Р Е Ш
Е Н И Е
№ 116 /12.02.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на тринадесети януари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1643 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от Д.М.С. и Б.М.С., чрез адвокат Т.Т. ***.
Ищците твърдят, че били съпрузи, като на 27.07.2005 г., след проведен търг, първият от тях сключил с ответника договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ УПИ III, в квартал 758 по плана на гр. Хасково, одобрен със Заповед № 1324/16.11.2004 г., целият с площ от 381 кв.м. за сумата от 21 055 лв. Съгласно Заповед № 1324/16.11.2004 г. на Кмета на Община Хасково имотът бил предвиден за жилищно застрояване при следните параметри: етажност - до 3 етажа, височина до 10 м.; плътност на застрояване до 60 %; минимално озеленена площ до 40 %, като именно заради тези параметри го закупили. След извършената покупка ищците започнали действия по сдобиване с нужните книжа за строителство в имота, но срещали невъзможност за стартиране на процедурата, като винаги им било отговаряно, че с имота евентуално можело да има проблем, който не бил ясен до 30.06.2016 г., когато от Община Хасково им била издадена комбинирана скица за проектиране № 1195/30.06.2016 г., в която за пръв път за пръв път било отразено наличието на подземна комуникация - водопровод. Незабавно ищците направили искане за съгласуване на скица за проектиране във ВИК - Хасково, от където им отговорили, че в имота имало дъждовен колектор на дълбочина 5 м., като се очертавали параметрите и отстоянията, които следвало да се спазват при строителство. След консултация със специалист се установило, че плътността на застрояване в този имот била около 23.28%, а според становище от Главния архитект на Община Хасково допустима плътност на застрояване била до 23.38%. Имотът бил закупен именно за жилищно строителство, а с така определения коефициент на застрояване до 23.38 %, същият на практика бил неизползваем за тази цел, доколкото можело да се построи нефункционална сграда - три пъти по - малка от заложените първоначално параметри, с груби размери: ширина 2.5 метра и дължина 12 метра. Ето защо било налице съществено отклонение от качеството на предмета на сключения договор, което водило от своя страна до грешка в предмета му, а при знанието й ищците нямало да участват в търг и съответно да подпишат договор с Община Хасково. Предвид изложеното се иска да се постанови решение, с което да се унищожи договора за покупко-продажба на недвижим имот от 27.07.2005 г., поради сключването му при грешка в предмета му и да се осъди ответникът да възстанови платената от ищците цена на имота в размер на 21 055 лв., ведно с дължимата законна лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателно й заплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Поддържа се, че в случая не била налице твърдяната грешка; че при сключването на процесния договор ищцата била наясно с фактическото състояние на имота и че била изтекла предвидената в чл. 32, ал. 2 ЗЗД тригодишна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Заповед № 1324/16.11.2004 г. на Кмета на Община Хасково за урегулираните поземлени имоти в кв. 758 и в кв. 759 на гр. Хасково е предвидено ниско жилищно застрояване при следните параметри: етажност - до 3 етажа, височина до 10 м.; плътност на застрояване до 60 %; минимално озеленена площ - 40 %.
На 27.07.2005 г. между Д.М.С. *** е сключен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот, а именно УПИ III в кв. 758 по плана на гр. Хасково, одобрен със Заповед № 1324/16.11.2004 г., целият с площ от 381,70 кв.м., при граници на имота: УПИ II, от две страни - локално пътно платно и УПИ IV, за сумата от 21 055 лв., заплатена с вносни бележки от 08.07.2005 г. и от 26.07.2005 г.
По делото са представени и Заповед № Т-080/21.06.2005 г. на Кмета на Община Хасково, с която е обявен търгът за продажба на УПИ III в кв. 758 по плана на гр. Хасково, както и декларация от 08.07.2005 г. на ищцата, с която заявява, че е извършила оглед на обекта преди търга и е запозната с реалното му състояние.
От Скица № 15-539377/17.06.2019 г. от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Хасково е видно, че по действащите КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-София, гореописаният имот представлява поземлен имот с идентификатор 77195.713.323, с адрес: ****, с площ от 382 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 77195.713.324, 77195.713.326 и 77195.713.322.
С искане рег. индекс 94 Д-823-1 от 08.03.2016 г. Д.М.С. *** на основание чл. 40, ал. 3 ЗОС да се извърши замяна между собствения й УПИ III в кв. 758 по плана на гр. Хасково с общински УПИ IV в кв. 758 по плана на гр. Хасково. В мотивите за предложението й е посочено, че при подготовка на документи за искане на разрешение за строеж в имота през м. юни 2009 г. установила, че в него на дълбочина 10 м. имало подземни отвеждащи канализационни колектори “дъждовник“, който бил с много големи размери и минавал по дължината на целия имот, отразен в комбинирана скица за проектиране № 679/01.06.2009 г.
С писмо № 1214/06.07.2016 г. „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД гр. Хасково е уведомило ищцата, че през поземлен имот с идентификатор 77195.713.323 преминава дъждовен колектор СтБ ф1500 с н-5м, нанесен на скицата, собственост на общината, като съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗУТ и приложение № 1 към чл. 6 и чл. 8 от Наредба № 8/28.07.1999 г. не се допуска строителство на разстояние 3 м. от двете страни на колектора – сервитут за експлоатация и ремонт.
Така описаният колектор е отразен в комбинирана скица за проектиране № 1195/30.06.2016 г., но не и в комбинирана скица за проектиране от № 679/01.06.2019 г. и скица № 2157/12.08.2005 г., всички издадени от Община Хасково.
Според становище на Гл. архитект на Община Хасково – арх. Д.П., изготвено въз основа на скица № 1195/06.07.2016 г. и писмо № 1214/06.07.2016 г. на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД гр. Хасково, собственикът на имот УПИ III в кв. 758 по плана на гр. Хасково може да реализира застрояване с плътност на застрояване - 23.38%, която била значително по-малка от плътността на застрояване, предвидена в плана за застрояване.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Д. А.П. за установяване на обстоятелствата относно представеното по делото нейно становище във връзка с възможността за застрояване на УПИ III, кв. 758 по плана на гр. Хасково. Показанията й са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 13.01.2020 г. /л. 76 по делото/, поради което не следва да се излагат отново текстуално, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
С влязло в сила Решение № 125/05.04.2019 г. по в. гр. д. № 96/2019 г. по описа на Окръжен съд – Хасково е отхвърлен предявеният от ищците против ответника иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на процесния договор от 27.05.2005 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 27, предл. 3, вр. с чл. 28, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, които са процесуално допустими. С оглед дадените в мотивите на Определение № 797/10.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 638/2019 г. по описа на ОС - Хасково задължителни указания, не могат да бъдат споделени доводите на ответника за недопустимост на исковете.
Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 27, предл. 3, вр. с чл. 28, ал. 1 ЗЗД унищожаем е договор, сключен при грешка в предмета, когато се отнася до съществени качества на същия. Следователно, основателността на предявения конститутивен иск за унищожаване на процесната сделка се обуславя от наличието на твърдяния порок на волята на ищците, пораждащ потестативното им право с едностранно волеизявление да релевират този порок и породените от правната сделка последици да отпаднат с обратна сила. Това право може да бъде упражнено само от страната, в полза на която законът допуска унищожаемостта и то в тригодишен срок от датата на откриване на грешката – чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
В настоящия случай първото изискване е спазено, доколкото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 27.07.2005 г. между Д.М.С. *** е сключен процесният договор за покупко-продажба, като искът за неговото унищожаване е предявен от лицето, което се позовава на порок при формиране на волята му и от съпруга му предвид придобиването на имота в режим на СИО. По отношение спазването на тригодишния давностен срок най-напред следва да се посочи, че то е в доказателствената тежест на ищците. По делото не се установява твърдението им, че са узнали за релевираната грешка в предмета на атакувания договор едва на 30.06.2016 г. Нещо повече, от приетото и неоспорено искане рег. индекс 94 Д-823-1 от 08.03.2016 г. съдът приема, че тя е била открита през сочения от самите тях момент – през м. юни 2009 г. Дори и да се приеме, че това не е меродавният момент, то най-късната възможна дата, от която са знаели за съществуването на подземни отвеждащи канализационни колектори “дъждовник“ с много големи размери и преминаващ по дължината на целия им имот, е датата на самото искане - 08.03.2016 г.
При това положение своевременно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност се явява основателно. Видно от поставения печат на съда върху исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, и доколкото по делото липсват данни тя да е подадено по пощата – няма приложен пощенски плик и съответното отбелязване при регистрацията му, същата е депозирана на 24.06.2019 г. Следователно, към тази дата е бил изтекъл срокът по чл. 32, ал. 2 ЗЗД, като не се твърди и не се доказва наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, поради което се налага изводът, че претенцията действително е погасена по давност.
Накрая и за прецизност следва да се отбележи, че не е необходимо съдът първо да установи наличието на субективното право, чиято защита се търси, а едва след това да се произнесе по направено възражение за давност. Спазването на това изискване не би могло да доведе до различен резултат с оглед изложените по-горе изводи за погасяването по давност на предявения иск. По този начин ще се обезсмисли самото произнасяне по съществото на спора – така и в Определение № 1094 от 10.10.2011 г. по гр. д. № 534/2011 г. на ВКС, III г. о.
Основателността на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е в зависимост от изхода на спора по обуславящия го иск по чл. 27, предл. 3, вр. с чл. 28, ал. 1 ЗЗД. Доколкото съдът намира, че последният е неоснователен, то и искът за връщане на платената от ищците цена на имота, предмет на процесния договор, следва да бъде отхвърлен като такъв. След като правото им да го унищожат е погасено по давност, не могат да настъпят неговите последици и съответно не е налице основание за реституция от ответника на даденото по договора.
По тези съображения съдът счита, че предявените при условията на обективно кумулативно съединение искове следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани поради липсата на своевременно заявена претенция за това.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.М.С., ЕГН ********** и Б.М.С., ЕГН **********,*** и със съдебен адрес:***, ******, чрез адв. Т.Т.,***, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. ******, искове с правно основание чл. 27, предл. 3, вр. с чл. 28, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за унищожаване на договор от 27.07.2005 г. за покупко-продажба на недвижим имот, а именно: УПИ III в кв. 758 по плана на гр. Хасково, одобрен със Заповед № 1324/16.11.2004 г., целият с площ от 381,70 кв.м., при граници на имота: УПИ II, от две страни - локално пътно платно и УПИ IV, представляващ по действащите КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-София, поземлен имот с идентификатор 77195.713.323, с адрес: гр. Хасково, ул. “Липа“, с площ от 382 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 77195.713.324, 77195.713.326 и 77195.713.322, поради сключването му при грешка в предмета и за присъждане на сумата от 21 055,00 лева, представляваща платената цена за същия имот, ведно с дължимата законна лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателно й заплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. С.
/Петър Вунов/