РЕШЕНИЕ
№.
679…… гр.
Пловдив, 09.04.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на осемнадесети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г.и участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното
от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 120 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Жалбоподателят В.А.К., ЕГН **********,
обжалва Решение № 2211 от 02.12.2019 г., постановено по АНД № 6719/2019 г. по
описа на Районен съд Пловдив, 23 н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление №
405040-F438148/06.02.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив
в ЦУ на НАП, с което на В.А.К. е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 400 лв. за извършено административно нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. В касационната
жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение. Иска се
неговата отмяна, а с това и отмяна на
наказателното постановление. Претендира разноски.
Ответникът по касационна жалба - ЦУ на НАП, редовно
призован, не се представлява и не дава становище по жалбата.
Окръжна прокуратура - Пловдив,
чрез прокурор Павлов дава становище, че жалбата е основателна.
Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата
касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законов срок и от страна в съдебно производство, за която решението
е неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Районният съд е бил сезиран с
жалба против Наказателно
постановление № 405040-F438148/06.02.2019г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с което на В.А.К. е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 400 лв. за извършено административно
нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
От фактическа страна, въз основа
на доказателствата по административната преписка и събраните гласни
доказателствени средства, в производството пред районен съд е установено, че при извършена проверка на 01.11.2018г. от
14.30ч. до 15.30ч. на маса № 78 на пазар за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Пловдив ул. „Младежка“, стопанисвана от В.К.
е констатирано, че лицето не издава касов бон за извършената контролна покупка
и не представя необходимите документи и ФУ за отчитане на продажбите.
Съставен е Акт за установяване на
административно нарушение № F438148/05.11.2018 г., а въз основа на него и обжалваното НП.
За да го потвърди, въззивният съд е приел, че по делото са налице безсъмнени
доказателства за извършено от страна на В.А.К. административно нарушение по чл.
7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118
ал.4 т.1 от ЗДДС. В АУАН и в атакуваното НП в достатъчна степен са
индивидуализирани мястото, датата, времето, начина на извършване на нарушението
и самоличността на извършителя, въз основа на тях може по категоричен начин да
бъде установено точното деяние на жалбоподателя, както и обстоятелствата, при
които е осъществено, поради което и не може да се приеме, че е налице нарушение
на процесуалните правила или нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Посочено
е, че според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Решението е неправилно.
Съобразно разпоредбата чл. 3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Изключение е
предвидено само за субектите, посочени в чл. 4 от същата наредба, който в т.2
предвижда, че физическо лице, което не е търговец по смисъла на ТЗ и извършва
продажба на собствена и непреработена селскостопанска продукция, не е длъжно да
регистрира извършваните от него продажби в търговски обект. От своя страна,
тази дерогация е неприложима за продажби,
осъществявани в лицензирани стокови борси и тържища или закрити помещения като
магазин, склад или други подобни.
Така очертаната нормативна уредба, съотнесена към конкретната фактическа установеност,
мотивира съдът да приеме, че оспорващият не е нарушил реда или начина за
въвеждане в експлоатация или регистрация на фискалните устройства. Касационният
жалбоподател К. е физическо лице, което не е търговец по смисъла на ТЗ и
продава на сергия собствена и непреработена селскостопанска продукция /плодове
и зеленчуци/. Фактът, че сергията се
намира на територията на пазар за плодове и зеленчуци,намиращ се в
гр.Пловдив,ул.”Младежка”, не обуславя приложение на изключението по чл. 4, т.3,
тъй като този пазар не представлява стокова борса или стоково тържище.
Легалните дефиниции за тях се съдържат в чл. 2, ал.1 и чл. 3, ал.1 от Закона за
стоковите борси и тържища и предвиждат съответно сключването на борсови сделки
и търговия на едро. Същевременно, откритата сергия не представлява и закрито
помещение от рода на магазин, склад или други подобни, поради което
осъществяваната от този търговски обект продажба на собствена и непреработена селскостопанска
продукция не подлежи на регистрация чрез фискално устройство. Като е приел
обратното, ответникът неправилно е приложил материалния закон. Оспорващият не е
длъжен да регистрира извършваните от него продажби чрез фискално устройство,
поради което не е извършил вмененото му нарушение.
Ето защо като е потвърдил НП,
съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо това
да се постанови отмяна на наказателното постановление.
За разноските: С оглед разпоредбата на
чл.63,ал.3 ЗАНН, във връзка с чл.228 АПК, вр. с
чл.143,ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката се
следват разноски за двете инстанции. Пред въззивния
съд представените доказателства са за разноски в размер на 500лв.,като на
основание чл.222,ал.1 от АПК следва да се присъдят от настоящата инстанция с
оглед решаването на спора по същество тук. Пред касационната инстанция
доказателства за направени разноски също са представени и са в размер на 500лв.
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 2211 от 02.12.2019
г., постановено по АНД № 6719/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 23 н.с.и
вместо това постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
405040-F438148/06.02.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив
в ЦУ на НАП, с което на В.А.К. е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 400 лв. за извършено административно нарушение
по чл.7, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите да заплати на В.А.К., ЕГН ********** сумата от
1000/хиляда/ лева разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: