№ 234
гр. Пазарджик, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20225220200457 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на В. М. П. от гр.Пещера, обл. Пазарджик, ЕГН
********** против НП № 21-1006-002808 от 16.11.2021 година на началник
група в Сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, с което на основание чл.638
ал.6, пр.1 вр. с чл.638 ал.4, вр. с ал.1, т.1 вр. с чл.461, т.1 от КЗ и за нарушение
на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 800 лв. /осемстотин
лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална
и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
Претендира се и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят изпраща процесуален представител,
който поддържа жалбата частично, т.к. пледира за изменение на НП, респ.
намаляване на размера на наложената глоба до този, предвиден в основния
състав на административното нарушение по чл.638 ал.1, т.1 от КЗ.
За ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява
представител.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
1
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, като прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП затова, че на
05.11.2021 г., в 14:40 часа, в с. Главиница, обл.Пазарджик, на ул.“Първа“, пред
магазин „Евромес“ е управлявал собственото си МПС - лек автомобил „БМВ
545И“ с peг. № ***, който бил регистриран на територията на България и не
бил спрян от движение, като не бил изпълнил като собственик на МПС да
сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, което съставлявало нарушение на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ и
било извършено повторно, т. к. жалбоподателят бил наказван преди това с НП
№ 20-0315-000649 от 10.12.2020г. на РУ-Пещера, влязло в сила на 13.03.2021г.
за нарушение по чл.638 ал.1, т.1 от КЗ.
Преди издаването на обжалваното НП против жалбоподателя П. бил
съставен АУАН бл. № 062404 от 05.11.2021г., с който му било вменено
нарушение по чл.438 ал.1, т.1 от КЗ, което обаче не било квалифицирано като
повторно извършено. Въз основа на този акт било издадено атакуваното НП,
което било връчено лично на жалбоподателя на 08.12.2021 год., а жалбата
против него била подадена чрез АНО на 10.12.2021г., т.е. в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН /в редакцията до 23.12.2021г./, при което е процесуално допустима,
като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е частично основателна, поради следното:
Не е спорно по делото, че на посочените в НП дата, час и място
жалбоподателят е управлявал собственото си МПС, подробно описано по-
горе, като не бил изпълнил задължението си по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ - да
сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. С оглед на това съдът намира, че правилно е била
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност за извършено
административно нарушение по цитираната правна норма.
При издаването на НП обаче и прилагането на санкционната норма на чл.638
2
ал.6 във вр. с ал.4 и във вр. с ал.1, т.1 от КЗ, материалният закон е приложен
неправилно. Това е така, защото ал.6 от цитираната правна норма предвижда
глоба или имуществена санкция в размер на 800 лева при „повторно“
нарушение по ал.4 от същата норма. Алинея четвърта пък предвижда
налагане на глоба или имуществена санкция в размерите по ал.1 и то само за
собственика на МПС, за което не е бил сключен договор за ЗЗ “ГО“ и когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
същото това моторно превозно средство.
В конкретния казус обаче няма спор, че процесното нарушение не е било
установено с АТСС, т.к. ако беше така, то против жалбоподателят щеше да е
издаден електронен фиш, а не АУАН и след това НП, каквито всъщност са
били издадени при установяване на нарушението.
Ето защо, ако действително процесното нарушение е било извършено
повторно, то приложимата санкционна норма би била тази по чл.638 ал.2 във
вр. с ал.1, т.1 от КЗ. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 51 от ДР
на КЗ "Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок
от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено
наказание за същия вид нарушение. В случая действително от цитираното в
настоящото наказателно постановление „НП № 20-0315-000649/10.12.2020г.
на РУ-Пещера, влязло в сила на 13.03.2021г.“ и от справката за нарушител
водач се установява, че жалбоподателят е бил санкциониран с последното за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, като на основание чл.638 ал.1, т.1 от КЗ
му е наложена глоба в размер на 250 лева, която дори е платена. При това
положение констатираното на 05.11.2021г. нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от
КЗ действително се явява „повторно“.
В същото време обаче настоящият съдебен състав намира, че квалифицирайки
нарушението като повторно едва с наказателното постановление е нарушено
правото на защита на санкционираното лице, което се поставя в положение на
процесуална изненада да се защитава по част от факти, които не са му били
предявени с АУАН, а това е недопустимо. По мнение на настоящия състав,
наличието на повторност съставлява елемент от обективната страна на
нарушението, поради което непосочването й в акта не може да бъде
приравнена на допуснато несъществено процесуално нарушение по смисъла
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Разминаването в обстоятелствата на извършеното
3
нарушение, описано в съставения акт за установяване на административно
нарушение и издаденото наказателно постановление обаче не може да бъде
квалифицирано като съществено процесуално нарушение, налагащо цялостна
отмяна на НП. Нормата на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН респ. на чл. 57, ал. 1, т. 6
от ЗАНН изискват описание на нарушените законни разпоредби, т. е.
описание на нарушената материалноправна норма, която в настоящия случай
е различна от санкционната. В АУАН липсва посочване на факт, че се касае
за повторност, но нарушаването от страна на жалбоподателя на
материалноправната норма на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, посочена в акта и в НП, е
надлежно доказано, поради което не е налице основание за отмяна на
наложеното наказание, а за изменение в благоприятен за нарушителя аспект,
в съответствие с размерите на наказанието, предвидени в основната
санкционна норма на чл.638 ал.1, т.1 от КЗ. Съдът разполага с правомощие в
случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за
квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се
установят предпоставките за приложимост на по-леко наказуем състав на
административно нарушение, да преквалифицира деянието от квалифициран
към общ или към привилегирован, като приложи спрямо нарушителя
съответстващото му по-ниско наказание. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г.
на ВАС по т. д. № 1/2020 г. Според него, когато районният съд установи
такива обстоятелства, той следва да преквалифицира деянието, като приложи
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. В настоящия казус всички
факти по извършеното нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ са безспорно
установени и описани, както в акта, така и в НП с изключение на
повторността, като не е налице съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. Ето защо се налага деянието да се преквалифицира по
основания състав на административно нарушение, а именно по чл. 638, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 461, т. 1 КЗ и във вр. с чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, в рамките на която
норма да се извърши и индивидуализация на наказанието. Разпоредбата на чл.
638, ал. 1, т. 1 КЗ не предвижда възможност за преценка и наказанието е във
фиксиран размер от 250 лева, който следва да се наложи.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
следва да се каже, че то е направено своевременно – с подадената въззивна
4
жалба, като горният има право на такива предвид изхода на делото –
изменение на НП и с оглед разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, препращаща към
АПК. От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева).
В настоящия случай съдът констатира, че са налице основания за изменение
на НП, респ. намаляване на наложената глоба, но не и за цялостна отмяна на
издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл.144 от АПК субсидиарно да намери
приложение ГПК. В нормата на чл.78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът,
съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските направени по
делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението
на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да
уважи претенцията за присъждане на разноски, съразмерно на уважената част
от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал. 3 вр. с ал. 1 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, т.е. пропорционално на 550 лв. /разликата от 250
лв. до 800 лв./ ще следва да бъдат присъдени и разноски в полза на
жалбоподателя, т.к. именно горната разлика се отъждествява като „уважена
част от иска“ /чл.78 ГПК/. Както вече се посочи, жалбоподателят е платил на
своя договорен адвокат хонорар в размер на 300 лева, които щяха да бъдат
присъдени изцяло, ако НП беше отменено. Сега обаче, понеже то изменено, а
наказанието е намалено с 550 лева, то разноските за адвокатски хонорар
изчислени пропорционално се равняват на сумата от 206 лева /двеста и шест/
лева.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав след като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2, т.4 от ЗАНН,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 21-1006-002808 от 16.11.2021 година на началник
5
група в Сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, с което на В. М. П. от
гр.Пещера, обл. Пазарджик, ЕГН **********, на основание чл.638 ал.6, пр.1
вр. с чл.638 ал.4, вр. с ал.1, т.1 вр. с чл.461, т.1 от КЗ и за нарушение на чл.483
ал.1, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 800 лв. /осемстотин лева/, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието в такова по чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т.1
и с чл.483 ал.1, т.1 от КЗ и НАМАЛЯВА размера на глобата от 800
/осемстотин/ лева на 250 /двеста и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пазарджик, представлявана от директор, с
административен адрес гр.Пазарджик, *** ДА ЗАПЛАТИ на В. М. П. от
гр.Пещера, обл. Пазарджик, ЕГН **********, разноски в размер на 206 лева
/двеста и шест/ лева - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6