Протокол по дело №1563/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 232
Дата: 23 април 2021 г.
Съдия: Цветалина Михова Дочева
Дело: 20203330101563
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 232
гр. Разград , 22.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
и прокурора Зорница Маринова Цветкова (РП-Разград) Зорница Маринова
Цветкова (РП-Разград)
Сложи за разглеждане докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Гражданско дело № 20203330101563 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ, редовно призован, не се явява. За него адв. Г., отпреди.
ЗА Прокуратурата на Р България се явява прокурор Ц..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ лично.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. Г.: Желаем да бъде изслушано вещото лице, въпреки, че днес изтича срока на
заключението.
ПРОКУРОРЪТ: Желаем да бъде изслушано вещото лице, въпреки, че днес изтича
срока на заключението.
СНЕМА самоличността на вещото лице.
1
Т. А. К. - неосъждана, без родство.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
ПРОЧЕТЕ заключението по назначената съдебно психологическа експертиза.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Поддържам заключението си.
АДВ. Г.: Нямам въпроси и възражения по заключението. Да се приеме.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси и възражения по заключението. Да се приеме.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещото лице.
НА СЪЩОТО да се изплати внесения депозит. /изд. РКО/
АДВ. Г.: Няма да соча други доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. Г.: Основанието за ангажиране отговорността на Държавата в лицето на
Прокуратурата е обективния факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно
производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато
обвинение за извършване на престъпление по НК, предаден е на съд и в последствие
оправдан от две съдебни инстанции, както е в случая. В този смисъл е това разпределение
на доказателствената тежест, че ищеца следва да докаже именно този фактически състав на
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно че срещу ищеца е имало повдигнато обвинение за
престъпление от общ характер и два пъти е оправдан с влязла в сила присъда. В тази част от
фактите, които подлежат на доказване считам, че и двете обстоятелства са напълно
установени. Просто не са били предмет на възражение от ответната страна и то с
приложени всички наказателни производства, както писмените доказателства по исковата
молбата и оправдателната присъда и решението на съда. Считам за безспорно установено
по делото, двата елемента от фактическия състав на разпоредбата, а именно наличието на
2
повдигнато обвинение срещу доверителя ми, за извършено престъпление от общ характер,
проведено наказателно производство и постановено оправдателна присъда по него, влязла в
законна сила. От тези факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответника.
Искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и
действия са причинени вредите. Органи на досъдебното производство са прокурорът и
разследващите органи, като прокурорът осъществява ръководство и надзор върху
разследването. Той може да контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва и
проверява всички материали по делото, да дава указания и т.н. наред с това прокурорът
повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер с обвинителен акт, ако са
налице основанията за това. Поради това, че въпреки че в случая досъдебното производство
не е започнато по разпореждане на прокурор, а с първото действие по разследването,
несъмнено Прокуратурата контролира хода на разследването, проверява всички материали,
дава указания по разследването, прави искане за продължаване срока на разследването и т.н.
на следващо място, вредата и причинно-следствената връзка между нея и неправомерното
поведение са елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, като
обезщетение се дължи на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
деликта, включително и този по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Конкретно при иска за
обезщетение на вреди от този деликт, не е необходимо ищецът да доказва обичайните,
типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, което е незаконно обвинено
в извършването на престъпление и е оправдано или наказателното производство спрямо
него е прекратено, като например стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за
развитието на наказателното производство, страх от несправедливо осъждане и налагане на
наказание, негативни изживявания и чувство за онеправданост от наложените мерки за
неотклонение и от евентуално постановена осъдителна присъда, накърняване на чувството
за собствено достойнство, за справедливост и на самооценката на лицето, както и на
доверието му в държавността. Тези вреди и причинната връзка между тях и незаконното
наказателно преследване са очевидни и те са налице във всички случаи, при които по делото
е доказано, че ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. При условията на пълно главно
доказване, следва да се установят всички останали вреди, които в противовес на посочените
обичайни и типични такива, практиката определя като „специфични“ и причинната връзка
между тях и незаконното наказателно преследване. Именно тези специфични вреди и
причинната връзка между тях и незаконната наказателно преследване се установяват от
проведените съдебни експертизи в процеса и дадените експертни заключения по тях.
Вещото лице К. дава заключение, че ищецът действително е преживял ситуация на силно
безпокойство, несигурност, обида и уронване на престижа и личното достойнство от
създалата се ситуация, свързана с повдигнатото обвинение, т.е. емоционалната нестабилност
е в отговор на преживян стрес. Посочва, че методиката отчита повишени стойности на
скалата за невротичност, което показва, че лицето е в състояние на стрес, с повишени нива
на тревожност и безпокойство. От друга страна вещото лице Р. категорично заявява, че с
оглед наличните заболявания на пациента, всяко емоционално разстройство би било тригер
/провокиращ фактор/ за възникване на промени в артериалното налягане, провокиране на
3
аритмии и разстройство на нервната система.Заявява, че ищеца е изпаднал в състояние на
потенциално летална аритмия, която застрашава живота на пациента. С оглед
гореизложеното, единственият логичен, обективен и обоснован извод е, че проведеното
съдебно наказателно производство срещу ищеца и повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление от общ характер са довели до преживяните от него стрес, тревожност и
безпокойство, които са причината за емоционалното разстройство, явяващо се „провокиращ
фактор“ за настъпилото влошено здравословно състояние на камерна тахикардия,
застрашило живота му и наложило провеждането на скъпоструващата сърдечна операция по
надграждане на ресинхронизиращото устройство. Ето защо, предвид разпределената
доказателствена тежест в процеса, считам за доказана и причинната връзка между
настъпилите неимуществени вреди за ищеца и увреждащият го акт – повдигнатото му
обвинение. За доказани считам и другите настъпили за него неимуществени вреди, една от
които лишаването му от възможността за упражняване на любимото хоби - лов. С оглед
приложените по делото документи от КОС се установява, че ищеца не е разполагал с
правото да притежава ловно огнестрелно оръжие, поради факта на проведеното наказателно
преследване срещу нега, като не е разполагал и с такива оръжия през времето на самото
наказателно преследване. Ищецът доброволно се е лишил от тях само и единствено през
периода на наказателното преследване, не обуславя съпричиняване на настъпилата за него
вреди и не се дължи на изключителна негова вина, в какъвто смисъл е възражението на
ответната страна. С това действие като дългогодишен председател на ловно дружество
ищецът единствено и само си е спестил допълнителното унижение да му бъдат
принудително отнети притежаваните оръжия. От проведените разпити на свидетелите по
делото, безспорно бе установено и че наказателното преследване срещу ищеца е довело до
уронването на неговия престиж, до влошаване на отношенията с обкръжаващата го среда от
близки, приятели, подчинени и партньори. Бизнесът му е претърпял редица затруднения
именно заради дезинересоваността, тревожността и вложеното му здравословно състояние.
Тези затруднения са довели до окончателното затваряне на няколко от неговите заведения.
Това допълнително го е подтиснало, тъй като възникналите финансови проблеми са го
поставили в невъзможност да погасява задълженията си по наличния ипотечен кредит.
Неминуемо при определяне размера на обезщетенията за причинени неимуществени вреди
от проведени незаконни наказателни производства, следва да се спазва принципа на
справедливостта, което е свързано със задължителната преценка от съда на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва
да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. От значение са и всички
останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат на това как и по какъв
начин процесното незаконно наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли
влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то, и изобщо
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота
му. Обезщетението за неим. вреди се определя глобално за всички претърпени неим. вреди
от този деликт и следва да е достатъчно по размер за репарирането им в съответствие с
общоприетия критерий за справедливост и стандарта на живот в страната, но най-вече с
4
оглед особеностите на конкретния случай. Що се отнася до претенцията ни, касаеща
причинените имуществени вреди в посочен размер на 3100.00 лв. считам същата за доказана
по основание и размер. Възражение е отправено за прекомерност на заплатените адвокатски
възнаграждения, което моля да оставите без уважение. Платените хонорари за процесуално
представителство по време на всички фази на наказателното производство не надхвърля
разумния и обичаен размер. То изцяло отговаря на фактическата и правна сложност на
процеса и неговото развитие. Противопоставям се на възражение на ответната страна по
реда на чл. 5 от ЗОДОВ и искането отговорността на прокуратурата да бъде изключена
поради направените от ищеца самопризнания в досъдебната фаза на наказателното
производство. Цитирала съм практика на ВКС, където се подчертава, че когато след
привличане на лицето като обвиняем, то е извършило признание в авторството на деянието,
това му процесуално поведение не може да доведе до извод за съпричиняване на
вредоносния резултат с оглед правото на обвинения в престъпление да избира защитната си
позиция. Дадените самопризнания не следва да освобождават органите на досъдебното
производство от задълженията да събират доказателства. Във връзка с всичко това, моля да
постановите решение, с което да уважите предявената от нас претенция и да я приемете за
доказана по основание и размер, като осъдите ответника да заплати претендираните от нас
суми, представляващи имуществени и неимуществени вреди, като ни присъдите разноските
по делото, за което представям списък. Представям писмена защита.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорваме като недоказана по основание и размер исковата
претенция за обезщетение на причинените неимуществени вреди. Считам, че изложените в
исковата молба твърдения са общи и голословни, тъй като нито едно от представените
доказателства не е обосновано. Твърденията на ищеца, че от незаконното обвинение спрямо
него са настъпили отрицателни последици накърняващи доброто име, чест и достойнство
останаха недоказани. При психологическото изследване проведено във връзка с
изслушаната психологическа експертиза са отчетени високи стойности в скалата на
нервотичност при изследваното лице, което доказва, че ищеца се е намирал в състояние на
стрес, с повишени нива на тревожност и безпокойство, но тъй като събитието само по себе
си включва дълъг период от време, в който настъпват и други събития - здравословни
проблеми, пенсиониране, промяна в социалната му среда, както и намаляване на
удоволствените преживявания сред които и лова, не може да се посочи точно от какво се е
предизвикала тревожността и безпокойството. Да, действително случилото се е довело до
тревожност, но по време на делата след като е станал напрегнат и тревожен, което обаче е
довело до временно нарушаване на обичайния ритъм на живот. По време на делата и след
това се е наблюдавало частично овладяване на състоянието му. Не са налице данни за
социална дезориентация на лицето, както и за търсена специализирана психологична или
психиатрична помощ и лечение след оправдателната присъда. Продължил е да работи,
управлявал е хотелската част от ресторанта си, поддържал е социални контакти. Ищецът
твърди, че влошеното му здравословно състояние е в резултат на незаконно обвинение. Не
се установи, че същото е пряк резултат от повдигнатото му обвинение. Видно от съдебно
5
медицинската експертиза, ищеца е с хирептонична болест от 2010 година и е бил
хоспитализиран неколкократно поради влошено здравословно състояние. Свидетелката Г.
заяви в съдебно заседание, че ищецът е развил диабет в резултат на обвинението, което
видно от съдебно медицинската експертиза ищецът е имал такова заболяване още от 2012
година. Самото досъдебно производство е образувано на 28.06.2018 година. На 03.07. е бил
привлечен в качеството на обвиняем. Видно от заключението по назначената съдебно
медицинска експертиза, влошаването на здравословното състояние е настъпило няколко
месеца след това, на 01.10.2018 година, когато е бил хоспитализиран, поради което считам,
че не са налице доказателства за каквато и да е връзка между тези две обстоятелства –
обвинението и влошаването на здравословното му състояние. Видно от заключението с
оглед на заболяванията му, всяко едно емоционално разстройство би било провокиращ
фактор за промени в артериалното му налягане и разстройство на нервната система. Считам,
че не се събраха никакви доказателства в тази връзка. По отношение на претендираните
вреди във връзка с неговото хоби считам, че ищеца след като е взел сам решение да се
раздели с оръжието си, това не ангажира отговорността на прокуратурата, тъй като липсват
доказателства във връзка с тези действия с незаконното обвинение. В тежест на ищеца
беше да докаже наличието на претърпени вреди и причинната връзка с тях и воденото дело.
Такава причинна връзка не бе установена. Той е продължил е да работи и да управлява
хотелската част и ресторанта си и да поддържа социални контакти. Нито едно от
представените доказателства по делото, нито един от свидетелите не успя до докаже, че
ищеца е претърпял претендираните от него вреди, поради което считам иска за недоказан по
основание и размер. Алтерантивно считам, че претендираното обезщетение е изключително
завишено. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
съгласно чл. 52 от ЗЗД. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи
сметка и за обществената представа за справедливост. Във всеки отделен случай размера
следва да се определи съобразно конкретно престъпление и вреди. В случая следва да се
отчете, че свидетелските показания не установиха конкретни имуществени вреди които да са
в пряка последица от наказателното производство. Наказателното производство и
досъдебното производство и в съдебната фаза е продължило в разумен срок. Досъдебната
фаза е с продължителност само 6 дни. Съдебната фаза е продължила в разумни срокове.
По отношение на ищеца е била наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Не
са му налагани мерки за процесуална принуда. Обвинението което му е повдигнато не е за
тежко престъпление, мярката за неотклонение не е ограничила неговите права. С оглед
обстоятелствата по делото считам, че претенцията е завишена, събранията доказателствен
материал не разкрива налични обстоятелства, които да водят до определяне на обезщетение
с оглед репариране на настъпили последици. Предвид горното следва да се приеме, че към
момента исковата претенция на ищеца не следва да се приема справедлива по смисъла на
чл. 50 от ЗЗД. Считам, че ищеца с поведението си виновно е допринесъл за настъпилите за
него неблагоприятни последици. Още в досъдебната фаза е направил признание за
авторството на престъплението, а именно, че го е извършил той. По никакъв начин не е
съдействал да бъде открит дееца. Считам, че е налице съпричиняване на вредоносния
6
резултат, тъй като дееца по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал
предпоставки за повдигане и поддържане на обвинението. Считам, че е налице основание за
намаляване на присъденото обезщетение съгласно чл. 5 от ЗОДОВ. По отношение на
претенцията за имуществени вреди, а именно заплатено адвокатско възнаграждение,
считам, че не отговаря на Наредба № 1, тъй като делото не е с никаква фактическа и правна
сложност.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 14.29 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
7