Р Е Ш Е Н И Е
гр.Каварна 24.10.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският
районен съд в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря Анастасия Митева и в
присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д.
№ 379 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова
молба от „***“ ООД срещу С.С.С., с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е
издадена Заповед № 323/01.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 643/2017 г. по описа на КРС: сумата 437,26 лв.
главница, задължение по Договор за паричен заем № 2702104/13.12.2016 г.,
сключен между „***” АД - заемодател и С.С.С. - заемополучател, като дружеството заемодател от своя страна е
прехвърлило вземането в полза на „***” ООД, с подписано на 01.09.2017 г.
Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/
от 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 31.10.2017 г. до окончателното изплащане
на вземането, сумата 32,44 лв., договорна лихва за периода от 23.12.2016 г. до
12.05.2017 г., сумата 211,32 лв. неустойка за неизпълнение на задължение,
сумата 36,00 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение, сумата 25,31 лв., представляващи лихва за забава за периода от 12.05.2017
г. до 24.10.2017 г.
В исковата молба се твърди, че на 13.12.2016
г. между „***“АД като заемодател и С.С.С. като заемател бил сключен Договор за паричен заем № 2702104. С
подписването на договора заемателят удостоверявал, че
е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор.
Заемната сума в размер на 500 лева била предоставена на заемателя
още с подписване на договора, с което заемодателят изпълнил задължението си.
Съгласно уговореното между страните по договора, ответникът следвало да върне
сумата, ведно с договорната лихва на 21 седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 25,88 лева. По договора за заем С. извършил плащания в общ размер на 118,00
лева, като не били погасени задълженията му за главница в размер на 437,26 лева;
договорна лихва за периода от 23.12.2016 г. до 12.05.2017 г. в размер на 32,44
лева; 25,31 лева обезщетение за забава за периода от 12.05.2017 г. до датата на
подаване на заявлението 24.10.2017г.; 36,00 лева разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 211,32 лева неустойка,
дължима поради неизпълнение на задължението на заемателя
да предостави обезпечение в 3-дневен срок от усвояване на сумата.
Ищцовото дружество придобило процесните
вземания на „***“ АД към ответника С. по силата на Рамков договор за
прехвърляне на парични задължнеия (цесия) от
30.01.2017 г. и Приложение №1 към него от 01.09.2017 г. Подадено било заявление
за издаване на заповед за изпълнение за процесните
вземания, по което било образувано ч.гр.д.№ 643/2017г. по описа на КРС и
издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което породило у ищеца правен интерес от
предявяване на настоящите искове. С изложените мотиви ищецът моли за уважаване
на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане
на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез служебно назначения му
процесуален представител, с който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Счита, че договора за паричен заем е недействителен поради
неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, заобикаляне на разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и нарушение на чл. 143 от ЗЗП. Договорът за
цесия бил недействителен поради което оспорва наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните в производството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 643/2017 г.
по описа на РС Каварна, вземанията по настоящото производство съответстват на
тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което до кредитора са изпратени указания за
предявяване на искове за установяване на вземането му, които същият е предявил
в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Приети като доказателства по делото са
Предложение за сключване на договор за паричен заем от 13.12.2016 г. и договор
за паричен заем № 2702104/13.12.2016 г. от съдържанието, на които се
установява, че въз основа на отправено до "***" АД предложение от
страна на ответника С.С.С., на 13.12.2016 г. между
страните е бил сключен договор за паричен заем с предмет предаване в
собственост на С.С. в качеството му на заемател на сума в размер на 500,00 лева срещу задължението
му да я върне на заемателя "***" АД на 21
седмични погасителни вноски, считано за периода от 23.12.2016 г. до 12.05.2017
г., всяка в размер на 25.88 лева.
Представен е Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 30.01.2017 г., сключен между "***" АД и "***"
ООД и извадка от Приложение № 1 от 01.09.2017 г. към договора, от съдържанието,
на които става ясно, че вземането на "***" АД към ответника С.С.С. по договор за паричен заем № 2702104/13.12.2016 г., е
било прехвърлено на "***" ООД. Приложено е и пълномощно по силата, на
което "***" АД е упълномощило "***" ООД с правото да
уведоми длъжниците по цедираните
съгласно Рамковия договор от 30.01.2017 г. вземания, както и уведомлението на
"АКПЗ" ООД до длъжника С.С.С..
От приетото по делото и неоспорено заключение на извършената
съдебно-икономическа експертиза, се установява, че по договора е платена сума
от ответника в общ размер на 118,00 лева, в това число вноски и разходи по
събирането, като датата на последната вноска е 27.02.2017 г. Заплатените
погасителни вноски са в размер на 109,00 лева, а заплатените суми за разход по
събирането – 9,00 лева. Остава задължение за плащане на главница – 437,26 лева,
договорна лихва – 32,44 лева, неустойка – 211,32 лв., разходи за събиране на
вземането – 36,00 лв. и лихва за забава – 26,06 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, с договора за
заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи в същия вид, количество и качество.
Не е спорно по делото и се установява от приетите
доказателства, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата
на който заемната сума от 500,00 лева е предадена на ответника. Видно от текста
на чл. 3 от сключеното между страните съглашение, договорът за заем има силата
на разписка за предадената, съответно получена сума. В този смисъл процесният договор за паричен заем удостоверява
получаването от страна на ответника С.С.С. на заемна
сума в размер на 500,00 лева. Установи се също така по безспорен начин по
делото, че са били извършени от ответника плащания в общ размер на 118,00 лева.
С отговора на исковата молба ответникът не оспорва
сключването на процесния договор за паричен заем от 13.12.2016
г., но оспорва действителността на извършената цесия.
Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който
кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на
трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна
по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие
между цедента и цесионера,
вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия
момент, заедно с акцесорните му права – арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите
освен на страните по договора и на трето лице – цедирания
длъжник, се налага извършването на допълнително действие – съобщаване на
длъжника за цесията – чл. 9, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението
трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има
значение с оглед на третите лица – цедирания длъжник,
правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор (цедента) е въведеното от
законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде
извършено именно от стария кредитор (цедента). Само
това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла
на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не
съществува задължение да престира на цесионера. Задължението ще възникне едва след получаване на
съобщението от предишния кредитор, като няма пречка това да се осъществи и от цесионера като негов пълномощник
Съгласно константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д.
№ 2352/2013 г., второ Т.О., ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. №
12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013
г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесия
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
В процесния случай договорът
за цесия е валиден и действителен и е произвел своето действие, което съответно
обуславя и активната материално правна легитимация на ищеца. Новият кредитор-
ищецът, е заместил цедента, с което е настъпило и
частно правоприемство, като вземането е преминало
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и
другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия, с връчване на
исковата молба, като няма твърдения от негова страна за извършени преди това
плащания към цедента.
Ответната страна е направила и възражение за
недействителност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави.
Съдът приема това възражение за основателно, а мотивите му за това почиват на
критериите, съдържащи се в Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСТК на ВКС,
съгласно които нищожна е неустойка, която е уговорена извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Видно от текста на чл. 4 от сключения между страните договор, заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от
датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: две физически лица – поръчители или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, като неизпълнението на това
задължение е санкционирано със задължение за плащане на неустойка в размер на 246,54
лева. Уговорената неустойка е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение обаче има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.
Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на
неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма
адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично
задължение. По изложените съображения, съдът приема, че така уговорената клауза
за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което в частта за неустойката
договорът от 13.12.2016 г. не е породил правно действие. Отсъствието на валидно
съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност
(нищожност) на сключения договор в тази му част и основаната на нея претенция
следва да бъде отхвърлена.
От представения по делото договор за заем №
2718463/31.12.2016 г. се установява, че между "***" АД и ответника е
бил сключен договор за заем, по силата на който последният е получил сума в
размер на 500 лева. Фактическото й получаване е удостоверено в чл. 3 от
договора сочещ, че подписването му да има действие на разписка за получаване на
сумата. А и принципно, ответникът не е оспорил този факт. Съобразно
уговореното, връщането на заетата сума е следвало да стане на 21 на брой
седмични вноски, всяка от които в размер на 25,88 лева, като така в края на
периода, общо дължимата за връщане на заемодателя сума възлиза в размер на 543,48
лева. Уговорен е годишен лихвен процент от 40% и годишен размер на разходите 46,96%,
с уточнението, че при определянето му е взето предвид, че страните ще действат
добросъвестно при упражняване правата си по него.
Съгласно чл. 8 от договора, при забава в плащането на
някоя от погасителните вноски, заемателят дължи
законна лихва върху забавената сума за всеки ден, като чл. 9 регламентира
правото на заемодателя в такива случаи да провежда телефонни разговори със заемателя, да му изпраща електронни съобщения, писма и
стикери, както и да го посещава в дома му.
Установи се, че от датата на падежа ответникът е
изпаднала в забава по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от деня на
забавата, който е изчислен от вещото лице в размер на 26,06 лв., от която сума ищецът
е претендирал сума в размер на 25,31 лв. за периода 12.05.2017 г., до 24.10.201
г. - дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Дължимостта
на това обезщетение и размерът му е предвиден и в чл. 8 от договора, поради
което претенцията се явява доказана по основание и размер.
Относно таксата разходи за събиране на вземането и
неустойката за неизпълнение на задължение, настоящият състав приема следното:
Макар и да няма възражения в този смисъл от страна на
ответника, то за действителността на тези клаузи от договора съдът следи
служебно предвид дадените указания в ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. По
отношение на уговорените в чл. 9 от договора разходи по събиране на просрочени
вземания, следва да се отбележи, че независимо от употребения израз, по
правната си същност същите представляват неустойки с компенсаторен характер за
неизпълнение на задължението на ответника да върне заема на падежа. Въпреки че
изрично в договора е предвидена дължимост на
неустойка за забава - чл. 8, в случая посочените разходи също имат такива
характеристики, защото естеството им е такова, а именно с тях да се обезщети
кредиторът за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват,
обезпечавайки го така изцяло. Такава е и легалната дефиниция на неустойката по
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, и независимо от наименованието, което е посочено в договора
за съответното обезщетение- разходи за събиране или неустойка, значението му
следва да се определя от вида и същността му, а не според начина, по който е наименовано.
Съгласно т. 3 от ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Тази преценка е конкретна за всеки договор и се извършва към момента на
сключването му, като се съобразяват примерно изброени критерии: естеството на
задълженията /парични или на непарични/, размерът на задълженията,
изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на задължението
е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др., вид
на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/
и вида на неизпълнение на задължението- съществено или за незначителна негова
част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав прави
извод за нищожност поради противоречие със закона - ЗПК и ЗЗП, а и с добрите
нрави на така уговорената компенсаторна неустойка. По естеството си същата
обезпечава изпълнението на главното задължение и целта й е да обезщети разходи
за провеждане на телефонни разговори, писма и стикери, както и да го посещава в
дома му. Обичайните и предвидени от законодателя вреди при забава за неизпълнение
на парично задължение са тези очертани в нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. И те се съизмеряват със на законната лихва от деня на забавата,
като за действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска
обезщетение съобразно общите правила. Всички тези разходи обаче /направени,
бъдещи/, заемателят следва да е калкулирал при
формиране годишния процент на разходите, поради което и въвеждането им отново
под формата на неустойка по същността си влиза в противоречие със закона – чл.
19, ал. 1 ЗПК, а и противоречи на добрите нрави, защото в крайна сметка цели
неоснователно да обогати заемодателя. Още повече, че реално липсват по делото
ангажирани доказателства за направата на тези разходи. Не би могло да се
определи изобщо като вреда за заемодателя евентуален разход за посещение в дома
му от негов служител, защото това касае плащане на възнаграждение по трудов
договор. Така, че опитът то да бъде получено под формата на неустойка би водел
до неоснователно обогатяване на заемателя.
Според заключението на вещото лице дължимата
незаплатена от ответника договорна лихва възлиза на 32,44 лева, а задължението
за главница е в размер на 437,26 лв., от която сума съдът намира, че следва да
бъде приспадната платената сума от 9,00 лв. неправилно отнесена от кредитора за
погасяване на разноски по събиране на вземането, поради което дължимата
главница възлиза на 428,26 лева. Ето защо исковете за установяване
съществуването на задължения от 428,26 лева – главница, 32,44 лева - договорна
лихва и 25,31 лева мораторна лихва се явяват
основателни и следва да бъдат уважени в този размер. Над размера от 428,26 лева
до претендирания размер от 437,26 лева , както и за
сумите 36,00 лева – разходи за събиране на вземането и 211,32 лева неустойка, претенцията
е неоснователна и искът следва да се отхвърли.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно
на уважената част от претенциите в размер на 572,08 лева по настоящото дело и 81,84
лева – по заповедното производство.
С протоколно определение от 25.09.2019 г., съдът е
задължил ищецът да внесе в едноседмичен срок по сметка на РС Каварна сумата от
80,80 лв., представляваща разликата между първоначално определения и внесен
депозит и окончателно определения, въз основа на представената
справка-декларация от вещото лице. Ищецът не е изпълнил това свое задължение,
поради което следва да бъде осъден да внесе посочената сума, която е включена
от съда при определяне на дължимите му от ответника разноски.
Мотивиран от горното, Каварненският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че С.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на
"***" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Оборище, бул. "***" № 114, ет. ***, представлявано от ***,
следните суми: сумата от 428,26 лева (четиристотин двадесет и осем лева и
двадесет и шест стотинки) - главница, дължима по договор за паричен заем № 2702104
от 13.12.2016 г., сключен между "***" АД и С.С.С.,
вземанията по който са прехвърлени съгласно Приложение 1 от 01.09.2017 г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. на
"***" ООД; сумата от 32,44 лева (тридесет и два лева и четиридесет и
четири стотинки), представляваща незаплатена договорна лихва и сумата 25,31
лева (двадесет и пет лева и тридесет и една стотинки) мораторна
лихва за периода 12.05.2017 г. до 24.10.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.10.2017
г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата
над 428,26 лева до целия търсен размер от 437,26 лева, претенцията за 211,32
лева (двеста и единадесет лева и тридесет и две стотинки), представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, и сумата
от 36,00 лв. (тридесет и шест лева) разходи за събиране на вземането, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 323/01.11.2017
г. по ч.гр.д. № 643/2017 г. по описа на РС Каварна.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на "***" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. "***" № 114, ет. ***,
представлявано от ***, сумата от 572,08 лева (петстотин седемдесет и два лева и
осем стотинки), представляваща направени деловодни разноски по гражданско дело
№ 379/2018 г. на КРС и сумата от 81,84 лева (осемдесет и един лева и осемдесет
и четири стотинки), представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 643/2017 г.
по описа на РС-Каварна.
ОСЪЖДА "***" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. "***"
№ 114, ет. ***, представлявано от ***, да заплати по сметка на РС Каварна,
сумата от 80,80 лева (осемдесет лева и осемдесет стотинки), представляваща
невнесени в срок и дължими разноски за депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ……………………