Р Е Ш Е Н И Е № 25
27. 06. 2014 год. гр. Ч.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Ч.…………………….състав
На 27. 05. 2014 год.
В публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР
КОЛЕВ
Секретар: М.Т.
Прокурор:
Сложи
за разглеждане докладваното от председателя ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 124 по описа за 2014
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Ищцовата
страна изнася в ИМ и в конкретизацията на същата, че с ответника били в
договорни отношения. На негово име имало открита партида във “ В и К “ ЕООД гр.
С.З., район Ч. с № *** за имот, находящ се в гр. Ч., обл. С.З., ул. П.Я. № **,
вх. **, ет. **, ап. **.
За
периода от 01. 02. 2013 г. до 01. 11. 2013 г. ответникът дължал на дружеството
сума в размер на 314. 02. лв., представляваща изконсумираната от домакинството
му вода за горепосочения период от време. Поради закъснялото плащане ответникът
дължал и мораторна лихва за периода от 01. 02. 2013 г. до 30. 12. 2013 г. в
размер на 15. 62 лв.
На 15.
07. 2013 г. на ответника била връчена покана за доброволно плащане № **********
от 09. 07. 2013 г., с която му се предоставяла възможност за сключване на
споразумение за разсрочено плащане. Ответникът не се бил явил за сключване на
споразумение и не бил заплатил задължението към дружеството.
С
Уведомление- покана № ********** от 13. 09. 2013 г. уведомили ответника за
задълженията му към дружеството и го били предупредили, че ако в 30- дневен
срок не изпълни задълженията си към дружеството ще потърсят правата си по
съдебен ред със произтичащите от това последици.
Предвид
обстоятелството, че в предоставения му срок същият не заплатил задълженията си,
подали до РС Ч. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за което било образувано ч. гр. дело № 48/ 2014 г. по описа на РС Ч., но в
срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК ответникът подал възражение до РС Ч., в което
посочвал, че е започнал изплащане на дължимата сума и имал договорка с
дружеството за плащане.
Действително
на 11. 02. 2014 г.-, заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК било подадено в РС Ч. на 29. 01. 2014 г.-, длъжникът бил заплатил в
дружеството 80 лв., т. е. след като е бил получил Заповедта за изпълнение от
съда. Но по – голямата част от задължението не била изплатена. Със заплатените
80 лв. било погасено част от задължението за съдебни разноски в производството
по издаване на Заповед за изпълнение.
Предвид
гореизложното молят, след доказване на твърденията им, съдът да постанови
решение, с което да признае за установено, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в РС Ч., Й.А.А.,
ЕГН **********, дължи на “ В и К “ ЕООД гр. С.З. сума в размер на 314. 02 /
триста и четиринадесет лева и две ст. / лв., представляваща цената на
доставената и изконсумирана питейна и отведена канална вода по партида № *** в
гр. Ч., ул. П.Я. “ № **, вх. **, ет. **, ап. ** за периода от 01. 02. 2013 г.
до 01. 11. 2013 г., както и законната лихва върху присъдената сума, считано от
датата на завеждане на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до РС Ч. по ч. гр. дело № 48/ 2014 г. до окончателното й изплащане,
както и да признае за установено, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в РС Ч., Й.А.А., ЕГН **********,
дължи на “ В и К “ ЕООД гр. С.З. сума в размер на 15. 62 / петнадесет лева и
шестдесет и две ст. / лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
паричното му задължение за периода от 01. 02. 2013 г. до 30. 12. 2013 г. Молят,
да им бъдат присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски.
В хода
на съдебното производство и на осн. чл. 214 от ГПК, по искане на ищцовата
страна, съдът допусна изменение в петитума на ИМ, а именно, че в частта на
предявения иск по см. на чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и относно претендираната главница
, в размер на 314. 02. лв., тази сума беше намалена на сумата в размер на 74.
02 лв.
Ответникът
редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не подава отговор в
определения му за това срок. Същият не прави искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
От
събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, от заключението на вещото лице, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Исковата
претенция е допустима и основателна, поради следните съображения:
Предявени са обективно съединени
искове, главния от които е иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД
и акцесорен иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
По Заявление по смисъла на чл.
410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. дело № 48/ 2014 г. по
описа на РС Ч. е издадена Заповед № 10/ 30. 01. 2014 г., с която заповед съдът
е разпоредил длъжникът Й.А.А. да заплати сумите в размер на 314. 02. лв. и
лихва в размер на 15. 62 лв., считано за периода от 01. 02. 2013 г. до 30. 12.
2013 г., ведно със законната лихва върху размера на задължението от 29. 01.
2014 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски, от
които 25. 00 лв. – ДТ и 150. 00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Недоволен от тази заповед
ответникът по настоящото дело Й.А.А. депозирал в срока по смисъла на чл. 414
ал. 2 от ГПК възражение, поради което и с нарочно определение от 12. 02. 2014
г. РС Ч. по ч. гр. д. № 48/ 2014 г. по описа на същия съд е указал на заявителя
“ ВиК ” ЕООД със седалище и адресна управление гр. С.З., че може да предяви иск
за вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе
съответстващата се ДТ. Ищецът “ ВиК ” ЕООД изпълнил указанията на РС Ч. и завел
в същият съд ИМ, с която цели да бъде установено със сила на присъдено нещо
съществуването на вземането му по отношение на ответника.
Тежестта на доказване по
настоящото производство тежи на ищцовата страна. Същата следва да установи, че
е има сключен валиден договор между страните, че е извършила услуги, а именно е
доставяла питейна вода и отвеждане на канални води в претендирания от нея
период от време по определена партида на недвижим имот, находящ се в гр. Ч., а
възражението на ответната страна, че не дължи суми, следва да бъде установено и
доказано именно от нея, тъй като това е отрицателен юридически факт. В тази
насока съдът счита, че на ответната страна беше предоставена процесуална
възможност да представи убедителни писмени доказателства за извършването на
валидни плащания.
Съдът счита, че в настоящото
производство се установи по категоричен начин от събраните по делото писмени
доказателства и от заключението на вещото лице, че за периода от 01. 02. 2013
г. до 01. 11. 2013 г. във “ В и К “ клон Ч. партида № *** се води на името на Й.А.А.
с ЕГН ********** за имот с адрес: гр. Ч., ул. Яворов № 27, вх. Б, ет. 1, ап. 9.
Пак от заключението на вещото
лице се установи, че за горецитирания период от време по 10 фактури, подробно
посочени в заключението на вещото лице, задълженията на Й.А.А. са били в размер
на 314. 02 лв. Видно обаче от т. 2 на заключението на вещото лице се
установява, че към момента на изготвяне на заключението, а именно 30. 04. 2014
г. по 3 на брой фактури , както следва: с №№ *********/ 11. 02. 2014 г. е
внесена сума в размер на 80 лв., *********/ 13. 03. 2014 г. са внесени 18. 00
лв. и *********/ 22. 04. 2014 г. са внесени още 80. 00 лв., или следователно
задълженото лице, в случая ответника, е заплатил сумата в размер на 240. 00 лв.
По разбиране на настоящия състав,
по силата на така създаденото правоотношение между ищцовата и ответната страна
възниква задължението за ответника по този договор да заплаща ежемесечно
извършените от ищеца доставки, като в случай, че не стори това, дружеството-
ищец разполага съобразно чл. 79 ал. 1 от ЗЗД с правото да иска цената да му
бъде заплатена.
Следователно от гореизложеното
съдът приема, че ищцовото дружество към настоящият момент доказва сключване на
договора и факта, че е доставило определени количества вода до имота по партида
№ ***.
В тежест на ответника е да
докаже, че е изпълнил изцяло задължението си, а именно факта на плащане по
всички от горецитираните 10 на брой фактури, като в тази връзка ответната
страна не представи доказателства, че е извършила цялостно плащане на
доставените й услуги, съобразно заключението на вещото лице и заповед за
парично задължение № 10/ 30. 01. 2014 г.
Следователно от горното съдът
счита, че за процесния период от време, ответникът Й.А.А. дължи сумата в размер
на 74. 02 лв., представляваща цената на доставената и изконсумирана питейна и
отведена канална вода по партида № ***, или иска по смисъла на чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 422 от ГПК се явява основателен общо до размер на 74. 02 лв.,
до който размер същият следва да бъде уважен, т. е. така както е предявен след
допуснатото изменение.
По отношение на лихвата за забава
тази претенция като акцесорна по отношение на главния иск следва неговата
съдба. Същата е изчислена от вещото лице за периода от 01. 02. 2013 г. до 30.
12. 2013 г. и възлиза за сумата в размер на 18. 20 лв., но тъй като ищцовата
страна претендира за законна - мораторна лихва, в размер на 15. 62 лв., то
съдът счита, че искът по смисъла на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД се явява основателен
именно до претендирания размер- 15. 62 лв., тъй като в противен случай ако
съдът уважи до размер на 18. 20 лв. би се произнесъл свръхпетитум.
В хода на производството и на
основание чл. 238, ал. 1 от ГПК ищцовата страна направи искане съдът да
постанови неприсъствено решение.
Съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239
от ГПК за да постанови неприсъствено решение следва да са налице следните
предпоставки: Първо следва ответникът да не е представил в срок отговор на
исковата молба, на второ място да не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, на трето място на страните следва да са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание и на последно място искът вероятно да е основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
Видно
от нарочно определение от 12.03.2014 г. и приложеното съобщение- получено от
ответната страна на 17.03.2014 г. се установява, че на ответната страна са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от непредставянето
в срок отговор на исковата молба.
Видно от
призовка до страна, с която ответникът Й.А.А. е призована за с.з. се
установява, че на същият е разяснено обстоятелството, че при неявяване в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на ищеца.
От
представените писмени доказателства се установи, че искът вероятно е основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предвид
изхода на настоящото производство съдът счита, че следва да уважи претенцията
на ищцовата страна за възлагане на направените по делото разноски на ответника.
Водим
от горното и и на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 235, чл. 259 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Й.А.А., ЕГН **********,*** К.Я. № **, вх. **,
ет. **, ап. **, съществуването на
вземането на ищеца “ ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. Х.Б. № **,
представлявано от Управителя Р.И.М., чрез пълномощник – адв. Д.Д.,*** за сумата от 74, 02
лв. / седемдесет и четири лева и две ст. / лв.- главница,
представляваща цената на доставената и изконсумирана питейна и отведена канална
вода по партида № *** гр. Ч., ул. П. К.Я. № **, вх.**, ет. **, ап. ** за
периода от 01. 02. 2013 г. до 01. 11. 2013 г., за сумата от 15. 62 лв. / петнадесет лева и шестдесет и две ст. / лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на паричното задължение, считано
за периода от 01. 02. 2013 г. до 30. 12. 2013 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 29. 01. 2014 г. до окончателното изплащане на същата, суми
присъдени със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 10/ 30. 01. 2014
г. по ч. гр. дело № 48/ 2014 г. по описа на РС Ч..
ОСЪЖДА Й.А.А. с п. а. и ЕГН да
заплати на “
Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК *********, направените по делото съдебни и
деловодни разноски в размер на 325.
00 лв., от които 180. 00 лв. – адвокатско възнаграждение, 25. 00 лв – платена
ДТ и 120.00 лв. – възнаграждение за вещо лице.
След влизане в сила на решението,
да се издаде изпълнителен лист по Заповед за изпълнение № 10 от 30. 01. 2014
год. по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.№ 48/2014 год. по описа на РС Ч. на осн. чл.416
от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: