Р Е
Ш Е Н
И Е
№ III-305 21.09.2020 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански
състав
на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА
ЛАЗАРОВА
2. ЙОРДАНКА МАЙСКА
при участието на секретаря Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия Майска
въззивно гражданско дело № 975 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 920/14.02.2020г. на РС-Карнобат
от „Бул Инс” АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.„Джеймс Баучер” № 87, заявена чрез пълномощник адв.Ст.Кралев от АК-Бургас против
Решение № 16/16.01.2020г. по гр.д.№ 564/2020г. по описа на КРС, с което
ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, в частта, с която въззивника е осъден да заплати на К.Ж.Г., ЕГН- **********, адрес: адрес:
с. Л., обл. Б. сумата от
5800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания),
последица от непозволено увреждане – ПТП от 27.05.2018 год., настъпило в
гр.Айтос, ул.Славянска, срещу пожарната, причинено от В.Т.С., водач на лек автомобил марка БМВ Х6 с peг. № СА 5963 НС, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 16.07.2018г. до окончателното плащане.
Във въззивната жалба се
заявява, че решението е неправилно в частта, с която се присъжда обезщетение за
неимуществени вреди за сума над 1500лв., поради което и се обжалва в
предвидения за това срок. Навежда се че присъденото обезщетение противоречи на
принципите за справедливост и на фактическите констатации на съда относно
естеството на претърпените от ищеца болки и страдания. Излагат се подробни
съображения в тази насока при подробен коментар на заключението и защитата на
съдебно-медицинската експертиза и останалите писмени и гласни доказателства по делото относно вида и
естеството на травмите, продължителността на лечението, претърпените
страдания и актуалното здравно състояние
на ищеца.
Моли за отмяна на
решението в обжалваната част и отхвърляне на претенцията за неимуществени вреди
за претендирания размер над 1500лв., който се счита за справедлив с оглед събраните по делото доказателства.
Претендират се съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Не се сочат
доказателства.
За въззиваемият К.Г., уведомен чрез процесуалния си
представител по пълномощие адв.П.Велков
от БАК е депозирал отговор, с
който въззивната жалба се намира неоснователна и моли обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Не ангажира нови
доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.
Въззивната жалба
е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл.
259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано лице, което
има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260,
ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Районният съд е разгледал иск с
правно основание чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от във вр. с чл. 226, ал. 1 и чл. 257,
ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, в размер на 7 000лв., предявен
като частичен в общ размер от 12 000лв. – претърпени неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания от претърпяно на 27.05.2018г. ПТП, ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от датата на увреждането-27.05.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 17,40лв.- обезщетение
за имуществени вреди, представляващи разходи за заплатена потребителска такса в
УМБАЛ-Бургас.
С
Решение № 16/16.01.2020г. по гр.д.№ 564/2020г. по описа на КРС, с което
ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, в частта, с която въззивника е осъден да заплати на К.Ж.Г., ЕГН- **********, адрес: с. Л., обл. Б. сумата от 5800
лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (болки и страдания), последица от непозволено увреждане –
ПТП от 27.05.2018 год., настъпило в гр.Айтос, ул.Славянска, срещу пожарната,
причинено от В.Т.С., водач на лек автомобил марка БМВ Х6 с peг. № СА
5963 НС, ведно със законната
лихва върху посочената сума, както и сумата от 17,40лв.-имуществени вреди за
заплатена потребителска такса, като претенцията за неимуществени вреди от
присъдения от 5800лв. до търсения в това
производство размер от 7000лв. е отхвърлена като неоснователна.
Въззивна
жалба против решението е постъпила от ответното застрахователно дружество,
което счита, че претенцията за неимуществени вреди в размер над 1500лв. до
присъдените 5800лв. е неоснователна и несправедлива, като моли за отмяна на
обжалваното решение в посочената част и отхвърляне на иска за сума от над
1500лв..
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на
обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в
рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че
обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната
от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща
към нея. В допълнение следва да се посочи, че не се спори, че на 27.05.2018 г., около 14,40 часа в гр.Айтос, на ул. Славянска пред
пешеходна пътека,
управляваният от ищеца К.Ж. лек автомобил с рег.№ А 2000 КС бил блъснат от движещия се в
същата пътна лента и в същата посока лек автомобил марка БМВ Х6 с peг.
№ СА 5963 НС, управляван от В.Т.С.,
ЕГН **********. От съставения
констативния протокол с бл. № 1651782 от Ж. Ж. -
младши автоконтрольор при РУ на МВР –Айтос и заключението по изготвената по
делото САТЕ се установява, че причина
за ПТП-то е посочено неспазването на необходимата дистанция от водача на л.а. БМВ Х6 с peг. № СА
5963 НС с движещия се пред
него лек автомобил управляван от пострадалия Г.. Видно от приетите по делото
доказателства досежно нанесените увреждания от описаното ПТП е установено, че на мястото на ПТП е пристигал екип на СМП, същия е бил
откаран в ЦМП, където измереното и отчетено кръвно налягане било 200/120, но лицето е било
освободено. На 28.05.2018 г. ищецът посетил личния си лекар д-р Георги Кенов,
който след преглед констатирал: кръвонасядане в областта на кръста и опашната
кост, болки и зачервяване във врата и гърба, по силно изразени в дясната става,
болки в горната част на гръдния кош, затруднено дишане. Кръвно налягане:
180/100. В амбулаторния лист е назначено лечение с Doreta tabl.; Xanah tabl. На 29.05.2018г. ищецът е
постъпил в неврохирургично отделение при УМБАЛ
гр.Бургас и е изписан на 01.06.2018г. с
окончателна диагноза: „Травма на нервните
коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб“.
На ищеца е назначена медикаментозна терапия: Ringer 500 ml;
Dexketoprofen 50 mg./2 ml. amp., Pucset 20 mg.: без
физическо и психическо напрежение, да се избягват възбуждащи и стимулиращи
храни и напитки. От заключението по приетата по делото СМЕ се установява,
че контузията на врата, гръдния кош и лумбалния отдел на гръбначния стълб с
травма на нервните коренчета в тази област са в причинна връзка с настъпилото
ПТП, като най-често тази травма е при поставен колан и удар на автомобила отзад
или при челен удар. В съдебно заседание вещото лице д-р Парасков посочва, че
продължаващите оплаквания на пострадалия Г. за болка в плешката, вероятно се дължат на
спондилоза - ошипяване на гръбначния стълб, представляващо дегенеративно
изменение и независимо, че пострадалият няма травма в областта на плешката е
вероятно болките да се дължат на разместване на „шипче“, в резултат на удара от
ПТП-то.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск по отношение на търсеното
обезщетение е с правно основание в чл. 226
вр. с чл. 223, ал. 1 КЗ
(отм.); На основание параграф 22 от ПЗР
на КЗ в сила от 01.01.2016 г. за процесната застраховка
"гражданска отговорност" следва да се прилагат правилата на Част ІV на КЗ
(отм.);. Предявеният иск по отношение на законната лихва е с правно основание в
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм/ със
сключването на договор за застраховка ”Гражданска” отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие отговорността
на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени
вреди. Същевременно съгласно чл.257, ал.1 и 2 от КЗ /отм/
обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по
чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото,
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Това
е така, защото непозволеното увреждане
(деликтът), като източник на задължения и основание за ангажиране на
гражданската отговорност на едно лице, представлява сложен юридически факт
(фактически състав), който кумулативно включва: (1) деяние – действие или
бездействие; (2) вреда; (3)
противоправност на деянието; (4) причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат и (5) вина, която се предполага.
Както бе посочено по-горе не е спорно по делото
настъпването на ПТП на посочената по-горе дата; че произшествието е в причинна връзка с
действията на водача на л.а. БМВ Х6 с
peг. № СА 5963 НС/В. С./, който не се е движил на
достатъчна дистанция, позволяваща му да реагира при промяна на ситуацията в
пътната обстановка, като в конкретния случай, водачът не е забелязал, че
движещият се пред него автомобил е предприел намаляване на скоростта, не е
реагирал своевременно и не е спрял; че е налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ за л.а. БМВ Х6 с
peг. № СА 5963 НС по полица № BG/02/118001157297 със срок на
покритието от 17.04.2018г. до
16.04.2019г.; че
установените травми на ищеца са в пряка причинна връзка и следствие от процесното ПТП.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят – ответник се е задължил да покрие в границите на определената
в същия сума, отговорността на застрахования автомобил респ. на всеки водач на
автомобила, ползващ го на законно основание, какъвто е водачът В.С., за
причинените на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Ищецът е упражнил правото си на
пряк иск против застрахователя по застраховката "гражданска
отговорност".
Предвид изложеното искът за обезщетение за неимуществени вреди
против застрахователя е основателен.
С оглед на това и предвид установеното наличие на
валидно сключено застрахователно правоотношение по задължителната
застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите между застр.лице - причинител на вредата и ответното застрахователно
дружество, съдът намира, че са налице всички предпоставки за възникване на
отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди
от деликта.
По отношение наведеното в жалбата възражение
относно справедливия размер на обезщетението: Застрахователят в изпълнение на
поетите задължения по застраховката "гражданска отговорност" дължи на
ищеца обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, което се определя от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно такова и е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва се имат предвид при определяне размера
на полагащото се обезщетение. Такива обективни обстоятелства са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения.
Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД,
възмездява главно болките, страданията, психичните преживявания и моралните
ценности понесени от увредения вследствие на увреждането. Правилното прилагане
на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетяван пострадалият, след
като се установи, че действително е претърпял такава вреда, което с оглед на изложеното по горе, се установи
недвусмислено по делото. С оглед доказателствата и съображенията по-горе съдът
приема, че на ищеца са причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни болки и
страдания от претърпените травми - контузията на врата, гръдния кош-
фрактура на дясна ребрена дъга, и лумбалния отдел на гръбначния стълб с травма
на нервните коренчета в тази област, съгласно представената епикриза от НХО при УМБАЛ-Бургас, които са в причинна връзка с настъпилото ПТП, като
най-често тази травма е при поставен колан и удар на автомобила отзад или при
челен удар, т.нар. камшичен удар. Видно от събраните писмени и гласни доказателства ищецът е
в трудоспособна възраст, видно от представен трудов договор е нает на работа с
трудово възнаграждение от 998лв. като гл.експерт „Строителство“ в
общ.Сунгурларе на пълно работно време, има семейство, за което е полагал
грижи. Посочените телесни увреди са
променили качеството на живот на ищеца, като са ограничили поради изпитваните
болки свободното му придвижване, социален живот, тъй като вместо да продължи да
се грижи за семейството си, самият той се е нуждаел от помощ и подкрепа, които
са се отразили както на служебните му задължения, така и в семейната атмосфера.
На тази база обезщетението, следващо се на пострадалия, за претърпените в
резултат на престъплението неимуществени вреди правилно е частично присъдено в размер за
сумата от 5800 лв..
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат,
въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по
този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в полза на процесуалния представител на въззиваемата
страна следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на поисканите
531 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16/16.01.2020г.
по гр.д. № 564/2019г. по описа на РС-Карнобат
в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.Джеймс Баучер № 87 да заплати на адвокат
Панайот Велков от АК-Бургас, адрес на кантора гр.Бургас, ул.Васил Априлов № 18,
ет.3, офис № 6 адвокатско възнаграждение в размер на 440лева /четиристотин и
четиридесет лева/, на основание чл. 38, ал. 2
вр. ал. 1, т. 2 от
ЗАдв.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: