чрез управителя и законен представител ВИКТОР ГЕОРГИЕВ ВАСИЛЕВ с ЕГН **********,*** и „ИВАНОВ” ЕООД, вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Стара Загора, община Стара Загора, град Стара Загора. 6000, бул. Цар Симеон Велики № 145, вход „А”, ет. 1, ап. 25, чрез управителя и законен представител ЕМАНУИЛ МАЛЕШКОВ ИВАНОВ с ЕГН **********,*** на недвижим имот - СКЛАД, намиращ се в село Маджерито, община Стара Загора, област Стара Загора, представляващ масивна сграда на един етаж, със застроена площ от 135,00 кв.м. /сто тридесет и пет квадратни метра/, построен въз основа на отстъпено право на строеж върху чужд поземлен имот в североизточната част на УПИ 1-160 /първи за имот сто и шестдесет/ от квартал 23 /двадесет и три/ по подробния устройствен план - план за регулация на село Маджерито, Община и Област Стара Загора, утвърден със Заповед № 3813 от 14.08.1991 г., при граници и съседи на УПИ: от две страни - улици, УПИ II-160, УПИ XV-170, при граници и съседи на склада: север - улица с осови точки 55-45, изток - двор, юг - двор, запад - пристройка към склад от 65 кв.м. на Елена Д. Сивкова, заедно със съответното на сградата право на строеж върху дворното място, върху което е построена, сградата напълно завършена с разрешено ползване според Разрешение за ползване N 46 от 20.02.1995 г. на РИТСК - Стара Загора, при уговорената между двамата ответници цена в размер на 3 000 лева (три хиляди лева).

Претендира за разноските по делото.

С молба от 01.06.2018 г. ищцата уточнява цената на предявения иск, която е равна на данъчната оценка на недвижимия имот, а именно 3281,10 лева, съгласно приложеното удостоверение за данъчна оценка.

 

              В определения от съда срок по делото е постъпил отговор от ответниците и същите са взели становище по иска. Заявяват, че искът е допустим. Не оспорват обстоятелствата, че ищцата е собственик по дарение и наследство на поземлен имот – дворно място с площ 1735 кв.м., което се намирало в с. Маджерито и съставлявало УПИ I-160, в квартал 23 по плана на същото село. Върху този имот е построена складова база с площ от 200 кв.м. от „Виго” ЕООД, въз основа на учредено право на строеж от нейния покоен баща Иван Пеев Сивков, който по време на построяването е бил съдружник във „Виго” ЕООД – тогава „Виго” ООД, преобразувано впоследствие, след като от всички съдружници останал само представляващия дружеството.

Твърдят, че „Виго” ЕООД има задължения към банки по изтеглени от него кредити, които кредити били обезпечени и от съдружниците, включително и с поръчителството на праводателя на ищцата като съдружник в тогава- „Виго” ООД.

 

За погасяване на задълженията по отпуснатите кредити към банките се наложило, управителят на „Виго” ЕООД да предприеме действия за продажбата на  процесния склад, построен с право на строеж в дворно място, сега собственост на ищцата.

За предстоящата продажба управителят на „Виго” ЕООД  уведомил ищцата, с устен разговор, тъй като по силата на правоприемството тя също отговаряла с имуществото си за задълженията на дружеството. Ищцата дала принципно съгласие да се погасят задълженията, като се продаде излишната собственост на „Виго” ЕООД.

При така сложилите се обстоятелства имотът бил продаден от „Виго” ЕООД на „Иванов” ЕООД с приложения към исковата молба нотариален акт за покупко продажба, като получените от продажбата средства послужили за погасяване на кредити на дружеството продавач.

Предвид изложените обстоятелства, тъй като не е спазена процедурата по чл.33 от ЗС, предявеният иск се явява основателен.

Заявяват, че в момента били в преговори за спогодба, която предстояла да бъде оформена в писмен вид и да бъде представена на решаващия съд за одобрение.

 

  От изложените обстоятелства в исковата молба се налага извода, че е предявен иск по чл.66 ал.1 във връзка с чл.33 ал. 2 ЗС за допускане изкупуване на СКЛАД, намиращ се в село Маджерито, община Стара Загора, област Стара Загора, представляващ масивна сграда на един етаж, със застроена площ от 135,00 кв.м. /сто тридесет и пет квадратни метра/, построен въз основа на отстъпено право на строеж върху чужд поземлен имот в североизточната част на УПИ 1-160 /първи за имот сто и шестдесет/ от квартал 23 /двадесет и три/ по подробния устройствен план - план за регулация на село Маджерито, Община и Област Стара Загора, утвърден със Заповед № 3813 от 14.08.1991 г., при граници и съседи на УПИ: от две страни - улици, УПИ II-160, УПИ XV-170, при граници и съседи на склада: север - улица с осови точки 55-45, изток - двор, юг - двор, запад - пристройка към склад от 65 кв.м. на Елена Д. Сивкова. По този иск ищецът следва да докаже качеството си на собственик на дворното място, в което е построен склада, по отношение на който се иска да се признае правото му на изкупуване, както и следва да докаже, че първият ответник е продал склада на третото лице- купувач. Ответникът следва да докаже,  че е предложил да продаде склада на ищеца, но същият е отказал.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 158, том 3, дело № 442 от 14.11.2013 г., нотариален акт за придобит недвижим имот по регулация № 116, том 1, дело № 235 от 1977 г., нотариален акт за правото на собственост върху недвижим имот придобит по давност и наследство № 117, том 1, дело № 236 от 1977 г., удостоверение за наследници от 30.09.2011 г., удостоверение за наследници от 02.08.2007 г., удостоверение за наследници от 19.02.2018 г., отказ от наследство № 184 от 27.10.1988 г., нотариален акт за учредяване на суперфиция № 14, том 14,  дело № 4063 от 1992 г., разрешение за ползване № 40 от 20.02.1995 г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 151, том 1, рег. № 1220, дело № 114 от 2018 г., скица № 1016 от 14.05.2018 г., 2 бр. справки от търговски регистър, решение № 6423 от 1992 г., решение №  110 от 28.01.1997 г., протокол от 06.12.2017 г., удостоверение за данъчна оценка № ДО005988БФ от 30.05.2018 г.

 

ПРИЛАГА към делото б.б. за платена държавна такса и пълномощно на адвокат В.А..

 

           УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

 

          НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

         УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.

 

         НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на 02.10.2018г. от 09.40часа, за която дата да се призоват страните.

 

        ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.Препис от отговора на ответниците да се връчи на ищеца.

 

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: