Решение по дело №306/2020 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 260002
Дата: 15 януари 2021 г. (в сила от 3 февруари 2021 г.)
Съдия: Стойка Георгиева Манолова Стойкова
Дело: 20204410200306
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, 15.01. 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд – Левски, в съдебно заседание на _петнадесети януари_ две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

 

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като   разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_306_ по описа за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от М.И.М.,ЕГН ********** с адрес: ***, срещу НП №20-0293-000781/28.09.2020г. на началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУ - Левски.

Жалбата е бланкетна и с нея се оспорва издаденото наказателно постановление.

Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли съда да отмени изцяло или частично глобата.

В с.з. жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.

За административнонаказващия орган – редовно призован –  не се явява представител.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

          Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Административнонаказателното производство против жалбоподателя е започнало с издаване на АУАН, с посочена дата на съставяне 13.09.2020г., за това, че на 13.09.2020г., в 11:55 часа, в с. Градище, ул. Гено Хинчев, при следните обстоятелства: на 12.09.2020г., около 21:40 часа, в с. Градище, ул. Гено Хинчев, при следните обстоятелства: на 12.09.2020г. около 21:40 часа в с. Градище, ул. Генчо Хинчев, пред дом №3, с посока на движение към гр. Левски, като водач на велосипед ****, син на цвят, извършва следното: навлиза в лентата за насрещно движение, като удря правилно движещия се лек автомобил ****** с регистрационен номер **** (с водач З. И. М.), като прави ПТП с материални и нематериални щети; управлява горепосоченото ППС след употреба на алкохол от 1.36 промила, установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARDM 0260. На водача М. издаден талон за медицинско изследване  с номер ****** и 8 броя холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата с номер А027653.

Посочени като нарушени са разпоредбите на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП – на платното с двупосочно движение, с две ленти, навлиза в лентата за насрещно движение. ПТП, и чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП – водач управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред. Посочено е, че от нарушението – имуществени вреди.

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП №20-0293-000781/28.09.2020 год. от началник РУ - към ОДМВР - Плевен, РУ - Левски, с което  на жалбоподателя за извършените нарушения, на основание чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1,т.5, пр.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв., затова, че на платното с двупосочно движение, с две ленти, навлиза в лентата за насрещно движение. ПТП; и на основание чл. 184, ал.5, вр. чл. 184, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв., като нарушението е описано по следния начин: водач на ППС, което не е моторно, управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. ПТП.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят Л.Н.Л. и Д.П.Д..

Актосъставителят заявява, че е получена информация за блъснат велосипедист в с. Градище. Първо е посетил болницата, където се е намирал велосипедистът, след което посетил местопроизшествието. Според актосъставителя велосипедистът бил виновен, тъй като с колелото си навлязъл в лентата на правилно движещ се автомобил и се ударил във фара. Установил при посещението, че автомобилът се е намирал на място, а велосипедът бил преместен.

Свидетелят Д. твърди в показанията си, че не си спомня нищо за случая.

И в АУАН и в НП като дата на извършване на нарушението е посочена от една страна 13.09.2020г. в 11:55 часа, а от друга, при описание на обстоятелствата - на 12.09.2020г. около 21:40 часа.

Датата на нарушението е съществен белег на самото нарушение, който е от значение за защитата на нарушението. За последния не е без значение за нарушение на коя конкретна дата ще се защитава.

Съдът намира, че не е доказано извършеното нарушение.

По делото не са представени доказателства, които да установят, че жалбоподателят е навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил правилно движещият се лек автомобил, както и че е причинил ПТП с материални и нематериални щети. 

В случая административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си да докаже предявените обвинения и не може да бъде направен безспорен и категоричен извод дали деецът действително е извършил нарушенията, които са му вменени.

В случая констатациите на актосъставителя и отразените в него обстоятелства са оспорени от страна на жалбоподателя. Самото отричане законосъобразността на АУАН изисква от административно наказващия орган да ангажира убедителни и безспорни доказателства в подкрепа на своите констатации за извършено от жалбоподателя нарушение, тъй като в негова тежест е доказването на последните по несъмнен начин. Доказателствената тежест е за наказващия орган, който трябва да установи по категоричен и недвусмислен начин както законосъобразността на издаденото от него наказателно постановление, така и неговата доказаност, което в случая не е сторено.   

Описаната в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка не бе доказана в хода на съдебното дирене. Самите актосъставител и свидетел по констатиране на нарушението, в показанията си не установиха с нужната безспорност и непротиворечивост възприемането и констатирането на тези нарушения. При тази неустановеност на извършване на административното нарушение и липса на безспорни доказателства за виновното поведение на жалбоподателя, съдът приема, че описаните нарушения, за които са наложени административни наказания на жалбоподателя, се явява недоказано по несъмнен и безспорен начин, което е основание за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно.   

И в АУАН и в НП е констатирано, че жалбоподателят прави ПТП с материални и нематериални щети. Легалната дефиниция на пътнотранспортно произшествие е дадена в §6, т.30 от ДР на ЗДвП, като според цитираната разпоредба  това е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване на смърт на  хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

В конкретния случай нито актосъставителят, нито административнонаказващият орган са описали материални щети и къде са възникнали такива. В случая и в АУАН, и в НП бланкетно е изписан текстът на закона, че има настъпили от пътнотранспортно произшествие материални щети. Следва да се отбележи, че щетите са част от фактическия състав на нарушението и без същите да бъдат конкретизирани, не може да бъде направен извод, че е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП.

Посочените пропуски касаят задължителни реквизити на НП, които са представляват съществени процесуални нарушения, явяващи се основание за отмяна на наказателното постановление в тази му част.

 

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

          На основание изложеното, съдът

 

                                                      Р Е Ш И :

 

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление 20-0293-000781/28.09.2020г., издадено от началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУ – Левски, с което на М.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 179, ал.2,вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на двеста лева, и на основание чл. 184, ал.5, вр. чл. 184, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сто лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: