№ 4895
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110212744 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на управителя на "М.Б." ЕООД, ЕИК ********* срещу
наказателно постановление № 002818/15.05.2023 г., издадено от И.Г.Б. – изпълняващ
длъжността директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Перник и
Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисията за защита на потребителите, упълномощен съгласно Заповед № 365 от 30.03.2023
г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 200 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал.1 от
ЗЗП.
В жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е неоснователно и
незаконосъобразно. Сочи се, че фактическата обстановка е неправилно установена, тъй като
на част от предлаганите за продажба артикули е имало етикет с цената за единица мярка,
поставен от производител или дистрибутор и цена на разфасовка. Твърди се и наличие на
процесуални нарушения. Жалбоподателят сочи, че актосъставителят не е спазил
изискването на чл. 193 от ЗЗП за издаване на задължително предписание за отстраняване на
несъответствия и нарушения на закона, с което е нарушено правото на защита на
жалбоподателя. Твърди се още, че в акта за установяване на административното нарушение
и наказателното постановление не е посочено времето на извършване на нарушението, което
е ограничило правото на защита на жалбоподателя и, че не е приложена разпоредбата на чл.
28 ЗАНН при наличието на предпоставки за нейното прилагане.
1
В съдебно заседание жалбоподателят „М.Б.“ ЕООД, редовно призовано, се
представлява от ЮРК. Б.. Поддържа жалбата изцяло и моли същата да бъде уважена и
наказателното постановление да бъде отменено. Въззиваемата страна, редовно призована,
представлява се от адв. К.. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно план-график за контролната дейност на КЗП за месец март, на 29.03.2023 г.,
съвместно с БАБХ, била извършена проверка от свид. Ж. А. С., на длъжност старши
инспектор в РД-София при КЗП, в магазин "Т-Маркет", в гр. София, ул."Ч.Р." 50,
стопанисван от дружеството "М.Б." ЕООД. При проверката било установено, че търговецът
не е спазил задължението си по чл. 20, ал.1 от ЗЗП, едновременно да обозначи продажната
цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети,
ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. В констативния протокол, от
извършената проверка било установено, че в магазина се предлагат за продажба богат
асортимент от хранителни стоки, захарни изделия, перилни и почистващи препарати, месо,
безалкохолни и алкохолни напитки, вино и др. В хода на извършената проверка били
избрани няколко артикула, а именно:
- Варено пушен свински врат премиум „Чифлика". На промоционална брошура
била обявена цена -33% 14,90 лв. – задраскана, 9,90лв/кг., а на търговски етикет, поставен
пред артикула – 1 кг. 9,90лв. На каса се маркирало - 1,272 кг х 9,90 - 12,59 лв.
- Кашкавал от краве мляко „Соколово" вак. На промоционална брошура е
обявено -18%, 17,09 лв. – задраскана, 13,99лв., а на търговски етикет, поставен пред
артикула - Акция 18,99лв. – задраскана, 13,99 лв. На каса се маркирало - 0,504 кг х 13,99 -
7,05 лв.
Описаните и избрани артикули били придружени с етикети, но нямало обявена цена
на разфасовка от търговеца. Цената за 1 /един/ кг. продукт, предлагана от производител и
търговец била различна.
За извършената проверка бил съставен констативен протокол. На 19.04.2023 г., бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № 002818 от Ж. А. С., на
длъжност старши инспектор в РД-София при КЗП, в присъствието на свидетеля А. И. К.,
срещу търговеца "М.Б." ЕООД, ЕИК *********. Въз основа на акта било издадено
обжалваното наказателно постановление № 002818/15.05.2023 г. от И.Г.Б. – изпълняващ
длъжността директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Перник и
Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисията за защита на потребителите, упълномощен съгласно Заповед № 365 от 30.03.2023
г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството е
2
наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 200 от
ЗЗП за нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗЗП.
Съдът прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на събраните
по делото доказателства: показанията на свидетелите Ж. С. – актосъставител и А. К. и на
представените с административно-наказателната преписка писмени доказателства - акт за
установяване на административно нарушение № 002818/19.04.2023 г.,наказателно
постановление № 002818/15.05.2023 г., № 365 от 30.03.2023 г. на Председателя на
Комисията за защита на потребителите. Съдът кредитира показанията като логични,
последователни и подкрепени от останалия доказателствен материал, поради което ги
кредитира.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от легитимирано лице, в срока по чл.
59, ал. 2 ЗАНН, срещу акт, подлежащ на обжалване по смисъла на чл. 58д, т. 1 ЗАНН.
При съставянето на акта и при издаването на НП не са допуснати нарушения
на ЗАНН и ЗЗП, които да налагат отмяна на наказателното постановление в обжалваната
част. Наказателното постановление се явява законосъобразно от процесуалноправна страна -
издадено е от компетентен орган, спазени са сроковете, формата и реда при издаването му и
съдържа изискуемите се от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Актът за
установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, при спазване
на процесуалните срокове, в изискуемата от закона форма и съдържа всички необходими
реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 ЗАНН. Не са допуснати нарушения в
административно-наказателната процедура. Отразената в акта за нарушение фактическа
обстановка е намерила адекватен израз в атакуваното постановление. Фактите относно
извършването на нарушението са описани подробно, като са посочени съответните виновно
нарушени разпоредби. При извършената цялостна служебна проверка на атакуваното
наказателно постановление, относно формалната му законосъобразност, съдът не установи
да са осъществени нарушения на административно-наказателната процедура.
Разгледано по същество наказателното постановление също е законосъобразно по
следните съображения:
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, по безспорен начин се
установи, че "М.Б." ЕООД е осъществило състава на чл. 200 във вр. чл. 20, ал.1 от ЗЗП, като
при осъществяване на търговската си дейност, не е спазил задължението си по чл. 20, ал.1 от
ЗЗП, а именно - едновременно да обозначи продажната цена за разфасовка и цената за
единица мярка на част от предлаганите в търговския обект стоки /подробно описани в акта и
в НП/ чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. При проверката е
установено и жалбоподателя не оспорва, че в търговския обект се предлагат за продажба
стоки по цени, обявени чрез етикети, като е обявена само цената за единица мярка, без да е
обявена продажната цена на съответната разфасовка, която е различна от килограм.
3
Правилно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на "М.Б." ЕООД на основание чл. 200 от ЗЗП, съгласно който се налага
"имуществена санкция" в размер от 500 /петстотин/ до 5000 /пет хиляди/ лв. за нарушение
на разпоредбите по чл. 15, 16, 17, 19, чл. 20, ал.1 и чл. 21 - 29 и на наредбите по чл. 31 ЗЗП.
Досежно твърдението, наведено в жалбата, че не е спазено изискването на чл. 193
ЗЗП за издаване на задължително предписание за отстраняване на несъответствия и
нарушения на закона, с което административнонаказващият орган е нарушил правото на
защита на жалбоподателя, същото се явява неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.
193, т. 2 ЗЗП, длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 са длъжни да дават
задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Тези
задължителни предписания са волеизявление на компетентния административен орган, с
което пряко се засяга правната сфера на техните адресати, като ги задължават да извършват
или да се въздържат от определени действия. Нормата е препращаща по своя характер,
поради което надлежното прилагане във всеки отделен случай изисква задължителна
привръзка с конкретна материалноправна норма от закона, сочена от органа като нарушена.
Те предизвикват самостоятелни правни последици, като възлагат задължения спрямо
адресатите си. А неизпълнението на тези предписания е въведено като юридически факт в
чл. 230 ЗЗП, с който правната норма свързва реализиране на административнонаказателна
отговорност. Ето защо, пораждането на самостоятелен правен ефект върху адресата не
характеризира тези актове като част от производството по издаване или изпълнение на
индивидуални актове по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, а същите представляват
административни актове, подлежащи на самостоятелен съдебен контрол за
законосъобразност. Следователно, издаването на наказателното постановление за
констатирано нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗЗП , с което по реда на чл. 200
ЗЗП деецът бива санкциониран, няма за своя предпоставка издаването на задължително
предписание, тъй като става дума за две отделни производства. Няма предвидено в закона
задължение да се издава предписание вместо да е пристъпи към ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя относно материалната
законосъобразност, досежно наведеното в жалбата твърдение, че претеглянето на стоките и
поставянето на нови етикети ще доведе до нарушаване на хладилната верига, с което ще
бъдат изложени на сериозен риск качеството и безопасността на продукта. Последното е
логически неиздържано.
Неоснователно се явява и твърдението за нарушаване на императивните правила на
чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, за това, че в съставения АУАН и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление, не е посочена конкретна дата /време/ на
извършване на нарушението. В конкретния случай става дума за формален състав на
административното нарушение, осъществен чрез бездействие, което трае, докато не бъде
прекратено чрез неговото установяване. Установяването на нарушението е извършено със
съставянето на акт за административно нарушение № 002818 на 19.04.2023 г., съставен от
4
Ж. А. С., на длъжност старши инспектор в РД-София при КЗП. Именно на тази дата е и
извършено административното нарушение. Без значение е реално кога стоката е била
изложена без да се спазват изискванията на ЗЗП при положение,ч е съставът е бил
осъществен към датата на проверката, която дата правилно е вписана като датата на
нарушението при положение че именно тогава е липсвала цена за разфасовка.
По отношение на твърдението за приложимост на чл. 28 ЗАНН, същото се явява
неоснователно. Понятието „маловажен случай“ е легално определено в разпоредбата на чл.
§ 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Съгласно същата „маловажен случай“ е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В разпоредбата на чл.
20, ал. 1 ЗЗП се съдържа формален състав на административно нарушение, който се
осъществява чрез бездействие, изразяващо се в непоставяне на етикети, обозначаващи
цената на търговеца за разфасовка. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в специалния закон задължения и трае докато бъде
установено или преустановено. В конкретния случай е установено в хода на извършената
проверка, данни за която са обективирани в Констативен протокол №К-2754352, съставен от
Ж. С. – старши инспектор при РД-София на КЗП, въз основа на който е съставен актът за
установяване на административно нарушение. Тъй като съставът не предвижда
настъпването на вредни последици, може да се обоснове извод, че законодателят е
въздигнал в нарушение самото застрашаване на обществените отношения, без да е
необходимо тяхното увреждане. Поради тази причина липсата на вредни последици, в
конкретния случай не може да бъде обстоятелство, което да бъде взето предвид при
преценката за наличието на маловажен случай. Фактът, че нарушението е извършено за
първи път също не обосновава извод за малозначителност на деянието. Още повече, че в
конкретния случай, същото е отчетено като смекчаващо обстоятелство от
административнонаказващия орган и е намерило отражение в решението му да наложи
наказание равно на законоустановения минимум от 500 /петстотин/ лева. Обстоятелството,
че цените на които са се продавали процесните стоки са били на видимо по-ниски цена от
препоръчителната такива, поставена на трайно прикрепения етикет от производителя, също
не може да бъде отчетено като смекчаващо, тъй като същото е индикация за липса на вредни
последици, а в конкретния случай става дума за формален, по своя характер, състав на
административно нарушение, който по дефиниция не включва признак относно
съставомерни последици. Нарушението на законодателството в защита на потребителите е
съществено и не се отличава от други нарушения от подобен вид. Наложената санкция не се
явява несъразмерно тежка.
Съдът намери, че жалбата е неоснователна, а издаденото наказателно постановление е
законосъобразно и правилно и няма основания за неговата отмяна.
5
По въпроса, свързан с разноските:
В конкретния случай административнонаказващият орган е представляван от
юрисконсулт, като в съдебното заседание е направено искане за присъждане на
възнаграждение за извършеното процесуално представителство. Съгласно разпоредбата на
чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща
към чл. 27е от Наредба за заплащането на праната помощ, съгласно който възнаграждението
е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност на делото и извършените действия
от страна на процесуалния представител на КЗП, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява 100 /сто/ лева.
Воден от гореизложеното, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 002818/15.05.2023 г., издадено от
И.Г.Б. – изпълняващ длъжността директор на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисията за защита на потребителите, упълномощен съгласно Заповед № 365
от 30.03.2023 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на
основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл. 20, ал.1
от ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН "М.Б." ЕООД, ЕИК ********* да
заплати в полза на Комисията за защита на потребителите сумата в размер на 100 /сто/ лева,
представляваща разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6