№ 1044
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000502659 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 1789 от 05.03.2020г., постановено по гр. д. № 886/2018 г.,
/изменено в частта за разноските с определение от 21.10.2020 г., постановено
по реда на чл. 248 от ГПК/, СГС, ГО, 5 състав е осъдил „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД да заплати на Д. И. М. сумата от 100 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от
смъртта на неговата съпруга Т. Д. М., настъпила на *** г., вследствие на
пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача Ц. А. Д., при
управление на л.а. „Хонда Шатъл“, с рег. № ***, по време на действието на
застрахователен договор за застрахова „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва, считано от 08.04.2015 г. до окончателното изплащане. С
решението СГС, ГО, 5 състав е осъдил „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да
заплати на адвокат Д. Г. от АК-Враца, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.,
адвокатско възнаграждение в размер на 3 530 лв. С решението СГС е осъдил
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да заплати на държавата, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса върху уважения размер на
иска от 4 000 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 400 лв.
Срещу решението в частта, в която ответното застрахователно
дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата над 50 000 лв. до размера на
присъдените 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, е постъпила жалба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с релевирани
1
оплаквания за неправилност, поради незаконосъобразност и необоснованост.
В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел за
недоказано и неоснователно възражението му, че пострадалата е допринесла
за настъпването на вредоносния резултат. Поддържа се довод, че избягването
на счупването на челюстта и на по-леката мозъчна контузия при поставен
предпазен колан във всички случаи биха увеличили шансовете на
пострадалата да се възстанови от травмите. Твърди се още, че починалата е
била в увредено общо състояние, като е страдала от редица придружаващи
заболявания, които несъмнено са допринесли за настъпването на нейната
смърт. Релевира се възражение, че приносът на пострадалата за настъпилия
вредоносен резултат възлиза на 50%. Прави се искане въззивният съд да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като отхвърли
предявения от ищеца пряк иск за разликата над сумата от 50 000 лв. до
присъдения размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
08.04.2015г. Предявява се претенция за присъждане на съдебни разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищцовата
страна оспорва подадената от ответника въззивна жалба и моли съда да
остави в сила първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Ответникът - „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез процесуалния си
представител, е подал писмено становище, в което поддържа подадената от
него въззивна жалба.
Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което
се явява допустима.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), вр. с чл.
45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за
претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие смъртта на неговата
съпруга, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.04.2015 г. до
окончателното й изплащане. При предявен иск с посоченото правно
основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние
от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в
причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, СГС е
уважил изцяло предявения иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди. Възражението на ответника за съпричиняване от
страна на пострадалата е намерено за неоснователно.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
2
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната
част.
Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила в частта, в която предявеният от ищеца иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е уважен до сумата от 50 000 лв., ведно
със законната лихва, считано от 08.04.2015г. до окончателното изплащане, то
основанието на предявения иск е установено със сила на присъдено нещо. С
оглед на това въззивният съд не дължи произнасяне по наличието на
предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на ответното
застрахователно дружество.
Във връзка с доводите в жалбата на ответника, които се свеждат до
допуснато от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на чл. 51, ал.2
ЗЗД, въззивният състав намира от фактическа и правна страна следното:
От писменото заключение на изготвената пред първата инстанция
съдебномедицинска експертиза се установява, че пострадалата е била без
поставен предпазен колан към момента на ПТП. Преди настъпването на
инцидента последната е била в увредено общо състояние. Страдала е от
карцином на левия бъбрек, който е отстранен. Към момента на инцидента са
били налице разсейки на карцинома в областта на белия дроб, черния дроб,
черепа и дясната надбъбречна жлеза, анемичен синдром. Според становището
на експерта тези заболявания и усложненията от тях несъмнено са оказали
влияние върху начина и протичането на лечебния процес и изхода от него.
Докторът излага, че при положение, че починалата е била с поставен
предпазен колан не би получила счупването на долната челюст и травмата на
главата би била с по-малък интензитет. Вещото лице сочи, че основната
причина за смъртта е тежката двустранна бронхопневмония, развила се на
базата на контузията на белия дроб, която би могла да бъде получена и при
наличието на поставен предпазен колан.
В о.с.з. пред първата инстанция медицинското лице посочва, че част от
уврежданията при пострадалата не биха могли да бъдат получени при
наличието на поставен предпазен колан. Обяснява, че тъй като единият й
бъбрек е бил отстранен това води до нарушение функцията на организма.
Допълва, че разсейките нарушават функциите на органите, в които се
намират, т.е. налице е и нарушение на функцията на черния дроб, на белия
дроб с отслабване на дишането, както и наличие на анемичен синдром, което
от своя страна води до по-трудно преодоляване на всякакви инфекции и
травми. Посочва, че информацията за здравословното състояние на
пострадалата е взета от представената епикриза. Потвърждава, че според него
наличието на разсейки в белия дроб води до частичната му
нефункционалност. При пострадалата е била налице дихателна
недостатъчност и не е могла да преодолее бронхопневмонията. Освен това
3
организмът й е бил общо отслабен и трудно се е справил с травмите.
Настоящият състав изцяло кредитира фактическите изводи на вещото
лице, обективирани в приетата СМЕ, тъй като експертът е отговорил пълно и
обективно на поставените въпроси.
От приложената по делото епикриза от УМБАЛ „Света Ана“ АД-
София, се установява, че наследодателката на ищеца е постъпила в болницата
на 23.02.2015г., където е и починала на 08.04.2015г. При приемането
докторите са констатирали, че пациентката е в травматичен шок,
неконтактна, получила е тежка съчетана травма, контузия на главата,
контузия на мозъка, контузия на гръдния кош със счупване на 5-то ребро в
дясно и 11-то ребро в ляво, контузия на белия дроб, открито счупване на лява
подбедрица, счупване на дясна мишнична кост, счупване на ямката на таза на
лява тазобедрена става, счупване на лявото рамо на долната челюст.
От събраните по делото показания на свидетеля Т. И. /внучка на ищеца/
съдът приема за установено, че ищецът приел изключително тежко загубата
на най-близкия си човек. Все още не можел да я преживее, това било голяма
мъка за него. През цялото време, докато съпругата му била в болница, питал
за състоянието й, а след като починала стресът се покачил още повече. Не
можел да спи по цяла нощ, не можел да се храни, плачел, приел го
изключително тежко. Преди да почине съпругата на ищеца, двамата живеели
заедно. Били добро семейство, уважавали се и не можели един без друг.
Свидетелката живеела при своите дядо и баба, заедно със своята майка.
Бащата на свидетелката също починал и сега двете заедно с майка си се
грижели за дядо й.
От показанията на свидетеля Л. се установява, че ищецът и съпругата
му били в брак от около 50 години. Свидетелят често ги виждал на семейни
тържества, тъй като ищецът бил свекър на сестра му. Винаги били заедно.
Ищецът бил възрастен човек и загубата много му тежала. Преди карал
мотопед, но вече спрял, тъй като не се чувствал добре, седял си повече в
къщи. Състарил се преждевременно.
Съдът кредитира събраните свидетелски показания, тъй като представят
непосредствените впечатления на свидетелите от случилото се и състоянието
на ищеца след загубата, не са в противоречие с останалия доказателствен
материал, събран по делото, и взаимно се допълват.
По отношение размера на претендираното от ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, то както повелява нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва да
бъде определен по справедливост. Съгласно Постановление №4/1968г. на ВС,
понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. По делото
се установи, че ищецът и съпругата му са били изключително близки и
неразделни през 50 годишния си брак. Те са живели заедно и са създали
собствено семейство и дом, където впоследствие място е намерило и
4
семейството на сина им. Отношенията между тях са били сърдечни и
изпълнени с уважение. Загубата на най- близък човек, който е бил спътник на
ищеца през целия му живот в действителност не може да бъде измерена в
паричен еквивалент. Ищецът е приел изключително тежко смъртта на своята
съпруга. Не е могъл да спи по цяла нощ, нито да се храни, постоянно плачел.
Променил се начинът му на живот, все по-рядко излизал навън, като
предпочитал да остане повече вкъщи. С оглед конкретно установените и
обсъдени по-горе доказателства, въззивният състав намира, че определеното
от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди е справедливо.
Срещу определения размер от 100 000лв. жалбоподателят не е релевирал
оплаквания.
Относно възражението на ответника, че първоинстанционният съд
неправилно е приел за неоснователно възражението му, че пострадалата е
страдала от придружаващи заболявания и е била в значително влошено
здравословно състояние, което е било основната причина за настъпилия
летален изход, съдът намира следното:
От събраните доказателства се установи, че причината за смъртта на
починалата Т. М. е настъпилата тежка двустранна бронхопневмония, развила
се на база на контузията на белия дроб. Последната обаче е в резултат на
ПТП. Действително, пострадалата е била в увредено общо състояние,
претърпяла е операция по отстраняване на единия бъбрек, като е имала
наличие на разсейки на карцинома в областта на белия дроб, черния дроб,
черепа и дясната надбъбречна жлеза, както и с анемичен синдром. Тези
заболявания действително са имали негативно отражение върху протичането
на лечебния процес. Въпреки това в случая следва да бъде доказано
безспорно, че именно тези заболявания са довели до леталния изход, т.е. че
при липсата им пострадалата е щяла да оцелее. В случая са налични данни за
увреденото здравословно състояние на Т. М., но не се установява каква точно
е степента на развитие на тези заболявания, както и размера на отражението
им върху лечебния процес. Ето защо, не може да се приемат за безспорно
доказани твърденията на ответника, тъй като в действителност не бе
установено дали именно заболяванията на пострадалата са довели до тежкото
протичане на получената вследствие на инцидента двустранна
бронхопневмония и съответно да настъпването на смъртта й. Постоянна и
безпротиворечива е практиката на ВКС, че когато причинени вследствие на
ПТП телесни увреждания на едно лице предизвикат при проведеното лечение,
макар и на основата на други предишни заболявания, усложнения, в резултат
на които настъпи смърт на пострадалия, налице е причинна връзка между
увреждането и настъпилата смърт.
Относно въведеното от ответника с отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата настоящият състав споделя изцяло изводите на
първоинстанционния съд, като намира последното за недоказано. В случая е
безспорно установено, че Т. М. е пътувала без поставен предпазен колан, като
5
вследствие на това е получила счупването на долната челюст и травмата на
галата. Въпреки това контузията на белия дроб, на база на която се е развила
двустранната бронхопневмония, е възможно да бъде получена и при
наличието на правилно поставен предпазен колан. В случая се търси
обезщетение на вредите, получени от ищеца вследствие на загубата на
неговата съпруга и тъй като липсват данни тези две контузии да са
допринесли по какъвто и да е начин за настъпването на леталния изход, то не
следва да се вземат предвид при определянето на евентуален размер на
съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на вредоносния
резултат.
В заключение: Първоинстанционното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено в обжалваната част.
По отношение на разноските, с оглед неоснователността на жалбата на
ответника, последният следва да бъде осъден да заплати на адв. Г. разноски за
въззивната инстанция – 2030 лв. адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г., за предоставената на ищеца
безплатна правна помощ.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1789 от 05.03.2020г., постановено по гр.
д. № 886/2018 г., /изменено в частта за разноските с определение от
21.10.2020 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК/, по описа на СГС, I ГО,
5 състав в обжалваните части.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Георги Бенковски“ № 3, да
заплати на адв. Г. Г., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., сумата от 2030 лв. –
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7