№ 35125
гр. София, 30.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110159491 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, назована "жалба", подадена
от Е. Д. М. срещу Върховен касационен съд, с която се иска да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 24000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените му
в резултат на непозволено увреждане неимуществени вреди за периода 11.09.2023г. –
24.10.2023г.
В жалбата ищецът излага твърдения, че непозволеното увреждане се изразява в
бездействия на съда да предприеме действия по подадена от ищеца жалба вх. № 503793/
2023 г., в която били изложени възражения за извършени нарушения при постановяване на
присъда по ВНОХД 102/2018г. на АСНС и КНОХД 1018/2019г. на ВКС, доколкото ищецът
бил осъден по непредявени обвинения за деяния. При тези данни и извършвайки служебна
проверка на допустимостта на иска съгласно чл. 130 от ГПК съдът намира, че предявеният
иск е недопустим.
Въз основа на твърденията на ищеца, предявеният иск следва да се квалифицира по
чл.2в от ЗОДОВ, по която се разглеждат искове срещу държавата за вреди от нарушение на
правото на Европейския съюз. В настоящата искова молба ищецът навежда оплаквания за
бездействие на ответника по негова жалба, изразяващо се в това, че с „незаконни мотиви“
„въз основа на лъжата, незаконно ми връща жалбата без да я разгледа“. Следва да се има
предвид, че защитата, която законът указва, че държавата дължи на граждани по ЗОДОВ се
отнася до лица, които са били субекти на прилагане на принудителни, наказателни или
административнонаказателни мерки и наказания, за които е установено, че са били
незаконосъобразни. По този закон не могат да се ползват от защита лицата, които считат, че
не са удовлетворени техни оплаквания по повод подавани от тях „жалби“.
Следва да се добави, че соченото в исковата молба нарушение на ХОПЕС не е
относимо, тъй като Хартата ще се прилага в случай, че Върховен касационен съд е прилагал
съюзна правна норма, а в настоящата хипотеза се излагат твърдения, че съдът е бил сезиран
с жалба по реда на чл. 416, ал. 8 от НПК. Посоченото обуславя прилагането на норми от
1
вътрешното право, а не от правото на ЕС, поради което ХОПЕС не намира приложение.
Твърдението за нарушение на ЕКПЧОС само по себе си е извън приложното поле на чл. 2в
от ЗОДОВ, защото ЕС все още не се е присъединил към ЕКПЧОС, поради което ЕКПЧОС не
е част от правото на ЕС. Освен това ЕКПЧОС се прилагат субсидиарно, доколкото липсва
вътрешна правна уредба или норма от вътрешното право е тълкувана и приложена в
нарушение на норма от ЕКПЧОС. В исковата молба обаче липсват твърдения за тези
обстоятелства. Ищецът само бланкетно е цитирал разпоредби от ЕКПЧОС, които обаче като
правна квалификация не се явяват обвързващи съда.
Предвид липсата на твърдения, които да се подвеждат под хипотезата на нормата на
чл. 2в от ЗОДОВ, настоящият състав намира, че предявеният иск е недопустим, предвид
което исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 от ГПК, а делото следва
да бъде прекратено (в този смисъл Определение № 40/12.01.2023 г. по гр. дело № 4870/2022
по описа на ВКС, III г.о.).
Наред с изложеното съдът намира, че с предявяването на настоящия иск ищецът Е. М.
не преследва легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла
на чл. 57, ал.1 от Конституцията, чл. 17 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи/ по аналогия от чл. 35, т.3, б.“а“от конвенцията/ и само на това
основание искът се явява недопустим.
Съгласно член 35, § 3 (а) - Условия за допустимост от Европейската конвенция за
правата на човека съдът обявява за недопустима всяка индивидуална жалба, подадена на
основание член 34, когато счете, че жалбата представлява злоупотреба с правото на жалба.
Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) се разбира в обичайното му значение
според общата правна теория, а именно - като зловредно упражняване на едно право за цели,
различни от целите, за които то е създадено. Съответно всяко поведение на жалбоподател,
което явно противоречи на целта на правото на индивидуална жалба, уредено от
Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на Съда и точното провеждане на
производството пред него, съставлява злоупотреба с правото на жалба./ в т. см. Mirolubovs
and Others v.Latvia/. Приема се, че жалбоподателят злоупотребява с правото на жалба, когато
отново и отново подава досаждащи и явно неоснователни жалби до Съда, подобни на жалба,
подадена по-рано и вече обявена за недопустима./ в т.см. M. v. the United Kingdom и Philis v.
Greece, и двете Решения на Комисията/. Не може да бъде ангажимент на Съда да разглежда
поредица от необосновани и дразнещи оплаквания или други явно неправомерни действия
на жалбоподателите или техните упълномощени представители, които създават неоправдана
работа на Съда, несъвместима с реалните му функции в съответствие с Конвенцията ./ в т.
см. Bekauri v. Georgia (предварителни възражения), § 21; Migliore and Others v. Italy ; Simitzi-
Papachristou and Others v. Greece/.
На 11 април 2024 г. е приета Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на
Съвета. Същата има за цел да предостави защита на физическите и юридическите лица,
ангажирани в публично участие спрямо съдебни производства, с които се злоупотребява-
било то чрез съдебни тактики, предприети от ищеца и използвани недобросъвестно, като
2
тактики, отнасящи се до избора на юрисдикция, предявяване на един или повече изцяло или
частично неоснователни иска или на прекомерни искове, използване на тактики за забавяне
на производството или искания за прекратяване на делото на късен етап от производството,
започване на множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на
непропорционални разноски за ответника по производството. Директивата се прилага само
относно граждански и търговски дела с трансгранично значение установява минимални
правила, като по този начин дава възможност на държавите членки да приемат или запазят
разпоредби, които са по-благоприятни за лицата, ангажирани в публично участие,
включително национални разпоредби, с които се установяват по-ефективни процесуални
гаранции.
Принципно предявяването на един иск за цели различни от разрешаването на
гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо следва да бъде третирано като
недобросъвестно упражняване на правото на иск. Макар и с тесен предметен обхват
Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета предлага следните
индикации за производства, с които се злоупотребява:
а) непропорционалният, прекомерен или неразумен характер на иска или на част
от него, включително прекомерната стойност на спора;
б) наличието на множество производства, започнати от ищеца или от свързани
страни във връзка със сходни въпроси;
в) сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите
представители преди или по време на производството, както и сходно поведение на ищеца
по сходни или паралелни дела;
г) недобросъвестното използване на процесуални тактики, като например
забавяне на производството, търсене на най-юрисдикция чрез злоупотреба или измама или
недобросъвестно прекратяване на делата на по-късен етап от производството.
Неизчерпателно посочените индикации не са чужди за националната съдебна практика.
Например в Разпореждане № 321 от 04.12.2018 г. по ч. гр. д. № 3772 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. Отделение е посочено, че многократното сезиране на съда с едни и
същи жалба, когато те са процесуално недопустими не води до упражняване на
предоставените от законодателя процесуални права в съответствие със закона, чиято цел е
споровете да намират своето разрешение. В практиката си ВКС нееднократно/ например в
определения № 761 от 30.11.12г. по ч.т.д.№ 497/12г. на I т.о.на ВКС и № 376 от 10.05.10г.по
ч.т.д.№ 350/10г.на I т.о.на ВКС/ е посочвал , че последователно създаваната верига от частни
жалби, съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК. Законодателят не е въвел
ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат подадени срещу акт на съда за
връщане на недопустима жалба. Липсата на подобно ограничение обаче не означава, че това
може да се прави до безкрай. Нормите се създават при презумпцията, че адресатите им са
добросъвестни. Общият разум на закона изключва осигуряване на възможност на страната
да подава неограничен във времето брой нередовни или недопустими жалби. Когато
превратно се упражняват права, увреденият може да иска и следва да получи
3
преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Съгласно приетото в постановено по реда
на чл.290 от ГПК решение № 257 от 14.07.2011г. по гр.д.№ 1149/09г.на IV г.о. на ВКС -
превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и
правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията,
чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или
обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът, от
друга страна, има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че
всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл,
съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на
делото, в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 2в, ал. 1, т. 2
ЗОДОВ от Е. Д. М. срещу Върховен касационен съд за сумата от 24 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на съществено
нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в отказ от правосъдие поради
бездействието на ответника по непредявени обвинения по ВНОХД 102/2018г. на АСпНС и
КНОХД № 1018/2019 г. по описа на Върховния касационен съд. Моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 24 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от психически страдания.
В процесният случай следва да се посочи, че ищецът е един от т.н. „масови ищци“,
който със завеждането на съдебни искове не преследва разрешаване на гражданскоправен
спор.
Настоящият съдебен състав третира настоящия съдебния спор срещу Прокуратура на
република България - като „frivolous litigation“, в който са въведени несериозни и изначално
необосновани фактически и правни аргументи, като ищеца-лице изтърпяващо наказание
„лишаване от свобда“ отказва да се съобрази със силата на пресъдено нещо на вляза в сила
присъда, с която е осъден на наказание лишаване от свобода за тежко умишлено
престъпление и чрез завеждането на множество сходни съдебни производства не само не
съобразява поведението си с влезлия в сила съдебен акт, но и постоянно възобновява
правния спор. Допълнително, тъй като ищецът от началото на годината е завел общо 174
гражданскоправни производства насочени срещу органи на съдебната власт и
Прокуратурата на Република България и с оглед изявяваното от него желание за лично
участие в откритите съдебни заседания, поради постоянното му конвоиране до съдебните
сгради реално се стига до неизпълнение на определения му режим на изтърпяване на
наложено наказание от български съд.
Съобразно формираната практика на ЕСПЧ злоупотреба с право е и използването на
език на вражда и омраза срещу съда и в сезиращите го процесуални документи, като всеки
опит за използването на такъв език е несъвместимо с търсената от страните и дължима от
съда защита, поради което нарушава принципа на добросъвестност по чл. 3 от ГПК.
Поради гореизложеното, на основание чл. 130 ГПК исковата молба подлежи на
връщане.
4
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 306698/31.10.2023 г., назована "жалба", подадена от Е.
Д. М. срещу Върховен касационен съд, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 59491 по описа за 2023 г. на СРС, I ГО, 169
състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5