Решение по дело №112/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260122
Дата: 4 август 2021 г. (в сила от 15 март 2022 г.)
Съдия: Елеонора Петрова Серафимова
Дело: 20205200900112
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш  Е    Н    И    Е

 

 

№260122

 

 

04.08.2021 г., гр. Пазарджик

 

 

В      ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, търговски състав, на двадесет май две хиляди и двадесет и първа година, в открито заседание, в следния състав:                                                                                                                                                                                            

 

               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:  ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА

 

 и секретар: ВИОЛЕТА БОЕВА, като разгледа т.д.№ 112  по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на „Е. Е. Д. Г. Т.“ ООД, ЕИК ***** със седалище в гр.С. против „И.“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище в гр.П..

Претенцията на ищеца по чл. 79, ал.1 ЗЗД и по чл. 86, ал.1 ЗЗД е да се осъди ответника да му заплати сумата от 38 691,42 лв., представляваща дължимо и неплатено възнаграждение по Договор за покупко- продажба и посредничество за продажба на медицински изделия от ***** г. сключен между „Е. Е. Д. Г. Т.“ ООД, ЕИК ***** и „И.“ ЕООД, ЕИК ***** и сумата от 634,16 лв., представляваща лихва за закъснение в плащането, дължима за периода от 18.05.2020 г. до датата на предявяване на иска - 15.07.2020 г., заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението. Претендират се и разноските по делото.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Твърди се, че между страните в процеса на 03.04.2020 г. бил сключен Договор за покупко-продажба и посредничество за продажбата на медицински изделия - предпазни маски за лице, произвеждани от ответното дружество. Уговорено било, че реализирането на маските ще се развива по някой от следните начини:

1.             Посредством сключване на договор за покупко-продажба между страните, в който случай „Е. Е. Д. Г. Т.“ ООД ще дължи посочената в Приложение 2 към Договора цена, а именно - ***евро на брой маска;

2.             Посредством сключване на договор за покупко-продажба между „И.“ ЕООД с трето лице - клиент на „Е. Е. Д. Г. Т.“ ООД, в който случай „И.“ ЕООД ще получава своето възнаграждение от третото лице и ще заплаща на „Е. Е. Д. Г. Т.“ ООД възнаграждение в размер на разликата между полученото от третото лице възнаграждение и уговорената цена по Приложение 2 от Договора в размер на ***евро на маска.

В изпълнение на договореното се твърди от ищеца, последният осигурил клиент на „И.“ ЕООД, а именно - ***** дружество ****., което било заявило интерес от закупуването на общо * трислойни маски (първоначално - ***, впоследствие - още ***), произведени от „И.“ ЕООД, на дена от ***евро на маска, с включен транспорт. Последвало с посредничеството на „Е. Е. Д. Г. Т.“ ООД сключването на неформален договор за покупко-продажба на заявените *** броя трислойни маски, които и доставило на ***** посредством 7 отделни доставки, подробно описани. ***** дружество - купувач заплатило цена общо в размер на ***евро, включваща освен стойността на медицинските маски и направените транспортни разходи като изчислява, че средната цена за транспорт на една маска е в размер на ***лв. Тя е формирана, като общият размер на транспортните разходи - ***лв., е разделен на броя транспортирани маски - ***.

Съгласно уговореното в чл.4 от Договора, „И.“ ЕООД е следвало да заплати на „Е. Е. Д. Г. Т.“ ООД в срок от 5 работни дни възнаграждение в размер на разликата между крайната цена, заплатена от осигурения от ищеца клиент (в случая - ***евро на маска) и фиксираната съгласно Приложение 2 от Договора цена от (***евро на маска). Доколкото цената от ***евро на маска включва и транспорта, то за изчисляване на дължимото възнаграждение от тази сума следва да бъде извадена цената на транспорт на маска, а именно - ***лв. така се твърди, че общото дължимо възнаграждение било в размер на *** лева.

 Твърди се още, че към настоящият момент ответното дружество е заплатило част от така дължимата сума в размер на *** лева. Останалата неразплатена част в размер на **** е предмет на настоящия спор.

В срока по чл. 367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество. Последното изразява становище, че така предявеният иск е неоснователен. В този смисъл се твърди, че съгласно постигнатите между страните уговорки в процесния договор „И.“ ЕООД е заплатило дължимото се на „Е. Е. Д. Г. Т.“ ООД възнаграждение, изчислено съобразно промяната на доставните цени на плата, необходим за изработването на маските. Възразява се, че за посочената промяна в ценообразуването ищцовото дружество било уведомено и от своя страна приело корекцията. Така в началото на месец май *** г. ищцовото дружество след изчисление на възнаграждението си издало три фактури на обща стойност *** лева въз основа, на които ответното дружество платило *** лева, като разликата била в резултата на изчисления – закръглянето на цената след десетичния знак.

В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищцовото дружество. В същата се подържа изцяло предявената искова молба и се оспорват наведените от ответното дружество възражения като неоснователни, като са развити подробни съображения в този смисъл.

Оспорва се по категоричен начин ищецът да е давал съгласие за увеличаване на единичната цена на медицинските изделия. В този смисъл хронологично е описана водената между страните електронна кореспонденция, като се представят копия на разменените писма. От съдържанието им можело да се направи извод, че ответното дружество е било наясно със съществуването на процесното задължение.

Възразява се и против твърдението за наличието на форсмажорни обстоятелства – извънредната пандемична обстановка в световен мащаб, тъй като същите не са новонастъпили след датата на сключване на договора, нито са непредотвратими, нито непредвидени. Ето защо се твърди от ищеца, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл.307 от ТЗ.

Сочат се доказателства и са направени доказателствени искания във връзка с направените от ответника възражения.

В срока по чл.373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответното дружество. В същият относно предоговарянето на възнаграждението на ищцовото дружество се допълва, че в случай, че съдът приеме, че формата – електронна кореспонденция не представлява писмена такава и поради това формата за изменението на договора не е спазена, то искането е да се приеме, че доставката на процесните маски не е в изпълнение на договора от ** г., а по ново неформално споразумение между страните, постигнато чрез водената електронна корепондениция. В този смисъл се твърди, че фактът, че ищеца бил приел доставките по втората партида след надлежното му уведомяване за промяната на цената, свидетелствало за постигнато съгласие помежду им.

Страните в процеса са представили доказателства за установяване на твърденията и възраженията им.

Настоящият съдебен състав като съобрази доводите на молителя и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при спазване изискванията на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното:

От фактическа страна се установи следното:

Страните в процеса не спорят относно валидността на възникналото между тях договорно правоотношение на основание Договор за покупко-продажба и посредничество за продажбата на медицински изделия - предпазни маски за лице, сключен на **** г., ведно с приложенията №1 и №2 към него.

Не спорят и че ищцовото дружество като посредник е участвало в сключването на неформален договор между ответника „И.“ ЕООД с **** дружество ***., за закупуването от последното на общо **** трислойни маски (първоначално - ***, впоследствие - още **), произведени от „И.“ ЕООД, на цена от ** евро на маска, с включен транспорт в размер на **** лв. или общо за сумата ** евро. Няма спор и че цената е платена своевременно от *****

Не се спори и че съгласно уговореното в чл.4 от Договора, „И.“ ЕООД дължи на „Е. Е. Д. Г. Т.“ ООД плащането на възнаграждение за посредничеството в срок от 5 работни дни.

Относно спорният в процеса размер на дължимото възнаграждение се събраха писмени доказателства и бе приета СИЕ. Заключението на последната съдът приема, че следва да кредитира изцяло, тъй като е компетентно изготвена и неоспорено от страните.

Така от посочените доказателства, анализирани в съвкупност, се установява, че формираното съгласно приложение №2 към договора възнаграждение на дружеството – посредник от ** евро за 1 брой маска възлиза общо на ** лева. От ответното дружество са заплатени общо ** лева по три броя фактури с №№*** и ***, като остава да дължи общо *** лева.

 Предвид направените от ответника възражения за промяна на себестойността на 1 брой маска, от СИЕ се установява, че съгласно производствените калкулации на ответника крайната продажна цена за 1 брой маска към ** г. е била *** лв. без ДДС или ** евро, а към ** г. – 0** лева без ДДС или *** евро. Вещото лице Я. - Т. е установило, че така посочената разлика е в резултат единствено на промяната на цената на основания материал – нетъкан материал с определена характеристика. Същият към ***** г. е бил на стойност * лева за 1 кг., докато към *** г. цената му е била ** лева за 1 кг. без ДДС. Последно посочените стойности се установяват и от приетите по делото два броя фактури с №*** г. и с №***** г. за закупуване на материали. Така при съобразяване увеличението на себестойността на 1 брой маска вещото лице е изчислило, че при продадени *** броя маски на цена *** евро и *** броя маски на цена *** евро общата сума на комисионната на ищеца е *** лева. При заплатени от ответното дружество *** лева към настоящия момент, същото дължи на ищеца още *** лева.

Относно възражението на ответното дружество, че е постигнато съгласие с дружеството – посредник за намаляване размера на дължимото възнаграждение предвид настъпилата промяна в себестойността на 1 брой маска, категорични доказателства не са събрани в хода на процеса. От приетите електронни кореспонденции между страните по делото е видно, че ответното дружество е уведомило посредника за увеличението на доставната цена на основания материал за изработка на мед.маски. Липсва обаче изрично изразено съгласие от ищцовото дружество за промяна размера на дължимото му се възнаграждение. В този смисъл от разменената между страните по делото електронна кореспонденция посредством приложението „ W****“ за което е и съставен КП, Акт№***, том***, рег№*** г. по регистъра на нотариус В. К. (л.119), се установява, че потребител  М.е приела съобщението за увеличената цена на материалите и се е съгласила да се свърже с клиента си „ …за да уточни за останалите …“. Липсват обаче доказателства, че такива преговори са водени, както и че е постигнат целения от ответника резултат – увеличение на цената на артикула или намаляване размера на дължимото на ищеца възнаграждение.

При така установеното в процеса от фактическа страна, съдът от правна страна приема следното:

Предявеният иск по чл. 79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.51 от ТЗ е основателен поради следните съображения:

Няма спор, че страните в процеса са сключили рамков договор за покупко-продажба и посредничество. Няма спор и че посредника е изпълнил задълженията си по този договор, а възложителя частично не е – не е изплатил остатъка от дължимото му се възнаграждение.

Основният спорен въпрос по делото е размера на дължимото възнаграждение на посредника. В този смисъл съдът съобрази  уговорката постигната между ищеца - посредник и ответника – възложител в §2, §4 т.2. и чл.3 ал.2 от договора, с която се възлага и приема да се извърши посредническа дейност и съдействие при установяване на търговски отношения между възложителя и потенциални търговски партньори – „ трети лица, ексклузивни клиенти“ на посредника. Вярно е, че разпоредбите на чл.49 – 51 от ТЗ са нормите уреждащи единствено статута на посредника при сключване на конкретни сделки в резултат от неговата дейност, а не и рамков договор за посредничество, насочен към сключването на всякакви сделки по предмета на дейност на възложителя. Предвид обаче, че страните не спорят относно наличието на валидно възникнало помежду им правоотношение с такъв характер, то затова и съдът приема, че спорът им се урежда именно с постановеното в цитираните законови норми. В този смисъл и съобразно установеното от фактическа страна – сключен договор за продажба на медицински маски от възложителя с **** дружество ****. – трето лице, ексклузивен клиент на ищеца, за закупуването от същото на общо *** трислойни маски (първоначално - **, впоследствие - ****), произведени от „И.“ ЕООД, на цена от 0*** евро на маска, с включен транспорт в размер на *** лв. или общо за сумата *** евро, се налага извод, че посредника е изпълнил договорните си ангажименти. Ето защо и съгласно чл.3 ал.2 от договора възложителят дължи на посредника договореното възнаграждение, което в конкретния случай е в размер на *** лева.

Наведените от ответника възражения, че е постигнато съгласие между съконтрахентите за изменение размера на дължимото на посредника възнаграждение е неоснователно предвид уговореното в чл.15, че договорът може да бъде изменян само по съгласие на двете страни, изразено в писмена форма. Последната не може да се приеме, че е спазена при използване на електронната форма на кореспонденцията, тъй като липсва такава уговорка. Съгласно чл.16 от договора единствено съобщенията и уведомленията между страните по него, които са в писмена форма, се приема да е спазена, ако те са отправени по е-майл или факс. А няма спор, че промяната на възнаграждението на посредника изрично уговорено в договора не представлява нито съобщение, нито уведомление поради което и не може да се приеме да е налице валидно постигнато съгласие в твърдения от ответното дружество смисъл и в съответната форма.

Позоваването от страна на ответника на настъпването на форсмажорни обстоятелства – двойно увеличение на материалите за изробатка на мед.маски, наложили намаляване на процесното възнаграждение е несъстоятелно предвид постигнатото в чл.14 договорно съгласие за причините, представляващи непреодолима сила. Измежду тях увеличението на доставните цени на материалите за изработка на медицински изделия не е посочено. Наред с това, съдебният състав съобрази и възприетото от съдебната практика, че не е налице непреодолима сила по смисъла на чл.306 от ТЗ, когато изпълнението е възможно, но поради изменение на икономическата конюнктура би довело до несправедливо ощетяване на едната страна, хипотеза пред която се твърди да сме изправени в настоящия казус.

Поради всички изложени до тук съображения решаващият съдебен състав приема предявения иск за основателен. Установи се, че към настоящия момент ответното дружество е заплатило част от дължимото възнаграждение в размер на **** лева , като неизплатено такова е останало в размер на **** лева и до този размер претенцията ще следва да се уважи. Предвид, че искът е предявен в размер на **** лева, то за разликата от *** лева до **** лева същият като неоснователен ще следва да се отхвърли.

Предвид горните изводи на съда за основателността на главния иск, акцесорната претенция по чл.309а от ТЗ за заплащане на обезщетение за забава за плащане за периода от *** г. до датата на подаване на исковата молба – *** г.  също е основателна. Тази претенция е предявена в размер на *** лева и в този размер ще следва да се уважи, макар че изчислена от съда е в размер на **** лева. Основателна е и претенцията за заплащане на обезщетение за забава и за периода от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.

Страните в процеса са претендирали присъждане на сторените от тях съдебноделоводни разноски поради което и съгласно изхода на спора и разпореденото в чл.78 ал.1 от ГПК ответното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на ищеца такива. Последният претендира заплащане както на сторените в настоящето производство разноски, така и на тези, сторените в производството по чл.390 от ГПК, като представя доказателства за това. Отделно от това се претендира и допълнително адвокатско възнаграждение в съответствие с уговореното в чл.10 ал.3 от Договора за правна помощ от 31.07.2020 г. между „Е. Е. Д. Г. Т.“ ООД и процесуалния представител съобразно изхода на спора. Съдът съобразявайки изхода на спора и при спазване разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, както и приетото от ВКС в т.5 от негово Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. постановено по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК намира, че претенцията на ищеца за присъждане на разноски сторени в настоящето и обезпечителното производство ще следва да се уважи до размера на 5 473 лева, за който са представени безспорни доказателства установяващи плащането на съответните ДТ и адвокатски хонорар. В останалата част  - за заплащане на т.н. от процесуалния пълномощник резултативен хонорар, искането на същия е неоснователно предвид приетото от ВКС в т.1 от негово Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. постановено по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, а именно дължи се присъждане на адвокатско възнаграждение единствено при представяне на доказателства за реалното му плащане, вкл. и в хипотезата на чл.36 ал.4 от ЗА ( в т.см. Определение № 16 от 10.01.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 4204/2013 г., II т. о., ТК и др.).

Воден от горното Пазарджишкия окръжен съд

 

                          Р       Е       Ш     И:

 

ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр.П., ул. „П.“ № **, ет.**, представлявано от управителя Д.С.И. ДА ЗАПЛАТИ НА „Е. Е. Д. Г. Т.“ ООД, ЕИК ***** със седалище  и адрес на управление в гр.С., ул. „О.“ №**, вх.**, ет.**, ап.**, представлявано от управителя М. Ж. на основание  чл. 79 ал.1 ЗЗД във връзка с чл.51 от ТЗ  и по чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 38 687,14 лева ( тридесет и осем хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и 14 ст.) , представляваща дължимо и неплатено възнаграждение по Договор за покупко- продажба и посредничество за продажба на медицински изделия от 03.04.2020 г. сключен между „Е. Е. Д. Г. Т.“ ООД, ЕИК ***** и „И.“ ЕООД, ЕИК *****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 16.07.2020 г.  до окончателно изплащане на задължението, като за разликата от 38 687,14 лева до 38 691,42 лева  ОТХВЪРЛЯ  иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН;  сумата от 634,16 лева ( шестстотин тридесет и четири лева и 16 ст.), представляваща лихва за закъснение в плащането, дължима за периода от 18.05.2020 г. до датата на предявяване на иска - 16.07.2020 г.; сумата 5 473 лева ( пет хиляди четиристотин седемдесет и три лева), представляваща сторените от „Е. Е. Д. Г. Т.“ ООД съдебноделоводни разноски в настоящето производство, както и в обезпечителното такова – гр.д.№5396/2020 г. по описа на СГС .

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.                                                                                    

 

СЪДИЯ: /п/