№ 238
гр. Перник, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720200207 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1158-003755 от
02.12.2021г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към
ОД МВР Перник, с което на Н. Д. З., ЕГН ********** за извършено на
08.03.2021г. в 17:27 часа, при управление на лек автомобил „Опел Зафира” с
рег. № ******** нарушение на чл. 140, ал.1 от Закона за движението по
пътищата са кумулативно наложени административно наказание глоба в
размер ва 200 лв (двеста лева) и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.3, пр.1-во
от същия закон.
Жалбоподателят, по изложени в жалбата доводи моли НП да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. В хода на съдебното
производство не участва лично. Представлява се от пълномощника си адв.
Б.Д. В. от КАК, който поддържа посочените в жалбата съображения за
отмяна на атакувания правораздавателен акт. Претендира присъждане на
разноски по делото.
Административнонаказващият орган (АНО) – ОД на МВР Перник,
сектор „ПП” – редовно призован, не изпраща представител.В
придружителното писмо, с което е изпратена административнонаказателната
преписка, са изложените доводи за неоснователност на жалбата и е направено
възражение по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
1
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при
спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
От фактическа страна:
На 08.03.2021г. св. Д. ИВ. Ч. – на длъжност „мл. автоконтрольор” в
сектор „ПП” при ОД на МВР Перник изпълнявал служебните си задължения,
свързани с контрол на правилата за движение по пътищата. В 17:27 часа, в
района на бензиностанция „Ай Газ”, намираща се на територията на общ.
Перник, възприел движещият се по ПП-1-1, с посока на движение от гр.
София към гр. Перник лек автомобил„Опел Зафира” с рег. № ********, който
спрял за проверка. По представените му документи установил, че
автомобилът е собственост на жалбоподателя Н. Д. З., който го и управлявал.
При проверката полицейският служител установил, след направена служебна
справка, че лекият автомобил е с прекратена служебна регистрация на
10.02.2021г. на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП.
На място бил съставен на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA № 358076 от 08.03.2021г., с
който отговорността на Н. Д. З. била ангажирана за нарушение на чл.140, ал.1,
предл.1-во от ЗДвП. При предявяването на акта жалбоподателят не направил
възражения, като не депозирал и писмени такива в 3-дневния срок по чл. 44,
ал.1 от ЗАНН.
В рамките на правомощията си С.Г.Л. – началник сектор „ПП” към ОД
МВР-Перник, въз основа на съставения АУАН, е издал атакуваното НП № 21-
1158-003755 от 02.12.2021г. В обстоятелствената част на същото АНО приел
констатациите изложени в АУАН, като за нарушението на чл. 140, ал.1 от
ЗДвП наложил на З. кумулативно предвидените в чл. 175, ал.3, предл. 1-во от
същия закон административни наказания глоба в размер на 200 лв (двеста
лева) и лишаване от право за управлява моторно превозно средство за срок от
6 (шест) месеца.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 14.01.2022г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, като взе предвид приетите писмени доказателства: АУАН
серия GA № 358076 от 08.03.2021г. и заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи, доказваща компетентността на съответните
длъжностни лица да съставят и издават АУАН и НП. Разпитан в хода на
съдебното следствие св. Д.Ч. поддържа констатираните в АУАН
обстоятелства.
От правна страна:
Производството по установяване на административни нарушения и
издаване на НП е строго формален процес, който се провежда в стриктно
регламентирани срокове, част от които са определени в разпоредбата на чл.
34 от ЗАНН.
Съгласно чл. 34, ал.3 от ЗАНН образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено
2
НП в шестмесечен срок от съставянето на АУАН. Срокът е давностен и се
прилага служебно. С изтичането му се погасява правото на АНО да
осъществи правомощието си за налагане на административно наказание за
извършено административно нарушение.
В настоящия случай АУАН е съставен на 08.03.2021г., т.е. срокът по
чл. 34, ал.3 от ЗАНН е изтекъл на 08.09.2021г. НП е издадено на 02.12.2021г.
Към този момент е било погасено правото на АНО да санкционира лицето,
извършило нарушението, за което е съставен АУАН, тъй като към
02.12.2021г. не е била налице хипотезата на чл. 43, ал.6 от ЗАНН за спиране
на административнонаказателното производство, тъй като предявяването на
АУАН и връчването на препис от него е било извършено на 08.03.2021г. и
това е надлежно удостоверено чрез полагане на подпис от нарушителя. По
тази причина не са били налице нито основанието, нито необходимостта от
спиране на административнонаказателното производство, поради което и
след като срокът по чл. 34, ал.3 от ЗАНН е изтекъл на 08.09.2021г. АНО е бил
длъжен да прекрати административнонаказателното производство, вместо да
издаде на 02.12.2021г. процесното НП, с което съществено е нарушил
процесуалните правила, тъй като е упражнил вече погасено правомощие. Това
е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на санкциониращия акт
като незаконосъобразен, поради което съдът не обсъжда спора по същество -
има ли извършено нарушение, извършено ли е виновно от жалбоподателя и
законосъобразно ли е ангажирана отговорността му за него.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед
разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения на л.6 договор за правна защита и
съдействие от 20.01.2022г. се установява, че жалбоподателят Н. Д. З. е
възложил на адвокат Б.В. от КАК оказването на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Перник по
обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в
размер на 400 лева и е заплатено в брой при подписване на договора, т.е.
разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Основателно е възражението по чл. 63, ал.4 от ЗАНН на АНО за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в настоящето
производство, предвид фактическата и правна сложност по делото и обема на
извършената работа от адв. В., чието процесуално представителство се е
изразило в изготвяне на жалбата и участие в публично съдебно заседание,
което е продължило девет минути, поради което и съдът го редуцира в размер
от 300 лв (минимално предвидения в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения), като искането за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 400 лева не следва да бъде уважавано.
За пълнота на изложеното, съдът намира за необходимо да отбележи,
че двете хипотези на ал.1 и ал.2 на чл. 18 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съществуват в
условията на алтернативност, поради което и в зависимост от конкретно
3
осъществения обем на действия по защита от адвоката се дължи
възнаграждение само по една от тях, но не и едновременно по двете.
Приложното поле на първата алинея е, когато защитата и съдействието на
адвоката се е състояло само в изготвяне на жалба, но не и в процесуално
представителство. Затова и определеният размер на минимално дължимото
възнаграждение е много по-малък. Предвиденото в чл.18, ал.2 от Наредба №
1 от 09.07.2004г. адвокатско съдействие е единно и обхваща както изготвяне
на жалбата, така и представителство в съда, поради което в случай, че един и
същи адвокат е изготвил жалбата и е осъществил процесуално
представителство, се дължи само възнаграждението по ал.2, а не
едновременно възнаграждения и по двете алинеи. Това обстоятелство е
последователно изяснено в съдебната практика (напр. Решение № 7709 от
19.06.2017 г. по адм.д. № 4087/2016г. на ВАС, Решение № 16273 от
27.12.2018г. по адм.д. № 10321/2018г. на ВАС, Решение № 4843 от
02.04.2019г. по адм.д. № 14588/2018г. на ВАС и др.).
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2
и чл. 63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1158-003755 от
02.12.2021г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР
Перник, с което на Н. Д. З., ЕГН ********** за извършено на 08.03.2021г. в
17:27 часа, при управление на лек автомобил „Опел Зафира” с рег. №
******** нарушение на чл. 140, ал.1 от Закона за движението по пътищата са
кумулативно наложени административно наказание глоба в размер ва 200 лв
(двеста лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.3, пр.1-во от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Н. Д. З., ЕГН
********** сума в размер на 300 лв (триста лева), представляваща направени
от лицето разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат, като
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 400 лева
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4