Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260482 / 29.12.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Маргарита Пондалова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 162 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правни основания
чл.124 ал.1 от ГПК и чл.54 ал.2 от ЗКИР, както и претенция по чл.537 ал.2 от ГПК - от
Ж.Т.Ж. с ЕГН ********** ***; и К.Ж.Т. с ЕГН ********** ***; против К.
Н.М. с ЕГН **********, А.С.М.
с ЕГН ********** и С.Д.К. с ЕГН **********,***, а последният и с постоянен и
настоящ адрес ***; Н.А.Б. с ЕГН ********** ***; Б.С.И. с ЕГН ********** ***; М.С.Д.
с ЕГН ********** ***; П.Н.И. с ЕГН ********** и Е.Н.И. с ЕГН **********,***; В.Н.Д.
с ЕГН ********** ***; и И.Н.Б. с ЕГН ********** ***0.
Ищците твърдят, че заедно с Т. Ж.Т. са наследници на Я.Д.Ж.,
бивш жител ***, починала на 26.03.2017 г. По наследство от нея те станали
съсобственици на имущество по нотариален акт /НА/ за покупко-продажба на
недвижим имот № 15/10.06.1996 г. том VI дело № 2280/1996 г., а именно на: първи
жилищен етаж на 65 кв.м. от двуетажна жилищна сграда,
построената в източната част на парцел I, урегулиран от 256 кв.м., в
квартал /кв./ 278 по плана на гр. Хасково, утвърден със заповед № 2/1977 г.,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, като етажът
представлявал самостоятелно жилище; при граници на парцела: от две
страни улици, Н.А. и Н. С., като парцелът бил отреден за дворище с планоснимачен номер 5496. По наследяване и по силата на
друг НА за покупко-продажба на недвижим имот № 15/19.06.1998 г. том
III дело № 1667/ 1998 г., те били собственици и на две избени помещения, долепени
едно до друго, от приземния етаж на двуетажна жилищна сграда, ведно с
½ ид.ч. от парцел І-5496, в
квартал 278, одобрен със заповед № 2/1077 г., с площ от 256 кв.м. целия, находящ се в ******************, при граници Н.А. и Н. С.,
върху който парцел била построена двуетажна жилищна сграда с приземен етаж, в
който били двете избени помещения, ведно с гараж, построен върху същия парцел.
Наследниците решили, да продадат така оставените им в наследство недвижими
имоти, които били част от ПИ с идентификатор 77195.714.140 в
одобрената през 2006 г. КК на гр. Хасково, и при справка в СГКК – Хасково
констатирали несъответствия. На
първо място, налице било несъответствие между
действителните пространствени характеристики- граници и очертания на
този ПИ и отразяването им в одобрената през 2006 г. КК. Така
налице била грешка в тази кадастрална карта, изразяваща се в
неправилно заснемане и отразяване на източната граница на
ПИ с идентификатор 77195.714.140, която
едновременно била и западна граница на ПИ с идентификатор
77195.714.141 и единствената обща граница
помежду им. В резултат на допуснатата грешка, от площта и границите на
ПИ с идентификатор 77195.714.140 се изключвала частта на цялото наследство на ищците – 1/2 ид.ч. от парцел I, ведно с построените в него
сгради, като се включвала в съседния ПИ с
идентификатор 77195.714.141. По-конкретно, грешката съставлявала
неправилно заснемане на реална част с площ от 128 кв.м.,
заключена между буквите АБВГДЕЖЗ, съгласно комбинирана скица /приложение
№1/, която реална част била част от ПИ с идентификатор 77195.714.140, съгласно документите за собственост на
ищците, но неправилно
и неоснователно включена и заснета
като част от съседния ПИ с идентификатор 77195.714.141. Правилната източна граница на ПИ с идентификатор 77195.714.140
следвало да минава по буквите БВ, както било посочено на
комбинирана скица /приложение №1/. На второ място, налице било и несъответствие в
данните в кадастралния регистър на недвижими имоти /КРНИ/ към одобрената през
2006 г. КК относно ПИ с идентификатор 77195.714.140 – за собствениците,
притежаваните от тях идеални части, придобивното им
основание и реално принадлежността на правото на собственост при
съответните идеални части, съгласно нотариалните актове. Предвид изложеното, в
КК на гр. Хасково, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г., била
допусната грешка при наличие на спор за материално право, което
обосновавало правния интерес на ищците и допустимостта на настоящите искове –
по чл.124
ал.1 от ГПК и чл.54 ал.2 от ЗКИР, както и по чл.537 ал.2 от ГПК
за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност № 911/29.11.2010 г. том V рег. № 6534 дело № 655/2010 г., като законна
последица при положително съдебно решение по предявения иск за собственост.
Ищците твърдят, че в КК от 2006 г. границите на
ПИ с идентификатор 77195.714.140 и ПИ с
идентификатор 77195.714.141 били отразени, в съответствие с
действащия към момента на одобряването й кадастрален и регулационен
план /КРП/ от 1977 г., одобрен със заповед № 2/ 1977 г. на кмета
на Община Хасково, и грешката реално била допусната в него. В плана
от 1977
г. реална част с площ от 128 кв.м., заключена между буквите АБВГДЕЖЗ, съгласно
комбинирана скица /приложение № 1/,
от съсобствения им имот с първите ответници - К.
и А. М., с бивш пл. № 5496 неправомерно и неоснователно била заснета като част
от имот с бивш пл. № 5495. Съгласно предходния КРП от 1967 г., одобрен със
заповед № 1631/1967 г. на кмета на Община Хасково, при урегулирането и
заснемането на двата съседни ПИ, имотните граници на имот с
бивш пл. № 1010 и имот с бивш пл. № 1011 съвпадали с
регулационната линия. Придобитото по наследство имущество на
ищците било отразено правилно – ½ ид.ч.
от съсобствения парцел I, целият с площ
от 256 кв.м., отреден за имот пл. № 1010 по плана от
1967 г., ведно с построените в него сгради, включващо и спорната
реална част с площ от 128 кв.м. и съответстващо на действителните имотни
граници по НА. Така КРП от 1977 г. неправилно графично изобразявал източната
граница на парцел І-5496, като вместо по старата източна граница на
стария имот с пл. № 1010, явяваща се и регулационната линия по КРП от
1967 г. – я отразявал навлязла на запад, навътре в площта на парцел І-5496, с
което реално се отнемало от площта на парцела, а именно- спорната реална част с площ от
128 кв.м. Това несъответствие било пренесено и в КК от 2006 г., като
реалната част с площ от 128 кв.м. от ПИ с идентификатор
№
77195.714.140 /стар пл.№ 5496, парцел I по
предходния план, кв.278/ погрешно оставала в този на ответната страна, т.е. в
ПИ с идентификатор № 77195.714.141 /стар пл.№
5495, кв.278, по предходния план от 1977 г./. Същото не съответствало на
действителното по документи фактическо и правно положение към датата на
одобряването им.
Ищците сочат, че първата регулация от 1967 г. била приложена
и заварена при влизането в сила на ЗУТ, като запазвала действието си,
съгласно § 6 ал.1 от ЗУТ. Така, в кадастралния
план от 1977 г. погрешно била отразена източната граница на имот с № 5496, а
следвало да бъде заснета по регулационната линия за парцел I имот с пл. № 1010,
която станала имотна граница. Към момента на заснемането на кадастралната
карта, била налице регулационната граница между двата съседни имота от 1977 г.,
несъвпадаща с имотната граница. Погрешно границата между двата
имота не била отразена по наличната регулационна линия и налице била допусната
грешка в КК от 2006 г. Видно от комбинирана скица за проектиране № 1599/
18.09.2019 г. на ПИ с идентификатор № 77195.714.140,
издадена от Община Хасково, дворищната регулация относно
този ПИ била приложена, при което регулационната граница със съседния ПИ
с идентификатор 77195.714.141, следвало да бъде трансформирана в
имотна граница в одобрената през 2006 г. КК, съгласно
TP № 8/23.02.2016 г. по т. д. 8/
2014 на ОСГК на ВКС и разпоредбата на §5 ал.1 ПЗР на ЗКИР. Грешката
в одобрената през 2006 г. КК се установявала и
от документите за собственост и на двата съседни ПИ с
идентификатори 77195.714.140 и 77195.714.141. Според наличните НА, ищците били
съсобственици на ½ ид.ч. от урегулирания съсобствен парцел I, целият с площ от 256 кв.м., отреден за дворище с пл. 5496, при
граници на парцела: от две страни улици, Н.А. и Н. С.; а ответниците
К. и А. М. – на останалата ½ ид.ч. от същия
парцел, при неуредени регулационни сметки, отреден за имот с пл.
№ 1010 по плана от 1967 г., при граници на целия парцел: Н.А.Б.,
Д. и В.Г., П.С.и от две страни улици, заедно с цялата
сграда от 80 кв.м., построена в северозападната част на парцела,
със ползването на северозападната част от парцела. Границите и площта на ПИ с идентификатор 77195.714.140 от
одобрената през 2006 г. КК следвало да са едни и същи със границите и площта на имота с бившия
пл. № 1010 от КРП от 1967 г. и следвало да се припокриват с регулацията, която
действа към момента.
Следвало да се имат предвид и данните за собствеността по
отношение на ПИ с идентификатор 77195.714.141. С НА № 13/13.06.1870
г. том III дело № 743/1970 г., Н.А.Б. продал на Н. С. Д.: ½ ид.ч.
от парцел ІІ, в кв.278 от 263 кв.м. целият,
по плана от 1967 г., както и ½ ид.ч. от
застроената в същия парцел жилищна сграда при общи граници: улица, Г.М.М., Г.И.Г. и н-ците на Х.Ш.,
който парцел се отрежда за дворище с планоснимачен №
1011 от 330 кв.м., при неуредени регулационни сметки, срещу задължението на
купувача да застрои в полза на продавача първия етаж от двуетажна жилищна
сграда по одобрен архитектурен план от 110 кв.м. цялата, както и да застрои
източната половина от мазето, като продавачът ще стане собственик на източната
половина от мазето и първия етаж от жилищната сграда, а купувачът - на
останалата част от сградата- западната половина от мазето, втория етаж от
жилищната сградата и таванското помещение изцяло. Съгласно НА № 5/15.12.1997 г.
том XX дело № 6539/ 1997 г., Н. С. Д. и Т.З.Д.продават на сина си В.Н.Д.:
½ ид.ч. от парцел II, с площ 250 кв.м., в
кв.278 по плана от 1977 г., отреден за имот с пл.
№ 5495, заедно с втори жилищен етаж от построената в парцела двуетажна жилищна
сграда, заедно със западната половина на избено помещение и зад гаражна стая с
коридор и цялото таванско помещение, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата, при граници: парцел I - 5496, ***** и
парцел III - 5494. И от данните по разписен лист към КРП от 1967 г. се
установявало, че за
съседи на парцел I, за който е отреден имот с бивш
пл. № 1010, били записани Н.А. и Н. С., собствениците на
парцел ІІ, имот с бивш пл. № 1011. Идентични били и данните
по разписен лист към КРП от 1977 г. Така, нямало как със
съседите от парцел ІІ ищците да бъдат
съсобственици, както в момента било отразено в одобрената през 2006 г. КК.
На следващо място, за наличието на грешка сочело и очевидното
несъответствие между площта на процесните ПИ по НА и
по КК от 2006 г., без да има промяна в регулацията. Първо през 1967 г.,
площта на съсобствения на ищците имот
била 256 кв.м., а през 1977 г. намалявала на 165 кв.м.; като от съсобствен с ответниците К. и А. М.,
се оказвал заснет като самостоятелен ПИ. Изложеното се отнасяло и за ПИ с идентификатор
77195.714.141, който съгласно НА от 1997 г. бил с площ от 263 кв.м., а в
последствие при одобряване през 2006 г. на КК площта му се увеличила на 372 кв.м.
Очевидно било, че наследството на ищците или спорната реална част от 128 кв.м.
принудително и неправилно била присъединена към съседния имот ПИ с идентификатор
77195.714.141 по одобрената 2006 г. КК /с бивш пл. № 5495 по плана от
1977 г./.
Допуснатата грешка в одобрената
през 2006 г. КК имала последствия и за оставащата идеална част от съсобствения
имот на ищците, с бивш пл. № 1010 по КРП от 1967 г., която също била погрешно заснета в одобрения
КРП от 1977 г., като самостоятелен имот
- обозначен с пл. № 5496 и съответно погрешно пренесен като
самостоятелен имот и в одобрената през 2006 г. КК – ПИ с идентификатор
77195.714.140. Ответниците К. и А. М. се възползвали от грешката
при заснемането на границата между двата имота в одобрената през 2006 г. КК и през 2010 г. и се снабдили с НА №
911/29.11.2010 г. том V peг. № 6534 дело № 655/2010
г., с който били признати за
собственици по покупко - продажба и давностно владение на ПИ с идентификатор 77195.714.140
/който реално бил част от съсобствения на ищците имот
с бивш пл.№ 1010, парцел І по КРП от 1967 г./, с площ 165 кв.м., с адрес: *********, заедно с построената в имота сграда с идентификатор 77195.714.140.2, със застроена площ 20 кв.м. на един етаж
с предназначение: за
търговия. Ищците оспорват констатациите по този НА, т.к. в полза
на ответниците не била изтекла придобивна давност,
годна да ги направи собственици на ПИ
с идентификатор 77195.714.140. В случая
действали забраните по чл.59 от ЗТСУ /отм./ и чл.200 от ЗУТ, като
неприложими били хипотезите на чл.17 и чл.19 от ЗУТ. Затова констатациите в посочения НА били
неверни. Ищците били собственици на ½ ид.ч.
от ПИ с идентификатор 77195.714.140 поради обстоятелството, че този имот е част
от парцел І, с бивш пл. № 1010, от плана от 1967 г., от който те притежавали
½ ид.ч. За притежаваната идеална част
ответниците имали документ за собственост – НА от 1979 г. Имотната граница
между двата имота ПИ с идентификатор
77195.714.140 и с идентификатор
77195.714.141 следвало да мине по буквите БВ, както е посочено на комбинирана скица /приложение №1/,
която била регулационна линия и
кадастралната граница на парцел I, имот с пл. № 1010, и парцел ІІ, имот с пл. №
1011 по плана от 1967 г., съответстваща на пространствения обхват
на правото на собственост на всички страни и съседи, и тази кадастрална граница
следвало да се отрази в одобрената през 2006 г. КК на гр. Хасково.
Предвид изложеното, ищците искат,
съдът да постанови решение, с което:
1.
да признае за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици, на основание
наследствено правоприемство, на реална
част с площ от 139 кв.м., заключена между точките АБВГДЕЖЗ на комбинирана скица - приложение № 1,
находяща се между общата имотна граница на процесните
имоти по одобрената през 2006 г. КК на гр. Хасково и регулационната линия по
одобрения през 1977 г. КРП, към момента на
одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Хасково, одобрени
със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК, която реална
част, с площ от 139 кв.м. представляваща част от ПИ с идентификатор 77195.714.140
неправилно и погрешно е заснета в одобрената през 2006 г. КК като част от
границите на съседния ПИ с идентификатор 77195.714.141, вместо като част към ПИ с идентификатор 77195.714.140;
2. да признае за установено по отношение на
ответниците, че е налице грешка в одобрената през 2006 г. КК на гр. Хасково
при кадастралното отразяване на границата между ПИ с идентификатор 77195.714.140 и ПИ с идентификатор
77195.714.141, изразяваща се в погрешното заснемане на реална част с площ
от 139 кв.м, заключена между точките АБВГДЕЖЗ, съгласно комбинирана скица- приложение № 1,
находяща се между общата имотна граница на процесните имоти
по одобрената през 2006 г. КК на гр. Хасково и регулационната линия по
одобрения през 1977 г. КРП, която реална част с площ от 139 кв.м. представляваща
част от ПИ с идентификатор 77195.714.140 неправилно е заснета
в одобрената през 2006 г. КК на гр. Хасково, като част от границите на съседния ПИ с идентификатор 77195.714.141, вместо
като част към ПИ с идентификатор 77195.714.140;
3. да се произнесе относно обстоятелството
да бъде извършена поправка на грешката от компетентния орган, чрез отразяването
на реалната част с площ от 139 кв.м, заключена
между точките АБВГДЕЖЗ, съгласно комбинирана скица - приложение № 1,
в пространството обхвата и границите на ПИ с идентификатор 77195.714.140,
следствие на което да бъде променена и границата
между ПИ с идентификатор 77195.714.140 и ПИ с
идентификатор
77195.714.141, която граница да минава по точките БВ, съгласно
комбинирана скица - приложение № 1, съвпадаща с действителната граница между
имотите, а именно регулационната линия на КРП одобрен през 1967
г., която не е променяна и е съответстваща на
пространствения обхват на правото на собственост на всички страни и съседи;
4. на основание чл.537 ал.2 от ГПК, да отмени НА
за собственост върху имота, придобит по давност № 911/29.11.2010 г. том V peг. № 6534 дело № 655/2010 г.
Ищците претендират да
им се присъдят направените по делото разноски. В открито съдебно заседание те
се представляват от пълномощник – адвокат, който поддържа предявените искове и
иска уважаването им изцяло, като основателни и доказани.
Ответниците К. Н.М. и А.С.М.
представят общ отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок, като преди всичко считат исковата молба нередовна и
претенциите за частично недопустими. Предявените към съда искания по т. 1, 2 и
3 представлявали един иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР за отстраняване
на грешката в КК на гр. Хасково, но с неясен и непрецизен петитум. В исковата молба не били изложени
обстоятелства, оспорва ли се собствеността на ищците върху процесната
площ от 128/139 кв.м и от кого, т.е. не било посочено между кои страни по
делото е налице спор за материално право, което обуславяло правния интерес от
заведения спор. Ответниците М. заявяват, че нямат
претенции към тази площ. По т.2 от петитума ищците
искали, съдът да отстрани грешка в КК, изразяваща се в погрешно заснемане на
реална част с площ 128 кв.м /т.т. АБВГДЕЖЗ на
приложение № 1/, находяща се между обща имотна
граница на процесиите имоти по одобрената през 2006 г. КК и регулационната
линия по плана от 1977 г., която е част от ПИ 77195.714.140, неправилно заснета
в границите на ПИ 77195.714.141, вместо в границите на ПИ 77195.714.140. Така
грешката в КК се обосновавала и с действащия регулационен план от 1977 г., но
без в исковата молба да са изложени обстоятелства относно границите на този
план, а искът касаел грешка в КК, а не в регулационния план. В т.3 от петитума ищците искали от съда да извърши поправка на
грешката на КК, но искът по чл. 54 ал. 2 от ГПК имал установителен
характер и съдът нямал правомощието да извърши поправка в КК, което било в
правомощията на Изпълнителния директор на АК, респ. Началник СГКК - Хасково, и
се извършвало на основание влязло в сила съдебно решение. В тази част искът бил
недопустим. Претенцията да се установи грешка в КК по петитума
по т.3 недопустимо се смесвала със спор за границите между имоти ПИ
77195.714.140 и ПИ 77195.714.141, което било иск с друго правно основание. В
конкретния случай се искало, границата да минава по точките БВ, съгласно комбинирана
скица Приложение № 1, която според ищците съвпадала с действителната граница
между имотите, което накърнявало интересите на собствениците на ПИ
77195.714.141, тъй като се намалявала площта на имота по КК на гр. Хасково, а
искът бил предявен само от двама от съсобствениците на този имот. В тази част
не можели да се споделят съображенията на ищците относно активната легитимация,
че искът е само действие на обикновено управление. Недопустимо било и искането
да се отмени притежавания от ответниците М. НА № 911
от 29.11.2010 г. том V peг. № 6534 дело № 655/ 2010
г. Претенцията по чл.537 ал.2 от ГПК имала акцесорен
характер и съпътствала претенция по установителен иск
за собственост или ревандикационен иск, но не и иск
по чл.54 ал.2 от ЗКИР. Но ако се приеме същата за допустима, исковата молба
била нередовна, т.к. ищците не сочели обстоятелствата, поради които считат, че ответниците М. не са собственици на ПИ 77195.714.140 с площ
165 кв.м и на сграда с идентификатор ПИ 77195.714.140.2 с площ 20 кв.м, за
които по обстоятелствена проверка, извършена на 29.11.2010 г. нотариус с peг. № 081 ги е признал за собственици на основание покупко - продажба и давностно
владение; без описаният в НА имот да засяга спорната площ от 128 кв.м,
заключена между точки АБВГДЕЖЗ на комбинирана скица Приложение № 1, т.е. не бил
налице правен интерес да се оспорва този НА и да се иска отмяната му. В
исковата молба като ответник се сочел и С.Д.К., като съсобственик на ПИ
77195.714.140, но пасивната му легитимация оставала неуточнена. Съгласно
последно посочения НА, собственици на ПИ 77195.714.140 били само ответниците М., като този НА бил отразен в КРНИ на
действащата КК на гр. Хасково, видно от уведомление изх. № 24-5219-25.02.2020
г. на Началник СГКК – Хасково. Това обстоятелство не било отразено в
представените от ищците скици на имота, които към настоящия момент не били
актуални. Изменението в КРНИ било вписано по повод заявление вх. №
01-440945-02.10.2019 г. и за него били уведомени всички съсобственици, които не
го обжалвали и то влязло в законна сила.
Ответниците М. оспорват предявения
иск и по същество, като неоснователен, и искат отхвърлянето му. Те били
собственици на ПИ 77195.714.140, въз основа на цитирания НА, като го владеели в
ясно очертани и безспорни имотни граници, поради което имотът правилно бил
заснет като самостоятелна кадастрална единица в действаща КК на гр. Хасково,
без да е допусната грешка по смисъла на чл.54 ал.2 от ЗКИР. Заснемането било в
съответствие с действащия към 2006 г. кадастрален план от 1977 г., по който
план на терена били материализирани вътрешните имотни граници на бившия имот
пл. № 5496. По искане на Я.Д.Ж., наследодателка на
ищците, през 2009 г. бил издаден акт № 26 от 31.03.2009 г. за непълноти и грешки
относно отразяване на границите между ПИ 77195.714.140 и ПИ 77195.714.141 и
издадена Заповед № КД - 14-26-201 от 17.09.2009 г. на СГКК - Хасково. С влязло
в сила решение № 132/16.03.2010 г. по адм.д. №
692/2009 г. на Хасковския административен съд, тази заповед била отменена като
незаконосъобразна. В мотивите към решението било прието, че в КК от 2006 г.
границите на ПИ 77195.714.140 са отразени в съответствие с действащия към 2006
г. кадастрален план от 1977 г., по който вътрешните имотни граници на имот бивш
пл. № 5496 са били материализирани на терена чрез ограда от оградна
мрежа, заснета и отразена в плана от 1977 г. като кадастрална граница, поради
което правилно е пренесена като такава в одобрената през 2006 г. КК. След
постановяване на това решение, ответниците М. се
снабдили със своя НА и въз основа на него със заповед № КД-14-26-273/
29.12.2010 г. на Началник СГКК - Хасково била извършена промяна на данните за
собствеността на ПИ 77195.714.140. Тази заповед била отменена с решение №
254/28.05.2011 г. по адм.д. № 89/2011 г. на
Хасковския административен съд по жалба на наследодателка
на ищците, т.к. налице бил преюдициален спор за
материално право. С решение № 15113/17.11.2011 г. по адм.д.
№ 9549/2011 г. на ВАС, второ отделение, решението на ХАС било частично
обезсилено. След приключване на това производство и със своя НА, ответниците М. извършили изменение на данните за
собствениците на имота и той бил отразен в КРНИ на действащата КК на гр.
Хасково с влязъл в сила административен акт - разпореждане на Началник СГКК -
Хасково да отрази промяната в КРНИ. По изложените съображения, претенцията да
се отмени НА на ответниците от 2010 г. освен недопустима била и неоснователна,
след като ищците не са обжалвали изменението на данните за собствеността на
имота, извършено в КК на гр. Хасково. Евентуална отмяна на притежавания от ответниците М. документ за собственост, можела да стане в
самостоятелен спор за собственост относно ПИ 77195.714.140, но не и по реда на
чл. 54 ал. 2 от ЗКИР.
Ответниците М. се представляват от
пълномощник – адвокат в открито съдебно заседание, който поддържа отговора на
исковата молба изцяло и иска постановяване на съдебно решение, според същия;
като им се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът Н.А.Б.,
призован при условията на чл.47 ал.5, вр. ал.1 от
ГПК, не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК. Такъв отговор
представя назначеният му на същото основание особен представител, в указания му
срок, като счита предявените искове за допустими и основателни, и признава
изцяло фактическите твърдения и правните доводи на ищците. По същество
отговорът преповтаря дословно исковата молба. Особеният представител поддържа
това си становище в открито съдебно заседание и в допълнителни писмени молби по
делото.
Ответникът В.Н.Д. представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
срок, като признава предявените искове и заявява, че с
ищците няма спор за материално право. Сочи, че с поведението си не е дал повод
да предявяването на исковете, поради което при евентуално тяхно уважаване не
следвало да понесе отговорност за деловодни разноски. Това становище се
поддържа в открито съдебно заседание от пълномощник – адвокат на ответника.
Ответникът С.Д.К. не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения срок. В открито съдебно
заседание той се представлява от пълномощник – адвокат, който от негово име
признава предявените искове изцяло, но и прецизира позицията си по тях. По установителния собственически иск правата на ищците
следвало да им се признаят, според притежавания от тях обем на правото на
собственост. Констативният нотариален акт за собственост на отв.
К. не се оспорвал в настоящото производство и това не можело да бъде
самостоятелно предявено.
Останалите ответници не
представят отговори на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
срок за това, а в открито съдебно заседание не се явяват и не се представляват.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за
установено следното:
Ответниците К. Н.М. и А.С.М. по
силата на НА за покупко- продажба на недвижим имот по
реда на чл.20 от Закона за собственост на гражданите том I дело № 647/31.05.1979
г. на нотариус при ХРС /л.15-16/; са станали собственици на следния недвижим
имот: ½ ид.част от парцел I в кв.278,
целият от 252 кв.м., при неуредени регулационни сметки, отреден за имот с пл.№
1010 по плана на гр. Хасково, одобрен със заповед № 1631/1967 г., при граници
на целия парцел: Н.А.Б., Д. и В.Г., Д.П.С.и от две страни улици, заедно с
цялата жилищна сграда на 80 кв.м., построена в северозападната част на парцела,
с ползването на северозападната част на парцела. Тези ответници,
на основание давностно владение, по силата на НА №
911 том V рег. № 6534 дело № 655/ 29.11.2010 г. на нотариус с рег. № 081
/л.17/; са придобили собствеността върху ПИ с идентификатор 77195.714.140
по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/
05.10.2006 г. на ИДАК, с площ от 165 кв.м., с адрес в ***********, с трайно
предназначение: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м/, при съседи: 77195.714.128, 77195.714.141 и 77195.714.139; заедно
с построената в имота сграда 77195.714.140.2, със застроена площ от 20 кв.м. на
един етаж с предназначение: сграда за търговия. Ищците в
настоящото производство са сред наследниците по закон на Я.Д.Ж., като първият
от тях е неин преживял съпруг, а вторият – един от двамата й сина, родени през
1973 г. и 1975 г., видно от удостоверение за наследници с изх. № ГРАОН1-2492/
11.09.2019 г., издадено от Община Хасково, въз основа на акт за смърт № 0373/
26.03.2017 г., на която дата наследодателката е и
починала /л.30/. Приживе наследодателката им е
закупила недвижим имот, а именно: по силата на НА за покупко-продажба на
недвижим имот № 15/ 10.06.1996 г. том VI
дело № 2280/1996 г. на нотариус при ХРС - първи жилищен етаж на 65 кв.м. от
двуетажна жилищна сграда, построена в източната част на парцел I, урегулиран от 256
кв.м., в кв.278 по плана на гр. Хасково, утвърден със заповед №
2/1977 г., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, като
етажът представлявал самостоятелно жилище; при граници на парцела:
от две страни улици, Н.А. и Н. С., като парцелът бил отреден за дворище с
планоснимачен номер 5496 /л.8-9/. Същата със следващ НА
за покупко-продажба на недвижим имот № 15/19.06.1998 г. том III
дело № 1667/ 1998 г., е придобила собствеността и на две избени помещения, долепени
едно до друго, от приземния етаж на двуетажна жилищна сграда, ведно с
½ ид.ч. от парцел І-5496, в кв.278,
одобрен със заповед № 2/1977 г., с площ от 256 кв.м. целия, находящ се в ***********, при граници: от две страни
улици, Н.А. и Н. С., върху който парцел била построена двуетажна
жилищна сграда с приземен етаж, в който били двете избени помещения, ведно с
гараж, построен върху същия парцел /л.10-11/. Ответниците
И.Н.Б., Н.А.Б., Б.С.И., М.С.Д., П.Н.И. и Е.Н.И. са
пълният кръг от наследници по закон на общия им наследодател Н.А.Б., видно от
удостоверение за наследници с изх. № ГРАОН1-357/ 07.02.2020 г., издадено от
Община Хасково, въз основа на акт за смърт № 0192/ 11.03.1995 г., на която дата
наследодателят е и починал /л.46/. Последният, с НА № 13/13.06.1970
г. том III дело № 743/1970 г. на ХНС /л.18/ е продал на Н. С. Д.: ½ ид.ч. от парцел ІІ в кв.278 от 263 кв.м. целият, по плана на
гр. Хасково, утвърден със заповед № 1631/ 1967 г., както и ½ ид.ч. от застроената в същия парцел жилищна сграда, при
общи граници: улица, Г.М.М., Г.И.Г. и н-ците на Х.Ш., който парцел се отрежда за дворище с планоснимачен № 1011 от 330 кв.м., при неуредени
регулационни сметки, срещу задължението на купувача да застрои в полза на
продавача първия етаж от двуетажна жилищна сграда по одобрен архитектурен план
от 110 кв.м. цялата, както и да застрои източната половина от мазето, като
продавачът ще стане собственик на източната половина от мазето и първия етаж от
жилищната сграда, с вход откъм изток; а купувачът - на останалата част от
сградата- западната половина от мазето, втория етаж от жилищната сградата и
таванското помещение изцяло. Ответникът В.Н.Д. е станал собственик, по силата
на НА за покупко-продажба на недвижим имот № 5 том XX дело № 6559/ 15.12.1997
г. на нотариус при ХРС /л.19/ на следния недвижим имот: ½ ид.ч.
от парцел ІІ с площ от 250 кв.м. в кв.278 по плана на гр.
Хасково, одобрен със заповед № 2/1977 г., отреден за имот с пл.№ 5495, заедно с
втори жилищен етаж с ход от север от построената в парцела двуетажна жилищна
сграда, заедно със западната половина от избено помещение, преустроено в гараж
и задгаражна светла стая с коридор, и цялото таванско
помещение, ведно със съответните ид.части от общите
части на сградата, при граници на парцела: парцел І- 5496****» и парцел ІІІ-
5494. Продавачи по сделката са неговите родители Н. С. Д. и Т.З.Д.. Ответникът С.Д.К.,
на основание давностно владение, по силата на НА №
774 том IV рег. № 3290 дело № 633/ 13.07.2005 г. на нотариус с рег. № 081
/л.160/; е признат за собственик на следния недвижим имот: ½ ид.ч. от
УПИ І - 5496 в кв.278 по плана на гр. Хасково, одобрен със
заповед № 2/1977 г., целият с площ от 272 кв.м., при граници за целия имот: от
две страни улица, УПИ ІІ- 5495 и УПИ ХІІІ- 5500. Понастоящем описаните
поземлени имоти се идентифицират като поземлени имоти с идентификатор
77195.714.140 и с идентификатор 77195.714.141, за които се представиха актуални
скици, издадени на 19.04.2021 г. от СГКК-Хасково, а именно: № 15-417395 и №
15-417407. Първата от скиците е за ПИ с идентификатор 77195.714.140 по КККР на
гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК, с
последно изменение, засягащо имота от 26.02.2020 г., с адрес на ПИ в гр. *************;
с площ от 165 кв.м.; предназначение на територията: урбанизирана; начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/; предишен идентификатор: няма;
номер по предходен план: 5496, квартал 278, парцел I-част; при съседи: 77195.714.128, 77195.714.141 и
77195.714.139; с попадащи сгради в имота: 77195.714.140.1 и 77195.714.140.2;
със собственици на ПИ по данни от КРНИ: ответниците М.
и К. и наследниците на наследодателката на ищците. Втората
скица е за ПИ с идентификатор 77195.714.141 по КККР на гр. Хасково, одобрени
със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИД на АК, с последно изменение,
засягащо имота от 27.11.2019 г., с адрес на ПИ в гр. Хасково, ********; с площ
от 372 кв.м.; предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м/; предишен идентификатор: няма; номер по
предходен план: 5496, 5495, квартал 278, парцел I-част, II; при съседи: 77195.714.146,
77195.714.128, 77195.714.145, 77195.714.142, 77195.714.139 и 77195.714.140;с попадащи сгради в имота: 77195.714.141.1,
77195.714.141.2, 77195.714.141.3 и 77195.714.141.4; със собственици на ПИ по
данни от КРНИ: ответниците Д. и К., както и Андон Н.Б.,
И.Н.Б. и П.Н.И., както и наследниците на наследодателката
на ищците.
Останалите събрани по делото писмени доказателства, както и гласните
такива, съдът не следва да обсъжда, доколкото това не е необхоД.
за разрешаването на настоящия правен спор.
За
цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане и на
двете страни по делото се назначи и изслуша съдебно- техническа експертиза от
вещо лице – инженер- геодезист, чието заключение съдът приема, като компетентно
и безпристрастно дадено, и ще коментира по-долу в настоящите си мотиви.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по допустимостта
и основателността на предявените искове:
Искът с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР е установителен
и има за предмет: установяване правото на собственост на ищците върху процесната реална част, съставляваща грешка в одобрената през
2006 г. КК на гр. Хасково при кадастралното отразяване на
границата между ПИ с идентификатор 77195.714.140 и ПИ с идентификатор 77195.714.141, изразяваща се в
погрешното заснемане на реална част с площ от 139 кв.м, заключена между точките
АБВГДЕЖЗ, съгласно
комбинирана скица- приложение № 1, находяща
се между
общата имотна граница на процесните имоти по
одобрената през 2006 г. КК на гр. Хасково и регулационната линия по одобрения
през 1977 г. КРП, която реална част с площ от 139 кв.м. представлявляваща част от ПИ с идентификатор 77195.714.140 неправилно е заснета в одобрената през 2006
г. КК на гр. Хасково, като част от границите на съседния
ПИ с
идентификатор 77195.714.141, вместо като част към ПИ с идентификатор
77195.714.140. Не се спори по делото, че ищците владеят тази спорна част. Част
от ответниците оспорват така предявния иск, а друга
част го признават. В този смисъл, съдът приема, че за ищците е налице правен
интерес от предявяването на иска, като съобразява и задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. на
ВКС по тълк. дело № 8/2014 г., ОСГК. ЗКИР определя
кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и
размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите
вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Документирането на
данните се извършва чрез създаване на кадастрални карти и кадастрални регистри,
чийто обхват и съдържание са подробно уредени в ЗКИР и в Наредба № 3/28.04.2005
г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и
кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени
във вещноправния статут на имотите. За отразените
данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл.2 ал.5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване
на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на
правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в
кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде
зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието
на запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено
значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост.
Разпоредбата на § 1 т.16 от ДР на ЗКИР определя непълнотите или грешките като
несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната
карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Когато тези
несъответствия не са свързани със спор за право на собственост, поправянето им
се извършва по административен ред. Когато непълнотите или грешките на
основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със
спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен
ред, като влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение,
изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на
кадастралната карта, по реда на чл.53а т.1, според чл.54 ал.2 от ЗКИР. Спорът
за материално право най-често се изразява в това, че реална част от един
недвижим имот е заснета към съседен имот, както е в случая, или цял имот не е
заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот, каквато всъщност е
неоснователната ищцова теза в случая. Искът цели, да
установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост, с оглед
правилното му отразяване в кадастралната карта. Провеждането на исковата защита
по реда на чл.54 ал.2 от ЗКИР включва не само искане за установяване на
непълнота или грешка в кадастралната карта, но и искане за установяване
съществуването на претендираното имуществено право в патримониума на ищеца към момента на приключване на устните
състезания. Така съдът следва да установи съществуването на спорното материално
право към момента на одобряване на кадастралната карта, извършено със заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, и към момента на приключване на устните
състезания. В настоящия случай, въз основа на събраните по делото доказателства
и проследявайки статута на имотите, съдът споделя ищцовата
теза, че заснемането на имотите – ПИ с идентификатор 77195.714.140 и ПИ с идентификатор 77195.714.141 - към
момента на изготвяне на кадастралната карта не е било съобразено с утвърдените
планове, действащи към момента, както и с фактически материализираната на место
спорна граница. Съгласно §5 ал.1 от
ПЗР на ЗКИР, регулационните линии по приложен дворищнорегулационен
план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот.
Затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението
на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се
съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило
трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се
направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената
кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост.
Предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни
промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните
планове, съответно - прекратяване на отчуждителното
им действие, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно
решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно
решение № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/ 2010 г. на ОСГК на ВКС, и
всички други факти, водещи до промяна на границите.
От заключението на вещото
лице – инженер- геодезист се установи, че по кадастралния и регулационен план
на гр. Хасково, одобрен със заповед № 1631/ 1967 г., спорната реална част, заключена
между точките АБВГДЕЖЗА на изготвената от него комбинирана скица, попада изцяло
в контура на парцел І-1010, респ. на дворно място с пл.№ 1010. Като съсобственици
на ½ ид.част този парцел се легитимират ответниците М., закупили го през 1979 г., заедно с цялата
жилищна сграда на 80 кв.м., построена в северозападната част на парцела, с
ползването на северозападната част на парцела. Това дворно място обаче не е
било нанесено на кадастралния план от 1977 г., а на негово място са нанесени
дворно място с пл. № 5496 и западната част от дворно място с пл. № 5495, за
които бил отреден общ парцел І-5496 и изцяло в контура му попадала спорната
част. За останалата източна част от дворно място с пл. № 5495 бил отреден парцел
ІІ-5495, целият с площ от 263 кв.м. В парцел І-5496 по КРП от 1977 г. са
нанесени: сграда в северозападната му част от 75 кв.м., представляваща сграда с
идентификатор 77195.714.140.1. по КК от 2006, собствена на ответниците
М.; и сграда в строеж в източната част с площ от 65 кв.м., двуетажна,
представляваща сграда с идентификатор 77195.714.141.3. по КК от 2006, триетажна
многофамилна с пет СОС, в която попада и
собствеността на ищците. След влизането в сила на плана от
1977 г. са всички останали титули за собственост на страните в настоящото
производство. Като собственици на парцел І-5496 се легитимират, както следва:
- ищците, заедно с
третия наследник по закон на общия им наследодател, въз основа на
покупко-продажба за преживелия съпруг и на наследствено правоприемство
за тримата наследника - на ½ ид.ч. от парцел
І-5496, целият с площ от 256 кв.м., първи самостоятелен
жилищен етаж на 65 кв.м. от двуетажна жилищна сграда,
построената в източната част на парцела; две избени помещения, долепени
едно до друго, от приземния етаж на двуетажната жилищна сграда; ведно с гараж,
построен върху същия парцел;
- ответникът К., на
основание давностно владение, по силата на НА от 2005
г. – на ½ ид.ч. от УПИ І – 5496,
целият с площ от 272 кв.м.;
- ответниците М., като съпрузи, въз основа на покупко – продажба от 1979 г. - на ½ ид.част същия парцел, целият от 252 кв.м.; заедно с цялата
жилищна сграда на 80 кв.м., построена в северозападната част на парцела, с
ползването на северозападната част на парцела; а така също и на основание давностно владение, по силата на оспорвания НА от 2010 г. –
на целия ПИ с идентификатор 77195.714.140 по КККР на гр. Хасково,
одобрени със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИДАК, с площ от 165 кв.м.,
заедно с построената в имота сграда 77195.714.140.2.
Като съсобственици
на парцел ІІ-5495 се легитимират, както следва:
- ответникът В.Н.Д.,
по силата на покупко-продажба от 1997 г. -
на ½ ид.ч. от парцел ІІ с площ от 250 кв.м.,
отреден за имот с пл.№ 5495, заедно с втори жилищен етаж с ход от север от
построената в парцела двуетажна жилищна сграда, заедно със западната половина
от избено помещение, преустроено в гараж и задгаражна
светла стая с коридор, и цялото таванско помещение, ведно със съответните ид.части от общите части на сградата;
- ответниците И.Н.Б., Н.А.Б., Б.С.И.,
М.С.Д., П.Н.И. и Е.Н.И., по наследствено правоприемство
от общия им наследодател Н.А.Б. – на останалата ½ ид.ч.
от същия парцел, ведно с източната половина от мазето и първия
етаж от жилищната сграда, с вход откъм изток.
Според заключението
на вещото лице, източната, южната и западната регулационни линии на парцел
І-5496 по РП от 1977 г. изцяло съвпадат с тези на парцел І-1010 по РП от 1967
г. Несъвпадение има в северните им улично- регулационни линии, като тази по плана
от 1977 г. била преместена на юг и увеличена била ширината на прилежащата *******Поради
това в площта на парцела по двата плана имало разлика от 23 кв.м., от които 11
кв.м. от сградата на ответниците М. попадали в
уличната регулация, която към момента не била приложена. Вещото лице сочи, че
по КРП от 1977 г. е следвало източната дворищно – регулационна линия на
парцела, понастоящем неприложена, да бъде нанесена като имотна граница. Така в
КК от 2006 г. погрешно не били нанесени като самостоятелни ПИ парцел І и парцел
ІІ в кв. 278 по РП от 1977 г. Експертизата сочи, че парцел І бил отреден за
свързано застрояване на калкан, осъществен наполовина. Затова имотът на ответниците М. не отговарял на изискванията за
самостоятелен ПИ, според чл.19 ал.1 и чл.200 ал.2 от ЗУТ, изискващи в случая
най-малко 14 м лице и 300 кв.м. повърхност, или при наличието на законоустановените условия за намаляването им - най-малко
11,20 м лице и 240 кв.м. повърхност. При разпита му в открито съдебно
заседание, вещото лице сочи, че имало допусната грешка, т.к. некоректно
била пренесена имотната граница на дворно място с планоснимачен
номер 1010 от плана на 1967 г. в плана от 1977 г. и от там тази грешка била
пренесена на кадастрална карта. Следвало източната дворна линия на парцел 1010
от плана от 1967 г. да бъде нанесен като имотна граница в кадастралния план от
1977 г. и съответно да бъде пренесена и в кадастралната карта, тоест за граница
на имотите по одобрената кадастрална карта, следвало да бъде по комбинираната
скица към заключението по точки с номера 11-10 и към настоящия момент
кадастралната карта трябвало да отговаря на тази граница между двата имота. Съответно
площта, обозначена на скицата с площ 139 кв.м., ползвана от ищците, обозначена
от точки 2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-2, следвало към настоящия момент по кадастрална
карта да е бъде в имот с идентификатор 77195.714.140. Източната регулационна
линия между т.10-12 от скицата на място била налична, но не била отразена като
имотна граница на кадастралната карта, а отразена била само като дворищна
регулационна линия по плана от 1977 година, който и към днешна дата бил
действащ. На място, тази дворищно регулационна линия съвпадала с фугата между
двете сгради – двуетажната масивна жилищна, по-малката от запад и голямата от
изток. Това като цяло била линията по т.11-10 и тя била поставена по фугата
между сгради с номер 3 и номер 1 и по фасадата на сграда със сигнатура номер 4.
Предвид изложените
съображения, съдът приема иска с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР за
основателен и доказан и като такъв следва да го уважи. По този иск, по
отношение на ответниците следва да се приеме за установено, че е допусната
грешка в КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на
ИД на АК, а именно - при кадастралното отразяване на границата между ПИ с идентификатор 77195.714.140
и ПИ с
идентификатор 77195.714.141, изразяваща се в погрешното заснемане
на реална част, заключена между точките АБВГДЕЖЗА, съгласно комбинирана скица- приложение № 1 към
заключението на съдебно – техническата експертиза, която реална
част, представляваща
част от ПИ с идентификатор 77195.714.140 неправилно е била заснета,
като част от съседния ПИ с идентификатор 77195.714.141, като
тази граница следва да минава по линията между буквите „Б“ и „В“, така както е
показано на същата скица, която се приподписва от
съдебния състав и представлява неразделна част от настоящото решение. Не следва
да се посочва изрично площта на тази реална част, заключена между посочените
букви, доколкото по делото не се събраха категорични данни за това. В тази
връзка претендираните от ищците 139 кв.м. не се
заключават между тези букви, а между точки с цифри 2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-2 на
същата скица; като така очертаните две пространства са с различен обхват.
При постановяване на решението си и по повод възраженията
на ответниците М., съдът взе предвид и решение № 73/06.10.2020 г. по дело № 3789/2019 на ВКС, ГК, I
г.о., постановено в производство по реда на чл.290 от ГПК. Според него, предявяването
на установителен иск за собственост за признаване на
права върху идеална част от недвижим имот с твърдения за наличие на грешка или
непълнота в кадастралната карта, респ. предявяването на установителен
иск, съединен с иск по чл.54 ал.2 от ЗКИР само от един или
няколко, но не от всички, от съсобствениците на недвижим имот, е допустимо.
Правото на собственост на предявилия иска съсобственик следва в подобна
хипотеза да бъде признато само в установения по делото негов обем. Ако при това
съдът установи, че при нанасянето на имота в кадастралната карта е допусната грешка
по смисъла на §1 т.16 ДР ЗКИР, респ. имотът не е нанесен в кадастралната карта
като самостоятелен обект, следва да постанови диспозитив
за отстраняване на грешката по отношение на целия имот, а не по отношение само
на идеална част от него, доколкото последното е и правно невъзможно. Искът по чл.54 ал.2 от ЗКИР може да бъде
предявен само от част от съсобствениците на имота, както е в случая, като
постановеното решение ще ползва и останалите по начина, по който същите биха се
ползвали и от акта по чл.54 ал.1 от ЗКИР при липса на спор
за материално право. Другарството би могло да бъде необхоД.
с оглед естеството на спора за материално право, но не е задължително. В
подобна хипотеза, ако съдът приеме за основателен предявения от съсобствениците
положителен установителен иск, и ако е установено, че
при нанасянето на имота в действащата карта на землището е допусната грешка, в диспозитива на решението по предявен по реда на чл.54 ал.2 от ЗКИР иск съдът следва
да посочи, в какво се състои грешката в отразените в картата пространствени
предели на имота, възприемайки го като самостоятелен обект на право на
собственост, а не като идеална част от такъв обект. По отношение на пространствения
обхват на правото на собственост върху недвижим имот съдът се произнася, като
има предвид неговите граници и местоположение и тази констатация касае неговата
индивидуализация, независимо от обстоятелството дали имотът се притежава в
индивидуална собственост или принадлежи в съсобственост на няколко лица.
Констатацията досежно пространствените предели на
правото в подобна хипотеза не би могла да бъде различна спрямо отделните
съсобственици, ако техните права върху имота са съдебно установени и признати.
Поради това в диспозитива на решението по предявен по
реда на чл.54 ал.2 от ЗКИР иск съдът следва
да посочи, в какво се състои грешката в отразените в кадастралната карта
пространствени предели на имота, възприемайки го като самостоятелен обект на
право на собственост, а не като идеална част от такъв обект. Предметът на
делото по иск за собственост и иск за установяване наличието на непълнота или
грешка в одобрена кадастрална карта е идентичен по отношение на обема от права
върху имота /мотиви към т.5 на ТР № 8/2014 г. от 23.02.2016 г. на ОСГК на ВКС/
и по отношение на пространствените предели на правото, но във всички случаи
описанието на имота чрез посочване, в какво се състои грешката при неговото
нанасяне в кадастралната карта /посочване на точната граница на имота/ в диспозитива на решението не може да бъде ограничено само по
отношение на идеална част от него. Както е посочено в мотивите към т.5 от
същото ТР, грешното заснемане в кадастралната карта на границите на един
недвижим имот не води до промяна на правото на собственост върху грешно
заснетата част от имота, защото кадастралната карта няма вещно-прехвърлително
действие. Искът по чл.54 ал.2 от ЗКИР не е обуславящ по
отношение на отделно предявения иск за собственост на същия имот. Тъй като
предметът на делата в установителната им част е
идентичен, искът по чл.54 ал.2 от ЗКИР, се
поглъща от иска за собственост.
Ищцовата претенция е, да се
признае за установено по отношение на ответниците, че двамата ищци са
собственици на основание наследствено правоприемство,
на спорната реална част с площ от 139 кв.м, заключена между точките АБВГДЕЖЗ на
комбинирана скица - приложение № 1, находяща се между
общата имотна граница на процесните имоти по
одобрената през 2006 г. КК на гр. Хасково и регулационната линия по одобрения
през 1977 г. КРП, към момента на одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, която реална част, с площ от 139кв.м, представлявляваща част от ПИ с идентификатор 77195.714.140
неправилно и погрешно е заснета в одобрената през 2006 г. КК като част от
границите на съседния ПИ с идентификатор 77195.714.141, вместо като част към ПИ
с идентификатор 77195.714.140. За ищците е налице правен интерес от воденето на
този установителен собственически иск и същият е
процесуално допустим, предвид изложените вече съображения за това, в т.ч. и
приложимата съдебна практика. С оглед събраните доказателства и заявените от
страните позиции по делото, в т.ч. и предвид издадените два констативни нотариални
акта в полза на ответниците М. и на ответника К.,
съдът приема, че претендираното право на собственост
от ищците върху спорната част от имота, от чието владение не са лишени,
действително се оспорва от ответниците, поради което за ищците е налице нуждата
от защита на това им право чрез настоящия установителен
иск. Разгледан по същество, искът се явява частично основателен и доказан. По
категоричен начин по делото се установи, че процесният
ПИ ищците са получили в наследство от своята надледодателка-
Я.Д.Ж., като първият от тях е неин преживял съпруг, а вторият – един от двамата
й сина. Приживе тя е закупила процесния недвижим
имот, а именно: през 1996 г. първи жилищен етаж на 65 кв.м. от двуетажна жилищна
сграда, построената в източната част на парцел I, урегулиран от 256 кв.м., в
кв.278, отреден за дворище с планоснимачен номер
5496, по плана на гр. Хасково, утвърден със заповед № 2/1977 г., заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата, като етажът представлявал
самостоятелно жилище; а през 1998 г. и ½ ид.ч.
от този парцел І-5496, две избени помещения, долепени едно до друго, от
приземния етаж на двуетажната жилищна сграда; ведно с гараж, построен върху
същия парцел. Предвид годините на раждане на синовете й /1973 г. и 1975 г./ и
обстоятелството, че неин наследник по закон е и съпругът й; следва да се
приеме, че посочените две сделки са осъществени през време на брака й, при
което закупените недвижими имоти представляват съпружеска имуществена общност,
прекратена със смъртта й на 26.03.2017 г. От притежаваната в СИО собственост от
½ ид.ч върху ПИ - половината или ¼ ид.ч. е останала в лична собственост на преживелия съпруг –
първият ищец по делото /чл.28 от СК/, а другата половина или ¼ ид.ч. е наследена поравно от тримата наследника по закон
преживял
съпруг и двамата им сина, всеки получавайки по 1/3 ид.ч.
от тази половина /1/4 ид.ч./ и или по 1/12 ид.ч. от целия ПИ, според правилата на чл.5 ал.1 и чл.9
ал.1 от ЗНасл. Така преживелият съпруг – първият ищец по делото е станал
собственик на общо 4/12 ид.части /1/12 + ¼ ид.ч./ или 1/3 ид.част от целия
ПИ, а всеки от двамата му синове, в т.ч. и вторият ответник – по 1/12 ид.част от целия ПИ. При съответно същите квоти следва да
се признае собствеността на всеки от ищците и от гореописаната спорна реална
част от ПИ. Двамата не притежават изцяло тази част, от една страна, т.к.
съсобственик се явява и третият наследник, неучастващ в настоящото
производство, а така също и понеже е недопустимо притежаването на реална част от
урегулиран поземлен имот, по същите съображения, които те излагат против
снабдяването на ответниците М. с констативния им
нотариален акт за собственост върху реална част от същия този ПИ и при
съобразяване на Тълкувателно решение № 8/ 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК. Съгласно чл.59 ал.1 от
ЗТСУ /в сила от 1973 г., отм. 2001 г./, реално определени части от
поземлени имоти в границите на населените места могат да се придобиват чрез
правни сделки или по давност само ако отговарят на изискванията за минимални
размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона. Владението
на реална част от парцел, упражнявано при действието на ЗТСУ не обуславя и придобиване на съответна
идеална част от правото на собственост, доколкото според фикцията на чл.181 ал.3
от ЗТСУ това е
допустимо само за изтекла преди влизане в сила на закона придобивна
давност. При действието на ЗТСУ, владението на реална част от парцел не е годен
придобивен способ, както по отношение на самата
реална част, така и за съответна на нея идеална част от парцела /решение № 186
от 19.02.1987 г., гр. д. № 154/86 г., ОСГК/. За периода от време
след влизане в сила на ЗУТ /в сила от 31.03.2001 г./ забраната за
придобиване на реална част от поземлени имоти в границите на населените места е
изрично регламентирана в чл. 200,
при което, за разлика от чл.181 ал.3 от
ЗТСУ, законът не придава правно значение на такова владение като
способ за придобиване на съответна идеална част от имота. В случая претендираната от ищците част от ПИ категорично е под
минималните законоустановени размери по чл.19 ал.1
т.1 от ЗУТ - най-малко 14 м лице и 300 кв.м повърхност или при наличието на законоустановените условия за намаляването им - най-малко
11,20 м лице и 240 кв.м. повърхност. Нещо повече и както се посочи, частта,
заключена между точките АБВГДЕЖЗА на комбинирана скица - приложение № 1 към
заключението на експертизата е по-малка и от претендираните
139 кв.м., която площ се отнася до друга част от тази скица, а именно
заключената между точки 2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-2.
Ето защо, следва да се приеме за установено по отношение на
ответниците, че първият ищец е собственик на 1/3 ид.част,
а вторият ищец е собственик на 1/12 ид.част, на реална
част, заключена между точките АБВГДЕЖЗА, съгласно комбинирана скица- приложение № 1 към
заключението на съдебно – техническата експертиза, която реална
част, представляваща
част от ПИ с идентификатор 77195.714.140, неправилно е била заснета,
като част от съседния ПИ с идентификатор 77195.714.141, като
тази граница следва да минава по линията между буквите „Б“ и „В“, така както е
показано на същата скица, която се приподписва от
съдебния състав и представлява неразделна част от настоящото решение. Искът им
за разликата, а именно да се признае за установено, че те притежават цялата
тази реална част с площ от 139 кв.м., като неоснователен следва да се отхвърли.
При това си произнасяне, съдът взе предвид още, че присъждането на съответните ид.части от спорната реална част от имота не е извън петитума на предявения иск и не води до недопустимост на
съдебното решение. Няма пречка съдът да присъди по-малко от това, което се
претендира, щом то се включва в претенцията. Искането за присъждане на един
имот включва в себе си и искането за присъждане на идеална част от него, затова
няма пречка искът за собственост да бъде уважен само за идеалната част, ако е
неоснователен за цялото. В този смисъл е решение № 251/ 13.07.2011 г. ВКС,
Първо гражданско отделение, по гр.д. № 879/ 2010 г., постановено в производство
по реда на чл.290 от ГПК.
За пълнота следва се посочи, че произнасянето на съда по коментираните
по-горе два иска следва да бъде по отношение на всички ответници,
предвид пространствения обхват на спорното право на собственост и описаното му заснемане
в кадастралната карта, доколкото тези ответници се явяват
собственици на процесните два ПИ с идентификатор
77195.714.140 и с идентификатор 77195.714.141.
Що се отнася до претенцията по чл.537 ал.2 от ГПК,
производството по делото в тази част, като процесуално недопустимо следва да се
прекрати. Същата касае отмяната на издадения в полза на ответниците
М. констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност № 911/29.11.2010 г. том V рег. № 6534 дело № 655/ 2010 г., което било
законна последица при положително съдебно решение по предявения иск за собственост.
В случая обаче не се констатира такава обусловеност, доколкото искът за
собственост касае такава част от ПИ, която не е предмет на посочения нотариален
акт. Спорната част, заключена между точките АБВГДЕЖЗА, съгласно комбинирана
скица- приложение № 1 към заключението на съдебно – техническата експертиза, е
изцяло извън ПИ с идентификатор 77195.714.140, именно за чиито собственици по
давност са били признати с нотариалния акт ответниците
М.. Съгласно чл.537 ал.2 пр.3 от ГПК, нотариалният акт се отменя, когато бъде
уважена претенция на трето лице срещу титуляра на
акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното
удостоверяване на правото на собственост, какъвто обаче не е настоящият случай.
Отменяването на акта е изрично разпоредена законна
последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с
издаването му материално право /Тълкувателно решение № 178/30.06.1986 г. по гр.
д. № 150/1985 г. на ОСГК на ВС; Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк.
д. № 3/2012 г., ОСГК /. Т.е. законът не допуска предявяването на самостоятелен
иск за отмяна на констативен нотариален акт. В този смисъл е и решение № 172/ 11.07.2012
г. на ВКС по гр. д. № 1157/2011 г., ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Така, претенцията по чл.537 ал.2 от ГПК като самостоятелна такава е
процесуално недопустима и няма характер на иск. Тя не е самостоятелен иск, а е
уредена от закона правна последица от уважаване на иска за материално право, засегнато
от охранителния акт /решение № 49/ 18.05.2018 г. по гр.д. № 1957/2017 г. и решение
№ 138/ 21.06.2013 г. по гр.д. № 799/2012 г., двете на ІІ г.о., ГК на ВКС/. В
този смисъл така предявената самостоятелна претенция по чл.537 ал.2 от ГПК е
недопустима и не подлежи на разглеждане по същество, като в тази част
производството по делото следва да се прекрати.
Следва да се прекрати, като процесуално недопустимо, и
производството по делото в частта на претенцията на ищците, съдът да се произнесе
относно обстоятелството да бъде извършена поправка на грешката от компетентния
орган, чрез отразяването на реалната част с площ от 139
кв.м, заключена между точките АБВГДЕЖЗ, съгласно
комбинирана скица - приложение № 1, в пространството, обхвата и границите на ПИ
с идентификатор
77195.714.140, следствие на което да бъде променена и границата
между ПИ с идентификатор 77195.714.140 и ПИ с
идентификатор 77195.714.141,която граница да минава
по точките БВ, съгласно тази скица, съвпадаща с действителната
граница между имотите, а именно регулационната линия на КРП одобрен през 1967
г., която не е променяна и е съответстваща на
пространствения обхват на правото на собственост на всички страни и съседи.
Както вече се посочи, след влизането в сила на настоящото решение, същото придружено
от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание
за изменение на кадастралната карта, по реда на чл.53а т.1, според чл.54 ал.2
от ЗКИР. Затова е недопустимо нарочно произнасяне на съда в искания смисъл.
Относно разноските:
Същите следва да
останат в тежест на страните, така както са направени; предвид изхода по
предявените обективно и субективно съединени искове и доколкото липсва разграничение,
каква част от разноските, за кой от предявените искове се отнася; в т.ч. и в списъците
по чл.80 от ГПК.
Мотивиран така,
съдът
Р
Е Ш И :
По предявените обективно и субективно съединени искове с правни основания
чл.124 ал.1 от ГПК и чл.54 ал.2 от ЗКИР, както и претенция по чл.537 ал.2 от ГПК - от Ж.Т.Ж. с ЕГН ********** ***; и К.Ж.Т.
с ЕГН ********** ***; против К. Н.М. с ЕГН **********, А.С.М.
с ЕГН ********** и С.Д.К. с ЕГН **********,***, а последният и с постоянен и
настоящ адрес ***; Н.А.Б. с ЕГН ********** ***; Б.С.И. с ЕГН ********** ***; М.С.Д.
с ЕГН ********** ***; П.Н.И. с ЕГН ********** и Е.Н.И. с ЕГН **********,***; В.Н.Д.
с ЕГН ********** ***; и И.Н.Б. с ЕГН ********** ***0:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.54 ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър, по предявения
от Ж.Т.Ж. с ЕГН ********** и К.Ж.Т. с ЕГН ********** иск, по отношение на К. Н.М.
с ЕГН **********, А.С.М. с ЕГН **********, С.Д.К. с ЕГН **********, Н.А.Б. с
ЕГН **********, Б.С.И. с ЕГН **********, М.С.Д. с ЕГН **********, П.Н.И. с ЕГН **********,
Е.Н.И. с ЕГН **********, В.Н.Д. с ЕГН ********** и И.Н.Б. с ЕГН **********; че
е допусната грешка в КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006
г. на ИД на АК, а именно - при кадастралното отразяване на границата между поземлен
имот /ПИ/ с идентификатор 77195.714.140 и ПИ с идентификатор 77195.714.141,
изразяваща се в погрешното заснемане на реална част, заключена между точките
АБВГДЕЖЗА, съгласно комбинирана скица- приложение № 1 към заключението на
съдебно– техническата експертиза, която реална част, представляваща част от ПИ
с идентификатор 77195.714.140, неправилно е била заснета, като част от съседния
ПИ с идентификатор 77195.714.141, като
тази граница следва да минава по линията между буквите „Б“ и „В“, така както е
показано на същата скица, която се приподписва от
съдебния състав и представлява неразделна част от настоящото решение.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на К.
Н.М. с ЕГН **********, А.С.М. с ЕГН **********, С.Д.К. с ЕГН **********, Н.А.Б.
с ЕГН **********, Б.С.И. с ЕГН **********, М.С.Д. с ЕГН **********, П.Н.И. с
ЕГН **********, Е.Н.И. с ЕГН **********, В.Н.Д. с ЕГН ********** и И.Н.Б. с ЕГН
**********; че Ж.Т.Ж. с ЕГН ********** е собственик
на 1/3 ид.част, а К.Ж.Т. с ЕГН ********** е собственик на 1/12 ид.част
- от реална част от недвижим имот, заключена между точките АБВГДЕЖЗА,
съгласно комбинирана скица- приложение № 1 към заключението на съдебно –
техническата експертиза, която реална част, представляваща част от ПИ с
идентификатор 77195.714.140, неправилно е била заснета, като част от съседния
ПИ с идентификатор 77195.714.141, като границата между тези два ПИ следва да
минава по линията между буквите „Б“ и „В“, така както е показано на същата
скица, която се приподписва от съдебния състав и
представлява неразделна част от настоящото решение; като искът им за
разликата, а именно да се признае за установено, че те притежават цялата тази
реална част с площ от 139 кв.м., ОТХВЪРЛЯ.
ПРЕКРАТЯВА ЧАСТИЧНО производството
по гр. дело № 162/2020 г. на Районен съд – Хасково, а именно – В ЧАСТТА на претенцията
на ищците Ж.Т.Ж. с ЕГН ********** и К.Ж.Т. с ЕГН **********, на основание
чл.537
ал.2 от ГПК, съдът да отмени издадения в полза на ответниците
К. Н.М.
с ЕГН ********** и А.С.М. с ЕГН ********** констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност, с № 911 том V рег. № 6534
дело № 655/ 2010 г. от 29.11.2010 г. на нотариус с рег. № 081.
ПРЕКРАТЯВА ЧАСТИЧНО производството
по гр. дело № 162/2020 г. на Районен съд – Хасково, а именно – В ЧАСТТА на претенцията
на ищците Ж.Т.Ж. с ЕГН ********** и К.Ж.Т. с ЕГН **********, съдът да се
произнесе относно обстоятелството, да бъде извършена поправка на гореописаната грешка
в КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИД на
АК, от компетентния орган, чрез отразяването на реалната част с площ от 139
кв.м, заключена между точките АБВГДЕЖЗ, съгласно комбинирана скица- приложение
№ 1, в пространството, обхвата и границите на ПИ с идентификатор 77195.714.140,
следствие на което да бъде променена и границата между ПИ с идентификатор
77195.714.140 и ПИ с идентификатор 77195.714.141, която граница да минава по
точките БВ, съгласно тази скица.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването
му на страните – на ел.адреси на
адвокатите им от л.141, 146 и 149, като им се изиска незабавно
потвърждение, а при липса на такова – делото да се докладва; а по отношение на
останалите 7 – чрез връчител.
СЪДИЯ :/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.