№ 31
гр. Бургас, 10.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600012 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК. Образувано е
по протест на прокурор при Окръжна прокуратура-гр.Бургас и жалба от
обвиняемия ИЗЗ. Х. ИЗЗ., подадена чрез упълномощен защитник – адвокат
Д.Р. от АК-Бургас, против определение №718/29.11.2021 год. по ЧНД
№1178/2021г. на ОС-гр.Бургас, с което е отменено постановление на Окръжна
прокуратура-гр.Бургас от 03.11.2021 год. за прекратяване на наказателното
производство по ДП №919/2018 год. год. по описа на Първо РУП /пр. вх.
№11384/2018 год. по описа на ОП-Бургас/, водено срещу ИЗЗ. Х. ИЗЗ. за
престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал.1 от НК.
В протеста се съдържа оплакване за необоснованост и
незаконосъобразност на определението, постановено от ОС-Бургас. Изтъква
се, че съдът не е възприел правилно дадената в постановлението оценка на
доказателствените източници, на основата на която е мотивиран извод за
недоказаност на извършено от обв.И. престъпление подкуп. Сочи се, че по
никакъв начин не е отдадена по-голяма тежест на обясненията на обв.И., а са
отчетени резултатите от извършения в хода на разследването следствен
експеримент, както и допълнително събраните доказателства от МВР, които
съставляват сериозна индиция за осъществена провокация към подкуп.
Поддържа се също, че доколкото производството пред първостепенния съд е
било образувано по жалба на обвиняемото лице, отмяната на акта за
прекратяване на наказателното дело, с посочените от съда основания, би
1
довело до нарушаване на забраната за влошаване положението на обвиняемия
/reformation in peius/. Направено е искане за отмяна на определението,
постановено от ОС-Бургас.
В жалбата на обвиняемия И., подадена чрез защитника – адвокат Р. от
АК-Бургас се поддържа, че постановявайки отмяна на акта на прокурора за
прекратяване на наказателното производство, ОС-Бургас е допуснал
нарушение на забраната reformation in peius. Акцентирано е върху
обстоятелството, че съдът е бил сезиран единствено по жалба на обвиняемото
лице, в която се претендира изменение на постановлението по отношение на
основанието за прекратяване. Поради това и се сочи, че първата инстанция не
е имала правно основание да отмени атакуваното пред нея постановление,
доколкото това води до влошаване положението на обвиняемия. Направено е
искане за отмяна на определението на ОС-Бургас и изменяване на
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство по ДП №919/2018 год. год. по описа на Първо РУП в частта
относно основанието за прекратяване, като бъде прието, че е налице
основание по чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, вместо посоченото такова в акта –
чл.243, ал.1, т.2 от НПК.
В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при
Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на
подадените протест и жалба. Аргументирана е теза, че изложените в
атакуваното определение съображения относно необосноваността и
незаконосъобразността на акта на прокурора, с който е прекратено
наказателното производство по делото, почиват на обхватен анализ на
събраните доказателства и се явяват в съответствие със закона. Застъпено е
разбиране, че правомощията на съда по чл. 243, ал.5 - 8 от НПК, не налагат
ограничение за последния да се съобрази единствено с оплакванията на
обвиняемото лице, наведени в жалбата, нито преценка единствено на
сочените от него основания за изменяване на прекратителното
постановление, а изискват цялостна проверка за обоснованост и
законосъобразност на прокурорския акт. Поради това и се поддържа, че
постановената от първата инстанция отмяна на постановлението за
прекратяване, не влиза в противоречие с принципа reformation in peius.
Бургаският апелативен съд, проверявайки обосноваността и
2
законосъобразността на атакуваното определение във връзка с изложените в
протеста и жалбата доводи, намира следното:
Наказателното производство /бързо производство/ по делото е
образувано на 10.10.2018г. год. по реда на чл. 356, ал.3 от НПК, с първото
действие по разследването – оглед на местопроизшествие, на основание данни
за извършено престъпление по чл. 304а от НК.
С постановление на разследващия орган от 16.10.2018г., като
обвиняемо лице по делото е привлечен ИЗЗ. Х. ИЗЗ., на когото е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 304а вр. чл. 304, ал.1 от НК
/спр. л.9-10 от ДП/.
С акт на наблюдаващия прокурор от 18.10.2018г. е постановено
разследването по делото да се извърши по общия ред / спр. л.36-37 от ДП/.
След приключване на разследването, упражнявайки правомощията си
по чл. 242 ал.1 от НПК, прокурорът се е произнесъл с постановление, с което,
мотивирайки наличие на основанията по чл. 243 ал.1 т.2 от НПК, е прекратил
наказателното производство по делото / спр. л.87-98 от ДП/.
При осъществен по реда на чл. 243, ал.10 от НПК от по-горестоящата
прокуратура служебен контрол върху акта на ОП-Бургас за прекратяване на
наказателното производство, същият е бил отменен с указания за цялостен,
обективен и последователен анализ на събраните по делото доказателства и
на фактите и обстоятелствата, установени в хода на разследването, както и
извършване на преценка за необходимостта от извършване на допълнителни
действия по разследването - постановление от 22.02.2021г. на прокурор при
АП-Бургас/ спр. л.94-98 от ДП/.
След осъществена допълнителна дейност по разследването-проведени
следствени експерименти, изискани писмени справки и разпит на обв.И., с
постановление от 03.11.2021г., на основание чл. 243, ал.1, т.2 от НПК
прокурорът отново е прекратил наказателното производство по делото, като е
приел, че обвинението срещу И. не може да бъде доказано по несъмнен и
безспорен начин.
Постановлението на прокурора е било обжалвано пред ОС-Бургас от
обв.И. с искане за изменението му относно основанието за прекратяване на
наказателното производство от чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК в такова по чл. 243,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.
3
Сезиран с жалбата на обвиняемия, ОС-Бургас е осъществил проверка на
прокурорския акт, в пределите на която е достигнал до извод, че същият е
необоснован и незаконосъобразен. Съдът е констатирал, че застъпените в
постановлението на прокурора изводи по фактите и правото не почиват на
обхватен и задълбочен анализ на доказателствата по делото. Изразил е
несъгласие с дадената от прокурора оценка на доказателствата, като е
установил от една страна поставяне на акцент от последния върху данни,
които нямат значимост за доказване обвинението срещу И., а от друга -
неоправдано пренебрегване на свидетелските показания на разпитаните
полицейски служители, за които е посочил, че са последователни, конкретни,
ясни и безпротиворечиви по отношение на релевантните за казуса факти и
обстоятелства. С горните съображения окръжният съд е постановил
атакуваното понастоящем пред въззивния съд определение №718/29.11.2021
год. по ЧНД №1178/2021г., с което е отменил постановлението на прокурора
за прекратяване на наказателното производство и е върнал делото на ОП-
Бургас.
Настоящият състав на БАС е важно да се посочи, че принципно споделя
възприетия от първата инстанция подход в дейността й по проверка на
атакуваното пред нея постановление за прекратяване на наказателното
производство. Съобразявайки, че в производството по чл. 243, ал.4-8 от НПК
следва да се ръководи от ревизионното начало, съдът правилно е осъществил
цялостен служебен контрол върху законосъобразността и обосноваността на
прекратителното постановление и законосъобразността на протеклото
досъдебно производство, без да се обвързва от посочените основания и
искания в жалбата на обвиняемия, с която е бил сезиран.
Въззивният съд обаче не може да се съгласи с крайната преценка на ОС-
Бургас относно необходимостта в случая да упражни правомощието си по чл.
243, ал.6, т.3 от НПК – да отмени постановлението и да върне делото на
прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона, в
каквато насока намира, че застъпените в протеста и жалбата на обвиняемия
възражения, се явяват основателни.
Постановявайки отмяна на прекратителното постановление, съдът е
пропуснал да отчете обстоятелството, че иницииращата съдебния контрол по
чл. 243, ал.4-8 от НПК заинтересована страна е самото обвиняемо лице, което
4
атакувайки акта на прокурора, не претендира отмяната му, доколкото това не
е в негов интерес, а поставя искане да бъде изменено основанието за
прекратяване на наказателното производство от чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК в
по-реабилитиращо такова по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.
При така установената процесуална ситуация, макар да е отчел сериозни
недостатъци в дейността на органите на досъдебното производство и да е
достигнал извод за отсъствието на предпоставки за изменение на
постановлението в исканата от обвиняемата насока, първостепенният съд не е
разполагал с процесуалната възможност да упражни правомощието си по чл.
243, ал.6, т.3 от НПК, което като резултат води до нарушаване на забраната за
влошаване положението на обвиняемия /единствен обжалващ прокурорския
акт/, а е следвало да приеме жалбата за неоснователна и да потвърди
постановлението за прекратяване.
Едно от основните проявления на правото на защита на обвиняемия
съгласно чл. 55 от НПК е правото му да обжалва актовете, които накърняват
неговите права и законни интереси. Именно свободното упражняване на това
право изисква същото да е охранено посредством гаранция той да може да го
реализира, без да се страхува от утежняване на положението си в случай, че
исканията му в съответната насока бъдат преценени като неоснователни. В
противен случай се приема в правната теория и практика, че обвиняемият
трудно би могъл да се реши да упражни правото си на защита в една или
друга негова проявна форма.
Въззивният съд споделя напълно доводите, застъпени в протеста и
жалбата относно приложимостта на забраната за влошаване на положението
на жалбоподателя обвиняем в производството по чл. 243, ал.4-8 от НПК,
когато същото е образувано само по негова жалба. Вярно е, че тази особена
процесуална гаранция не е изрично посочена в цитирания нормативен
регламент на съдебния контрол по чл. 243 от НПК, но съществуващият
законодателен пропуск се явява преодолим такъв чрез прилагането на
основните принципи на наказателния процес и чрез аналогия на закона
съгласно чл. 46, ал.2 от ЗНА, с най-близкия уреден институт, какъвто е
обжалването на съдебните актове чрез редовните способи за тяхната проверка
от по-горната инстанция. Правилото reformatio in pejus по своята същност
представлява забрана за осъждане на оправдан подсъдим, за прилагане на
закон за по-тежко наказуемо престъпление или за увеличаване на наложеното
5
наказание и отмяна на освобождаването му от неговото изтърпяване по чл.
64, ал. 1 и чл. 66 от НК, от въззивния и касационен съд, или от първата
инстанция, на която делото е върнато за ново разглеждане, освен ако има
съответен протест на прокурора или съответна жалба на частния тъжител или
частния обвинител, съдържащи изрични искания - чл. 335, ал. 3, чл. 336, ал. 2,
чл. 337, ал. 2 и чл. 355, ал. 2 и ал. 3 от НПК. Прилагането на забраната за
влошаване положението на подсъдимия/обвиняемия, с оглед цитираната
законова уредба, стои в зависимост от страната, инициираща проверка на
акта, който се атакува, както и съдържанието на съответния, сезиращ съда
документ /жалба или протест/.
Изложените принципни положения съдът намира, че следва да бъдат
отнесени и към настоящия казус, каквото впрочем е и разбирането, застъпено
в цитираното в жалбата на обвиняемия Решение № 528 от 11.03.2014 г. на
ВКС по н. д. № 2032/2013 г., II н. о., НК. Въззивният съд не намира основание
за пренебрегване на становището на ВКС, изразено в посоченото решение, в
което е обсъден сходен казус, независимо, че не са касае за задължителна
съдебна практика.
Следва да се посочи по-нататък, че елиминирането на забраната за
влошаване положението на жалбоподателя обвиняем в производството по чл.
243, ал.4-8 от НПК, без съответно искане за утежняване, би означавало
фактически да се отрече правото на същия да обжалва постановлението за
прекратяване на наказателното производство с претенция да бъде изменено
основанието за прекратяване в такова, което е по-реабилитиращо, с цел
възстановяване на правата му, засегнати с акта на държавното обвинение по
привличането му в това качество. Това е така, тъй като в тези случаи, макар и
единствен обжалващ прокурорския акт, за него всякога ще стои риска от
влошаване на положението му, ако проверяващият съд констатира
съществени дефицити в дейността на органите на досъдебното производство,
рефлектиращи върху обосноваността и законосъобразността на изготвеното
постановление за прекратяване.
Обстоятелството, че характеристиките на разследваната по конкретното
дело престъпна деятелност не предпоставят наличието на друг правен субект,
извън самия обвиняем, който да може да заяви правен интерес от обжалване
на постановлението за прекратяване, е ирелевантно такова и поради това
6
същото не води до промяна в изводите на съда относно действието на
забраната за влошаване положението на обвиняемия в съдебното
производство по чл.243 НПК.
По изложените съображения въззивният съд прие, че с отмяната на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, в развилата
се процедура по чл. 243 от НПК, инициирана единствено по жалба на
обвиняемото лице, ОС-Бургас е надхвърлил обема на правомощия, които
притежава и е нарушил забраната за влошаване положението на обв. И..
Констатираното налага отмяна на атакуваното определение, а също и
произнасяне от въззивната инстанция по възражението на обвиняемия срещу
акта на прокурора, отнасящо се до основанието за прекратяване на воденото
срещу него наказателно производство.
Обсъждайки доводите на обвиняемия и неговия защитник, изтъкнати в
подкрепа на искането за изменяване на постановлението на прокурора
относно основанието за прекратяване на наказателното производство от чл.
243, ал. 1, т. 2 от НПК в такова по чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, въззивният съд
намери същите за неоснователни. Категорично не може да бъде възприета
тезата на защитата, че очертаната на основата на доказателствата по делото
фактология по казуса, не способства извода за субективна и обективна
съставомерност на поведението, демонстрирано от обв.И. при извършваната
му проверка по ЗДвП по текста на повдигнатото му обвинение по чл. 304а, вр.
чл.304, ал.1 от НК. Развитите пространни съображения на защитата в тази
насока са базирани на собствена интерпретация на доказателствата по делото,
която първата инстанция с основание не е споделила. Претендирайки
отсъствие на субективна представа у обв.И. относно всички елементи от
фактическия състав на престъплението по чл.304а от НК, защитата очевидно
не съобразява утвърденото в теорията и съдебната практика разбиране, че за
субективното отношение на дееца към неговото деяние се съди не от личните
му обяснения и собствена интерпретация за протеклите събития, а от
обективните му действия, конкретната насоченост на които в разглеждания
случай е безпротиворечиво установена от показанията на свидетелите Илиев
и Иванов. Следва да се посочи, че окръжният съд не търпи никаква критика
по отношение на изводите, които е ангажирал в определението си за
незаконосъобразност и необоснованост на постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство. Правилно съдът е достигнал до
7
заключението, че застъпеното от прокурора становище за недоказаност на
фактите по обвинението срещу обв.И., е необосновано такова на база
събрания по делото доказателствен материал. Отчитайки, че разследването е
проведено при спазване на изискването за обективност, всестранност и
пълнота, първата инстанция основателно е посочила, че данните, съдържими
в писмените и веществени материали, както и останалите източници на
доказателствени факти, сред които и гласни такива, са интерпретирани
неправилно от прокурора в дейността му по оценка на същите, необходима за
изграждане на съответните за състава на чл. 304а от НК изводи по фактите и
правото. Пренебрегвайки показанията на разпитаните по делото свидетели
Иванов и Илиев, установяващи се като последователни и безпротиворечиви
по отношение на конкретно демонстрираното от И. поведение в рамките на
осъществената му проверка за спазване на пътното законодателство,
прокурорът е отдал съществена значимост на други данни, а именно тези,
разкриващи способите, чрез който контролните органи достъпват до базата
данни за наложени на водачите на ППС глоби по ЗДвП /събрани посредством
писмени справки и проведени следствени експерименти/. По този начин
същият явно се е дистанцирал от кръга въпроси, релевантната насоченост на
които способства правилната оценка на казуса, поставен му за разрешаване.
Солидаризирайки се изцяло с аргументацията на първостепенния съд относно
порочността на представения в прокурорския акт фактически анализ и
юридическа оценка на събраната в хода на досъдебното производство
доказателствена съвкупност, въззивният съд не намира за необходимо да я
преповтаря.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав на БАС прие, че
данните по делото не разкриват предпоставки за изменение на
постановлението за прекратяване в исканата от обвиняемата насока, поради
което и възраженията на последния в тази насока, не могат да бъдат приети за
основателни.
Мотивиран от горното, въззивният съд намира, че атакуваното от
прокурора и обвиняемия определение на ОС-Бургас като неправилно, следва
да бъде отменено, а постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство – потвърдено.
С оглед изложеното и в съответствие с разпоредбите на чл. 243 ал.8 от
8
НПК, Апелативен съд-Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №718/29.11.2021 год., постановено по ЧНД
№1178/2021г. по описа на ОС-гр.Бургас и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Окръжна прокуратура-гр.Бургас от
03.11.2021 год. за прекратяване на наказателното производство по ДП
№919/2018 год. год. по описа на Първо РУП /пр. вх.№11384/2018 год. по
описа на ОП-Бургас/, водено срещу ИЗЗ. Х. ИЗЗ. за престъпление по чл. 304а,
вр. чл. 304, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9