Решение по дело №2413/2025 на Софийски градски съд

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ОТ 09.06.2011г. ПО НЧД№ 2413/2025г. ПО ОПИСА НА
СГС, НО,17-ти състав

Производството е по реда на чл.44 ЗЗЕА по искане на СГП за разглеждане на
Европейска заповед за арест относно Г. Б. Г..
Постъпила е Заповед съгласно Споразумение за търговия и сътрудничество /ТаСа/
между ЕС и Обединеното Кралство, издадена на 13.11.2024г., от районен съдия
/Магистратски съдилища/ Сам Гууз, при Обединеното Кралство /в превод на български
език/. От изложеното е видно, че постъпилата Заповед за арест отговаря на изискванията на
чл.36 и чл.37 от ЗЕЕЗА, от една страна, а от друга, съгласно Споразумението за търговия и
сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство, то Заповедите за арест, издадени от
съдебен орган при Обединеното Кралство, се разглеждат по реда на чл.44, ал.1 от ЗЕЕЗА,
поради което са налице законовите предпоставки за инициране на настоящето производство.
Действително следва да се има предвид, че съгласно член Law:SURR.94, т.3 от
Споразумение за търговия и сътрудничество /ТаСа/ между ЕС и Обединеното Кралство, при
наличие на конфликт между ЗА и искане за екстрадиция на същото лице, преценката се
прави от компетентния орган на изпълняващата държава, поради което несъмнено това
производство следва да се води по реда на чл.44, ал.1 от ЗЕЕЗА, каквато е установената
практика и с оглед спазване принципа на пропорционалност.
В съдебно заседание представителят на Софийска Градска Прокуратура изразява
становище за наличие на визираните в закона предпоставки за предаване на лицето на
компетентния орган, издал заповедта.
Защитника на исканото лице излага твърдение, че формално са налице условията на
ЗЕЕЗА за предаване на лицето на Британските власти, но поради влошено здравословно
състояние на лицето искането следва да бъде отложено на основание чл.54, ал.3 от ЗЕЕЗА.
В последната си дума Г. заявява, че не желае на този етап да бъде предаван на
Британските власти, като се позовава на извършени спрямо него престъпления на
територията на Великобритания.
След преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните,
изразени в съдебно заседание, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Производството по делото е образувано по искане на СГП за разглеждане на
издадената спрямо българският гражданин С.Д.Т. заповед за арест и предаването на лицето
на компетентните власти на Обединеното Кралство.
Постъпилата Заповед съгласно Споразумението за търговия и сътрудничество /ТаСа/
между ЕС и Обединеното Кралство, издадена на 13.11.2024 г., е издадена от компетентен
орган, а именно от районен съдия /Магистратски съдилища/ Сам Гууз, при Обединеното
Кралство, т.е. същата е изготвена от съдебен орган. Официалният документ е получен по
предвидения в закона ред - по реда на чл.38а от ЗЕЕЗА, позволяващ идентифицирането на
издаващия орган. В документа се съдържа изискуемата се информация съгласно чл.36 и
чл.37 от ЗЕЕЗА.
На следващо място, в цитираната заповед са посочени пълните идентификационни
данни на исканото лице, което е български гражданин и несъмнено е налице идентичност
между исканото лице и задържаното лице.
В същата се съдържат изискуемите се данни за дата, време и място на извършване на
общо четири престъпления, свързани с неизпълнение на съдебно решение, които деяния се
наказват съгласно правото на издаващата държава с „лишаване от свобода“ или с мярка,
1

изискваща задържане за максимален срок не по-малко от една година. Спазено е
изискването на член Law:SURR.79, т.1 от Споразумение за търговия и сътрудничество
/ТаСа/ между ЕС и Обединеното Кралство, съгласно което органът на издаващата държава
издава „заповед за арест“ всякога, когато се касае за присъди или мерки, изискващи
задържане със срок най-малко четири месеца. От съдържанието на официалния документ е
видно, че двете деяния, за които се иска Г., а именно за: 1. Нарушение на Заповед за
предотвратяване на сексуална вреда; 2. Нарушение на изискването за уведомяване, се
предвижда за всяко от тях наказание в размер на 5 (пет) години „лишаване от свобода“,
съгласно Закона за сексуалните престъпления от 2003г. на Обединеното Кралство. В тази
насока следва да се отбележи, че Република България е поела ангажимент за пълно
сътрудничество по наказателни дела, когато се касае за деяния, които попадат в обхвата на
Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и
сексуално насилие, Ланзароте, от 25.10.2007г. и по Конвенцията за престъпления в
кибернетичното пространство, по която страни са Република България и Обединеното
Кралство.
Следователно, по отношение на издадената заповед за арест е изпълнено изискването
на чл.36, ал.1 от ЗЕЕЗА. Предпоставка за допустимост на искането е размера на наказанието,
което се предвижда за престъплението съгласно законодателството на издаващата държава.
Престъпленията са двойно наказуеми в издаващата и изпълняващата държава, тъй като
за случайте, описани по-горе от НК на Великобритания има своя аналог в Българския НК –
чл.296, ал.1, за които предвиденото в закона наказание е „лишаване от свобода“ до 3 (три)
години или глоба до 5 000 (пет хиляди) лева, т.е. несъмнено е изискването на чл.36, ал.2 от
ЗЕЕЗА за двойна наказуемост.
Извършеното престъпление попада под наказателната юрисдикция на искащата
държава, тъй като е нарушен съдебен акт, издаден от съдия при Магистратски съд при
Обединеното Кралство, а на наша територия няма образувано и водено наказателно
производство за същите деяния. Лицето не е осъждано за тези престъпления и срещу него не
се водят други наказателни производства, поради което не са налице основания за отлагане
на предаването.
От данните по делото е видно, че исканото лице не е малолетно и няма данни същият
да се ползва с имунитет на наша територия, както и че с предаването на българския
гражданин би му се осигурило в пълен обем правото му на справедлив процес.
Също така следва изрично да се отбележи и че изпълнението на наказанието не е
погасено по давност съгласно законодателството на изпълняващата държава.
Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.6 от ЗЕЕЗА при постановяване на решението си
съдът трябва да прецени дали са налице условията на чл.36 и 41 от същия закон или дали не
са налице някой от пречките на чл.39 и 40 за да може да се извърши предаването на лицето
на исканата държава.
Чл.36 от ЗЕЕЗА урежда условията при които може да бъде издадена европейска
заповед за арест и съответно едно лице да бъде предадено на искащата държава. В
настоящия случай, видно от приложените доказателства, тези условия са налице.
От материалите по делото се установява, че не са налице основанията на чл.39 ЗЕЕЗА
за отказ за предаване на лицето – престъплението не е амнистирано в Република България,
не попада под нейната наказателна юрисдикция, исканото лице не е осъдено за същото
престъпление от Български съд или съд на трета държава членка, не е изтърпяло и не търпи
наказание за това деяние.
Не може да се откаже и предаване на лицето на основание чл.40 ЗЕЕЗА –
престъплението не е извършено цялостно или частично на територията на Република
България, не е подсъдно на български съд, не е изтекъл предвидения давностен срок, лицето
2

не е търпяло и не търпи наказание за това деяние в страна, която не е членка на ЕС.
Последното не е абсолютна пречка за предаване на лицето, а следва да се прецени от съда
дали да бъде извършено предаване на искащата държава.
Отделно на това съдът намира, че издадената ЕЗА съответства по форма и съдържание
на изискванията на чл.37, ал.1 от ЗЕЕЗА. Заповедта съдържа всички необходими белези за
индивидуализирането на престъплението, за което е издадена. В този смисъл са изпълнени
изискванията на чл.37, ал.1, т.5 от ЗЕЕЗА, като не съществува съмнение относно мястото,
времето и степента на участие на исканото лице в престъпна дейност, касаеща: „1.
Нарушение на Заповед за предотвратяване на сексуална вреда и 2. Нарушение на
изискването за уведомяване” на територията на Великобритания. Същите са подробно
описани в приложената ЕЗА, както и в приложенията към нея.
В настоящия случай съдът намира, че е неоснователно възражението на защитата за
приложение на чл.54, ал.3 от ЗЕЕЗА и на това основание да бъде отложено предаването на
задържаното лице, доколкото счита, че неговото здраве към настоящия момент не е
овладяно и че съдът има правомощието и следва да отложи това екстрадиране във връзка с
актуалното здравословно състояние на лицето.
Това е така според настоящият съдебен състав, предвид направени в хода на процеса
оплаквания за влошено здравословно състояние на исканото лице, поради което съда
назначи тройна /разширена/ СМЕ, която след личен преглед на лицето и запознаване в
пълнота с наличната медицинска документация за него да отговори на въпроса “Какво е
актуалното здравословно състояние на Г. Б. Г. и позволява ли то той да бъде транспортиран
извън пределите на България?“.
Изготвена е такава експертиза от три вещи лица, специалисти съответно в областите на
медицината кардиология, неврология и съдебна медицина. Същите дават категоричен
отговор и поддържат, че към момента на експертното становище по отношение на
наличните заболявания и нарушения, при лицето няма противопоказания да бъде изведено
извън пределите на Република България, с гражданска авиация, на фона на досегашната му
терапия, като дават препоръка да бъде придружен от медицинско лице, което да проследява
състоянието му по време на транспортирането, като е препоръчително това да е лекар,
квалифициран да извършва реанимационни мероприятия.
Освен изложеното в експертизата, експертите защитиха същата и в съдебно заседание,
като дадоха доста пространни и обосновани обяснения и отговори на изрични въпроси на
страните и съда във връзка с поставената им задача.
Именно заключението по така изготвената експертиза, дава основание на съда да не
уважи искането на защитата за отлагане на предаване на лицето по здравословни причини,
предвид, че липсват каквито и да е основания да се съмнява в компетентността и
професионалните качества на лекарите, изготвили експертизата, а също така и няма
основания да се съмнява в тяхната безпристрастност и непредубеденост. Липсват и каквито
и да е данни същите да са заинтересовани от изхода на това дело, поради което изцяло се
доверява на изводите, направени въз основа на специалните знания и практика в областта на
медицината от страна на вещите лица. Поради така изтъкнатите доводи съда приема, че при
транспортиране на лицето, съобразено с медицинските препоръки не е налично основателно
предположение, че то ще застраши живота или здравето на исканото лице.
В същото време обаче основание за предаване на лицето е изискването, предвидено в
разпоредбата на чл.41, ал.3 от ЗЕЕЗА, а именно даване на гаранции. В посочения закон
изрично е предвидено, че предаване на български гражданин по европейска заповед за арест,
издадена за провеждане на наказателно преследване срещу него, се извършва при условие,
че след като лицето е изслушано в издаващата държава-членка, ще бъде върнато в
Р.България за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода” или взетата
3

мярка, изискваща задържане. Такива са изискани, изпратени и съответно приложени към
настоящето дело.
Във връзка с последното изискване на закона, настоящият съдебен състав счита, че е
налице. Този извод извлича от приложението към европейската заповед за арест, видно от
което същата е издадена от компетентен орган, в изпълнение на законоустановените правила
и е посочена целта на тази заповед. Настоящия съдебен състав няма основания да се съмнява
в законосъобразните действия на съда издал заповедта, както и правилното прилагане на
установените норми, приети и важащи за всички страни членки на Европейския Съюз.
Като съобрази всичко изложено до момента настоящия съдебен състав на СГС намира,
че са налице изискванията, визирани в ЗЕЕЗА и направеното искане на прокуратурата е
обосновано, законосъобразно, поради което следва да бъде уважено.
На последно място с оглед разпоредбите на ЗИН и ЗЕЕЗА, съдът намери, че следва да
задържи лицето до предаването му на съответните компетентни власти.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

съдия-докладчик: / П.Сантиров /
4

Номер на акта:	425
Дата:	9 юни 2025 г. (в сила от 9 юни 2025 г.)
Съдия:	Петър В. Сантиров

Дело:	20251100202413
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	8 април 2025 г.

Решение по дело №2413/2025 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите