Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 11 септември 2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на втори
септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев, в.гр.дело № 1100 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на „ХАЙАТ
БЪЛГАРИЯ КЕМИКЪЛ“ ЕООД, ЕИК ********* против Решение № 1428 от 08.04.2019
година на Варненския районен съд, постановено по гр.д. № 18 321/2018 година, с
което са били уважени предявените искове против дружеството – въззивник за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 090/12.10.2018
година, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и иск за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност – „Митнически брокер“ в „Хайат България
Кемикъл“ ЕООД - чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, както и с което е бил осъдено
дружеството да заплати съдебно – деловодните разноски.
В
жалбата се излага, че решението е постановено в противоречие с наличните
доказателства – че част от тях са ценени необективно, а на други не е обърнато
нужното внимание.По същество се настоява атакувания съдебен акт да бъде отменен
и исковите претенции – отхвърлени.
С
отговора си против въззивната жалба, въззиваемия Ч. намира, че няма пороци, което
прави акта законосъобразен; моли да бъде потвърден.
Не
са направени нови доказателствени искания.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивното дружество
е редовно призовано, представлява се от адв.К., които поддържа въззивната си
жалба.Моли съда, като отмени решението да отхвърли исковете.
Въззиваемата страна, се представлява от адв.К. която
намира, че жалбата е неоснователна и моли съдът да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с
материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред първата съдебна инстанция са били предявени от страна на Т.Е.Ч., ЕГН **********
против „Хайат България Кемикъл“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ш.К. –
управител, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, а именно: За
признаване за незаконно на уволнението на ищеца, извършено със заповед №
90/12.10.2018 г. и неговата отмяна, както и за възстановяването му на заеманата
преди уволнението длъжност - „Митнически брокер“.От исковата молба става ясно,
че преди уволнението си, ищеца е заемал длъжността „Митнически брокер“. Той
твърди още, че Експертно решение № 467 от 19.02.2018 г. на ТЕЛК – Общи
заболявания към МБАЛ „Св. Анна“ – Варна му
е определена трайно намалена работоспособност 54 % с дата на инвалидизиране
19.02.2018 година и за срок от три години, като според експертното заключение
лицето може да изпълнява заеманата от него длъжност „митнически агент“ при
спазване на противопоказните условия на труд. Решението не е обжалвано от
работодателя и същото е влязло в сила.
С ново Решение № 1315 от 25.04.2018 година ТЕЛК при
МБАЛ „Св. Анна“ – Варна е постановено,
че освидетелстваното лице не може да изпълнява длъжността „Митнически брокер“ и
следва да бъде трудоустроено на подходящо работно място, съобразно посочените
противопоказните условия на труд. Въпросното експертно решение е обжалвано от
ищеца пред НЕЛК, като с постановеното експертно решение № 785 от 13.09.2018 г.
е потвърден обжалваният акт и са разширени и допълнени противопоказните условия
на труд.
Именно против Решението на НЕЛК е била подадена
жалба от ищеца, по повод на която е образувано адм. дело № 3094/2018 г. по
описа на Административен съд – Варна, висящо към настоящия момент. Също според
исковата молба със Заповед за трудоустрояване № 718/12.10.2018 г. ищецът е бил
преназначен на длъжността „Портиер“, както и че връчването на тази заповед е
било съпроводено с писмено възражение от негова страна, срещу заемането на
посочената длъжност, тъй като същата е неподходяща за него.Със Заповед №
90/12.10.2018 година ответното дружество е прекратило трудовото му
правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ.
За
да отмени уволнението като незаконосъобразно и да възстанови ищеца на заеманата
преди това длъжност, ВРС е посочил, че е нарушена нормата на чл.3 от Наредбата
за трудоустрояване, поради възникнал спор между Работник и Работодател, което е
задължавало последния да сезира ТЕЛК и
НЕЛК, и едва на базата на влязъл в сила техен акт, да се произнесе по
реда на чл.330 ал.2 т.5 от КТ.
Виждането на настоящата
инстанция е следното:
По
смисъла на чл.3 от Наредбата за трудоустрояване при спор между предприятието и
подлежащия на трудоустрояване работник или служител относно подходяща работа за
трудоустрояване, въпросът се решава от здравния орган, издал предписанието за
трудоустрояване. Здравният орган по искане на предприятието или на работника
или служителя може да измени или допълни предписанието за трудоустрояване,
когато намери искането за основателно. Решението или отказът на здравния орган
да се произнесе в тези случаи подлежи на обжалване пред съответния орган по
експертизата на работоспособността.Когато работникът счита, че предложената му
от работодателя длъжност е несъвместима със здравните противопоказания за
трудоустрояването му, той уведомява за това работодателя, отказвайки да заеме
длъжността.Доколко предложената за трудоустрояване длъжност е подходяща за
здравето на работника; дали вменените за длъжността трудови функции и
създадените от работодателя условия на труд за изпълнението им са съобразени
със здравните противопоказания е медицински въпрос от компетентност на ТЕЛК и НЕЛК, в чиято компетентност е и
да изменят или допълнят предписанието за трудоустрояване – чл.3 ал.2 от
Наредбата.До
произнасянето им по спора, подлежащият на трудоустрояване работник не е длъжен
да заеме предложената му от работодателя длъжност, а отказът му да заеме
длъжността не е основание за уволнение по чл.330 ал.2 т.5 от КТ.
В
обжалваното въззивно решение на ВРС е прието, че от 2000 година ищеца е заемал длъжността „Митнически
брокер“, като с Експертно Решение № 467 от 19.02.2018 г. на ТЕЛК – Общи
заболявания към МБАЛ „Св. Анна“ – Варна
му е определена трайно намалена работоспособност 54 % с дата на
инвалидизиране 19.02.2018 година и за срок от три години, като според
експертното заключение лицето може да изпълнява заеманата от него длъжност „Митнически
агент“ при спазване на противопоказните условия на труд. Решението не е
обжалвано от работодателя и същото е влязло в сила.Видно е от материалите по
делото също така, че с ново Решение № 1315 от 25.04.2018 година ТЕЛК при
МБАЛ „Св. Анна“ – Варна е постановено,
че освидетелстваното лице не може да
изпълнява длъжността „Митнически брокер“ и следва да бъде трудоустроено на
подходящо работно място, съобразно посочените противопоказните условия на труд.
Въпросното експертно решение е обжалвано от ищеца пред НЕЛК, като с
постановеното експертно Решение № 785 от 13.09.2018 г. е потвърден обжалваният
акт и са разширени и допълнени противопоказните условия на труд.По жалба на
ищеца е било образувано адм.дело № 3094/2018 г. по описа на Административен съд
– Варна. Също според исковата молба със Заповед за трудоустрояване № 718/12.10.2018
г. ищецът е бил преназначен на длъжността „Портиер“, както и че връчването на
тази заповед е било съпроводено с писмено възражение от негова страна, срещу
заемането на посочената длъжност, тъй като същата е неподходяща за него.Със
Заповед № 90/12.10.2018 година ответното дружество е прекратило трудовото му
правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ.
По делото е безспорно
установено, че след отказ на ищеца да заеме предложената и от работодателя
длъжност "Портиер", трудовото и правоотношение е било прекратено на
основание чл.330 ал.2 т.5 от КТ, без да
е взето становище на ТЕЛК, респективно НЕЛК - здравният орган, издал
предписанието за трудоустрояване. Становището на Службата по трудова медицина
или друг здравен орган не може да замести решението на ТЕЛК дали предложената
работа за трудоустрояване е съобразена със здравните противопоказания по
експертното решение. Извън компетентността на Работодателя е да извърши сам
преценка за съответствието на предложената длъжност със здравните противопоказания,
нито такава преценка може да бъде извършена от гражданския съд в рамките на
спора за незаконност на уволнението - компетентността е на здравния орган,
издал предписанието за трудоустрояване, чието решение, вкл. за изменение или
допълване на предписанието за трудоустрояване подлежи на обжалване по
административен ред.Съобразно данните по делото и изисканата служебно справка
от ВОС – вж.л.38, Решението на НЕЛК е било отменено, като от своя страна,
решението на Варненски административен съд, по адм.дело № 3094/2018 година, не
е влязло в сила, т.е. по същество Работодателя не е изпълнил процедурата по
чл.3 от Наредбата за трудоустрояване, като е издал уволнителната заповед, без
да е налице стабилен акт на ТЕЛК, респективно НЕЛК по този въпрос, и при наличието
на спор между него и ищеца.
Ето
защо, настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд досежно
незаконосъобразността на уволнението.Въззивния съд също приема, че в
тежест на Работодателя е установяването, при пълно главно доказване, на
посоченото в уволнителната заповед основание за уволнение, а именно на
фактическия състав на основанието по чл.330 ал.2 т. от КТ т. е. следвало е да
проведе доказването, че преди и към момента на уволнението е
имало предписание за трудоустрояване на ищеца от компетентните здравни органи
да заеме друга, различна от заеманата към момента на уволнението, но подходяща
за здравословното й състояние длъжност - "Портиер".Възникналия спор
не е бил решене със стабилен административен и / или съдебен акт, които да
удостовери това.
В
тежест на дружеството – въззивник следва да бъдат възложени и сторените съдебно
– деловодни разноски, в размер на 560 /петстотин и шестдесет/ лева, съобразно
представения Списък и доказателства за извършването им- вж.л.20-л.21.
Предвид
горното, ВОС,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1428 от 08.04.2019 година на ВРС, постановено по гр.д. № 18 321/2018 година,
петдесет и първи състав.
ОСЪЖДА „Хайат България Кемикъл“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, Западна промишлена зона, да заплати
на Т.Е.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 560 лева (петстотин и шестдесет),
представляваща сторените в производството пред ВОС, разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок, считано от 11.09.2019 година пред състав на Върховен Касационен Съд, на
основанията по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: