Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 03.08.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на първи юли,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 707
по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “ЕОС Матрикс” ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков -
Казанджията” № 4-6, представлявано от управителя Р. И. М.-Т., твърди, че на 27.08.2010г. е бил
сключен между „Юробанк
и Еф Джи България” АД /с настоящо наименование „Юробанк България” АД и ответниците в качеството им на
кредитополучатели, договор
за потребителски кредит № FL548430,
по силата на който първия предоставил на вторите паричен кредит в размер на
7 770.00 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за
кредит № FL4002/10.05.2008г.
и кредитна карта VISA ELECTRON № 4790010671358013. Разрешеният кредит бил
преведен по сметка в банката на името на кредитополучателя В.Р.. Солидарните
длъжници се задължили да върнат получения кредит на общо 120 погасителни равни
месечни вноски, които през първата година са в размер на 90.22 лева, а за всяка
следваща година в размер на 117.83 лева, с краен срок за погасяване на кредита
27.08.2020г. Общо дължимата парична сума по кредита възлизала на 14 107.82
лева, включваща главница и договорна лихва. След м.октомври 2015г. ответниците
са преустановили плащанията на погасителните месечни вноски по договора. По
силата на сключен между „Юробанк България АД /с предишно наименование „Юробанк
и Еф Джи България” АД и “ЕОС Матрикс” ЕООД договор за цесия от 18.01.2016г.
вземанията на първия по договор за потребителски кредит № FL548430/27.08.2010г. били прехвърлени на ищцовото
дружество. По силата на изрични пълномощни към договора „Юробанк България АД е
упълномощило цесионера “ЕОС Матрикс” ЕООД и „Иванов и Денев – Адвокатско
дружество” да уведомяват за извършената цесия длъжниците от името и за сметка
на цедента. До длъжниците
били изпратени
уведомления за извършената цесия на посочените от тях в договора адреси, които
съвпадали с регистрираните им постоянни и настоящи такива, но същите били
върнати като „непотърсени”. Ищцовото
търговско дружество за дължимите парични суми от страна на ответниците по договор за потребителски кредит №
FL548430/27.08.2010г. е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз
основа на което е било образувано ч.гр.дело № 7070/2019г. по описа на РРС, но
срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение ответниците са
подали възражения за недължимост на сумите по нея и указано на заявителя да
предяви иск относно вземането си. Поради това моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на В.Л.Р. и М.С.Р.,
че му дължат солидарно сумите от 1 490.50 лева, представляваща дължима
главница по договор
за потребителски кредит № FL548430/27.08.2010г.
за периода 27.02.2015г. до 27.01.2017г.; 518.90 лева, представляваща договорна
лихва за периода 27.12.2016г. до 27.11.2017г. и 453.78 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода 26.11.2016г. до 26.11.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 27.11.2019г. до
окончателното й изплащане,
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 7070/2019г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело
разноски, както и тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените от
ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията
си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен
иск по чл.422 от ГПК.
Ответниците В.Л.Р.
и М.С.Р. оспорват изцяло предявения иск. Твърдят, че ищцовото дружество няма
качеството на кредитор спрямо тях, тъй като на първо място договорът за цесия е
нищожен поради липса на предмет на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, с оглед на
което не поражда правни последици, тъй като в него не са посочени и
конкретизирани вземанията срещу ответниците по договор за потребителски кредит
№ FL548430/27.08.2010г., а се прехвърлят бъдещи вземания по договори с
продължително действие, които не могат да бъдат определени или определяеми. На
следващо място ответниците не са надлежно уведомени за извършената цесия на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, поради което и същата не поражда действие спрямо
тях. Правят и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
претендираните договорна лихва и лихви за забава.
От събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.08.2010г. е бил сключен между „Юробанк и Еф Джи България” АД /с
настоящо наименование „Юробанк България” АД и ответниците в качеството им на кредитополучатели, договор за потребителски кредит №
FL548430, по силата на
който първия предоставил на вторите паричен кредит в размер на 7 770.00
лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит № FL4002/10.05.2008г. и кредитна
карта VISA ELECTRON № 4790010671358013. Разрешеният кредит бил преведен по
сметка в банката на името на кредитополучателя В.Р., а солидарните длъжници се задължили да върнат получения кредит на общо
120 погасителни равни месечни вноски, които през първата година са в размер на
90.22 лева, а за всяка следваща година в размер на 117.83 лева, с краен срок за
погасяване на кредита 27.08.2020г., а общо дължимата парична сума по кредита
възлизала на 14 107.82 лева, включваща главница и договорна лихва. След
м.октомври 2015г. ответниците са преустановили плащанията на погасителните
месечни вноски по договора.
Между „Юробанк България АД /с предишно наименование
„Юробанк и Еф Джи България” АД и “ЕОС Матрикс” ЕООД договор за цесия от
18.01.2016г., по силата на който вземанията на първия по договор за
потребителски кредит № FL548430/27.08.2010г. били прехвърлени на ищцовото
дружество, а с изрични пълномощни към договора „Юробанк България АД е
упълномощило цесионера “ЕОС Матрикс” ЕООД и „Иванов и Денев – Адвокатско
дружество” да уведомяват за извършената цесия длъжниците от името и за сметка
на цедента. До длъжниците
били изпратени уведомления
за извършената цесия на посочените от тях в договора адреси, които съвпадали с
регистрираните им постоянни и настоящи такива, но същите били върнати като
„непотърсени”. Тези уведомления са приложени към исковата молба – на л.22 и
л.23 от делото и връчени на ответниците на 13.02.2020г. заедно с преписа на
исковата молба и приложенията към нея – видно от съобщенията на л.133 и л.134
от делото.
Въз
основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за дължими парични суми от страна на
ответниците по договор
за потребителски кредит № FL548430/27.08.2010г.
- 1 490.50 лева, представляваща дължима главница за периода 27.02.2015г.
до 27.01.2017г.; 518.90 лева, представляваща договорна лихва за периода
27.12.2016г. до 27.11.2017г. и 453.78 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода 26.11.2016г. до 26.11.2017г., е било образувано
ч.гр.дело № 7070/2019г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение ответниците са подали възражение за
недължимост на сумите по нея и указано на заявителя да предяви иск относно
вземането си, което той е сторил по настоящото дело.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че на 27.08.2010г.
Банката е предоставила по разплащателната сметка на ответника В.Р. сума в
размер на 7 770.00 лева с основание на операцията „усвояване на кредит”.
За периода 27.08.2010г. до датата на цесията 18.01.2016г. и до дата
19.05.2020г. платените от ответника В.Р. по кредита парични суми възлизт в
размер на 997.46 лева, които са били направени през периода 28.09.2010г. до
30.10.2015г. включително. След датата на цесията 18.01.2016г. до 18.05.2020г.
няма постъпили плащания от страна на ответниците за погасяване на задълженията
по процесния кредит. С платените от ответниците парични суми в размер на 997.46
лева, кредиторът и погасил следните задължения по кредита: 724.70 лева –
главница по погасителни вноски от № 1 с падеж 27.09.2010г. до № 16 с падеж
27.12.2011г. изцяло и част от погасителна вноска № 17 с падеж 27.01.2012г. в
размер на 32.09 лева; 266.52 лева – договорна лихва по погасителни вноски от №
1 с падеж 27.09.2010г. до № 5 изцяло и част от погасителна вноска № 6 с падеж
27.02.2011г. в размер на 42.53 лева и 6.24 лева – лихва за просрочие за периода
от 27.09.2010г. до 21.12.2012г. С настоящия иск ищцовото дружество претендира
заплащане на дължимата главница по процесния кредит за периода от 27.02.2015г.
до 27.01.2017г. От погасителния план към процесния договор е видно, че това са
главниците по падежиралите погасителни вноски от № 54 с падеж 27.02.2015г. до №
77 с падеж 27.01.2017г. Общият размер на дължимите суми за падежирала главница
по тези погасителни вноски е в размер на 1 490.50 лева. Към датата на
подаване за заявлението по чл.410 от ГПК – 27.11.2019г. дължимата е неплатена
от ответниците падежирала главница е в размер на 6 664.79 лева, от която е
платено 724.70 лева и остава да се дължи 5 940.09 лева, представляваща
част от главницата по погасителна вноска № 17 и изцало погасителните вноски от
№ 18 до № 110 с падеж 27.10.2019г. Размерът на договорната лихва по кредита за
периода от 27.12.2016г. до 27.11.2017г., дължима по погасителните вноски от №
76 с падеж 27.12.2016г. до № 87 с падеж 27.11.2017г. е в общ размер от 518.90
лева. Към 26.11.2016г. са падежирали погасителни вноски от № 54 с падеж
27.02.2015г. до № 74 с падеж 27.10.2016г., като общата сума на главницата по
тях е 1 280.72 лева. Лихвата за забава върху главницата от 1 280.72
лева за периода от 26.11.2016г. до 26.11.2017г. включително е в размер на
130.21 лева. Лихвата за забава върху главниците на останалите погасителни
вноски от № 75 до № 77 за периода от датата на падежа на всяка вноска до
26.11.2017г. включително е в общ размер от 19.44 лева. Общият размер на лихвата
за забава върху претендираната главница от 1 490.50 лева, изчислена за
периода от 26.11.2016г. до 26.11.2017г. е 149.65 лева. В заповедното
производство ищецът е претендирал лихва за забава в размер на 453.78 лева за
периода 26.11.2016г. до датата на подаване на заявлението – 27.11.2019г. В
настоящото исково производство ищецът претендира лихвата за забава в същия
размер от 453.78 лева, но за по-кратък период – от 26.11.2016г. до
26.11.2017г., от където се явява разликата между изчислената сума по
експертизата и претенцията на ищеца.
В съдебно заседание пълномощникът
на ищеца прави уточнение, че в петитума на исковата молба е допусната
техническа грешка, като претендираната лихва за забава върху главницата от
1 490.50 лева е не за периода 26.11.2016г. до 26.11.2017г., а за периода
26.11.2016г. до 26.11.2019г. При направено изчисление с компютърна програма за
изчисляване на лихви за забава е видно, че за периода 26.11.2016г. до
26.11.2019г. лихвата за забава върху главницата от 1 490.50 лева възлиза в
размер на 453.78 лева.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Страните са обвързани от облигационна правоотношение, тъй
като на 27.08.2010г. е бил сключен между „Юробанк
и Еф Джи България” АД /с настоящо наименование „Юробанк България” АД и ответниците в качеството им на
кредитополучатели, договор
за потребителски кредит № FL548430,
по силата на който първия предоставил на вторите паричен кредит в размер на
7 770.00 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за
кредит № FL4002/10.05.2008г.
и кредитна карта VISA ELECTRON № 4790010671358013. Разрешеният кредит бил
преведен по сметка в банката на името на кредитополучателя В.Р., а солидарните длъжници се задължили да върнат получения кредит на общо
120 погасителни равни месечни вноски, които през първата година са в размер на
90.22 лева, а за всяка следваща година в размер на 117.83 лева, с краен срок за
погасяване на кредита 27.08.2020г., а общо дължимата парична сума по кредита
възлизала на 14 107.82 лева, включваща главница и договорна лихва. След
30.10.2015г. ответниците са преустановили плащанията на погасителните месечни
вноски по договора. От заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза е видно, че до 30.10.2015г. ответниците са
платили до договора за потребителски кредит сума в размер на 997.46 лева, с
която кредиторът и погасил следните задължения по кредита: 724.70 лева –
главница по погасителни вноски от № 1 с падеж 27.09.2010г. до № 16 с падеж
27.12.2011г. изцяло и част от погасителна вноска № 17 с падеж 27.01.2012г. в
размер на 32.09 лева; 266.52 лева – договорна лихва по погасителни вноски от №
1 с падеж 27.09.2010г. до № 5 изцяло и част от погасителна вноска № 6 с падеж
27.02.2011г. в размер на 42.53 лева и 6.24 лева – лихва за просрочие за периода
от 27.09.2010г. до 21.12.2012г. Ответниците не са представили по делото
доказателства, че са заплатили остатъка на задължението си по процесния кредит,
а доказателствената тежест за нези факти е тяхна, както им е било указано и с
доклада по делото. Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците,
че е изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните
договорна лихва и лихви за забава. Съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД с изтичатено
на 3-годишна давност се погасяват вземанията за лихви. В случая обаче не е
изтекла погасителната давност по отношение на претендираната договорна лихва и
лихва за забава върху главницата по договора за кредит. Договорната лихва се
претендира за периода 27.12.2016г. до 27.11.2017г., а лихвата за забава върху
главницата се претендира за периода 26.11.2016г. до 26.11.2019г. Тригодишната
давност на претендираната договорната лихва изтича на 28.12.2019г., а на
лихвата за забава на 27.11.2019г., когато е било подадено и заявлението по
чл.410 от ГПК, т.е. погасителната 3-годишна давност за договорната лихва и
лихвата за забава не се дължат. По отношение на възражението, че главницата по
договора за потребителски кредит била погасена по давност, тъй като кредитът
бил станал автоматично предсрочно изискуем още през 2012г. с неплащането на
която и да е вноска, съобразно уговореното в договора, съдът намира, че това
възражение не следва да се обсъжда, тъй като не е направено в
законовоустановения срок. Същото се прави от пълномощника на ответниците в
пледоарията му по същество на спора, а не с отговора на исковата молба. С
последния е направено възражение за изтекла погасителна давност само по
отношение на претендираните договорна лихва и лихва за забава върху главницата
по договора за кредит. След като възражението за погасяване на главницата по
давност, поради настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора, не
е направено с отговора на исковата молба, т.е. в законовоопределения
преклузивен срок, а едва в пледоариата по същество, е нарушено правото на ищеца
да организира защитата си и да представи допълнителни доказателства за
съществуване на вземането си. Въпреки това съдът следва да отбележи, че
действително в чл.14, ал.5 от процесния договор за потребителски кредит №
FL548430/27.08.2010г. е
предвидено, че при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от
главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е
друго задължение по договора, вземането на Банката за възстановяване на целия
кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на
договора, както и че на основание чл.60, ал.2 от ЗКИ Банката може да поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на ГПК и да пристъпи към
принудително събиране на вземането си. С оглед на съдебната практика – Решение
№ 92/16.06.2009г. по т.д.№ 467/2008г., II т.о. на ВКС и Решение №
58/15.04.2009г. по т.д.№ 584/2008г., II т.о. на ВКС, уговорената в договор за
кредит предсрочна изискуемост на задължението не настъпва автоматично с факта
на неплащане на вноски с настъпил падеж, а с упражняването на правомощието на
банката да направи кредита предсрочно изискуем. С ТР № 4/18.06.2014г. по
тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в т.18 бе прието, че вземането, произтичащо
от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В случая Банката не се е
възползвала от това нейно право да обяви кредита за предсрочно изискуем. За да
се възползва от него следва да бъде осъществен обективният и субективният
елемент на института предсрочна изискуемост. Безспорно е осъществен
„обективният”, а именно преустановяване на плащанията, но Банката не се е
възползвала от правото си и не е реализирала „субективния” елемент, какъвто е
надлежното уведомяване на длъжника за намерението на кредитора да направи
кредита предсрочно изискуем. Следователно липсата на упражняване правото на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, води до невъзможността
на новия кредитор – цесионер да уведоми длъжника за това обстоятелство. Върху
новия кредитор преминават всички права, които старият кредитор е имал по
отношение на длъжника във връзка със съществуващото към момента на сключване на
цесионната сделка вземане към длъжника, в това число да обяви кредита за предсрочно
изискуем при наличие на предвидените в договора предпоставки за това.
Между „Юробанк България АД /с предишно наименование
„Юробанк и Еф Джи България” АД и “ЕОС Матрикс” ЕООД договор за цесия от
18.01.2016г., по силата на който вземанията на първия по договор за
потребителски кредит № FL548430/27.08.2010г. били прехвърлени на ищцовото
дружество.
Съдът намира за неоснователно
направеното основно възражение от ответниците, че ищеца нямал качеството на
кредитор спрямо тях, тъй като не са били надлежно уведомени за извършената
цесия и тя не е породила действие спрямо тях.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК
изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата
на чл.18 сключения договор
за потребителски кредит № FL548430,
съгласно която кредиторът има право във всеки един момент едностранно да
прехвърля вземанията си по договора без съгласието на длъжниците като
впоследствие информира същите.
Няма законова пречка първоначалния кредитор по
договора да упълномощи цесионера да уведомява длъжници, както и да
преупълномощава трети лица за изпращане на уведомления за извършената цесия на
вземания по договори, в който смисъл е и съдебната практика – решение №
137/02.06.2015г. по дело № 5759/2014г. на ВКС и много други. В случая по делото
са представени пълномощни, от които е видно, че с изрични пълномощни към
договора „Юробанк България АД е упълномощило цесионера “ЕОС Матрикс” ЕООД и
„Иванов и Денев – Адвокатско дружество” да уведомяват за извършената цесия
длъжниците от името и за сметка на цедента. До длъжниците били изпратени уведомления за извършената цесия
на посочените от тях в договора адреси, които съвпадали с регистрираните им
постоянни и настоящи такива, но същите били върнати като „непотърсени”. Тези
уведомления са приложени към исковата молба – на л.22 и л.23 от делото и
връчени на ответниците на 13.02.2020г. заедно с преписа на исковата молба и
приложенията към нея – видно от съобщенията на л.133 и л.134 от делото. Уведомление
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което
прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4
от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В
този смисъл е и тР.та съдебна практика – Решение №
3/16.04.2014г. на ВКС по т.дело № 1711/2013г. на 1 т.о., ТК, което е било
постановено по реда на предходния чл.290 от ГПК и други. Съобразявайки горните
обстоятелства, съдът намира, че ищцовото дружество има качеството на кредитор
спрямо ответниците, тъй като последните са били надлежно уведомени за
извършената цесия и тя е породила действие спрямо тях.
Неоснователно е и възражението на ответниците, че
договорът за цесия бил нищожен поради липса на предмет на основание чл.26, ал.2
от ЗЗД, с оглед на което не пораждал правни последици, тъй като в него не са
били посочени и конкретизирани вземанията срещу ответниците по договор за
потребителски кредит № FL548430/27.08.2010г., а се прехвърляли бъдещи вземания по
договори с продължително действие, които не могат да бъдат определени или
определяеми. Към процесния договор за кредит е изготвено Приложение, в което са
посочени изрично, че се прехвърлят вземанията срещу ответниците по договор за
потребителски кредит № FL548430/27.08.2010г., като същите са посочени в общия
им размер за главница и договорна лихва, т.е вземанията са конкретизирани и
индивидуализирани. С извършването на цесията върху новият кредитор преминават
всички права, които старият кредитор е имал по отношение на длъжниците във
връзка със съществуващите вземания по договора за кредит, включително и
бъдещите вземания с краен срок за погасяване на кредита 27.08.2020г. Същите са
определени и изрично в погасителния план по договора като месечни погасителни
вноски. По тези съображения съдът намира, че договорът за цесия не е нищожен
поради липса на предмет на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, а е действителен и е
породил всички договорени в него права и задължения за кредитора – ищец в
настоящо производство.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява размерът на дължимите от
ответниците парични суми за главница, договорна лихва и лихва за забава, които
съвпадат с претендираните от ищеца. От същата експертиза е видно и че тези
вземания по договора се претендират частично, а не за целия размер на
договорните задължения.
Поради гореизложеното съдът намира искът за изцяло
доказан както по своето правно основание, така и по размер, поради което следва
да се признае за установено по
отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищцовото дружество сумите от 1 490.50
лева, представляваща дължима главница по договор
за потребителски кредит № FL548430/27.08.2010г.
за периода 27.02.2015г. до 27.01.2017г.; 518.90 лева, представляваща договорна
лихва за периода 27.12.2016г. до 27.11.2017г. и 453.78 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода 26.11.2016г. до 26.11.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 27.11.2019г. до
окончателното й изплащане,
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 7070/2019г. по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с
Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят солидарно на ищеца направените по заповедното производство
– ч.гр.дело № 7070/2019г. по описа на РРС, разноски в размер на 49.26 лева –
заплатена държавна такса за производството по делото.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят солидарно на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на
485.36 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и
възнаграждение на вещото лице.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Л.Р., с ЕГН: **********
и М.С.Р., с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, че дължат солидарно на “ЕОС Матрикс” ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо
Петков - Казанджията” № 4-6, ЕИК *********, представлявано от управителя Р. И. М.-Т., сумите от 1 490.50 лева /хиляда
четиристотин и деветдесет лева и петдесет стотинки/, представляваща дължима
главница по договор
за потребителски кредит № FL548430/27.08.2010г.
за периода 27.02.2015г. до 27.01.2017г.; 518.90 лева /петстотин и осемнадесет
лева и деветдесет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода
27.12.2016г. до 27.11.2017г. и 453.78 лева /четиристотин петдесет и три лева и
седемдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 26.11.2016г. до 26.11.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2019г. до
окончателното й изплащане,
по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 7070/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В.Л.Р., с ЕГН: ********** и М.С.Р., с ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, да заплатят солидарно на “ЕОС Матрикс” ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков -
Казанджията” № 4-6, ЕИК *********, представлявано от управителя Р. И. М.-Т.,
сумата от 49.26 лева
/четиридесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/ - направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 7070/2019г.
по описа на РРС, разноски за заплатена държавна такса за производството по
делото.
ОСЪЖДА В.Л.Р., с ЕГН: ********** и М.С.Р.,
с ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, да заплатят солидарно на “ЕОС Матрикс” ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо
Петков - Казанджията” № 4-6, ЕИК *********, представлявано от управителя Р. И. М.-Т.,
сумата от 485.36 лева /четиристотин
осемдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/ - направени
по настоящото дело разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: