Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ......................2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря Т.
Асенова и прокурора П. Райнов, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА в.н.о.х.
дело № 2337 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на глава
ХХІ от НПК.
С присъда от 11.03.2020г., постановена по НОХД № 19743/2019г.,
СРС, НО, 95-ти състав е признал подсъдимия Д.Д.И. за ВИНОВЕН в това, че в
периода от около 22:30 ч. на 18.10.2019 г. до около 23:00 ч. на 22.10.2019 г.,
от павилион 43-44, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „********“, ул. „********,
в условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот, отнел чужди движими вещи - 1 /един/ брой метално чекмедже тип
монетник, на стойност 30 /тридесет/ лв., и парична сума в размер на 200
/двеста/ лв., или всички вещи в размер на 230 /двеста и тридесет/ лв., от
владението на Г.К.К.- управител на „А. и К.“ ЕООД, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, както следва:
на 18.10.2019 г. около 22:30 ч., от павилион 43-44, находящ се на адрес гр.
София, ж.к. „********“, ул. „********, чрез повреждане на преграда, здраво
направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер
на 100 /сто/ лв., от владението на Г.К.К.-
управител на „А. и К.“ ЕООД, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои.
на 22.10.2019 г. около 23:00 часа, от павилион 43-44, находящ се на адрес
гр. София, ж.к. „********“, ул. „********, чрез повреждане на преграда, здраво
направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи - 1 /един/ брой метално
чекмедже - тип монетник, на стойност 30 /тридесет/ лв., и парична сума в размер
на 100 /сто/ лв., от владението на Г.К.К.- управител на „А. и К.“ ЕООД, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр.
58а, ал. 1 НК го е ОСЪДИЛ на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК, при евентуално привеждане в
изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“, съдът е ПРИСПАДНАЛ
времето, през което подсъдимият И. е бил задържан със заповед за задържане за
срок до 24 часа, с прокурорско постановление за задържане за срок до 72 часа, с
мярка за неотклонение задържане под стража, и всяко друго задържане по реда на
ЗМВР и НПК по това дело.
На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на Д.И.
едно общо наказание между наказанията, наложени му по НОХД № 8334/2019 г. по
описа на СРС, НО, 19-ти състав и по НОХД № 19743/2019 г. по описа на СРС, НО,
95-ти състав, в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, чието изпълнение е
отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК, от така определеното общо
най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА, е ПРИСПАДНАЛ
времето, през което подсъдимият И. е бил задържан със заповед за задържане за
срок до 24 часа, с прокурорско постановление за задържане за срок до 72 часа, с
мярка за неотклонение задържане под стража, и всяко друго задържане по реда на
ЗМВР и НПК по делата в съвкупността.
С присъдата, на основание чл.189, ал.З от НПК, съдът е осъдил подсъдимия Д.И.
да заплати по сметка на СРС сумата от 291, 27 лева - направени по делото
разноски.
Срещу тази присъда е подадена жалба от адв. А.В. - служебен защитник на
подсъдимия И., в която се сочи, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и
несправедлива в частта на наложеното с нея наказание. Излага се, че първият съд
не е отчел всички смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, което е довело
до налагане на наказание при условията на чл.58а от НК, вместо при чл.55 от НК.
Иска се атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде намален размера на
наложеното наказание.
В разпоредително заседание на 08.07.2020г.,
въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или
експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В хода по същество пред въззивната
инстанция, представителят на Софийска градска прокуратура, намира жалбата на
подсъдимия за неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена като законосъобразна и правилна. Твърди, че правилно съдът е наложил
наказание като е приел баланс на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Служебният защитник на подсъдимия И. – адв. В., моли да се отмени
първоинстанционната присъда и да се постанови нова, с която да се намали така
наложеното наказание спрямо подзащитният й.
Подсъдимият Д.И., редовно уведомен, не се
явява пред въззивната инстанция и не сочи уважителни причини за неявяването си.
Делото е разгледано в негово отсъствие при съобразяване на разпоредбата на
чл.329, ал.2 от НПК и характера на престъплението, за което същият е предаден
на съд.
Софийски градски съд, след
като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда,
първоинстанционният съд е събрал всички достъпни и относими доказателства и
доказателствени средства: гласни –
признанието на подсъдимия И. на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, показанията на свидетелите Г.К., Ц.К., Е.Р., Г. Г., Е.Г., Г.
Й. и Ч.З., писмени – протокол за доброволно предаване, справка за съдимост и
способите за доказване – заключенията на съдебно-оценителната и техническата
експертизи.
Фактическата обстановка по делото се
установява въз основа на посочените доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство и проведеното съкратено съдебно следствие пред първата
инстанция по чл.371,т.2 от НПК, при което подсъдимият е заявил, че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
съгласен в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези
факти.
Въз основа на горните доказателства,
които са били предмет на обследване и от районната инстанция, въззивният съд
прие фактическа обстановка, която е идентична с приетата от контролиращия съд,
и която е следната:
Подсъдимият Д.Д.И. е роден на *** ***.
Същият е българин, с българско гражданство, осъждан, неженен, с начално
образование, настоящ адрес ***, с ЕГН **********.
Свидетелят Г.К.К.- управител на „А.
и К.“ ЕООД, ползвал под наем павилион № 43-44 на пазар „Герена“, находящ се в
гр. София, ж.к.„********“, ул. „********, собственост на пазари „Север“. В
павилиона работило заведение за бързо хранене, наречено „Дървеното“. След
приключване на работния ден служителите винаги оставяли банкноти и монети в
размер на 100 лв. в метално чекмедже тип монетник, което се намирало върху бара
в заведението, за да може касата да започне работата на следващия ден с налични
пари в нея. Така на 18.10.2019 г. свидетелятГ.К., управител на „А. и К.“ ЕООД,
оставил парична сума в размер на 100 /сто/ лв. в металното чекмедже - тип
монетник, като затворил и заключил вратата на павилиона и включил охранителната
система към „СОТ 161“.
По същото време на 18.10.2019 г.,
около 22.30 ч., подсъдимият Д.Д.И. ***, пазар „Герена“ и решил да влезе в
заведението за бързо хранене, наречено „Дървеното“, находящо се в павилион
№43-44, за да види дали има оставени пари или други ценни вещи в него.
В изпълнение на взетото решение,
подсъдимият И. повредил заключващия механизъм на дървената врата на павилион №
43-44 и влязъл вътре, като веднага се насочил към монетника в заведението за
бързо хранене. Взел намиращата се в него парична сума в размер на 100 /сто/ лв.
и бързо напуснал обекта. При влизането му в обекта се задействал аларменият сигнал
на обекта, като дошлите на място охранители от „СОТ 161“ ЕООД - свидетелитеГ.С.Й.и
Ч.И.З., установили, че дървената врата е отворена, а касата - разбита, като при
пристигането им алармата продължавала да работи. Веднага се обадили на
собственика, за да го уведомят за случая, който изпратил свой служител.
Последният влязъл заедно с охранителите и констатирали кражбата на паричната
сума.
На следващия ден управителятГ.К.
отремонтирал с подръчни средства вратата на павилиона, за да може да я заключи
вечерта, като продължил с практиката да оставя всяка вечер в монетника сумата
от 100 /сто/ лв. Така вечерта на 22.10.2019 г.,
при затварянето на заведението, оставил отново сумата от 100 /сто/ лв. в
металното чекмедже - тип монетник, заключил вратата и пуснал алармената
инсталация към „СОТ 161“. Същият ден, на 22.10.2019 г. около 23.00 ч.,
подсъдимият Д.И. решил отново да влезе в заведението за бързо хранене
„Дървеното“, находящо се на адрес гр. София, ж.к. „********“, ул. „********,
като се надявал отново да има оставени пари в него. Така разбил с рамо вратата,
като отново повредил заключващия механизъм на дървената врата на павилион №
43-44, влязъл вътре и веднага се насочил към монетника в заведението за бързо
хранене. Взел намиращата се в него парична сума в размер на 100 /сто/ лв.,
заедно с металното чекмедже - тип монетник, и бързо напуснал обекта.
При влизането му в обекта се
задействал аларменият сигнал на обекта, като дошлите на място охранители от
„СОТ 161“ ЕООД – свидетелитеГ.Г.Г.и Е.М.Г., установили, че дървената врата е
отворена, а касата - разбита, като при пристигането им алармата продължавала да
работи. Веднага се обадили на собственика – свидетелятГ.К., за да го уведомят
за случая, който пристигнал на място и установил, че липсва сумата от 100 /сто/
лв. от оборота, заедно с металното чекмедже тип монетник. Действията на подсъдимия
Д.И. били записани от охранителната камера, инсталирана в обекта, като при
прегледа на записа управителят на заведението видял действията на лицето. При
прегледа на записа неговият служител - свидетелят Ц.К., работещ като готвач в
заведението, разпознал лицето. Обвиняемият Д.И. му бил съсед, живеел в кв. ********“,
и го познавал от дете. Оптичният носител, съдържащ запис от камерата, бил
предаден с протокол за доброволно предаване от 29.10.2019 г., на който е
назначена и изготвена техническа експертиза в Протокол № 322/2019 г., в който
са описани действията на заснетото лице, но изображенията са негодни за лицева
идентификация.
Първоинстанционното производство е
протекло по реда на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК.
Така с оглед на заявеното от подсъдимия И. и неговия служебен защитник – адв. В. желание, първоинстанционният съд е провел
съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. Предвид естеството на
процедурата в нейната разновидност по чл. 371, т.2 от НПК и съгласно т.8 2 от
ТР № 1 от 06.04.2009г. на ОСНК на ВКС, въззивният съд следва да провери дали са
били налице основанията за провеждане на съкратено съдебно следствие и на
следващо място дали действително самопризнанието на подсъдимия се явява
подкрепено от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Това
е необходимо, защото проверката по същество е допустима само при липсата на
съществени процесуални нарушения в обсъжданата насока. В случая от протокола за
проведеното пред първата инстанция съдебно заседание се установява, че
законовите изисквания за провеждане на съкратено съдебно следствие по
чл.371,т.2 НПК са били спазени. На подсъдимия са били разяснени правата му по
чл.371 НПК, както и последиците от направеното самопризнание, като е бил
представляван от служебен защитник. След разясняване на правата на подсъдимия,
същият е признал всички факти описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Районният съд
е приел, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с
протоколно определение по реда на чл.372, ал.4 от НПК е обявил, че няма да
събира доказателства за признатите факти, които са изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и ще се ползва самопризнанието на подсъдимия при
постановяване на своя съдебен акт.
При извършването на пълна служебна
проверка въззивният съд намери, че предходната инстанция е провела
законосъобразно и правилно процедурата, предвидена в НПК, без да допусне съществени
нарушения. Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена
фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им,
обсъдени, предвид изискванията на гл. 27 от НПК в мотивите към съдебния акт на СРС. Настоящият
въззивен състав не намира основания за ревизиране фактологията, приета от
първия съд, който правилно е установил стеклите се събития, поради което и
доколкото въззивната инстанция напълно се солидаризира с тях, не счита за нужно
да я преповтаря.
Въззивната съдебна инстанция не може
да не се съгласи и с извода на районния съд, че доказателствата по делото
изцяло подкрепят изложените
обстоятелствени изводи, в каквато насока СРС е направил съответен на арг. от
чл. 305, ал.3, изр.2, вр. чл.373, ал.3 от НПК доказателствен анализ.
В конкретния случай, изградената
фактическа картина правилно е прието от СРС, че се подкрепя от направеното от
подсъдимия самопризнание, както и от показанията на разпитаните по делото
свидетели, от чието съдържание се установява времето и мястото на извършване на
престъпленията, както и съществени за съставомерността им факти като начина на
отнемане на вещите, видът и стойността им.
Настоящата инстанция не констатира
недостатъци в аналитичната дейност на районния съд по отношение на
доказателствената стойност на заключенията на всяка от експертизите, поради
което не установи необходимост да бъдат коригирани или допълвани. Заключенията
са обективни и компетентно изготвени, в пълнота отговарят на поставените им
въпроси.
Що се отнася до писмените доказателства,
съдебният състав счита, че същите спомагат за изясняването на обстоятелствата
по делото, като кредитира същите.
Останалите доказателства не съдържат
значими противоречия помежду си, поради което не е необходимо да бъдат
обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл.305, ал.3 от НПК.
С оглед изложените съображения
настоящата съдебна инстанция намира, че след като събраните по делото
доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на
първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не се налага да бъде
променяно или замествано.
Въз основа на направения
доказателствен анализ и установената чрез него фактическа обстановка,
въззивният съд достигна до следните правни изводи. Първоинстанционният съд
законосъобразно е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна престъплението по чл. 195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1вр. чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият И.
в
периода от около 22:30 ч. на 18.10.2019 г. до около 23:00 ч. на 22.10.2019 г„
от павилион 43-44, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „********“, ул. „********,
в условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот, отнел чужди движими вещи - 1 /един/ брой метално чекмедже тип
монетник, на стойност 30 /тридесет/ лв., и парична сума в размер на 200
/двеста/ лв., или всички вещи в размер на 230 /двеста и тридесет/ лв., от
владението на Г.К.К.- управител на „А. и К.“ ЕООД, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
-
на 18.10.2019 г. около 22:30 ч., от павилион 43-44, находящ се на адрес гр.
София, ж.к. „********“, ул. „********, чрез повреждане на преграда, здраво
направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер
на 100 /сто/ лв., от владението на Г.К.К.- управител на „А. и К.“ ЕООД, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
-
на 22.10.2019 г. около 23:00 часа, от павилион 43-44, находящ се на адрес гр.
София, ж.к. „********“, ул. „********, чрез повреждане на преграда, здраво
направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи - 1 /един/ брой метално
чекмедже - тип монетник, на стойност 30 /тридесет/ лв., и парична сума в размер
на 100 /сто/ лв., от владението на Г.К.К.- управител на „А. и К.“ ЕООД, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Непосредствен обект на това
престъпление са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за
упражняване правото на собственост или правото на владение или държане върху
движими вещи.
Безспорно, предмет на
престъплението, са чужди движими вещи по смисъла на заложеното от законодателя
определение в чл. 110 от ЗС, за отнемането, на които подсъдимият И. не е
получил съгласие или разрешение. Налице е прекъсване на фактическата власт,
упражнявана от пострадалияГ.К. върху инкриминираните вещи, като подсъдимият И.
е действал със съзнание, че тези вещи са чужди и ги отнема от фактическата
власт на техния владелец, като противозаконно е установил своя такава върху
предмета на престъплението, с присъщото за този вид деяния, присвоително
намерение.
Същевременно, деянието е достигнало
до фаза на довършено престъпление, по арг. от ППВС 6/1971г. – противоправното
отнемане следва да се счита за завършено, когато деецът прекъсне досегашното
владение върху вещта и установи свое владение, без да е необходимо да е
установено дълготрайно владение, нито деецът да е успял да укрие вещта, да се
разпореди със същата, като със своя или да е обезпечил някаква полза от
отнемането й.
Рационално първоинстанционният съд е
преценил, че подсъдимият е реализирал и квалифициращите обстоятелства по чл.
195, ал.1, т.3 от НК, тъй като, за да осигури достъп до инкриминираните вещи
подсъдимият И. е нарушил целостта на заключващият механизъм на вратата на
обекта, от който са били взети вещите.
Правилно осъщественото от подсъдимия
И. престъпление е квалифицирано при условията на чл.26 от НК, тъй като и двете
извършени от него деяния са осъществени
през непродължителен период от време (от около 22:30ч. на 18.102019г. до около
23:00ч. на 22.10.2019г.) при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при която е действал, при което последващото деяние се е явявало от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото.
От субективна страна, контролираната
инстанция правилно е приела, че инкриминираното престъпление е извършено
виновно, при форма на вината пряк умисъл. Действията на подсъдимия И. са
извършени в последователност, която несъмнено установява, че в съзнанието му се
е формирала представата, че отнема движими вещи, които не са негова
собственост, че липсва съгласие на техния собственик за това отнемане и въпреки
това, по неправомерен начин е прекъснал чуждата фактическа власт, установявайки
свое владение върху тях, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот.
По отношение на наложеното от
първоинстанционния съд наказание и
възраженията, обективирани във въззивната жалба, в тази връзка настоящият
съдебен състав намира следното:
Въззивният съд обсъди внимателно
оплакванията за незаконосъобразност и несправедливост на присъдата в частта й
относно наложеното наказание и прецени исканията на подсъдимия и защитника му за прилагане на чл. 55 от НК за
неоснователни.
С оглед обстоятелството, че
производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл.371, т.2 от НПК
и предвид императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, съдът при
индивидуализацията на наказанието е длъжен да определи същото при условията
на чл.58а от НК, ако не са налице
условията на чл.55, ал.1 от НК.
Настоящата инстанция намира, че
наложеното наказание на подсъдимия Д.И. „Лишаване от свобода“ за срок от една
година, което на основание чл.66 НК е отложено за изпитателен срок от три
години, е правилно. Подсъдимият е осъждан още два пъти за престъпления против
собствеността, изключая осъждането по настоящето дело, въпреки младата му
възраст, което е безспорно основание да бъде възприет като лице със завишена степен
на обществена опасност, на което предходните осъждания не са повлияли възпиращо
и превъзпитателно. Като смекчаващо вината обстоятелство правилно контролираната
инстанция е отчела ниската стойност на отнетите вещи. Налице е баланс между
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, а не многобройност на смекчаващите
такива, поради което обосновано районният съд е отмерил наказанието при
приложение на разпоредбата на чл.58а от НК, а не в съответствие с нормата на
чл.55 НК. За извършеното от него престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от една
до десет години. Съдът е наложил една година и шест месеца „лишаване от
свобода“, като законосъобразно е намалил същото с една трета на основание
чл.58а от НК.
В обобщение по отношение на
възраженията на защитата на подсъдимия, че наложеното наказание е явно
несправедливо, тъй като същото не е съобразено с изразеното от него съжаление
за случилото се, настоящата инстанция намира същото за необосновано и
ненамиращо опора в доказателствата по делото. При провеждането на производство
по реда на съкратеното следствие, каквото безспорно е било и настоящото пред
СРС, съдът в случай на постановяване на осъдителна присъда е задължен да
определи наказание при условията на чл.58а от НК, като намали размера му с една
трета, съответно при приложение на чл.55 НК, ако са налице предпоставките на
закона за това, които както бе посочено вече по-горе, не се установяват в
конкретиката на фактите по делото. Повдигнатото обвинение, за което подсъдимият
И. е бил признат за виновен е по чл. 195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК, като наказание, предвидено в закона е „Лишаване от свобода“ от една
до десет години. Първоинстанционният съд правилно е преценил всички
обстоятелства относими към определяне на наказанието спрямо подсъдимия и му е
определил наказание година и шест месеца „лишаване от свобода“, като е
редуцирал същото с една трета, съгласно закона. Настоящата инстанция намира за
съразмерно така наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното
престъпление и личността на дееца, който въпреки младата си възраст е с
обременено съдебно минало. Налице е осъществено тежко умишлено престъпление от
подсъдимия, насочено срещу собствеността на гражданите. Високата степен на
обществена опасност на конкретното деяние и дееца е свързана основно с динамиката
на този род престъпления в страната и със съдебното минало на дееца. И. към
момента на извършване на деянието е бил осъждан за престъпления против
собствеността. Това налага у настоящия съдебен състав категоричен извод за
изградени трайни престъпни навици у подсъдимия, чувство за безнаказаност и
некритичност към поведението му, нежелание за коригиране начина му на живот, сочещи, че предходните осъждания не са
постигнали целения от съдилищата поправителен ефект. В заключение е необходимо да се каже, че с
по-ниско наказание не биха могли да се постигнат целите, предвидени в чл.36 от НК. Първоинстанционният съд е спазил принципите при индивидуализиране на
наказанието, съдържанието на което е в съблюдаване на мярката за използвана
наказателна принуда, предвид изискването наказанието да бъде справедливо,
необходимо и достатъчно за постигане целите си, обявени в чл.36 от НК, като е
взел предвид, както конкретната фактическа обстановка, така и данните за
личността на подсъдимото лице.
Напълно правилно е приложена от
първостепенния съд разпоредбата на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал1 от НК, като
осъждането по настоящето дело е групирано с осъждането на Д.И. по НОХД
№8334/2019г. на СРС, НО, 19 състав. Деянията и по двете посочени дела са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради
което са налице предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал1 от НК, за налагане
на едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година,
чието изпълнение обосновано е било отложено за изпитателен срок от 3 години на
основание чл.66, ал.1 НК, тъй като целите на наказанието могат да бъдат
постигнати и без да бъде ефективно изтърпяно наложеното общо най-тежко
наказание. Въззивният съд се солидаризира изцяло и с изложеното от първата
инстанция, че това е най-благоприятното за дееца групиране в сравнение с
групирането на осъжданията по НОХД №13750/2019г. и по НОХД №8334/2019г., тъй
като тогава ще се групират едно наказание „лишаване от свобода“ с наказание
„пробация“, докато в настоящия случай се групират две по-тежки наказания,
каквито са наказанията „лишаване от свобода“, наложени по делата в
съвкупността, който вариант е по-благоприятен за дееца.
Законосъобразно
е приложена и нормата на чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК при евентуално привеждане
в изпълнение на определеното общо най-тежко наказание, като е приспаднато
времето, в което И. е бил задържан за срок от 24 часа, за срок от 72 часа и с
МНО „задържане под стража“, както и всяко друго задържане по ЗМВР и по НПК по
делата в съвкупността.
Предвид
изхода от делото, в съответствие с разпоредбите на чл. 189, ал.3 НПК,
разноските правилно са възложени в тежест на подсъдимия и в тази й част
присъдата на СРС също следва да се потвърди.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на други основания за изменяване
или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето
решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6, вр. чл.338 от НПК‚ Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 11.03.2020г., постановена
по НОХД № 19743/2019г., СРС, НО, 95-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.