Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.10.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение
, II “Б” състав , в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди
и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3748 по описа на 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3748/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Р.П.А. ЕГН **********
и И.П.А. ЕГН ********** *** срещу решение №9692 от
13.01.2020 г постановено
по гр.д.№20178/2019 г на СРС , 26 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** , че всеки от въззивниците дължи по ½ от : сумата от
1417 лева – цена
на незаплатена топлинна енергия за апартамент
№37 в гр.София ж.к.********за периода м.05.2016 г – м.04.2018 г , ведно със
законната лихва от 19.12.2018 г до окончателното й заплащане ; и сумата от 81,25 лева лихви за забава върху
посочената главница за периода 14.09.2017 г – 05.12.2018 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от 03.01.2019 г по ч.гр.д.№79754/18 г на СРС , 26 състав .
Въззивниците излагат доводи за недопустимост
и неправилност
на решението на СРС , тъй като :
-
Исковата молба е недопустима поради
неплатени държавни такси ;
-
Не са потребители
на топлинна енергия – няма доказателства за собственост върху имота и нямат
молба за откриване на партида ;
-
Методиката за
дялово разпределение е отменена от ВАС ;
-
Вещото лице не е
работило по материали приложени по делото и не е отговорило на въпроси на
въззивника ;
-
Неправилно са присъдени
лихви за забава при липса на данни за публикуване на сумите на сайта на ищеца ;
-
Не са представени
доказателства , че абонатната станция е въведена в експлоатация и са извършвани
периодични проверки на топломерите ;
-
Неправилно са отчислени технологичните разходи
на абонатната станция и не е ясно дали топлинната енергия е измерена правилно ;
-
Претендираната
сума за дялово разпределение не кореспондира с предмета на делото , който е
доказване на реално потребена енергия ;
-
Начисляването на топлинна енергия при неосигурен достъп няма
характер на неустойка .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в
който оспорва въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците
на 23.01.2020 г, поради което въззивната жалба от 03.02.2020 г е подадена в срок .
Налице е правен
интерес на въззивниците за обжалване на
решението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е частично неправилно .
На практика въззивниците оспорват цялостната уредба на
доставките на топлинна енергия . Въззивниците биха искали тази уредба да е
различна – да има възможност да се „откажат от доставките , като цялата тежест на загубите
от де факто отопляваното им жилище се възложи на останалите собственици
и ползватели в сградата или на ищеца .
Съдът не
може да откаже прилагане на ДЕЙСТВАЩОТО ПРАВО , като същото не противоречи нито на Конституцията , нито на
европейското право . Правилно СРС е приел , че ответниците
са потребители на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153 ЗЕ . Този факт е
доказан от документи за собственост на стр.18-23 от делото пред СРС . С Решение
№ 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република
България за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от
ЗЕ. В мотивите на Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл. 153, ал.1
и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на
потребителите за ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част
по смисъла на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за
управление на етажната собственост и всички собственици и носители на вещни
права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите,
свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да
не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага
на извода, че не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици
и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на
сградната инсталация и на общите части в сградата и следва да поемат
припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, свързани с тях и в този
смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да преустановят подаването на
топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на топлинна енергия
за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от сградната
инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в
имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и
вертикални топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна
липса на потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага
изводът , че отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към
топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй
като всички съсобственици поемат съобразно дела си част от разходите, свързани
с експлоатацията на общите части и сградната инсталация. Друго
законодателно разрешение за общите части на сграда - етажна собственост не може
да се даде предвид характера на подобни сгради.
При специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с ответниците или
подаване на молба-декларация за откриване на партида . Доказателства , че въззивниците са собственици на
имота са налични на стр.31-36 от делото пред СРС . Всъщност молба-декларация е
подадена от А. , но няма данни последната да е приета от ищеца като единствен
потребител за имота .
Общите
условия на ищеца се одобряват и
публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален закон , който
изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на необходимостта от
изрично приемане на договорни клаузи и ОУ .
Не може да се абсолютизира частната собственост на
определено лице – чл.19 и чл.17 ал.3 от Конституцията. Частната собственост е
неприкосновена , но когато има неделима съсобственост върху общи части в етажна
собственост неминуемо е необходима уредба как тази обща съсобственост да се
ползва и управлява ; включително и така че да не се стига до неоснователно
обогатяване на определени лица.
Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело № 2/2017 г на ОСГК
на ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са потребители на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153 ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. В случая доставената топлинна енергия и
извършването на дяловото разпределение да доказани със заключенията на ССЕ и
СТЕ . Експертизите са работили по писмени доказателства съставени от ищеца ,
защото такава е действащата законова уредба . Не става ясно по какви други
писмени доказателства би следвало според въззивниците да работят вещите лица .
Според СТЕ измерването и отчитането на доставената
топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното
количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната
станция за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са
изготвени съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . СТЕ и ССЕ установяват извършване на дялово
разпределение , което е фактурирано и заплатено от ищеца , но не е заплатено от
ответниците .
Въззивниците не са поставили допълнителни задачи на СТЕ , с които да докаже доводите си , поради което доводите с
технически характер – част от тях поставени хипотетично и/или теоретичен порядък - остават недоказани .
Без значение дали са представени доказателства за
въвеждане в експлоатация на абонатната станция , след като СТЕ установява , че
същата функционира и топломерите са преминали метрологична проверка.
Не е
необходимо ищецът да представя цялата си счетоводна и техническа
документация по делото , а съдът може да извърши проверката си и чрез
вещото лице по ССЕ , както и е направено .
Възраженията на ответниците
, че не им е доставена топлинна енергия остават недоказани. . Според
нормативната уредба сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване
са обща етажна собственост - чл.140 ал.3 от ЗЕ и представляват съвкупността от
топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от
абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните
хоризонтални и вертикални разпределителни линии /§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.З от ДР към Наредба №16-334 за
топлоснабдяването/. Етажните собственици са длъжни сами да поддържат тези
инсталации в подходящо за експлоатация състояния. Монтираните отоплителните
тела са собственост на собствениците на имотите, които се топлоснабдяват и
именно те имат задължението да ги поддържат в годно за експлоатация състояние.
Следователно ищцовото дружество няма задължение да извършва ремонт или подмяна
на отоплителни тела в топлоснабдяваните имоти или ремонт на сградни инсталации.
Поддържането им в изправно състояние е задължение на съответния собственик.
Предвид горното тези възражения са неоснователни .
Внесена е държавна такса
по процесните искове , а другите искове не са предмет в настоящото производство
.
Отмяната на методиката за дялово разпределение съгласно чл.195 ал.1 АПК
има действие от деня на влизане на съдебното решение т.е. няма обратна сила . В
случая отмяната е неотносима за процесния период.
Начисляването на топлинна
енергия при неосигурен достъп няма характер на неустойка , а е установен
в закона особен способ за измерване на топлинната енергия .
Основателен е доводът на въззивниците , че ищецът не е доказал , че ответниците
дължат лихви за забава . Съгласно чл.33 ал.2 от ОУ /2014 г/
клиентите за длъжни да заплащат сумите за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуване на интернет
страницата на ищеца . По делото не са представени доказателства за
публикуване на месечните суми на интернет страницата на ищеца , ответниците не
са изпаднали в забава и не дължат лихви за забава за процесния период .
Налага се изводът ,
че решението на СРС е частично неправилно и трябва
да се отмени в частта , в която са
присъдени на ищеца лихви за забава , както и да се намали размерът на
разноските за ищеца пред СРС и в заповедното производство от общо 447,37 лева
на 423,12 лева . В останалата част
решението на СРС трябва да се потвърди . Пред СГС разноски по компенсация се
дължат от ответниците .
По изложените
съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №9692 от
13.01.2020 г постановено
по гр.д.№20178/2019 г на СРС , 26 състав ; в частта ,
с
която е признато за установено по иск с правно основание
чл.422 ГПК във вр. чл.86 ЗЗД на “Т.С.”
ЕАД *** , че всеки от Р.П.А. ЕГН ********** и И.П.А. ЕГН **********
*** дължи по ½ от сумата от 81,25
лева лихви за забава за периода 14.09.2017 г – 05.12.2018 г върху главница
от 1417 лева – цена на незаплатена топлинна
енергия за апартамент №37 в гр.София ж.к.********за
периода м.05.2016 г – м.04.2018 г ; за която сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 03.01.2019 г по ч.гр.д.№79754/18 г на СРС , 26 състав
; както и в частта , в която Р.П.А. ЕГН **********
и И.П.А. ЕГН ********** *** са осъдени
да заплатят на “Т.С.” ЕАД по ½ от
разликата над 423,12 лева до 447,37 лева разноски пред СРС и в заповедното
производство ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА
:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно
основание чл.422 ГПК във вр. чл.86 ЗЗД на “Т.С.”
ЕАД *** , че всеки от Р.П.А. ЕГН ********** и И.П.А. ЕГН **********
*** дължи по ½ от сумата от 81,25
лева лихви за забава за периода 14.09.2017 г – 05.12.2018 г върху главница
от 1417 лева – цена на незаплатена топлинна
енергия за апартамент №37 в гр.София ж.к.********за
периода м.05.2016 г – м.04.2018 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 03.01.2019 г по ч.гр.д.№79754/18 г на СРС , 26 състав .
ПОТВЪРЖДАВА решение №9692 от 13.01.2020 г постановено по гр.д.№20178/2019 г на СРС , 26 състав ; в частта ,
с
която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД на
“Т.С.” ЕАД *** , че всеки от Р.П.А. ЕГН ********** и И.П.А. ЕГН **********
*** дължи по ½ от сумата от 1417
лева
– цена на незаплатена топлинна енергия за
апартамент №37 в гр.София ж.к.********за периода
м.05.2016 г – м.04.2018 г , ведно със законната лихва от 19.12.2018 г до
окончателното й заплащане ; за които суми е издадена /частично/ заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 03.01.2019 г по ч.гр.д.№79754/18 г на СРС , 26 състав ; както и Р.П.А. ЕГН ********** и И.П.А. ЕГН **********
*** са осъдени да заплатят на “Т.С.” ЕАД по
½ от сумата от 423,12 лева
разноски пред СРС и в заповедното производство .
ОСЪЖДА всеки от Р.П.А. ЕГН ********** и И.П.А. ЕГН **********
*** да заплати на “Т.С.” ЕАД *** суми от по 93,58
лева разноски пред СГС по компенсация
.
Решението не подлежи на обжалване , поради
материален интерес под 5000 лева по всеки
от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.