Решение по дело №1173/2022 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 март 2023 г.
Съдия: Светла Василева Пейчева
Дело: 20221510201173
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Дупница, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20221510201173 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Постъпила е жалба от Община Дупница, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Дупница, пл. ”Свобода” №1, представлявана от инж. Методи Христов Чимев
-кмет, срещу Наказателно постановление № ПО-02-43 от 16.02.2022г., издадено от
Директора на Басейнова Дирекция „Западнобеломорски район“, с което на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 200, ал. 1, т. 4, предл. 1 от Закона за водите (ЗВ),за нарушение по чл.48, ал.1,
т.12 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 150.00 лева (сто и петдесет лева).
Жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление
енезаконосъобразно и необосновано, като моли да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт Шопова, която
поддържа депозираната жалба и пледира наказателното постановление да бъде отменено,
като незаконосъобразно. Не претендира деловодни разноски.
Възиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт Гикова,
която оспорва подадената жалба и пледира наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира деловодни разноски.
Районен съд - Дупница след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с
доводите на страните, намира за установено следното:
На 30.06.2021г., след извършена проверка на наличната в БДЗБР документация но
1
Разрешително за ползване на воден обект № 42170459/26.02.2019г., издадено от Директора
на БДЗБР на Община Дупница е установено, че в законоопределния срок към 31.03.2021 п,
титулярът -Община Дупница не е представил в БДЗБР Доклад за изпълнение на условията в
горе цитираното разрешително за отчетната 2020г., съгласно разпоредбата на чл.48, ал. 1, т.
12 от Закона за водите. Не представянето на Доклад за изпълнение на условията в
горецитираного разрешително за 2020г., в срок 31.03.2021 г, в БДЗБР от Община Дупница, в
качеството й на титуляр на разрешително по чл.44,ал.1,т.3,б.”б” от Закона за водите
представлява неизпълнение на задължението по чл.48, ал.1, т.12 от Закона за водите,
касаещо отчитането и декларирането на изпълнението на условията в издаденото
разрешително, с което на 01.04.2021.,титуляра е осъществил състава на административното
нарушение по чл. 48, ал.1, т.12 от Закона за водите. За извършената проверка е бил съставен
Констативен протокол №ДП-01 -816/30.06.2021 г.
За констатираното нарушение на жалбоиодателя е бил съставен акт за установяване
на административно нарушение № КД-04-174 на 13.09.2021 г., който акт той подписал без
възражения. Така съставеният акт за установяване на административно нарушение
послужил за издаване на атакуваното наказателно постановление № ПО-02-43 от
16.02.2022г., от Директора на Басейнова Дирекция „Заиаднобеломорски район“, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 200, ал. 1, т. 4, предл. 1-в от Закона за водитте (ЗВ) за
нарушение на чл.48, ал.1, т.12 от Закона за водите на жалбоиодателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 150.00 лева (сто и петдесет
лева).
Видно от показанията на свидетелите -М. Г. Ч. и Е. П. Я. е, че в законоустановения
срок от страна на жалбоподателят не е представен доклад за изпълнението на условията по
даденото разрешително. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са
обективни, логични и дадени от лица незаинтересовани от изхода на делото. В тази насока
са и показанията на разпитания свидетел от страна на жалбоиодателя, а именно свидетеля-
Ели Любенова Подгорска, че не е представен доклад за изпълнение на условията по
даденото разрешително.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена по реда и в сроковете на чл. 59 oт ЗАНН, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
В хода на административнонаказателното производство по издаване на наказателното
постановление, което се атакува, не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон, обуславящи отмяната му.
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акта за
установяване на административно нарушение. Същият е съставен от компетентен
актосъставител, при съставянето му са спазени изискванията на чл. 42, чл. 43 и чл. 44 от
ЗАНН. Наказателното постановление, издадено във връзка с нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 12
от ЗВ е издадено от компетентно длъжностно лице. Не се констатираха нарушения на
2
изискванията на чл. 57 и сл. от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в сроковете,
предвидени от ЗАНН. По делото не се установиха визираните в жалбата нарушения да са
съществени.
По безспорен начин е установено извършването на нарушението.
По същество правилно е приложен и материалния закон. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът счита за доказано,
че при описаната фактическа обстановка в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил състава
на нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ, като на жалбоподателя е наложена „имуществена
санкция“. Съдът не споделя доводите на жалбоиодателя, визирани в жалбата за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и Наказателното
постановление. В тежест на административнонаказващият орган е да докаже, че на
посочената дата и място, при описаната фактическа обстановка, жалбоподателят е извършил
визираното нарушение, което съдът намира за доказано в настоящия процес. Съгласно
разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 12 ог Закона за водите (ЗВ) „Водоползвателите - титуляри на
разрешителни, имат задължение в срок до 31 март на следващата отчетна година да
предоставят на директора на съответната басейнова дирекция, а в случаите на издадено
разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3 - и на директора на съответната регионална инспекция по
околната среда и водите, доклад за изпълнението на условията в издадените им
разрешителни“.
Съдът счита за доказано, че на 30.06.2021г., след извършена проверка на наличната в
БДЗБР документация по Разрешително за ползване на воден обект № 42170459/26.02.2019г.,
издадено от Директора на БДЗБР на Община Дупница е установено, че в законоопределния
срок към 31.03.2021 г., титулярът -Община Дупница не е представил в БДЗБР Доклад за
изпълнение на условията в горе цитираното разрешително за отчетната 2020г., съгласно
разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 12 от Закона за водите. Непредставянето на Доклад за
изпълнение на условията в горецитираното разрешително за 2020г., в срок 31.03.2021 п, в
БДЗБР от Община Дупница, в качеството й на титуляр на разрешително по чл. 44, ал.1, т.3,
б.”б” от Закона за водите представлява неизпълнение на задължението по чл. 48, ал.1, т.12 от
Закона за водите, касаещо отчитането и декларирането на изпълнението на условията в
издаденото разрешително, с което на 01.04.2021., титуляра е осъществил състава на
административното нарушение но чл. 48, ал.1, т. 12 от Закона за водите. За извършената
проверка е бил съставен Констативен протокол №ДП-01- 816/30.06.2021г.
Допуснатото нарушение е безспорно установено от писмените доказателства и
свидетелските показания, като съдът не констатира съществени противоречия в събраните
гласни и писмени доказателства по делото.
Съдът счита, че законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал
отговорността на жалбоподателя за допуснатото нарушение. В НП е посочено, че
„имуществената санкция“ е наложена на основание чл. 53 oт ЗАНН и чл. 200, ал. 1, т. 4,
предл. 1-во от Закона за водите (ЗВ), като в конкретния случай на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция“ в минимален размер от 150.00 лева (сто и петдесет лева), предвиден
3
в закона. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 4, предл. 1 –во от ЗВ „наказва се с глоба, съответно
имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или
юридическото лице, което наруши правилата за деклариране, отчитане и контролиране при
осъществяване на разрешеното водовземане или ползване на воден обект - от 150 лв. до 1000
лв.“
Съдът счита, че в случая не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. Според задължителната практика на ВКС, дадена с TP № 1 от 12.12.2007 г.
преценката на административнонаказващия орган „за маловажност“ на случая по чл. 28 от
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За това дали
нарушението е маловажно следва да се изхожда от неговата малозначителност, а тя е в
зависимост от обществената му опасност, която може да не е налице или да е явно
незначителна. „Маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е този, който при
извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид.
В конкретния случай не са представени доказателства и не са налице обстоятелства,
обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
административно нарушение в сравнение с обикновените случаи на чл. 48, ал, 1, т. 12 от ЗВ,
поради което не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за формално нарушение,
при което настъпването на вредоносни последици не е елемент от фактическия му състав.
Липсата на такива последици не се преценява като смекчаващо обстоятелство, респ. като
основание за преценка на случая като маловажен. Деянието не се отличава с по - ниска
стенен на обществена опасност от обикновените случаи на други такива нарушения.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и съобразно разпоредбите на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН,
основателно е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че
защитата в настоящото производство се изразява в процесуално представителство относно
законосъобразността на наказателното постановление и основателността на депозираната
жалба, намира, че в полза на Басейнова Дирекция „Западнобеломорски район“ следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ минимум, а именно 80.00 (осемдесет) лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 , т. 5 от ЗАНН, съдът
4

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ПО-02-43 от 16.02.2022г., издадено от
Директора на Басейнова Дирекция „Западнобеломорски район, с което на Община Дупница,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Дупница, пл. ”Свобода”
№1, представлявана от инж. Методи Христов Чимев –кмет, на основание чл. 53 от ЗАНН и
чл. 200, ал. 1, т. 4, предл. 1-во от Закона за водите (ЗВ), за нарушение по чл. 48, ал.1, т.12 от
Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 150.00 лева (сто и петдесет лева), като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Община Дупница, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр. Дупница, пл. ”Свобода” №1, представлявана от инж. Методи Христов Чимев –кмет да
заплати на Басейнова Дирекция „Западнобеломорски район,сумата ОТ 80.00 (осемдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, по реда на АПК, пред Административния
съд на гр. Кюстендил, в 14 - дневен срок, считано от получаване на съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5