Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.
Ловеч, 14.05.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..............Петя Маринова........................................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1337 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск с правно
основание чл. 55 ал. 1, предл. второ от ЗЗД.
Постъпила е искова молба /наименована „жалба“/,
подадена от П.В.М., с адрес: ***, „********“, против Н.С.И. ***, за връщане на
сума от 1000.00 лева, произтичаща от дадено капаро по неосъществена сделка за
покупко-продажба на недвижим имот.
Ищецът твърди, че е търсил жилище за
живеене, като временно бил настанен да живее в ******** в родния си град У.,
тъй като бащиното му жилище било подгизнало и е за събаряне.
Посочва, че по обява на
вестник „Ловеч Прес", бр. 82 от 31.11.2016 г. за продажба на апартамент в
кв. "Ч.Б.”, се свързал с продавача – ответника Н.С.И., който му
предоставил жилището за оглед. Запознал го с условията, които претендирал, а
именно да махне две детски спални и цялото обзавеждане и оставало по сметка
общо за сумата 23000 евро. Ищецът попитал за отстъпка, но му било отговорено,
че няма да има такава. След като помислил ищецът посочва, че се съгласил и дал
на продавача капаро от 1000.00 лева за срок от един месец, за което продавачът
му написал хвърчаща бележка. Същата не заверили нотариално, като ищецът
разчитал, че своевременно ще сключат сделката. Твърди, че не забелязал смисъла
й, че няма да му бъдат върнати парите, подписал бележката и броил 1000.00
лева.
По-нататък ищецът посочва,
че се струпали няколко затруднени обстоятелства: застудило се времето, имало
силен сняг и студ. Твърди, че се разболял от двойна пневмония - 8 дни, получил
и базедова болест. Посетил дежурния прокурор, който го посъветвал да отиде при
адвокат. Обърнал се към адвокат Н., на който заплатил 100 лв. за услугата, като
го упълномощил чрез Нотариус Хаджикръстева да действа, но след няколко дни,
търсейки адвоката си, той му затварял телефона. Твърди, че потърсил и
продавача, но и той мълчал. След като отново отишъл при адвокат Н., той извадил
от компютъра си полунаписан договор за сделката и му казал да отиде до Службата
по вписванията, където ищецът разбрал, че преди два-три дни апартаментът е продаден
на друго лице. Подал жалба до Районна прокуратура-Ловеч, но преписката била
прекратена, като следвало да търси правата си по съдебен ред.
Ищецът моли да бъде осъден
ответника да му върне сумата 1000.00 лева, представляваща даденото капаро.
В законоустановения
едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който е изразил
становище по предявения иск и счита, че няма никакви задължения към ищеца. Не
оспорва, че са сключили посочения в исковата молба договор за предоставяне на
капаро за покупко-продажба на апартамент, по силата на който ищецът му е
заплатил сумата от 1000.00 лева капаро и са уговорили срок от един месец, през
който ищецът, като купувач, ще сключи с ответника, като продавач, сделката за
покупко-продажба на апартамента, но срокът не бил спазен от ищеца, при което,
според уговорката им, капарото не подлежи на връщане.
В
съдебно заседание ищецът се явява лично, поддържа предявения иск и моли да бъде
уважен. Представи писмена защита, в която претендира и разноски и лихви.
Ответникът
Н.С.И. също се явява лично. Поддържа становището си по отговора и моли за
отхвърляне на иска.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от доводите на
страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено
следното:
По делото не се
спори, че страните са водили преговори за сключване на договор за
покупко-продажба на апартамент в гр. Ловеч, ж.к. „Ч.Б.“, като ищецът е искал да
закупи апартамента от ответника. Говорили за цена от 23000.00 евро и решили да
обезпечат сключването на договора с предоставянето на капаро /задатък/ в размер на 1000.00 лева.
Ищецът предал тази сума на ответника на 09.11.2016 г., за което двамата
подписали договор /л. 25 от делото/, имащ характер на разписка. В договора
уговорили, че в срок от един месец купувачът ще сключи сделката с продавача и
ще му изплати останалата сума, а при отказ от сделката от страна на купувача,
продавачът няма задължение за възстановяване на сумата.
От ищеца са
представени три броя епикризи за постъпването му на лечение в болница за
следните периоди: от 22.04.2016 г. до 28.04.2016 г., от 25.01.2017 г. до
31.01.2017 г. и от 28.11.2016 г. до 07.12.2016 г.
Представен е
Нотариален акт за покупко-продажба № 167, том VI, рег.№ 5692,
дело № 744/2016 г. на Нотариус Цветослав Лазарово, от който е видно, че на
21.12.2016 г., е сключен договор, по силата на който ответникът Н.С.И. и К.И.И.са
продали на трето лице – С. Н. Т. следния недвижим имот - апартамент *************,
т.е. апартамента, предмет на преддоговорните отношения с ищеца.
Ищецът подал жалба
до Районна прокуратура-Ловеч за извършване на проверка с цел възстановяване на
даденото от него капаро от 1000.00 лева, като твърдял, че дни преди да изтече
месечният срок по разписката се разболял тежко и постъпил в болница, а
ответникът не отговарял на позвъняванията му. Не отговарял и адвокат Н., който
упълномощил за оформяне на документите за сделката.
С Постановление от
10.02.2017 г. по преписка № 285/2017 г. на РП-Ловеч е отказано образуването на
досъдебно производство, потвърдено с Постановление от 27.02.2017 г. по преписка
№ 1861/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура – Ловеч, а последното потвърдено
с Постановление от 25.04.2017 г. по преписка № 485/2017 г. по описа на
Апелативна прокуратура – Велико Търново, като е прието, че спорът е от
гражданско-правен характер.
По делото са
разпитани двама свидетели, поискани от ответника.
Свидетелят Х.С. –
адвокат заяви, че и двете страни са ходили заедно при него за консултация във
връзка с подготвяната покупко-продажба на апартамента, видял е разписката за
предоставеното капаро и им дал разяснения, но не знае как са се развили
по-нататък отношенията им.
Свидетелят В.Н. –
също адвокат, посочи, че и двете страни са ходили при него поотделно във връзка
с подготвяната сделка, като ответникът му е предоставил необходимите документи
за изготвяне на проект за нотариален акт. Свидетелят изготвил проекта със
свободна дата и го предал на ищеца, след което никой повече не го е търсил.
При така установената
фактическа обстановка и с оглед заявения в исковата молба петитум, съдът приема,
че е сезиран с иск с правно основание
чл. 55 ал. 1, предл. второ от ЗЗД, за връщане на сумата 1000.00 лева,
произтичаща от заплатено капаро /задатък/ по неосъществена сделка за
покупко-продажба на недвижим имот.
Съгласно чл. 93 ал. 1 от ЗЗД, задатъкът
служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото
изпълнение, а според ал. 2, изр. първо, ако страната, която е дала задатъка, не
изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да
задържи задатъка.
Следователно по силата на закона,
даването на капаро или задатък има за цел да потвърди сключване на договора, да
гарантира обезпечение на изправната страна в случай, че договорът не бъде
сключен, поради неизпълнение на задължението от другата страна, и служи за
обезщетение на изправната страна за вредите от неизпълнението.
Както се посочи, по
делото не се спори, че ищецът, като
кандидат-купувач, е предоставил на ответника сумата 1000.00 лева капаро
/задатък/, за да обезпечи бъдещото сключване на договор за покупко-продажба на
апартамент, с уговорен срок от един месец за сключване на окончателния договор.
Спорният
въпрос е относно изпълнението на задълженията на всяка от страните във връзка
със сключването на договора за покупко-продажба на апартамента и уговорения
срок, в който ищецът, като купувач, е следвало да положи усилия за сключване на
сделката.
С доклада по делото
в първото заседание беше указано, че тежестта на доказване се носи от всяка от
страните дали е изпълнила задълженията си, които са уговорили.
С оглед претенцията
на ищеца за връщане на даденото капаро, той следваше да докаже, че е изправната
страна и че е изпълнил задължението си във връзка със сключване на окончателен
договор в уговорения едномесечен срок, считано от 09.11.2016 г. /датата на
разписката по предоставеното капаро/, т.е. в срок до 09.12.2016 г.
Ищецът обаче не
ангажира доказателства, че в уговорения срок е изразил готовност пред ответника
за сключване на окончателен договор. Установи се, че страните заедно и
поотделно са ходили при двама адвокати, единият от които е написал и проект за
нотариален акт за сделката и го предал на ищеца. Ответникът е оказал съдействие
и е предоставил необходимите документи за изготвяне на проекта. До окончателна
сделка обаче не се стигнало в уговорения срок, като 11 дни след изтичането му,
ответникът се разпоредил с имота и го продал на трето лице.
Съдът намира за
недоказани твърденията на ищеца, че поради заболяване, наложило
хоспитализацията му в болница, е бил възпрепятстван в уговорения срок да сключи
сделката. От представените в тази насока три епикризи, относима е единствено
Епикриза от 07.12.2016 г., издадена от МБАЛ „Проф. Д-р Параскев Стоянов“ АД –
Ловеч, Пневмофтизиатрично отделение, от която е видно, че ищецът е постъпил в
отделението на 28.11.2016 г. и изписан на 07.12.2016 г., с диагноза:
бронхиектатична болест. Видно е, че за този период от 9 дни е бил на лечение в
болнично заведение, но срокът за сключване на сделката е започнал да тече от
09.11.2016 г., т.е. много време преди да постъпи в болницата и е изтекъл на
09.12.2016 г. – два дни след изписването му. Следователно, преди постъпването си
на лечение, а и два дни след това, ищецът е имал достатъчно време да положи
усилия за сключване на сделката в уговорения срок, най-малкото да упълномощи
свой представител, който да го представлява.
Останалите две
епикризи за заболявания на ищеца, наложили приемането му в болница, са
неотносими и не се обсъждат, тъй като касаят периоди преди и след уговорения
срок по разписката за предоставеното капаро /по едната епикриза периода е от
22.04.2016 г. до 28.04.2016 г., а по другата – от 25.01.2017 г. до 31.01.2017
г./.
Несъстоятелни са и
твърденията на ищеца, че ответникът се е укривал и не е отговарял на
телефонните му обаждания. Установи се от показанията на свидетелите, че
ответникът е положил необходимите от негова страна усилия за подготвяне на
сделката, като е предоставил съответните документи за изготвяне на проект за
нотариален акт и такъв е бил изготвен и предаден на ищеца.
От всички установени
по-горе обстоятелства съдът приема, че ищецът се явява неизправна страна в
отношенията им с ответника по повод сключването на договор за покупко-продажба
на недвижим имот, като без основателна причина не е спазил уговорения
едномесечен срок за сключване на договора и с бездействието си фактически се е
отказал от него. Поради това ищецът следва да понесе неблагоприятната последица
на чл. 93 ал. 2, изр. първо от ЗЗД – след като не е изпълнил задължението си,
капарото, което е дал на другата страна, не подлежи на връщане. Тази последица
изрично е уговорена и в подписаната от страните разписка по предоставеното
капаро.
Същевременно ответникът е бил изправна страна, оказал е необходимото
съдействие по подготовка на сделката, изчакал е повече от уговорения срок с
ищеца и след като последният не е проявил активност за сключването й, не е
имало пречка ответникът да прехвърли имота на трето лице. Като изправна страна,
ответникът има право да задържи даденото от ищеца капаро, съгласно разпоредбата
на чл. 93 ал. 2, изр. първо от ЗЗД, в който смисъл е и уговорката в разписката.
С оглед на изложеното, предявеният иск
за връщане на сумата 1000.00 лева, представляваща дадено капаро /задатък/ по
неосъществена сделка за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент *************,
**, ведно със законната лихва върху сумата, следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса следва да се
отхвърли и искането на ищеца за присъждане на разноските по делото.
Ответникът не е претендирал разноски по
делото, поради което такива не му се присъждат.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.В.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, „********“, против Н.С.И., с адрес: ***, иск с правно основание чл. 55 ал. 1, предл. второ от ЗЗД, за връщане на сумата 1000.00 лв. /хиляда лева/, представляваща дадено
капаро /задатък/ по неосъществена сделка за покупко-продажба на недвижим имот –
апартамент *************, **, ведно със законната лихва върху сумата, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
искането на П.В.М., с горните данни,
за присъждане на разноските по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: