РЕШЕНИЕ
№ 1614
гр. Пловдив, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело
№ 20225300101703 по описа за 2022 година
Производство по делото е образувано по искова молба, подадена Р. Й. Й., с ЕГН
********** и адрес- ****, против Прокуратурата на Република България, с адрес- гр.
София, бул. “Витоша“ №2, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
В исковата молба за изложени твърдения, че на **** ищцата постъпила на **** във
****, а през ****г., след завършен ****, била произведена в ****. С постановление от
12.02.2019 г. на **** срещу нея било образувано досъдебно производство за тежко
престъпление по чл. 219, ал. 1 НК, за което на основание чл. 405, ал. 3 НПК било уведомено
****. Впоследствие, на 13.08.2019 г., без да бъдат събрани достатъчно доказателства за
виновността й, й било повдигнато обвинение по чл. 387, ал. 4 във връзка с ал. 1 НК- за ****
на имущество. На 05.12.2019 г. на ищцата било повдигнато същото обвинение с намаляване
на размера на ****. На 30.04.2020 г., без каквато и да е процесуална необходимост, била
призована и отново й било повдигнато същото обвинение. На 20.09.2021 г. на Й. било
повдигнато същото обвинение, като от него отпаднали някои **** и й било предявено
обвинение за *** на 5 броя **** и **** на стойност 756,80 лв., общо на стойност 1076,80
лв., като й били предявени и материалите по досъдебното производство. Тъй като ищцата
отказала да декларира съгласие да й бъде извършена полицейска регистрация, по искане на
прокуратурата с определение № 36/16.08.2019 г. на **** по чнд № **** г. било дадено
разрешение за извършване на действия за принудителна полицейска регистрация, като
същото било изпратено във **** и станало достояние на колегите и началниците й.
1
Изложено е, че наказателното производство било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1
НПК, поради недоказаност на обвинението с постановление от 21.10.2021 г. на прокурор
при ****, което ищцата обжалвала с искане да се измени правното основание за
прекратяване от чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК в реабилитиращо правно основание по чл. 243, ал. 1,
т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Постановлението било отменено, а делото- върнато
на ****. С постановление от 04.01.2022 г. на **** наказателното производство било
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, като след обжалването му, с определение
№ 4/10.02.2022 г. на **** основанието за прекратяване било изменено от такова по чл. 243,
ал. 1, т. 2 НПК в такова по чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а със
Заповед от **** г. на **** на **** било разпоредено да се снеме полицейската регистрация
на Й. от всички полицейски информационни фондове. Тъй като по време на наказателното
производство всички призовки и връчвания се осъществявали чрез ****, те станали известни
на всички **** и колеги на ищцата, като системните действия на прокуратурата довели до
силно уронване на личното й достойнство и авторитет пред *** и сред колегите й, забавило
кариерното й развитие, което се отразило и на възнаграждението й, а понастоящем, въпреки
че наказателното производство е прекратено, се коментира, че **** се занима с нея и че е
регистрирана като престъпник, което налага тя да обяснява на всеки какъв е крайният
резултат от делото. Продължителността на наказателното производство и интензивността на
процесуалните действия предизвикали у ищцата душевен дискомфорт и безпокойство от
изхода им и се отразили негативно на психиката й, загубила концентрация и кондицията си,
станала разсеяна и започнала да допуска грешки, изгубила апетит и престанала да се храни,
отслабнала, не можела да спи и плачела, което наложило прием на медикаменти. През
зимата на 2022 г. била спряна при пътуване с децата от органите на МВР, като при
проверката в присъствието на сина й полицаят я попитал защо е регистрирана в полицията,
при което тя изпитала голямо неудобство пред децата си. Последните ищцата издържа със
заплатата си на ****, а няма друга професия и в продължение на три години била под
постоянна заплаха да бъде осъдена и уволнена дисциплинарно, да загуби работата и
доходите си и да бъде лишена от възможността да получи полагащото й се обезщетение по
****. В хода на досъдебното производство направила разходи за заплащане на адвокатски
хонорари в размер на 1200 лв. за осъществяване на защита по делото и в размер на 750 лв. за
обжалване на постановленията на прокуратурата и за снемане на полицейската й
регистрация.
Предвид всичко гореизложено, се иска от съда да осъди ответника Прокуратурата на
Република България да заплати на ищцата сумата от 30 000 лв., представляваща
обезщетение за причинните й неимуществени вреди от воденото против нея наказателно
производство, както и обезщетение в общ размер на 1 950лв. за претърпените имуществени
вреди, като от тази сума 1 200 лв.– заплатени адвокатски хонорари за защита по досъдебното
производство и 750 лв.- възнаграждение на адвокат Д. за обжалване постановления на
Прокуратурата и за снемане и заличаване на полицейската регистрация, ведно с лихвите
върху главниците, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване
на наказателното производство- 23.02.2022г. до окончателното им изплащане /съгласно
2
уточнение в съдебно заседание на 17.11.2022г./. Претендират се разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът-
Прокуратурата на Република България е подал отговор на исковата молба, с който е
изразено становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът не оспорва
твърденията, че срещу ищцата е било повдигнато и предявено на 13.08.2019 г. обвинение за
престъпление по чл. 387, ал. 4 във вр. с ал. 1 НК, за което впоследствие е издадено
постановление за прекратяване на наказателното производство, изменено с определение на
**** от 10.02.2022 г., влязло в сила на 23.02.2022 г. Твърди, че не са налице доказателства,
които да установяват действително претърпени вреди, като пряк и непосредствен резултат
от обвинението. Освен това посочва, че повдигнатото обвинение на Й. не е за тежко
умишлено престъпление, наказателното производство е протекло в разумен срок - около две
години и шест месеца, в който влиза и времето, през което ищцата е инициирала обжалване
на определението за прекратяване на наказателното производство, като е приключило в
досъдебната фаза, без обвинението да бъде предявявано пред съда. Наред с горното
ответникът заявява, че по делото липсват доказателства срещу ищцата да са приложени
мерки на процесуална принуда. Счита, че претендираният размер на обезщетението за
неимуществени вреди е прекомерно завишен и не съответства на икономическия стандарт в
страната и на съдебната практика по аналогични случаи. Изразява становище за
неоснователност на претенциите за имуществени вреди – приложените два договора за
правна помощ удостоверяват платени възнаграждения в общ размер на 700 лв., а по делото
няма доказателства тези два договора да са в кориците на досъдебното производство.
Допълнителни съображения по спора са развити и в писмена защита на процесуалния
представител на ответника- прокурор ****.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното:
Установява се от приложеното към настоящото дело ДП № ****., пр.д. №****, по
описа на ****, че същото е образувано на 12.02.2019 г. срещу *** *** във ****, който в
периода 28.06.2017 г.- 10.01.2019 г. не е положил достатъчно грижи за стопанисване,
управление и запазване на повереното му имущество и от това са настъпили вредни
последици- *** на обща стойност 8 542,50 лв.- престъпление по чл.219, ал.1 от НК. С
постановление от 13.08.2019 г. **** Р. Й. е привлечена като обвиняем в извършването на
престъпление по 387, ал.4, вр. ал.1, алт.2, пр.2 НК- за това, че в периода 02.10.2017 г.-
10.01.2019 г. не е изпълнила описаните задължения по служба, вменени й в ****, **** на
длъжностната характеристика за длъжността *** в **** на **** във ****, като вследствие
на това неизпълнение е причинила по непредпазливост вредни последици- **** на
имущество в общ размер на 2051,08 лв. С определение №36/16.09.2019 г. на **** е дадено
разрешение за извършване на действия по принудителна полицейска регистрация по см. на
**** на **** Й., в качеството й на обвиняем по ДП №****г. във връзка с разследване на
умишлено престъпление- 387, ал.4, вр. ал.1, алт.2, пр.2 НК. На 05.12.2019 г. на Й. е било
предявено прецизираното обвинение, след изготвяне на допълнителна финансово-
3
счетоводна експертиза. С постановление от 30.01.2020 г. ищцата е привлечена като
обвиняем за същото престъпление, като е уточнен размерът на констатираните ****- 1
912,80 лв. С постановление от 20.02.2020 г. досъдебното производство е спряно, на
основание чл.244, ал.1, т.3 от НПК, до изготвяне на окончателен акт по приемане- **** в
**** и разпит на св. П., считано от 17.02.2020 г., а с постановление от 05.03.2021 г. е
възобновено, поради отпадане на основанието за спирането му. С постановление от
20.09.2021 г. Р. Й. е привлечена като обвиняем за престъплението по 387, ал.4, вр. ал.1,
алт.2, пр.2 НК, като размерът на установените липси на имущество е 1 076,80 лв. С
постановление от 21.10.2021 г., на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК, е прекратено
досъдебното производство срещу ищцата, поради недоказаност на обвинението. Против
това постановление е депозирана жалба от ищцата, чрез адвокат Д., съдържаща искане за
изменението му в частта, касаеща основанието за прекратяване на производството.
Образувано е ч.н.д. №146/2021 г. на ****, по което с постановено на 24.11.2021 г.
определение обжалваното постановление е отменено и делото е върнато на прокурора за
правилното прилагане на закона. По повод протест на прокурор от **** и жалба от ищцата,
подадена чрез пълномощника й адвокат Д., против определението е образувано в.ч.н.д.
№64/2021 г. на ****. С окончателно определение №73/16.12.2021г. е потвърдено
обжалваното определение №15/24.11.2021г. на **** и делото е върнато на **** за
изпълнение на дадените от съда указания. С постановление от 04.01.2022 г. досъдебното
производство против Й. отново е прекратено поради недоказаност на обвинението. Срещу
това постановление е подадена жалба от ищцата и е образувано ч.н.д. №5/2022 г. на ****. С
определение №4/10.02.2022 г. /влязло в сила на 23.02.2022 г./ обжалваното постановление е
изменено, като е променено основанието за прекратяване на наказателното производство от
такова по чл.243, ал.1, т.2 НПК в основание за прекратяване по чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24,
ал.1, т.1 НПК- поради липса на извършено престъпление.
Установява се още от приетите писмени доказателства, че ищцата е подала искане с
вх.№ 500/21.03.2021г. до **** за снемане на полицейската й регистрация, по повод на което
е издадена Заповед №****
Видно е от представените удостоверения за раждане, издадени от ****, че Р. Й. Й.
има две деца- Н.Г.А. родена на ****, и Д. Г. А., роден на ****.
Приети са договори за правна защита и съдействие, според които, ищцата е заплатила
на упълномощения адвокат Д. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. от уговорено
такова от 800 лв. за процесуално представителство и защита по наказателното производство-
ДПЗС №***г.; хонорар от 750 лв. за изготвяне на жалби срещу постановления и искане за
снемане на полицейска регистрация- ДПЗС №****г., както и сума от 400 лв.- на основание
чл.12 от Наредба №1/2004г. за МРАВ - ДПЗС №****.
За доказване на твърдените от ищцата неимуществени вреди в резултат на
инициираното против нея наказателно производство по делото са ангажирани и гласни
доказателства посредством показанията на свидетелите Д. И. Д. и В. М. Н..
Свидетелят Д. сочи, че е *** на *** във ****, запознат е с воденото срещу Р. Й.
4
наказателно производство. Твърди, че повдигането на обвинение повлияло негативно на
ищцата, преди тя била лъчезарна, добронамерена, отворена, инициативна, умееща да работи
в екип, а след това поведението й коренно се променило, затворила се в себе си, потънала в
проблеми, била умислена, угрижена. Свидетелят заявява, че във **** се разбрало за
воденото досъдебно производство против Й., получавали се за нея призовки за явяване във
***, станало известно и че са я регистрирали като криминален престъпник, започнали
подмятания от страна на колегите й да си търси нова работа. Освен това, повдигнатото
обвинение се отразило и на кариерното развитие на Р., тъй като тя не могла да получи ****.
Свидетелката В.Н. заявява, че познава ищцата от около шест години, нейна съседка е.
Р. споделяла за водено против нея дело, плачела, не можела да спи, треперела, косата й
побеляла, притеснявала се да не я уволнят от работа, да не остане без заплата, тъй като се
грижела сама за двете си деца. Наличието на полицейска регистрация станало достояние на
едно от децата й и Р. изпитвала неудобство пред него.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, от правна страна
съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на
държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
Основателността на исковете с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предполага
доказване от страна на ищеца на следните предпоставки- незаконно обвинение в извършено
престъпление; претърпени вреди, както и причинна връзка между повдигнатото
неоснователно обвинение и вредните последици.
В случая не е спорно между страните, а и се установи от представените писмени
доказателства, че воденото против Р. Й. досъдебно производство, в хода на което й е
повдигнато обвинение за престъпление по 387, ал.4, вр. ал.1, алт.2, пр.2 НК, е приключило с
постановление за прекратяването му, влязло в сила на 23.02.2022г. С оглед на това, следва
да се приеме, че повдигнатото обвинение е било незаконно по смисъла на чл. 2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, поради което е налице незаконосъобразност и на процесуалните действия по
образуване и провеждане на това производство.
Установи се от събраните гласни доказателства, че като пряка и непосредствена
последица от наказателното преследване ищцата е претърпяла неимуществени вреди.
Показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира, като логични,
последователни и убедителни, безпротиворечиво сочат, че воденото наказателно
производство се е отразило негативно върху емоционалното и психическото състояние на Р.
Й., причинило й е стрес, напрежение, притеснения, страх от неоснователно осъждане,
безпокойство относно неясното си бъдеще. Установява се от същите и че след повдигане на
обвинението ищцата променила поведението си, станала необщителна, ограничила
контактите си, тревожела се за отражението, което ще даде наказателното производство
5
върху децата й, изпитвала неудобство пред тях. Освен това, засегнати са били доброто име и
авторитета й в професионалните среди, тъй като обстоятелствата, свързани с повдигнатото
обвинение, са станали достояние на колегите й във ****.
Изложеното дава основание да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника за репариране на установените неимуществени вреди,
претърпени от ищцата, за които се доказва, че са в причинна връзка с незаконното
обвинение.
Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по справедливост /чл.52
ЗЗД/, като се отчетат установените обстоятелства досежно характера и вида на претърпените
вреди, тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство.
В случая се установи, че наказателното производство против Р. Й. е започнало с
привличането й в процесуалното качество на обвиняем по ДП № **** г. с постановлението
на органа по разследването от дата 13.08.2019 г. и е приключило на 23.02.2022 г. с
прекратяването му. Стана ясно от събраните гласни доказателства, че в този период от време
същата е търпяла неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания,
ограничаване на социалните контакти, изпитване на неудобство пред близки и познати,
накърнени са били доброто име и достойнството й. При преценка размера на обезщетението
следва да се отчете обстоятелството, че макар престъплението, за което е повдигнато
обвинение, да не е тежко по см. на чл.93, т.7 НК, за същото е предвидено наказание-
лишаване от свобода, а това несъмнено е предизвикало силно безпокойство и притеснение у
ищцата, която е била с чисто съдебно минало към датата на започване на наказателното
преследване и не е имала до този момент досег с правозащитните органи. Следва да се
съобрази още, че душевен дискомфорт на ищцата е причинен и от действията по извършване
на полицейска регистрация, съставляваща част от мерките, които се предприемат срещу
лицето, привлечено като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер.
Наред с горното, трябва да се съобрази, че производството срещу Й. е протекло в разумни
срокове, че е прекратено в досъдебната му фаза, че след 21.10.2021 г. по отношение на нея
не са предприемани процесуални действия /такива не са били извършвани и в периода
17.02.2020 г.- 05.03.2021 г./, както и че спрямо ищцата не са били взети мерки за
неотклонение. Имайки предвид съдържанието на доказаните по делото неимуществени
вреди, претърпени от ищцата в резултат на воденото против нея наказателно производство,
техния интензитет и продължителност, отчитайки тежестта на обвинението,
икономическите условия в страната и стандарта на живот към релевантния момент
/23.02.2022г./, съдът намира, че за справедливото й обезщетяване следва да се присъди сума
от 5 000 лв., за която искът се явява основателен и ще се уважи. За разликата до пълния
предявен размер от 30 000 лв. заявената претенция ще се отхвърли, тъй като по делото не се
доказаха претърпени вреди над обичайните и с трайни и неотстраними последствия. Не се
установява, а и не се твърди, обвинението в извършване на престъпление да е рефлектирало
в отрицателна насока върху физическото здраве на ищцата. Липсват доказателства за
наличие за сериозни отражения върху нейната психика извън обичайните неблагоприятни
6
емоционални изживявания на човек в подобно положение, както и такива за загуба на
възможност за трудова реализация. Освен това, не се установява и конкретният случай да е
придобил обществен отзвук, от който ищцата да е била публично дискредитирана, или да са
настъпили съществени и необратими промени в личността й и начина й на живот.
По отношение претендираното обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени от ищцата разходи за заплатени адвокатски хонорари:
Относно този иск ищцата е представила ДПЗС №****г., ДПЗС №**** и ДПЗС №****
Според разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Безспорно, разноските за ангажиране на адвокатска защита, необходима на лицето, с
оглед повдигнатото обвинение и защитата му пред съда, представляват пряка и
непосредствена вреда.
За да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение обаче, е необходимо както
страната да е заплатила това възнаграждение, като този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, така и самият договор да е приложен по делото.
Видно е от материалите по ДП № **** г., че ищцата е била защитавана в това
производство от адвокат Д., като в договора за правна защита и съдействие от 13.08.2019г.
/приложен на л. 133, том I/ е отбелязано, че от уговорено адвокатско възнаграждение в
размер 800 лв. е заплатена сума от 300 лв. Представеният по настоящото дело ДПЗС №****
за платена сума от 400 лв., на основание чл.12 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, не е наличен по ДП, при което следва да се
приеме, че е настъпила за ищцата имуществена вреда в размер на 300лв.
Установява се от приетия ДПЗС №****, че ищцата е заплатила на адвокат Д. и
възнаграждение за изготвяне на жалби срещу постановления и искане за снемане на
полицейска регистрация в общ размер на 750 лв. Доколкото в случая липсва в кориците на
приложените ч.н.д.№5/2022г. и ч.н.д. №146/2021 г. на **** договор за правна защита и
съдействие /представеният такъв е съставен след приключването на делата/, който да
удостоверява извършени от ищцата разходи във връзка с инициираните съдебни
производства по обжалване на постановленията на ****, то се налага извод, че не доказва в
патримониума на ищцата да е настъпила твърдяната имуществена вреда- разноски за адв.
възнаграждение за подаване на жалби срещу постановления на прокуратурата.
Съдът намира за основателна претенцията в частта, касаеща дължимостта на
направени разходи за адвокатско възнаграждение за снемане на полицейска регистрация.
Установи се по делото, че в хода на ДП е извършена полицейска регистрация на Р. Й.,
привлечена като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер.
Безспорно е, че полицейската регистрация не е снета служебно след прекратяване на
наказателното производство. Доколкото регистрацията е част от мерките, които се
предприемат срещу лицето, привлечено като обвиняем за извършено умишлено
престъпление от общ характер, то, когато наказателното преследване е приключило, следва
7
Прокуратурата на Р България да носи отговорност и за претърпените вреди, свързани с
полицейската регистрация. Установи се, че по молба с вх.№ 500/21.03.2021г. извършената на
ищцата полицейска регистрация е снета. Видно е от представения ДПЗС №****, че Й. е
заплатила на адвокат Д. адвокатско възнаграждение от 750 лева, което е определено
глобално- за подаване на жалби срещу постановления на прокуратурата и искане за снемане
на полицейска регистрация. Ето защо, съдът приема, че за четирите извършени от адв. Д.
действия - подаване на 3 жалби и молба да снемане на полицейска регистрация се дължи
възнаграждение по равно или по 187,50 лв.
Поради изложеното по-горе, предявеният иск за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди следва да се уважи за сума в размер на 487,50 лв., а за разликата над
тази сума до пълния претендиран размер от 1950 лв.- ще се отхвърли.
Върху дължимото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, на
основание чл.84, ал.3 във вр. с чл.86 ЗЗД, в полза на ищцата, следва да бъде присъдена и
претендираната законната лихва. Предвид обстоятелството, че правото на обезщетение по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на акта за прекратяване на
наказателното производство, от който момент и същото става изискуемо, то от тази дата
следва да се присъди лихвата върху главниците. В случая постановлението за прекратяване
на наказателното производство е влязло в сила на 23.02.2022г., при което искането за
присъждане на законна лихва, считано от посочената дата до окончателното изплащане на
сумите, се явява основателно и следва да се уважи.
С оглед изхода на правния спор и съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищцата се
дължат направените по делото разноски, като се претендират такива за внесена държавна
такса- 20 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение- 1000 лв.
С отговора на исковата молба ответникът е повдигнал възражение по чл.78, ал.5
ГПК- за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение. В случая,
предвид защитавания материален интерес и съгласно чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба № 1/
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията преди
изменението в ДВ №88/2022г./, нормативно установеният минимум на дължимото
адвокатско възнаграждение за една инстанция е в размер на 1430 лв.- за иска за
неимуществени вреди и 366,50 лв.- за иска за имуществени вреди или общо 1796,50лв., а
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение е 1 000 лв., при което не са налице
основания за редуцирането му.
Предвид горното, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от 171,75 лв.- разноски за производството, изчислени
съобразно уважената част на исковете, както и внесената изцяло държавна такса по делото -
20 лв. или общо разноски в размер на 191,75 лв.
По изложените съображения, съдът
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. ”Витоша”
№2, да заплати на Р. Й. Й., с ЕГН ********** и адрес- ****, сумата от 5 000 /пет хиляди/
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
воденото срещу ищцата наказателно производство- досъдебно производство № 8-РП/2019 г.
по описа на **** за престъпление по 387, ал.4, вр. ал.1, алт.2, пр.2 НК, което досъдебно
производство е прекратено с влязло в сила на 23.02.2022г. постановление, както и сумата от
487,50 /четиристотин осемдесет и седем лв. и петдесет ст./ лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за заплащане на адвокатско
възнаграждение в полза на адвокат Д., като от тях 300 лв.- за защита по досъдебно
производство № 8-РП/2019 г. по описа на ****, и 187,50 лв. - за изготвяне и депозиране на
заявление за снемане на полицейска регистрация, претърпени в резултат на воденото срещу
ищцата наказателно производство- досъдебно производство № 8-РП/2019 г. по описа на
**** за престъпление по 387, ал.4, вр. ал.1, алт.2, пр.2 НК, което е прекратено с влязло в
сила на 23.02.2022г. постановление, ведно със законната лихва върху присъдените
обезщетения, считано от 23.02.2022г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р. Й. Й. иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
уважения размер от 5 000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв., както и иска за
обезщетение за имуществени вреди за разликата над уважения размер от 487,50 лв. до
пълния претендиран размер от 1950 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул. ”Витоша”
№2, да заплати на Р. Й. Й., с ЕГН ********** и адрес- ****, сума в размер на 191,75 /сто
деветдесет и един лв. и седемдесет и пет ст./лв.- разноски по делото.
Присъдените в полза на ищцата суми могат да се изплатят от ответника по банкова
сметка IBAN: **** в ****, с титуляр Р. Й. Й., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9