№ 475
гр. София , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно частно гражданско
дело № 20211000500701 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463, ал. 2 и чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „ХЕАЛТ ПРОДЪКТС БЪЛГАРИЯ“
ЕАД срещу решение № 260128/21. 09. 2020 г. постановено по ч.гр. д.
№ 7511/2020 г. на СГС, с което е оставена без уважение жалбата на
частния жалбоподател – присъединен взискател по изп.д. № 3053 по
описа за 2018 г. на ЧСИ Р. Ч.-Г., рег. № *** на КЧСИ, с район на
действие Софийски окръжен съд, срещу извършеното по делото
разпределение, предявено на 17. 02. 2020г.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че при
разпределението може да бъде съобразен пълният размер на
обезпечения с първа по дълг ипотека. Моли съда да уважи подадената
жалба и отмени обжалваното решение.
1
В срока по чл.276, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 463, ал. 2 ГПК,
страните по делото не вземат становище.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на
страните във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е депозирани в установения преклузивен срок, изхожда
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, насочена
е срещу валиден и допустим съдебен акт, поради което същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, настоящият състав намира същата за
неоснователна поради следното:
Съдебният изпълнител правилно и законосъобразно е извършил
разпределение на събраната по изпълнителното дело сума, в
съответствие със задълженията си по чл. 460, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
136 ЗЗД и чл. 137 ЗЗД. Настоящият състав на съда споделя мотивите
на СГС относно извършената проверка по същество на обжалваното
разпределение на ЧСИ и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
При подадена жалба срещу извършено от съдебен изпълнител
разпределение, при конкуренция на взискатели и недостатъчност на
събраната по изпълнително дело сума както съдебният изпълнител,
така и съдът при проверка на извършеното от първия разпределение,
са длъжни, имайки предвид удостоверените от формална страна права
в съответния обем на всеки от взискателите, да ги обсъдят и да
преценят поредността за удовлетворяване на всеки взискател.
Противното би означавало обезсмисляне на производството по чл. 463
ГПК и би представлявало отказ от правосъдие.
Съгласно чл. 112, б. „а“ от ЗС и чл. 153 ЗЗД на ипотекарния
кредитор не могат да бъдат противопоставени подлежащи на вписване
актове на разпореждане с ипотекирания имот и за обременяването му,
които са вписани след вписване на договора за ипотека в негова полза.
2
Разпоредбата на чл. 175 ЗЗД предвижда, че с извършването на
публичната продан на имот всички ипотеки върху него, както и
всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват.
Ипотекарните кредитори имат право на предпочтително
удовлетворение от цената на имота по реда на ипотеките си. По
приложението на цитираните разпоредби е формирана и задължителна
практика на ВКС.
С молба от 14. 11. 2019 г. /л. 226/ въззивникът „ХЕАЛТ
ПРОДЪКТС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД по силата на договор за цесия от 29.
07. 2019 г. /л. 201/ и на основание чл. 429, ал. 1 ГПК, е конституиран
като присъединен взискател в изпълнителното производство.
В случая правата на жалбоподателя, произтичащи от договорната
ипотека, вписана в полза на праводателя му, но като вписана след
тази, вписана в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД, са
непротивопоставими на банката, вписала първа по ред ипотека –
вземанията на кредиторите, обезпечени с ипотека се удовлетворяват
не съразмерно в рамките на един ред – този на обезпечените
кредитори с еднаква по вид /основание/ привилегия, а съобразно
поредността на вписването, съответно – възникването на
противопоставимостта на правата им на останалите кредитори, били
те привилегировани и/или хирографарни – чл. 175, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД.
Съответно на изложеното, събраната сума вследствие извършената по
изпълнителното дело публична продан, когато е недостатъчна за
удовлетворяване на всички вземания от реда /на привилегированите, в
случая – ипотекарни кредитори по чл. 136, ал. 1, т. 3, но и във вр. с чл.
175, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД/, и след удовлетворяване на вземанията по чл.
136, ал. 1, т.т. 1 и 2 от ЗЗД, следва да бъде разпределена на „Първа
инвестиционна банка“ АД, като ипотекарен кредитор с първа по ред
вписана ипотека и привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД. Видно от
приложените по делото доказателства върху процесния недвижим
имот са учредени следните тежести: възбрана по изп. дело №
3
20187830400004, договорна ипотека вписана в АВ от 14. 04. 2016 г. в
полза на „ПИБ“ АД и договорна ипотека вписана в АВ от 09. 09. 2016
г. в полза на „БИЛДИНГ КОМЕРС 99“ ЕАД – частен праводател на
жалбоподателя по сключен между тях договор за цесия – л. 226 и сл.
от изпълнителното дело. С оглед поредността на вписаните ипотеки,
правилно първоинстанционният съд е заключил, че след като
продажната цена е недостатъчна за удовлетворяване на вземането по
първата по ред ипотека /в полза на „ПИБ“ АД/, кредиторът-
жалбоподател по делото, по втората по ред ипотека не следва да
получи разпределяне на суми по вземането си. След като сумата от
получената цена на недвижимия имот, не е достатъчна да погаси
цялото вземане на първата по ред ипотека, правилно ЧСИ не е
разпределил суми по погасяване на вземането обезпечено с втора по
ред ипотека в полза на „ХЕАЛТ ПРОДЪКТС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
Неоснователно е оплакването в жалбата и досежно
несъобразяване от страна на ЧСИ, съответно – на СГС в обжалваното
му решение, на останалото изцяло голословно по делото твърдение на
жалбоподателя, за повторно разпределяне в полза на „ПИБ“ АД, на
сума за погасяване на вече частично погасена част от вземането на
банката, обезпечено с процесната, първа по ред договорна ипотека –
доказателства в полза на тези твърдения по делото не са ангажирани, а
както ЧСИ, така и съдът в рамките на извършваната в производства,
като настоящото, служебна проверка на законосъобразността на
разпределението, са обвързани от основанията и размера на
вземанията, заявени и присъединени за събиране в рамките на
провежданото, процесно принудително изпълнение, удостоверени по
делото от съответните изпълнителни основания, и издадените въз
основа на тях, изпълнителни листове.
Настоящата инстанция намира още, че съобразно
задължителните за съдилищата разрешения, дадени с т. 6 от ТР,
ОСГТК на ВКС № 2/2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., не се ползват с
4
право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД
никакви разноски на присъединени взискатели, какъвто е и
жалбоподателят, освен разноските по исковете по чл. 134 и чл. 135
ЗЗД, когато са направени от тях, и каквито претендираните разноски в
случая не са, както правилно е изложил в мотивите си и
първоинстанционният съд.
С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения Апелативният съд-София,
Търговско отделение, Пети състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260128/21. 09. 2020 г. постановено
по ч.гр.д. № 7511/2020 г. на СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5