Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260058 12.10.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в закрито
заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря ……. като разгледа
докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№195 по описа за 2020г. и за да се произнесе,
взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл.251ал.1-ал.5 от Гражданския
процесуален кодекс.
Постъпило
е искане от „К. Г.“ООД, ЕИК-*********,
със седалище и адрес на управление в гр.Б., въззиваем по в.гр.д. №195/2020г.
по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик, с вх.№7117 от 07.08.2020г. чрез адв. Г.В.
***, за тълкуване на въззивно решение №207 от 17.07.2020г. постановено по
същото дело. Твърди се, че въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл.210
от КТ за търсене на ограничена имуществена отговорност, без да е отчетено
обстоятелството, че в исковата молба, включително и в петитума, е посочено, че
се търси сума, която е еквивалент на пълния размер на причинената вреда и че
обстоятелството, че се претендира пълна,
а не ограничена имуществена отговорност, се установявало и от подадената
въззивна жалба, с изложени доводи за неправилно определена правна квалификация
от страна на първоинстанционния съд.От молителя се излага и аргумент от подадения
от него отговор на въззивната жалба, че се търси пълна, а не ограничена имуществена отговорност с оглед и на
цитираните документи, като се поставя въпроса дали съдът определя и решава вместо ищеца, какъв иск да
предяви и води и се отговаря, че в
случая не е правилна правната
квалификация, възприета от въззивния съд и то в противоречие и въпреки изрично
и многократно заявявания характер на иска. Поддържа още, че петитумът на исковата молба, а и от
въззивната жалба, било видно, че се иска
пълния размер на вредата и доколкото се поддържа и заявява от ищцовата страна
пред съда, в съдебните заседания, че се иска от бившия служител да бъде осъден
за пълния размер на вредата, то очевидно не се търсела ограничена, а пълна
имуществена отговорност от страна на работодателя. Сочат се и процесуалните
възможности за съда, ако не му е ясно какъв иск е предявен и счете, че е налице
разминаване между обстоятелствената част и петитума, да остави исковата молба
без движение и да даде на страната задължителни указания, което не било сторено
в случая.Поставя се и въпрос какво точно се претендира ако е имало спор по
правната квалификация. Счита, че в случая съдът е следвало съгласно чл.270
ал.3, изр. трето от ГПК да обезсили решението като постановено по разгледан непредявен
иск, и да върне делото за произнасяне по
предявения иск.Моли да се извърши тълкуване
на въззивното решение в смисъл: „Приел ли е съдът (първоинстанционния и
въззивния),че от обстоятелствата по делото и най-вече от петитума на искова
молба, става ясно, че ищцовото дружество търси ограничена, а не пълна
имуществена отговорност? И ако това е така, въз основа на коя част от петитума
на исковата молба се стига до този извод“.
В
срока по чл.251 ал.3 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора
страна ответника Т.П. *** чрез
пълномощника си адв. В.Т., с вх.№7403 от 18.08.2020г., в който се поддържа, че
искането на дружеството по чл.251 от ГПК е неоснователно и моли да бъде
оставено без уважение.Излага се довод, че тълкуването на съдебното решение има
предвид хипотезата на влязло в сила решение което е неясно,тоест че условие за
тълкуването е неяснотата на влязлото в сила решение; че в случая такава
неяснота липсва, че решението има пределна яснота и определеност и че по нито
един аспект или елемент на съдебния акт може да възникне неяснота или
двусмислие, неопределеност или лош изказ или неразбираемо изявление, поради
което моли да се остави без уважение искането.
Пазарджишкият окръжен съд за да се
произнесе взе в предвид следното:
Молбата на ищцовото дружество и въззиваема страна
във въззивното производство „К. Г.“ ООД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление в гр.Б., е процесуално допустима като подадена от надлежна страна във
въззивното производство и след влизане в сила на постановения, но все още
неизпълнен въззивен акт /въззивно решение /,
който се иска да бъде тълкуван.
Разгледано по същество искането за
тълкуване по чл.251 от ГПК е неоснователно.
В същност молителят не сочи нито един аспект
или елемент или част от постановеното съдебно решение, който да е неясен, да е
абсолютно или относително неразбираем или да създава двусмислие, неяснота,
неопределеност или непонятност,
необясним или неразгадаем по своя смисъл и естество, които пороци да водят до
необходимостта от тълкуването му.
Въззивната инстанция в постановеното
си въззивно решение, което се иска от дружеството –работодател да бъде
тълкувано по реда на чл.251 от ГПК съвсем ясно,категорично и недвусмислено е приела каква е в същност
заявената искова претенция, какъв характер и естество има и от какво произтича, като изводите й напълно
съвпадат с тези на първоинстанционния съд; че
ищцовото дружество като работодател иска да ангажира по исков ред
ограничената имуществена отговорност на ответника П. /чл.210 ал.3 във връзка с ал.1 и чл.203
ал.1 от КТ -причинена вреда на работодателя по небрежност при или по повод
изпълнение на трудовите си задължения/, преминавайки през задължителната предварителна
процедура, предвидена в чл.210 ал.1 от КТ и предвид изрично заявеното от
работника оспорване на издадената от работодателя заповед в проведено едно
извън съдебно /рекламационно/ производство за доброволно осъществяване на ограничената
имуществена отговорност на работника или служителя, с което пряко
и недвусмислено обосновава правния си интерес да търси именно ограничена
имуществена отговорност, която да реализира по съдебен ред, а не пълна
имуществена отговорност. Размерът на претенцията е второстепенен елемент на
искането и той е различен в зависимост от основанията, предвидени в чл.203
ал.1, чл.206 и чл.207 от КТ/до трикратния размер на уговореното месечно трудово
възнаграждение/, като в случая наложената от работодателя със заповедта си санкция на работника е съизмерима с размера на
месечното му трудово възнаграждение за периода, тоест работодателят сам се е
напътил и е предприел фактически и правни действия за да ангажира ограничената
имуществена отговорност на работника П..
За ангажиране на пълната имуществена отговорност на работника
по исков, е достатъчно работодателят да твърди, че между страните съществува
валидно трудово правоотношение, при
действието на което е настъпила вреда, която е
причинена от този работник умишлено или в резултат на престъпление или е причинена
не при или по повод изпълнението на трудовите си задължения, като тази
отговорност се определя от гражданския
закон. За реализирането на тази отговорност /пълна имуществена / рекламационно
производство не се предвижда да се проведе предварително. Въззивният съд е
направил обстоен, подробен и детайлен
анализ на всяко едно обстоятелство от исковата молба и го е преценил през
призмата на материалния закон като ясно и недвусмислено е подвел изложените
факти и обстоятелства и е аргументирал тезата си, че се иска да бъде ангажирана
не пълната, а ограничената имуществена отговорност на работника в качеството му
на отчетник, доколкото няма изложени в исковата молба никакви факти и обстоятелства,
относими към ангажиране на пълната му имуществена отговорност като форма на
вината /умишлено причинена вреда/ или да е в резултат на престъпление или вредата
да е причинена не при или по повод
изпълняваната работа /чл.211 във връзка с чл.203 ал.2 от КТ/. Нещо повече, в
исковата молба няма посочен нито ред, че се претендира ясно и недвусмислено от
ищеца пълна имуществена отговорност от работника, нито са изложени факти и
обстоятелства относими към ангажиране на този вид отговорност, като основание
претенцията да се квалифицира като такава за търсене на пълна имуществена
отговорност по чл.211 във връзка с чл.203 ал.2 от КТ. Вярно е, че в петитума на исковата молба няма
изрично заявено от ищеца, че се претендира ограничена имуществена отговорност
или пълна имуществена отговорност, но в обстоятелствената част на исковата
молба са посочени фактите и обстоятелствата, от които произтича и искането,
които недвусмислено насочват съда към правната квалификация на иска за търсене именно на такава ограничена
отговорност-проведено рекламационно производство, издадена заповед на
работодателя за ангажиране ограничена имуществена отговорност на работника в
рамките на месечната му работна заплата, получена за период от 19 календарни
дни; оспорването й от работника, последвалото предявяване на иск по чл.210 ал.3
от КТ; посочения в исковата молба размер на уговорено трудово възнаграждение от
510лв и допълнително изплатени командировъчни, общо заплатена сума като работна
заплата, обезщетения и командировъчни за времето от 01.08.2018г. до
20.08.2018г.; командироване на работника в ЕС и причинена щета на прикачното
ремарке при извършена маневра; размер на щетата, заплатена от собственика на
ремаркето, поискани писмени обяснения от
работника и признание от негова страна, че е настъпило незначително, маломерно
и несъществено увреждане, издадена въз основа на тези факти от работодателя
нарочна заповед по чл.210 от КТ за осъществяване на ограничена имуществена
отговорност с посочване на основанието и
размера на отговорността при отчитане на вината на работника за нанесената щета
под формата на небрежност /чл.210 ал.4 във връзка с чл.203 ал.1 и чл.206 ал.1
от КТ/; заявеното оспорване на заповедта от работника, тоест същата не може да
влезе в законна сила и приведена в изпълнение от работодателя, което представлява
основният аргумент, изтъкван от работодателя, спазил процедурата по чл.210
ал.1, ал.2 и ал.3 от КТ, да заяви изрично в исковата си молба, че предвид
оспорването на заповедта му по чл.210 от КТ спрямо работника не може да бъде
реализирана отговорността по чл.210 от КТ чрез удръжки от трудовото му възнаграждение му и затова предявява съдебен
иск. Нещо повече, основанието за ангажиране на отговорността на работника е изрично
посочено в исковата молба от работодателя по чл.210 ал.3 от КТ-предявяване на
иск за реализиране именно на ограничена имуществена отговорност срещу работника
във връзка с чл.45 и следващите от ЗЗД, поради оспорване на заповедта на
работодателя за осъществяване на ограничена имуществена отговорност по чл.210 ал.1 и ал.2 от КТ.
Всички
тези факти и обстоятелства, изложени в исковата молба, обсъдени по отделно и в
съвкупност както и с приложените към исковата молба доказателства и най-вече
съдържанието на заповедта на работодателя №МП-09-01 от 12.09.2018г. по чл.210
от КТ, са дали основание както на първоинстанционния съд, така и на въззивния
съд да приемат недвусмислено като единствено вярна и съответна на изложеното,
правната квалификация на претенцията по чл.210 ал.3 от КТ-реализиране на ограничена
имуществена отговорност по съдебен ред след проведено от работодателя специално
рекламационно производство по чл.210 ал.1 и ал.2 от КТ.
Обстоятелствата
с правната квалификация на предявения от работодателя иск са повече от ясни в
самата искова молба, изложените правни и фактически доводи в тази връзка от въззивната инстанция
са също напълно ясни и разбираеми, конкретни са и не дават каквото и да било
основание за различно друго тълкуване от вложения в тях смисъл, посочен по-горе
от съда. Тълкуване на решението се извършва само в хипотеза на напълно
неразбираемо, неясно и двусмислено решение, което не дава възможност да бъде
определена по адекватен начин каква е била действителната и изразената воля на
съда, какво той е приел за установено и въз основа на кои факти и обстоятелства,
какво той е приел като правна квалификация на иска и въз основа на кои факти и
обстоятелства, изложени в исковата молба, като тълкуването на такъв неразбираем
и неясен съдебен акт и най-вече на неговия диспозитив има значение при неговото
евентуално изпълнение.
В този
смисъл, с постановеното въззивно решение ясно и недвусмислено е отговорено и на
въпросите, поставени в искането за
тълкуване от работодателя-ищец и въззиваем „К. ***, с уточнението, че правната
квалификация на исковата претенция се определя на база съвкупна преценка на
изложените факти и обстоятелства в исковата молба и формулирания петитум,
докато размерът на претенцията е вторичен /допълващ/ претенцията елемент, който не може да влияе върху нейната
правна квалификация и в същност, че произтича от нея.
Постановеното
въззивно решение е толкова пределно ясно и разбираемо, че която и да е страна
по него както и всяко трето лице без особени усилия и при нормалните логически и правни съждения да може да разбере
каква е формираната и изразената воля на въззивната инстанция във връзка с определянето на правната квалификация и въз
основа на кои заявени факти и обстоятелства е формиран несъмнения и категоричен
извод относно правната квалификация за търсене по съдебен ред единствено на
ограничена имуществена отговорност от работника П. за причинена от него и на работодателя имуществена
вреда по небрежност при или по повод изпълнение на трудовите си задължения.На
въззивната инстанция е напълно ясно каква точно претенция е заявена от ищеца „К.
Г.“ ООД поради което изобщо не се е налагало да се остави исковата молба без
движение поради неяснота за съда с какъв точно иск е бил сезиран, нито да се
връща делото след обезсилване на
решението, на първоинстанционния съд за
произнасяне по друг предявен иск, по реда на чл.270 ал.3, изр.Трето от ГПК.
В този
смисъл искането за тълкуване на решението е неоснователно и като такова следва
да се остави без уважение.
Водим
от горното и на основание чл.251 ал.1-ал.5 във връзка с чл.271 ал.1 от ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш
И
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „К. Г. „ООД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.Б., въззиваем по в.гр.д.
№195/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик, с вх.№7117 от 07.08.2020г. подадено
чрез адв. Г.В. ***, за тълкуване на въззивно решение №207 от 17.07.2020г.
постановено по същото дело.
На основание чл. 251 ал.5 във връзка
с чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.