Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1179 Година 23.07.2021 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на шести
юли две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Гергана Славова
Прокурор
Като разгледа докладваното от
съдия Драгнева административно дело № 313 по описа за 2021 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215,
ал.2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на „Невада турс 2004“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, курортна зона „Делфин“, хотел
„Карина“, представлявано от БДТ „Глобал турс“ АД с ЕИК ********** чрез П. В. М.
против решение по протокол № 90/28.10.2020г. на комисията по чл.210 от ЗУТ при
Община Бургас, в частта в която е определен размер на еднократно обезщетение
във връзка с възникване на безсрочен сервитут при реконструкция на инженерни
мрежи, засегнати от трасето на изместен ТТ кабел (тръбна линия 2) при км.3+880,
находящ се в землището на гр.Бургас върху имот с идентификатор 07079.2.1212 (с
нов идентификатор 07079.2.3555) по КК на гр.Бургас, с обща площ от 8,501 дка ,
площ с ограничено ползване 0,197 дка и определено обезщетение за сервитутно
право в размер на 2 206,40 лева. Счита решението, в частта касаеща размера
на определеното обезщетение, за незаконосъобразно, поради противоречие с
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Прави искане
да се измени обжалваното решение, в частта засягаща размера на еднократното
обезщетение. В съдебно заседание, поддържа жалбата на сочените в нея основания
и претендира направените по делото разноски.
Ответникът – Община Бургас,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и прави
искане да бъде отхвърлена и да му се присъдят направените по делото разноски.
Заинтересуваната страна – Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр.С., редовно уведомена, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Административен съд Бургас
намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.215,
ал.4 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е основателна.
С нотариален акт № 18, том ІV,
рег.№ 10992, дело 374/2018г. на нотариус с рег.№ 491 на Нотариалната камара, „Невада турс 2004“ АД е придобил поземлен имот с идентификатор 07079.2.1212
по КК и КР на гр.Бургас, м.„Курт Тепе“, с площ 8500 кв.м., предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята
при неполивни условия – трета, номер по предходен план – 059006, представляващ
неурегулиран ПИ, посевна площ от 8502кв.м., трета категория, м.“Курт Тепе“,
съставляващ имот №059006, имот №6, масив №59 по плана за земеразделяне в
землището на гр.Бургас (л.69-70 от делото).
Със заповед
РД-02-15-91/31.08.2016г. на Зам.-министъра МРРБ
е одобрен ПУП – ПП за обект: обходен път на гр.Бургас – I-ви етап от
км.230+700 на път I-9 „Сарафово-Бургас“ до км. 493+550 на път I-6 „Ветрен -
Бургас“ и локални платна (л.77-78 от делото). Одобреното трасе на пътя налага
реконструкция на съществуващи инженерни мрежи – изместване на ТТ кабел (тръбна
линия №2) при км.3+880, за целта на което е посочена необходимост от учредяване
на сервитут през редица поземлени имоти, сред които и собствения на
жалбоподателя поземлен имот с идентификатор 07079.2.1212. Заповедта е влязла в
сила след решение № 9744/16.07.2018г. на ВАС, постановено по адм.дело
№1167/2018г. съгласно писмо изх.№ АУ13-2/31.07.2018г. на МРРБ (л.82 от делото).
С писмо
изх.№53-00-8647/17.09.2018г. на АПИ е възложено на „Бачовска и синове“
ЕООД изготвяне на оценителски доклад
(л.102 от делото). От дружеството е изготвен доклад за определяне на равностойно
парично обезщетение полагащо се на поземлени имоти в земеделски и урбанизирани
територии, засегнати от сервитути, възникнали от реконструкция на инженерни
мрежи при изграждането на обект „Обходен път на гр.Бургас – I-ви етап от
км.230+700 на път I-9 „Сарафово-Бургас“ до км. 493+550 на път I-6 „Ветрен -
Бургас“ (л.89-101 от делото).
За заседание на комисията по
чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед № 658/12.03.2020г. на кмета на община Бургас
(л.66 от делото), проведено на 28.10.2020г. е съставен протокол № 90 (л.71-73
от делото). Комисията е предложила размера на обезщетение за възникване на
безсрочен сервитут в поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от
трасето на изместен Т.Т. кабел (тръбна линия №2) при км.3+880, находящи се
землището на гр.Бургас да е осреднена стойност от определените цени –
11 190лв./дка ( 11,20лв./кв.м. след закръглението). В т.10 по отношение на
част от поземления имот с идентификатор № 07079.2.1212 (с нов идентификатор
07079.2.3555) е определено
обезщетение в размер на 2 206,40 лв. за площ с ограничено ползване в
размер на 0,197дка.
Решението на комисията е
изпратено на „Невада турс 2004“ АД с писмо изх.№ 13-00-605-74/14.01.2021г. (л.13 от
делото) и е получено на 18.01.2021г., видно от приложеното известие за
доставяне (л.68 от делото).
Решението,
в частта относно определения размер на дължимото обезщетение е обжалвано с жалба вх.№ 13-00-605/111//01.02.2021г.
(л.4-12 от делото), подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ.
По делото е допусната и приета
съдебно-оценъчна експертиза, като съгласно заключението на вещото лице
пазарната стойност на поземлен имот с идентификатор 07079.2.3555 по КККР на
гр.Бургас е 244 319,90 лева, а размерът на еднократното обезщетение за
възникване на безсрочния сервитут в имота е определен на 8 864,51 лева. Според
вещото лице, ПУП за имот с идентификатор 07079.2.2722 по КККР на гр.Бургас,
ограничава възможността за реализиране на подземно строителство и на
строителство за подход за подземна част на допустимия за изграждане в имота
строеж, от югозападната (улична) регулационна линия. С реализирането на
кабелното трасе на ТТ кабел (тръбна линия), при км.3+880, трасирано по линията
с имотите с идентификатор 07079.2.1210, съответно и край процесния имот с
идентификатор 07079.2.3555, не се ограничават възможностите за строителство,
тъй като съобразно одобрените ПУП за имоти съседни на процесния имот, като
линиите за застрояване в тях е и ще бъде на 3,00 метра от границите им с главния
път Ветрен-Бургас и на новия път Ветрен-Сарафово. Реализирането на това кабелно
трасе, по предвидения начин, представлява пречка за изграждане на ограда на
процесния имот, по имотната граница. Всички описани ограничения са взети
предвид от вещото лице, при определяне на оценката на обезщетението.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Обжалваното решение е прието от компетентен
орган с оглед на разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗУТ – комисия назначена от
кмета на община Бургас, чийто състав е определен със заповед № 658/12.03.2020г.
Заседанието на комисията, на което е прието решението е законно, тъй като на
него са присъствали председателя, заместник председателя и четиримата
определени членове. Съответно, решението е прието с единодушие, тоест при
наличието на необходимото мнозинство.
Решението е мотивирано, тъй като в него се
съдържат фактическите и правни основания за приемането му.
В решението е посочено, че то се приема на
основание чл.210 от ЗУТ, във връзка с чл.194 от ЗУТ, но според настоящия
съдебен състав, при посочване на нормата на чл.194 от ЗУТ е допусната очевидна
фактическа грешка, като в случая правилната норма е на чл.193 от ЗУТ.
В нормата на чл.194 от ЗУТ, е предвидено
задължението на собствениците и обитателите на недвижими имоти да осигурят
свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни,
проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с
устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината, респективно
на началника на ДНСК. В ал.4 и ал.5, на чл.194 от ЗУТ, е предвидено, че след завършване на работите по ал. 1 и 2
лицето, на което е осигурен достъп, е длъжно веднага да отстрани всички
повреди, причинени на недвижимия имот във връзка с изпълнението на работите, а
ако повредите не могат да бъдат отстранени, правоимащият се обезщетява за
причинените вреди, съответно определянето на размера на обезщетението се
извършва по реда на чл.210 и се изплаща в едномесечен срок от влизането в сила
на оценката.
Съгласно чл.193, ал.1 от ЗУТ, правото на
прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между
собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите, а съгласно
ал.3, когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти
и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на
прокарване се учредява със заповед на кмета на общината. Съгласно чл.193, ал.8
от ЗУТ, цената на учреденото право по ал.3 и 4 се определя по реда на чл.210 и
се заплаща преди издаване на заповедите по ал. 3 и 4.
В случая, безспорно не е налице хипотезата на
чл.194 от ЗУТ, а тази на чл.193 от ЗУТ, което се установява от изложените в
обжалваното решение фактически основания за неговото издаване, както и всички
налични в административната преписка документи. Доколкото по делото се
установява действителното правно основание за издаване на обжалваното решение и
допуснатата грешка с посочване на различна от приложимата правна норма не води
до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, то тази грешка не води до
незаконосъобразност на обжалваното решение.
С оглед предназначението на конкретния сервитут и на основание чл.64, ал.5 от ЗУТ, в случая приложение намират нормите на чл.31 от ЗЕСМФИ, тъй като се касае за ново строителство, при което е необходимо да се измени положението на съществуващата техническа инфраструктура.
Съгласно
чл.31, ал.1 при изграждане на нова и/или разширение на съществуваща линейна
физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи в полза
на операторите на електронни съобщителни мрежи възникват сервитути. В ал.2 е
предвидено, че сервитутите по ал.1 възникват въз основа на договор и/или
административен акт за всички имоти – публична и частна собственост, когато: 1.
има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя
местоположението на съответните имоти, и 2.на собственика на имота е изплатено
от титуляря на сервитута еднократно обезщетение само за имоти – частна
собственост. Съгласно чл.31, ал.4 от ЗЕСМФИ, размерът на обезщетението по ал.2,
т.2 се определя при прилагане на следните критерии: 1.площ на служещия поземлен имот,
включена в границите на сервитута; 2.видове
ограничения на ползването на
служещия имот; 3.срок на ограничението и 4.пазарна
оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.
В случая,
е налице първото основание за възникване на сервитут, предвидено в нормата на
чл.31, ал.2 от ЗЕСМФИ, а именно
одобрен със заповед №
РД-02-15-91/31.08.2016г. на зам.министъра на регионално развитие и
благоустройството ПУП-ПП за обект „Обходен път на гр.Бургас – I-ви етап от
км.230+700 на път I-9 „Сарафово-Бургас“ до км. 493+550 на път I-6 „Ветрен -
Бургас“. Тази заповед е била предмет на съдебен контрол, видно от представеното
по делото писмо изх.№ АУ13-2/31.07.2018г. на МРРБ. При извършена от съда
служебна справка се установи, че в Административен съд Бургас е образувано адм.д.№
2017/2016г., по жалба на „Интерлийз“ ЕАД и „Невада Турс 2004“ ЕАД против
заповед № РД-02-15-91/31.08.2016г. на заместник-министъра на РРБ. С
постановеното по делото съдебно решение № 1804/03.11.2017г. е отхвърлена
жалбата на двете дружеството. Това съдебно решение е обжалвано и оставено в
сила с решение № 9744/16.07.2018г. постановено по адм.д.№ 1164/2018г. по описа
на ВАС. След като жалбата на „Невада Турс 2004“ ЕАД срещу заповедта за
одобряване на ПУП е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение, то заповедта е
влязла в сила спрямо дружеството-жалбоподател.
Процесната оценка е определена във връзка с
изпълнението на второто предвидено основание за възникване на сервитута - изплащане
на еднократно обезщетение на собственика на засегнатия имот, който безспорно е
частна собственост.
Жалбоподателят не е съгласен с
определеното му с решението обезщетение в общ размер на 2 206,40 лева и го
е оспорил. В подкрепа на твърденията, за неправилно определяне на размера на
дължимото обезщетение по делото е допусната съдебно-оценъчна експертиза, вещото
лице по която за да изготви своето заключение е ползвало за пазарни аналози конкретно
посочени сделки вписани в Агенция по вписванията. Въз основа на тези сделки и
при прилагане на коригиращи коефициенти, определени от вещото лице съобразно констатираните бъдещи ограничения
спрямо имота, е определена неговата пазарна стойност в размер на
244 319,90 лева, а размерът на еднократното обезщетение за възникване на
безсрочния сервитут в имота е определен на 8 864,51 лева. Това заключение
не е оспорено от страните при неговото приемане в проведеното по делото открито
съдебно заседание на 06.07.2021г.
Съдът кредитира приетото по делото заключение
на вещото лице, тъй като то е изготвено на база реално извършени сделки с имоти
находящи се в землището на гр.Бургас, в което землище се намира и имота на
жалбоподателя, като са ползвани действително извършени сделки с имоти, вписани
Агенцията по вписванията, като вещото лице е отчело и невъзможността в зоната
на сервитута да се извършва застрояване, съответно засаждане на трайни
насаждения, т.е. ограниченията, които същия налага на собственика, компонент,
който не е взет предвид от издателя на оспореното решение. Също така, при
определяне на цената на обезщетението в хода на административното производство
са използвани обяви за продажба на сходни недвижими имоти и влезли в сила
съдебни решения определящи обезщетения за отчуждавани имоти, попадащи в обхвата
на трасето, които обаче средни стойности са намалени с 1/3, без да са изложени
никакви конкретни мотиви, кои са причините които налагат тази редукция и как е
определен нейният размер.
С оглед на изложеното обжалваното решение, в
оспорената част следва да бъде изменено, като стойността на определеното на жалбоподателя
паричното обезщетение се увеличи от 2 206,40 лева на 8 864,51 лева,
съобразно заключението на вещото лице, по приетата по делото съдебно-оценъчна
експертиза.
При този изход на спора и на основание чл.143,
ал.1 от АПК в полза на жалбоподателят следва да се присъдят направените по
делото разноски в общ размер на 1 450,00 лева, от които 50,00 лева за
образуване на съдебно производство, 500,00 лева платено възнаграждение на
вещото лице и 900,00 лева платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
гр.Бургас, десети състав
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ решение от 28.10.2020г. на комисията по
чл.210 от ЗУТ при Община Бургас, В
ЧАСТТА, в която е определено еднократно обезщетение във връзка с възникване
на безсрочен сервитут в поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от
трасето на изместен Т.Т. кабел (тръбна линия № 2) при км.3+880, находящи се в
землището на гр.Бургас, по отношение на имот с идентификатор 07079.2.3555 по
КККР на гр.Бургас (бивш идентификатор 07079.2.1212), с площ на имота 8,501 дка
и площ на ограничено ползване 0,197 в размер на 2 206,40 лева, КАТО ОПРЕДЕЛЯ размер на дължимото
обезщетение от 8 864,51 лева (осем хиляди осемстотин шейсет и четири лева
и петдесет и една стотинки).
ОСЪЖДА
Община Бургас да заплати в полза на „Невада турс 2004“ АД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр.Несебър, к.к.Слънчев бряг, курортна зона „Делфин“, хотел
„Карина“, представлявано от БДТ „Глобал турс“ АД с ЕИК ********** чрез П.В.М., разноски по делото в
размер на 1 450,00 лева (хиляда четиристотин и петдесет лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: