РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Пловдив, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20215300502919 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „КОПСИС-ТРАНС“ ООД, ЕИК
********* чрез пълномощника адв. С.М. от АК Пловдив против решение №
260011/08.01.2021г., постановено по гр. д. № 63/2019г. по описа на РС
Асеновград, IV гр. с., с което се осъжда „КОПСИС-ТРАНС“ ООД да заплати
на И.. В. Т., ЕГН **********, 10 000 лева обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – болки, стрес и страдания, вследствие на трудова
злополука от 15.05.2018г. в автобус на превозвача „КОПСИС-ТРАНС“ ООД,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 15.05.2018г. до
окончателното изплащане, както и разноски по производството в размер на
1550 лева.Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната ответника ЗК „Лев инс“ АД, гр. София.
С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно, постановено
при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано.Оспорва се приетото от
районния съд относно механизма на увреждането, като се поддържа, че по
1
делото не било установено противоправно поведение на шофьора на
автобуса, съотв. не било налице основание за ангажиране отговорността на
жалбоподателя на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.Неправилно за
обосноваване на изводите си районният съд кредитирал и изслушаните по
делото първоначална съдебно-медицинска и съдебна авто-техническа
експертизи.Иска се решението на районния съд да бъде отменено, вместо
което да бъде постановено друго, с което претенцията да бъде
отхвърлена.Претендират се разноски за двете инстанции.
С отговора по чл. 263 от ГПК се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на въззивната жалба.Моли се същата да бъде оставена без
уважение, а решението на районния съд да бъде потвърдено.Претендират се
разноски за въззивната инстанция.
Конституираното трето лице-помагач не е изразило становище по
жалбата, не изпраща представител и в насроченото съдебно заседание.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от
легитимирана страна, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в съвкупност, намери за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен главен иск с правно основание
чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за присъждане на сумата от 10 000 лева, като
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата
болки, стрес и страдания вследствие на причинено непозволено увреждане на
15.05.2018г. в автобус на фирмата-превозвач „КОПСИС-ТРАНС“ ООД и
акцесорен иск за законната лихва от датата на увреждането – 15.05.2018г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищцата
живеела в гр. Пловдив, а работела в районен съд Карлово на длъжността
„******“ и всеки ден пътувала с автобус за работа.На 15.05.2018г. сутринта в
8, 00 ч. също се качила на автобус № 4 от спирка на бензиностанция М** в гр.
Карлово, като закупила билет на превозвача „КОПСИС-ТРАНС“ ООД, ЕИК
*********.В автобуса нямало свободни места и като правостояща се хванала
за дръжката на една от седалките.В този момент автобусът рязко потеглил и
тя се опитала да се задържи, при което ръката й изхруптяла в дясното рамо и
2
почувствала остра и силна болка, станало й лошо, притъмняло й пред очите и
паднала на пода в автобуса.Хората около нея я вдигнали и й помогнали да
седне на седалката.Тогава усетила, че не може да движи дясната си ръка, а до
спирката, на която слизала за работа, ръката й се поддула.На работното си
място уведомила прекия си ръководител за претърпения инцидент и тъй като
болките станали нетърпими, повикала сина си, който я закарал в „ДКЦ I
Пловдив“ ЕООД.Там била прегледана, направили й снимка и се установила
фрактура на туберкулум майор.Издали й амбулаторен лист №
001880/15.05.2018г. и болничен лист за временна неработоспособност № Е
20170474791/16.05.2018г. с отразена диагноза: „*****“ за период от 14 дни от
15.05 до 28.05.2018г.Като причина било записано: злополука-трудова по чл.
55, ал.2 от КСО.Впоследствие след проведени вторични прегледи й издали
още два болнични листа за временна неработоспособност от ортопедо-
травматологична ЛКК със същата диагноза, за период от 28.05 до
27.07.2018г.За ПТП-то бил съставен констативен протокол, а злополуката
била декларирана в ТП на НОИ с Декларация за трудова злополука вх. №
5101-15-142/18.05.2018г.С разпореждане № 5104-15-158/01.06.2018г. на ТП на
НОИ декларираната злополука от Районен съд Карлово, при която пострадала
И. В. Т. на 15.05.2018г., се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от
КСО.Превозвачът „КОПСИС – ТРАНС“ ООД, ЕИК ********* към момента
на инцидента имал валидна задължителна застраховка „Злополука на
пътниците в средствата за обществен транспорт“ към ЗАД „Армеец“, но било
отказано заплащане на исканото от ищцата застрахователно обезщетение, тъй
като не била налице трайно намалена работоспособност, а застраховката не
покривала настъпилото събитие.Поради това ищцата претендира обезщетение
от превозвача за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в силни
страдания, болки, стрес, страх при пътуване с обществен транспорт,
обездвижване на дясната ръка, увреждане на крайника за дълго време,
затруднения в обслужване на личния тоалет, храненето, невъзможност за
писане и работа на компютър, което налагала професията й.След падането в
автобуса силната болка в рамото и ръката причинила на ищцата дори
временна загуба на съзнание.Травмата била изключително болезнена и
налагала сериозна лекарска намеса и дълго лечение, физиотерапия и
рехабилитация.Острият етап на травмата продължил от датата на
увреждането – 15.05.2018г., поне до 27.07.2018г., като след проведеното
3
лечение тя продължавала да има силно ограничени и болезнени движения, в
резултат на счупването на дясна раменна кост.За посочения период ползвала
болничен отпуск, тъй като изобщо не била способна да работи професията
си.Болките в раменната част и затрудненията в движенията продължили до
края на м. септември 2018г.През периода на лечение приемала обезболяващи
лекарства.И до днес при промяна на времето, резки движения, вдигане на
тежко, ищцата изпитвала силни болки в раменната част.Ищцата твърди, че са
налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане,
като вредата се изразявала в причинена й телесна повреда в автобус на
ответника на 15.05.2018г., в резултат на злополука във връзка с
превоза.Налице била и причинна връзка между деянието и вредите, както и
противоправност на деянието, тъй като ответникът носел отговорност за
действията и бездействията на лицата, на които възложил извършването на
превоза, както и за недостатъците на превозното средство.И тъй като
отговорността при договора за автомобилен превоз е обективна, вината се
презюмирала.
С писмения отговор на ответника по чл. 131 от ГПК искът се оспорва по
основание и размер.Не е спорно, че дружеството е превозвач, осъществяващ
обществен превоз на пътници, вкл. на 15.05.2018г. по вътрешноградска линия
№ 4, както и че на посочената дата е сключен валиден договор за превоз с
ищцата, за което е издаден превозен билет, като превозът е извършван с
автобус на дружеството м. „Мерцедес“, модел 0550 X, рег. №****.Не се
оспорва и настъпването на инцидент по време на превоза, квалифициран от
надлежните органи като трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО, както и
наличието на отказ от страна на ЗАД „Армеец“ да изплати обезщетение по
сключената застрахователна полица № BG/11/218000001606 от
08.01.2018г.Оспорват се твърденията на ищцата, че инцидентът е настъпил
при рязко тръгване на автобуса от автобусната спирка на бензиностанция
„****“ в гр. Карлово, вместо което се твърди, че инцидентът е настъпил при
рязко спиране, наложило се поради обстоятелството, че лек автомобил е
засякъл изненадващо пътя на автобуса при потеглянето му, като спирането
било с цел предотвратяване на ПТП.
Третото лице-помагач също е оспорило наличието на вина от страна на
водача на застрахования в дружеството автобус за настъпване на процесното
събитие.Оспорени са и твърденията на ищцата, че е пострадала при рязко
4
потегляне на превозното средство, в което се е возила като пътник.В тази
насока и третото лице-помагач поддържа, че тя е пострадала при рязко
спиране, дължащо се на непозволена маневра на друг автомобил, водачът на
който с действията си е засякъл тръгващия от спирката автобус.
Относно механизма на настъпване на увреждането, по отношение на
който страните спорят, в първоинстанционното производство са изслушани
първоначална и повторна съдебно-медицинска експертиза, авто-техническа
експертиза, разпитани са свидетели.
По реда на чл. 176 от ГПК в съдебно заседание ищцата е обяснила, че се
е качила от средната врата на автобуса, купила си билет от контрольора и
веднага, още преди тръгването на автобуса, както била на второто стъпало,
посегнала и се хванала за дръжката на първа дясна седалка.Качвайки се на
горното стъпало, за да влезе в салона на автобуса, същият потеглил, а ръката
й останала на дръжката и паднала.След това хората в автобуса я вдигнали и я
сложили на първата седалка, която била празна.Не помни какво е станало
след това, защото загубила съзнание от болка.Свестила се една спирка преди
да слезе.
В първоинстанционното производство е дал показания като свидетел Р.
П., който работел в ответното дружество до края на 2019г. като ***на автобус
– вътрешноградски превози.Управлявал автобус по линиите Карлово – Сопот
и си спомня за инцидента.Твърди, че по време на движение лека кола засякла
пътя на автобуса и той натиснал спирачките, за да намали скоростта и да
предотврати удара, след което продължил без да спира, като само намалил
скоростта.От кондуктора накрая на курса разбрал, че има пострадало
лице.Твърди, че не е имало викове.
Свидетелката Г. К. през периода 01.02. – 13.08.2018г. работила в
ответното дружество като **** и обслужвала градския автобус по линия №
*.Спомня си инцидента с пътничката, но твърди, че не е видяла точно как се е
случило.В този момент тя била в задната част на автобуса и въвеждала лични
данни за карта на друга пътничка, когато чула писък и се обърнала.Тогава
видяла, че жената е паднала близо до задните стълби, а хората от автобуса й
помогнали да стане.По думите й автобуса бил тръгнал, когато чула писъка, но
не си спомня със сигурност.
Като свидетел е разпитан и Г. И., който е син на пострадалата.Същият е
5
посочил, че тя живее в гр. П., но работи в гр. К. и пътува всеки ден с автобус
до там.След инцидента била в болничен отпуск за период от около два месеца
и половина.Същия ден му се обадили по телефона и той отишъл да я
вземе.Намерил я свита, тъй като ръката я боляла и била посиняла.От
направената рентгенова снимка се установило, че ръката й е счупена и й
сложили шина.Болките й били силни и пиела обезболяващи.Не можела да се
обслужва сама и сестра му ходела да й помага в продължение на два месеца и
повече.За храненето се опитвала да се справя с лявата ръка.Последно тази
година ходила на рехабилитация в гр. С., тъй като ръката още я боляла.Преди
това ходила на рехабилитация в гр. Д..
Като свидетел в първоинстанционното производство е разпитана и С. Н.,
която работела в РС Карлово и познавала ищцата.В деня, когато станал
инцидента с нея, св. Н. сутринта била пред сградата на съда и пиела кафе с
колеги.Ищцата идвала от автобусната спирка и минала бързо покрай тях, без
да ги поздрави, което й се сторило странно.Когато се качила при нея, видяла,
че е пребледняла.Споделила й, че е паднала в автобуса и мислела, че си е
извадила рамото.Помолила я да остане при нея, тъй като от болка не била на
себе си.Държала си ръката плътно до тялото.Чакала сина й да дойде да я
вземе.Впоследствие отсъствала от работа около два месеца и
половина.Споделяла й, че трудно е преживяла случилото се, имала нужда от
помощ за ежедневни неща.През зимата св. Н. забелязала, че ищцата трудно си
сваля якето.Говорили си, че вече внимава в автобуса и има страх, когато се
качва в него.
Свидетелят И. К. също работи в РС Карлово и от там познава
ищцата.Знае, че тя живее в Пловдив и пътува с обществен
транспорт.Въпросния ден идвала вяло към съда и придържала едната си
ръка.По-късно отишла на лекар.От колегите си разбрал какво се е
случило.Отсъствала от работа около два месеца и половина, а като се
върнала, трудно се обличала и по-често си почивала, не била активна както
преди.Споделяла, че й е трудно.Ходила на санаториум около три месеца след
злополуката.
Съгласно първоначалното съдебно-медицинско заключение, прието в
първоинстанционното производство, при трудовата злополука, настъпила на
15.05.2018г., лицето е получило закрито счупване на голямата издатина в
6
горната част на дясна раменна става.Този вид травми причиняват трайно
затруднение на движенията в областта на рамото за период от 60-70 дни при
добро протичане на оздравителния процес.Поради вида на фрактурата и
нейния срок на възстановяване, тя е такава по см. на чл. 129 от НК.Механизма
при такъв вид увреда е отломъчен, има изтръгване (отломване), на част от
костта (големия израстък) при рязко съкращаване на мускулатурата,
захващаща се в този участък.Периодът на лечение на това увреждане включва
първоначално зарастване на фрактурата за период от 25-30 дни, следва което
възстановяване на движенията, което е по-дългата и по продължително
болезнената част от лечението.Вещото лице изяснява, че периода на
възстановяване зависи от много фактори, като не на последно място и от
активността на лицето, не по-късно от 2,5 – 3 м. от травмата.Болката е
субективен фактор, характерен за всяка отделна личност, като всеки човек
има различен праг на болка, който е строго индивидуален и зависи от вида
вегетативна нервна система, като липсва уред за нейното измерване и
степенуване.Според вещото лице, изготвило първоначалната съдебно-
медицинска експертиза и при рязко тръгване или спиране се създава начално
ускорение на тялото, което е било първоначално в покой спрямо автобуса и
затова няма разлика, дали автобуса рязко потегля или рязко спира.
В първоинстанционното производство е приета и повторна съдебно-
медицинска експертиза, съгласно заключението на която фрактурите основно
са три типа – с разместен туберкул, неразместен туберкул и фрактура с
разместен туберкул и луксация в раменна става, но от представената
медицинска документация по делото не става ясно за какъв подтип фрактура
на туберкул се касае, което според вещото лице е необходимо за изясняване
механизма на травмата, видът лечение, срокът му и прогнозата.Съдейки по
избора на лечение вещото лице счита, че в случая се касае за фрактура,
неизискваща оперативно лечение и ригидна имобилизация.Те обикновено се
възстановяват в рамките на 10-12 седмици при качествена рехабилитация.Ако
са придружени от посттравматичен периатит на ставата, това ще доведе до
допълнителни седмици лечение и нужда от медикаменти и медицински
процедури.От медицинската документация в случая няма данни за установен
посттравматичен периатит.Предвид приложените болнични листове по
делото за 74 дни домашно лечение вещото лице счита, че това е реалистичен
срок за лечение на стандартна, неразместена или малко разместена фрактура
7
на голям туберкул.При този тип фрактури нетрудоспособността съвпада с
времето за имобилизация и физиотерапия и е около два до три месеца.След
това се окуражава болния да се върне към обичайната си трудова дейност.Ако
има остатъчни оплаквания от поттравматичен периатит нетрудоспособността
може да се удължи.Затрудненията и при този тип лечение са свързани с
остатъчна болка и затруднени движения с рамото, особено при изнасяне на
ръката от тялото настрани.Това затруднява използването на крайника за
ежедневни занимания, които изискват вдигането му над нивото на раменния
пояс или достигане с пръсти на лицев и мозъчен череп за санитарно-хигиенни
дейности.Колко ще продължат функционалните затруднения е строго
индивидуално и зависи от качеството на рехабилитация и комплайънса на
болния при процедурите, както на място в центъра, така и ежедневно у
дома.Физическото възстановяване след този тип увреди варира от пълно
възстановяване за 60-90 дни до частично възстановяване с дефицит на обема
движения в ставата за период до и над 12 месеца.Всичко зависи от
комбинацията на вид фрактура и индивидуален отговор на пациента към
лечението.
Вещото лице, изготвило приетата авто-техническа експертиза по делото
изяснява, че не е могло да определи какво е било ускорението на автобуса в
момента на произшествието и дали то е било „рязко“, тъй като по делото няма
данни (измервания) за това.Предвид заключението на съдебно-медицинската
експертиза и показанията на пострадалата, че тя е била с дясната си ръка по
посока на движение на автобуса, а травмата на дясното рамо е получена при
рязко съкращаване на мускулатурата, вещото лице е направило извод, че
травмата може да се получи при потегляне на автобуса, тъй като тогава
инерцията на тялото ще се стреми да го отдалечи от седалката и дръжката и
ще има сила на опън за ръката и рамото.При спиране силата би била на
натиск.Съгласно първия закон на Нютон, при всяка промяна на скоростта на
автобуса, когато възникват ускорения, телата на пътниците ще изпитват тези
ускорения и ще се пораждат сили в упорите (крака, ръце и т. н.), т. е. ще има
движение (залитане) на пътниците в салона на автобуса.Дали пътниците ще
загубят равновесие зависи от това, дали центъра на тежестта ще излезе от
опорните точки (краката, ако са прави или седалката, ако са седнали).
В решението си районният съд е приел за доказано от фактическа
страна, че на 15.05.2018г. ищцата е получила травматично увреждане в
8
резултат на виновно неправомерно поведение на служител на ответника – при
рязко потегляне на автобуса от спирката.Поради това ответното дружество
дължи репариране на причинените на ищцата вреди, като съгласно чл. 51, ал.
1 от ЗЗД се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането.Районният съд е приел за доказани и твърденията на ищцата
за търпените от нея в резултат на неправомерното поведение на служител на
ответника вреди.Базирайки се на събраните по делото доказателства, че
оздравителният период може да продължи между 60-90 дни, както и за
търпените болки от ищцата в продължение на два месеца, предвид и
обстоятелството, че и към връщането си на работа ищцата е била със
затруднено движение на ръката и е изпитвала страх да пътува с автобус след
инцидента, районният съд е намерил, че справедливото обезщетение за
причинените й болки и неудобства, е в размер на 10 000 лева.Приел е също,
че на основание чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ответникът дължи и
обезщетение за забава върху горната сума в размер на законната лихва от
датата на увреждането – 15.05.2018г. до окончателното изплащане.
Въззивният съд след извършен собствен анализ на събраните по делото
доказателства също намира, че в случая е осъществен фактическият състав на
непозволеното увреждане, което е прието и за трудова злополука по чл. 55,
ал. 2 от КСО.Ищцата е насочила претенцията си срещу ответното дружество –
превозвач, възложител на работа на деликвента, от чийто действия са
настъпили вредите.Възложителят на работата е солидарно отговорен с него по
отношение на увредения.Възложителят отговаря по чл. 49 във вр. с чл. 45 от
ЗЗД по отношение на пострадалия, не като причинител на вредата, за лични
свои виновни действия или бездействия, а за такива на извършителя на
работата - в случая шофьорът на автобуса, при или по повод на която са
причинени вредите.Отговорността на възложителя е гаранционно-
обезпечителна по силата на закона.
Относно механизма на увреждането настоящият състав също кредитира
заключението на съдебно авто-техническата експертиза, което е компетентно
и обосновано изготвено, неоспорено от страните.Действително изслушаните
първоначална и повторна съдебно-медецински експертизи не дават
категоричен отговор дали конкретното увреждане може да бъде получено при
рязко тръгване или при рязко спиране на превозното средство, но вещото
9
лице по първоначалната експертиза говори за изтръгване (отломване) на част
от костта при такъв вид увреда и рязко съкращаване на мускулатурата,
захващаща се в този участък, което заключение кореспондира с това на
експерта, изготвил авто-техническата експертиза.Последният прави логичен и
обоснован извод, че травмата може да се получи при потегляне на автобуса,
тъй като тогава инерцията на тялото ще се стреми да го отдалечи от седалката
и дръжката и ще има сила на опън на ръката и рамото, а при спиране силата
би била на натиск.Този извод кореспондира не само с обясненията на ищцата,
но и с показанията на св. К., която също говори за момента, непосредствено
след тръгване на автобуса, въпреки че насочила вниманието си към
пострадалата чак след като чула писък.Единствено св. П. описва различна
фактическа обстановка, което е обяснимо, тъй като същият има качеството на
делеквент и се стреми да дава показания в своя полза.Последните обаче са
изолирани и нелогични, противоречащи на останалия доказателствен
материал, поради което не следва да бъдат кредитирани.Твърдението му, че
не е имало викове, не кореспондира и с показанията на св. К..Св. П. твърди, че
накрая на курса от кондуктора е разбрал, че има пострадало лице и поради
това изобщо не може да се приеме, че този свидетел има преки впечатления
кога точно и при какви конкретни обстоятелства е настъпил инцидента, за да
се дава вяра на показанията му.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
районният съд е съобразил характера на увреждането, интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания, които са били най-силни
към момента на причиняването му, тъй като пострадалата дори е изгубила
съзнание, била е стресирана, уплашена, пребледняла.През оздравителния
период в рамките на два месеца и половина е търпяла неудобства, свързани с
физическото й обслужване и хранене, имала е нужда от чужда помощ за
осъществяване на елементарни дейности, не е могла да осъществява
професията си.Продължила е да изпитва физически неудобства поради
затрудненото движение на пострадалата ръка и след периода на
възстановяване, макар и в по-лека степен, изпитвала е страх да пътува с
автобус след инцидента.Съобразявайки всички тези релевантни обстоятелства
районният съд е определил справедливо обезщетение в размер на 10 000 лева
за репарация на причинените неимуществени вреди на пострадалата.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна и
10
като такава следва да се остави без уважение, а оспорваното решение на
районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция в полза на
въззиваемата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 850 лева.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260011 от 08.01.2021г., постановено по
гр. д. № 63 по описа за 2019г. на Асеновградски районен съд, IV гр. с.
ОСЪЖДА „КОПСИС-ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. К., ул. „**** да заплати на ИЛЗ. В. Т., ЕГН
********** от гр. П., ул. „****, с пълномощник адв. А.А. от АК Пловдив,
направените разноски за въззивното производство в размер на 850 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11