Протокол по дело №602/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 220
Дата: 29 март 2022 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия: Радка Димова Чолакова
Дело: 20215001000602
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 220
гр. Пловдив, 25.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
Сложи за разглеждане докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно
търговско дело № 20215001000602 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:38 часа се явиха:

Жалбоподателките А.О.А.. и С. О.А., редовно уведомени, не се
явяват, за тях се явява адв. Г. Ц..
Ответникът по жалбата ЗД „Б.И.“ АД, редовно уведомен, не изпраща
представител.
Третото лице помагач Г.Ф., редовно уведомен, за него се явява адв.
П., редовно упълномощена.
Третото лице помагач Ас. Б. К., редовно уведомен, не се явява.
Вещото лице О. В. Д., редовно призована, явява се лично.
Адв. Ц.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

1
Докладва се, че е постъпила съдебно психологична експертиза на
17.03.2022 г.
Пристъпи се към изслушване на вещото лице и се сне
самоличността на същата:
О. В. Д.: 66 г., рускиня, руска гр., омъжена, неосъждана, без родство
със страните. Разбирам и владея български език.
Известна ми е наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Представила съм писмено заключение, което поддържам
Тези фази, които съм описала на стр.10 обикновено се прекарват
една след друга, но не винаги и не всяка психика прекарва всички фази и не
всички психологични състояния. Не всички след остра стресова реакция
прекарват посттравматично разстройство. От 6 до 33 % психични състояния
могат да прекарат посттравматично разстройство и да блокират състоянието
си без помощта на психолози и психотерапевти.
Те са прекарали първата фаза на гняв, отхвърляне, но не са
прекарали двете последни фази – откъсване от стресовата ситуация.
Налице също демонстрират актуалното си състояние.
Да, в момента психичното им състояние показва, че не са прекарали,
че има непреработен стрес, т.е. те имат патологични страхови състояния и
двете, те имат депресивни елементи, имат умерено висока тревожност, всичко
това са показатели за непреработен стрес.
Адв. Ц.: След като сте провели изследването при подекспертните,
може ли да кажете дали при тях е имало или пък има такова посттравматично
стресово разстройство и ако да, при коя от тях, или при двете?
В.Л. Д.: Състоянието, актуалното и на двете сестри много си
прилича. При едната има повече страхови състояния, при другата повече
депресивни елементи. Като цяло общо състоянието им показва за
непреработени стресови реакции.
Да, казах, че не всички хора, които се сблъскват с подобни ситуации,
прекарват след остра стресова реакция, прекарват посттравматично
разстройство или прекарват това разстройство за много кратко време, за
седмици, месеци и толкова, и се връщат към нормално състояние.
2
При двете сестри, повтарям актуалното им състояние показва, че не
са прекарали.
През 2016 г., когато е било събитието, не мога да кажа какво е било
състоянието, но по думите им и най-важно за актуалното състояние, което
говорят и тестовете, които съм приложила, можем да кажем, че не са
преработени тези стресови ситуации.
Адв. Ц.: Възможно ли е в резултат на тази остра стресова реакция
ситуацията да е прераснала в остро стресово разстройство при тях или не е
възможно?
Адв. П.: Възразявам на този въпрос, тъй като той съдържа хипотеза.
Вещото лице отговори, че не може да отговори.
В.л. Д.: И двете сестри не са били диагностицирани през тези години
от психиатър, никой не ги е диагностицирал, никой им е поставил
посттравматично стресово разстройство или подобна диагноза, затова аз не
съм психиатър да давам диагноза, аз само мога да кажа, че е налице
непреработена стресова ситуация.
Адв. Ц.: В случай, че двете сестри А. и С. не преработят преживения
стрес, както разбрахме те не са прекарали последните две фази, възможно ли е
да им се влоши тяхното състояние или да остане на ниво, каквото е в момента
на изследването?
В.Л. Д.: Всичко е възможно, аз не мога да дам предположения.
Всичко зависи от психиката на личността. По-затворена е средата при тях.
Адв. Ц.: При А. и С. сте дали, че при двете е налице умерена висока
степен на ситуативна и личностна тревожност. Тя с траен характер ли е или
кога се очаква да отшуми?
В.Л. Д.: Психологическото изследване, направено и на двете и
резултатите от тестовете показаха, че имат умерено висока тревожност,
нататък вече е тежка тревожност. Те не са в тежка тревожност, а са в умерено
висока тревожност, което е много висока тревожност, имат страхови
състояния и тъй като не мога да изследвам тях преди процесното събитие, не
мога да кажа какви са били преди това, но виждам, че и при двете има т.нар.
не само ситуативна тревожност, но и личностна тревожност, т.е. това го има и
в структурата на личността като тревожност. Не мога да кажа във времето как
3
ще се развие тази тревожност. Състоянието на тревожност е трайно във
времето.
Адв. Ц.: Състоянието, в което се намират двете сестри от смъртта на
техния брат, дължи ли се на съществувалите приживе близки отношения
между пострадалия брат и двете сестри, и ако не бяха толкова близки, щяха
ли да са в такова състояние?
В.Л. Д.: Не мога да включа ситуацията преди процесното събитие,
поради което не мога да кажа какви са били психологичните връзки между
брата и сестрите.
Тяхното състояние показва доколко са били действително близки в
отношенията си тези сестри и брата.
Обичайно между брат и сестра, които са много близки в
отношенията си, защото има брат и сестра, които не са близки в отношенията
си, са били отношенията между двете сестри и починалия брат. По думите им
виждам, че са били близки, особено С. с Б..
Състояние на близки обичайни отношения между брат и сестра, а не
между такива, които не са осъществили някаква връзка по между си.
Адв. П.: Това състояние, което сте установили на тревожност и
нервност по време на интервюто, възможно ли е да е в резултат на това
притеснение, което са имали при събеседването с Вас?
В.Л. Д.: Винаги давам на своите пациенти известно време да се
успокоят и в началото задавам едни въпроси, които не касаят ситуацията.
Според изследването и според въпросите, които съм задавала, според тези
въпроси, които са касаели процесното събитие и близостта им с брат си,
показаха напрежение, тъга, дестемия, което също е тъга – тъжно състояние и
плачливост.
Емоционалната връзка между починалия брат и сестрите е била
силна.
Адв. П.: На стр. 9 и във връзка с това, което казахте за връзката
между двете сестри и брата, възможно ли е да се изследва обективно
емоционалната връзка, която те са имали, след като той е починал в момента
и не можете да събеседвате с него? По еднакъв начин се изследва
емоционалната връзка при положение, че братът е починал?
4
В.Л. Д.: Емоционалната връзка между тях е била много силна.
Сестрите пресъздават почти целия живот, който е протекъл с брат им.
Отговорих на въпроса преди малко, като обясних каква е степента на
близост. Изследвайки личността им, казах, че сестрите са с много ниска
екстровертност, т.е. интроверти, като личности. Пак не мога да кажа дали
преди събитието са били такива, казват, че са били весели, обичали
тържества, обичали да пеят и се веселят, сега са станали съвсем други,
затворени, страхуват се от всичко.
Това емоционално състояние, което е в резултат на тестовете и
изключвайки други събития, които може би са били като травмиращи, нямаме
данни за такива други травмиращи събития, сестрите също не казват. Казват,
че средата им е била много добра и много хармонична. Всички са били много
задружни и това показва и сегашното им състояние, където цялото семейство
заедно работи в друга държава.
Емоционалното състояние и до сега, и двете сестри казват, че когато
се срещат, те не живеят заедно, но живеят наблизо, пак говорят за него и
започват да плачат. Спомените им са много силни и сегашното им състояние
е много напрегнато и много тревожно от загубата на близкия им човек.
Всичко за отношенията между брат и сестра е индивидуално. зависи
от семейството, зависи от родителите. За едно нормално семейство, с
хармонични отношения, това е нормалната близост, която те изживяват.
Не мога да възстановя събитията преди процесното събитие, не мога
да знам какви други травмиращи събития са имали, за мен е важно
актуалното състояние и с какво е свързано, но не само по думите на двете
подекспертни, а в резултат на тестовете. Самите тестове дават резултати. В
няколко теста има критерий социална желателност, с други думи лъжа.
Момичетата не лъжат.
Адв. П.: В какво се изразява този тест за социална желателност? Как
разбирате, че е истина, което Ви се казва?
В.Л. Д.: Има един тест, който е много известен, минесотски,
ЕмЕмПеАй и тази скала на лъжа е много важна.
Адв. П.: Състоянията, които сте установили при двете подекспертни,
емоционалните състояния, нормални състояния ли са при такъв тип събитие?
5
В.Л. Д.: Всяко едно състояние е индивидуално, всичко зависи от
психиката, от етноса, от средата, от образованието.
Адв. Ц.: Преди малко в отговора си казахте, че емоционалната
връзка между доверителките ми – С. и А., и техния брат е била много силна.
След това отговорихте, че тази близост, която е съществувала между тях
докато са били живи е била логична, нормална, като за всички семейства.
Нормално ли е всички семейства - братя и сестри, след като създадат
семейства да живеят заедно, да си помагат толкова много или тази близост
при тях е била малко повече, отколкото при другите семейства, които имат
отношения между братя и сестри?
Адв. П.: Правя възражение за поставяне на въпроса.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА въпроса.
Адв. Ц.: Искам да се постави въпроса. Вещото лице каза отначало,
че е имало силна емоционална близост, а след това казахте, че отношенията
им са били обичайни за нормално българско семейство, че тази връзка е била
обичайна и нормална. Изпадате ли в противоречие в тези ваши изявления и
как ги свързвате тези две Ваши изявления?
Съдът
О П Р Е Д ЕЛ И:
ДОПУСКА поставения въпрос.
В.Л. Д.: Всяко семейство е едно индивидуално звено, всяко
семейство има своите взаимоотношения, финансови, емоционални и т.н. За
това семейство мога да кажа, по думите на тези момичета, защото не съм
изследвала цялото семейство, но по думите на момичетата с голяма степен на
вероятност мога да кажа, че в това семейство е имало близки емоционални
отношения, задружни са сестрите и малкия брат, който е починал.
ВЪПРОС НА СЪДА към вещото лице - Такъв тип отношения като
процесните, обичайни ли са за всяко българско семейство, където има
състояние на обич и разбирателство между членовете?
Адв. Ц.: Аз възразявам срещу задаване на въпроса на съда, защото е
6
хипотетичен въпрос.
В.Л. Д.: Хипотетично отговарям на този въпрос - Да.
Адв. Ц.: Нямам други въпроси. Да се приеме експертизата. Считам,
че съдът не следва да кредитира заключението, което даде вещото лице,
хипотетично, че и при други семейства, където са съществували такива
отношения, каквито между доверителките ми и техния брат Б., е нормално да
са били толкова близки.

Адв. П.: Нямам други въпроси.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА депозираното заключение на вещото лице О.Д., на което
се издаде РКО за сумата от 300 лв. от бюджета на съда.
ЗАВИШАВА възнаграждението на вещото лице с още 31 лв.,
платими от бюджета на съда.
Адв. Ц.: Нямам други искания. Представям удостоверение за
регистрация по ЗДДС. Представила сме списък с разноски с молба от
05.11.2021 г.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представеното удостоверение.

ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Адв. Ц.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите подадената
от страна на доверителите ми въззивна жалба по съображенията, които са
подробно изложени в същата. Считам, че първоинстанционният съд
неправилно, съгласно всички събрани по делото доказателства е приел, че
липсва изключителна близост между пострадалия Б. и преживелите му
родственици - неговите сестри А. и С.. Съгласно събраните гласни
доказателства в първата инстанция, така и съгласно изслушаната по делото
7
съдебно психологическа експертиза, по делото безспорно се установи, че
между въззивниците А. и С., и пострадалия Б. са съществували изключителни
отношения, основани на дълбока любов, взаимопомощ, уважение, като
няколко пъти при изслушването на заключението вещото лице каза, че
емоционалната връзка между А., С. и пострадалия Б. е била много силна, като
те са били приживе много близки.
Доказа се, че тримата са били много близки, като дори и след като са
създали своите семейства и деца, визирам Б., са продължили да живеят в едно
семейство, да си помагат и да споделят своите разходи.
Моля да ми дадете срок за представяне на писмени бележки.
Претендирам разноски на основание представен с молба от
05.11.2021 г. списък на разноските. По отношение на ответната страна аз не
знам, но ако са представили списък на разноските, правя възражение за
прекомерност, които претендира адвокат П. на „Б.И.“ .
Адв. П.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба и
съответно да потвърдите изцяло като правилно и законосъобразно решението
на Старозагорски окръжен съд. Считам, че въпреки доказателствата, които се
събраха в настоящето производство, разпита на свидетели и психологичната
експертиза и въпреки опитите на насрещната страна да вмени на вещо лице да
даде категоричен отговор на въпроса каква е била емоционалната връзка
между и ищците и техния брат, не се доказа да е била налице близка
емоционална връзка по смисъла на тълкувателното решение.
Моля за срок за представяне на писмени бележки.

Съдът дава на страните 10-невен срок от днес за представяне на
писмени бележки.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:20 часа.


8
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9