ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……………
гр. Търговище, 10.05.2023г.
Административен съд Търговище – III-ти състав, в закрито заседание
на десети май през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: СТОЯН КОЛЕВ
като разгледа докладваното адм.д. № 52 по описа за 2023 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК.
Образувано е по жалба на Д.Д.К.,*** срещу Заповед № СД-03-175/06.12.2022 г.
на Министъра на правосъдието, с която е назначена петчленна комисия за
провеждане на изпит за юридическа правоспособност, съобразно чл. 24, ал. 4 от
Наредба №1 за придобиване на юридическа правоспособност вр. чл. 299, ал. 1 ЗСВ.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваната
заповед, поради неспазване на срока за обявяване на интернет страницата на
министерството. Сочи се, че не е спазен ротационния принцип, установен в чл.
24, ал. 6 от Наредба № 1 от 1.02.2019 г. за придобиване на юридическа правоспособност.
Мотивира правния си интерес за оспорване на заповедта с твърдения, че същата
накърнява правото му да бъде уведомен за състава на комисията преди изпита,
правото му да бъде оценен от компетентна комисия и правото му на правна
сигурност, на справедливост и равно третиране.
По изложените доводи се отправя искане за отмяна на обжалваната заповед Министъра
на правосъдието, като незаконосъобразна и присъждане на сторените по делото
разноски.
Съдът, след запознаване с жалбата и уточняващата я молба, както и след запознаване
с изисканата административна преписка, съответно след съобразяване на
приложимите нормативни разпоредби, намира жалбата за процесуално недопустима по
следните съображения:
На съдебен контрол по реда на АПК подлежат индивидуалните, общите и
нормативните административни актове, както и изрично посочените в чл. 128, ал.
1 от АПК актове, действия и бездействия на администрацията. Съгласно чл. 21,
ал. 1-3 АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или
изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган
или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата,
осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени
услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат
права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както
и отказът да се издаде такъв акт. Такъв акт е и волеизявлението, с което се
декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато
волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на
права или задължения, както и волеизявлението за издаване на документ от
значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения,
както и отказът да се издаде такъв документ. Съгласно ал. 4 с.з. индивидуален
административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се
въздържи от определено действие. Преценката за характера на обжалвания акт се
извършва според неговото съдържание и предписаните от него правни последици.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 5 АПК, не са индивидуални административни
актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от
производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи
административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни
актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се
обявяват условията за участие в състезателно административно производство по
издаването на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон
е предвидено друго.
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед №
СД-03-175/06.12.2022 г. на Министъра на правосъдието, с която е назначена
петчленна комисия за провеждане на изпит за юридическа правоспособност,
съобразно чл. 24, ал. 4 от Наредба №1 за придобиване на юридическа
правоспособност вр. чл. 299, ал. 1 ЗСВ.
Оспорването и на процесната заповед е недопустимо, предвид това, че същата не
поражда конкретни права и задължения за жалбоподателя, нито такива, които са
извън административното производство по провеждане на изпита за придобиване на юридическа
правоспособност. Така издадената заповед представлява етап от процедурата по
осъществяване и организиране на изпит за придобиване на юридическа
правоспособност, която се осъществява от министъра на правосъдието по реда на
глава четиринадесета „ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВОСПОСОБНОСТ“ от Закона за съдебната
власт и НАРЕДБА № 1 от 1.02.2019 г. за придобиване на юридическа
правоспособност. Това е така, предвид факта, че по същество обжалваната заповед
съставлява волеизявление, представляващо част от производството по придобиване
на юридическа правоспособност и издаване на удостоверение за юридическа
правоспособност на стажант-юрист по чл. 300 ЗСВ, съставляваща изявление по
смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, т. е. действия, представляващи част от
неприключила към момента процедура по осъществяване правомощията на министъра
на правосъдието по организиране на изпит и издаване на удостоверение по реда на
глава четиринадесета ЗСВ. Оспорената заповед има за адресат лица, назначени в изпитната
комисия чл. 24, ал. 1 и 4 от Наредбата, във вр. с чл. 299, ал. ЗСВ, за които
именно се създават задължения на определени дати да извършат нормативно
установените действия по осъществяване на изпита. Поради това със заповедта се
засяга единствено правната сфера на определените членове на комисията,
създавайки права и задължения за тях. Жалбоподателят не е адресат на обжалвания
акт и за него не възникват задължения, както и не се накърняват от посочената
заповед пряко негови прави и законни интереси. Доколкото в случая става въпрос
за процедура по полагане на изпит за придобиване на юридическа правоспособност,
К. би могъл да обжалва акта, с който министърът на правосъдието издава удостоверение
за юридическа правоспособност или отказът да издаде такова, доколкото същото се
явява финализиращия процедурата по придобиване на юридическа правоспособност
акт.
Изложеното налага извод за процесуална недопустимост на жалбата на Д.Д.К.
срещу Заповед № СД-03-175/06.12.2022 г. на Министъра на правосъдието, като
насочена срещу акт, неподлежащ на самостоятелно съдебно оспорване.
Съгласно чл. 159, т. 1 АПК, когато актът не подлежи на оспорване, жалбата
или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно
производство, то се прекратява.
При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 АПК на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева,
определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изложеното на
основание чл. 159, т. 1 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Д.К.,***
срещу Заповед № СД-03-175/06.12.2022 г. на Министъра на правосъдието, с която е
назначена петчленна комисия за провеждане на изпит за юридическа
правоспособност, съобразно чл. 24, ал. 4 от Наредба №1 за придобиване на
юридическа правоспособност вр. чл. 299, ал. 1 ЗСВ.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 52/2023 г. на Административен съд – Търговище.
ОСЪЖДА Д.Д.К.,*** да заплати на
Министерство на правосъдието сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение по адм. д. № 52/2023 г. на
Административен съд – Търговище.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: