№ 161005
гр. София, 20.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110165586 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Образувано е по заявление на „П.К.Б.“ ЕООД срещу Н. Г. К. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми дължими по Договор
потребителски кредит от 16.02.2023г.
В заявлението се претендира срещу длъжникът да се издаде заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК освен за неплатена главница по договора, възнаградителна лихва и законна
лихва за забава, така и за 110 лв. - възнаграждение за услуга „Фаст“; 130 лв. неплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посоченото вземане на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
В процесния договор за потребителски кредит е уговорено заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“.
Така уговорените възнаграждения не отговарят на изискванията на специалния
закон. На първо място съгласно чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителският кредит /ЗПК/,
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. От съдържанието на раздел 15 „Допълнителни услуги“
от представените Общи условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договор за потребителски кредит
/ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл.
15.1 – клиентът закупил допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена
допълнителна услуга „Фаст“.
Уговорената услуга „Фаст“ е свързана с отношенията между страните по
сключването на договора и отпускането на кредита, поради което попада в обхвата на
забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като не представлява допълнителна услуга свързана с
договора, а касае действията по отпускане на сумата по кредита. Същевременно в договора
за потребителски кредит и общите условия към него не се съдържа клауза, изясняваща
характера на дължимата насрещна престация при заплащане на услугата - неясен остава
въпросът в какво се изразява приоритетното разглеждане на документи, какъв е редовният
1
срок за разглеждане на документите и какъв – приоритетният, респективно какво
преимущество получава кредитополучателят срещу заплащане на таксата.
Относно претендираното вземане за „такси за извънсъдебно събиране на вземането“
следва да се отбележи, че съдържанието на тези такси и техните размери не се съдържа в
договора за потребителски кредит. Единствено в чл. 17.4 „Заключителни разпоредби“ от
Общите условия се съдържа отбелязване, че „клиентът заплаща такси за извършени от
кредитора услуги по тарифа“. Липсват данни за ясно уточнение на съдържанието на таксите
за извънсъдебно събиране и техния размер във формуляр, съдържащ дължимата
преддоговорна информация, и в самия договор за кредит. Това се явява в противоречие с
императивните норми на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Наред с това
задължението за плащане на такси за събиране на вземането в предварително установен
размер, който не е обвързан със стойността на реално извършените от кредитора разходи в
тази насока, има характера на допълнително обезщетение за забавено изпълнение в
нарушение нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Ето защо цитираната клауза на чл. 17.4 от
ОУ е нищожна поради противоречие със закона.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на претенциите
за сумата от 110 лева, представляваща възнаграждение за услуга „Фаст“ и сумата от 130
лева, представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
Съобразно отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 39,45 (общо държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер).
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
342731/29.11.2023г. подадено от „П.К.Б.“ ЕООД ЕИК ... срещу Н. Г. К. с ЕГН: **********,
В ЧАСТТА за сумата от 110 лева, представляваща възнаграждение за услуга „Фаст“ и
сумата от 130 лева, представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането, дължими по Договор потребителски кредит от 16.02.2023г., както и в частта
за разноските за разликата над сумата от 39,45 лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2