Мотиви по в.н.о.х.д. № 3501/2019 г. по описа на СГС,
НО, XIV-ти въззивен състав
С присъда от 26.03.2018 г. по н.о.х.д. НОХД № 11605/2016 г. по
описа на СРС, НО, 135 с-в е признал подсъдимия за виновен в това, че на
23.04.2015 г. около 07:30 часа в гр. София, при управляване на моторно превозно
средство – лек автомобил марка ,,Сеат”, модел„Леон”,
с рег.№ ********, по бул.„Асен Йорданов”, с посока на движение от ул.„Димитър Списаревски” към бул. „Искърско шосе”, в района на
кръстовището с бул. „Х. Колумб”,
нарушил правилата за движение по пътищата:
-
чл.21, ал.1
от ЗДвП: “При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h – пътно превозно средство от категория В - 50 км./ч. в
населено място – управлявал със скорост 52 км./ч. установено с АТЕ.
-
чл.119, ал.1
от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.”
и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на пресичащата пътното платно
на бул.„Асен Йорданов” по пешеходна пътека, сигнализирана с пътна маркировка М8.2
от ЗДвП в посока от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила
пешеходка Б.П.Б. на 12 г., изразяваща се в счупване на костите на дясна подбедрица – диафизарно, което е
довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник на
пострадалата за период повече от тридесет дни, като деянието е извършено на
пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал.3, предл.последно, б. „а“, пр.2,
вр.ал.1, б. „б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
На осн. чл. 78а, ал. 1 от НК подсъдимият И. е
освободен от наказателна отговорност и е осъден на административно наказание
„глоба“ в размер от 2000 лева. На осн. чл.78а, ал. 4, във вр. с чл.343 г НК е
наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за период от шест
месеца. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски на
осн.чл.189, ал.3 от НПК.
Със същата присъда подсъдимият И. е оправдан в частта
от обвинението, че е нарушил чл.116 от ЗДвП.
Недоволен от така постановената присъда е останал
подсъдимият. Защитникът му – адв. М. е атакувал първоинстанционната присъда в
законоустановения срок. Във въззивната жалба и допълнението към нея се излагат
доводи относно неправилност на присъдата. Твърди се, че е налице случайно
деяние по смисъла на чл. 15 от НК, поради което инкриминираното деяние не е
извършено виновно. Излагат се доводи относно липсата на предимство за
преминаване на пострадалата в конкретния случай предвид законоустановения
приоритет на светофарната уредба съгласно чл. 7 от ЗДвП, като пострадалата в
нарушение чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП е предприела пресичане. Поради това се иска
отмяна на присъдата на СРС и постановяване на оправдателна присъда.
Алтернативно се предлага изменение на присъдата в частта относно размера на
наказанието за намаляването му до минимума.
Срещу същата присъда в законоустановения срок е постъпил
и протест от прокурор от СРП, с
който се иска подсъдимият да бъде признат за виновен по цялото обвинение,
включително за нарушение на чл.116 от ЗДвП и да му бъде наложено по-тежко
наказание. Твърди се, че в оправдателната ѝ част присъдата е
незаконосъобразна и че обвинението е доказано по несъмнен начин благодарение на
свидетелските показания и експертизите.
Въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК
е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на
контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на
обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на
подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание представителят на
държавното обвинени поддържа подадения протест. Намира за неправилна
постановената присъда в оправдателната ѝ част досежно нарушението на чл.
116 от ЗДвП, поради което при наличието на съответния протест моли подсъдимият
да бъде признат за виновен така, както е повдигнато обвинението. По отношение
наложеното наказание застъпва мнението, че глобата в размер от 2000 лева е
справедливо отмерена. Предлага увеличаване срока на наказанието „лишаване от
право да управлява МПС“ на 12 месеца.
Защитникът на подсъдимият – адв. М. поддържа
подадената жалба и допълнението към нея. Акцентира върху обстоятелството, че
пострадалото лице влиза в опасната зона при пълна липса на видимост от страна
на подсъдимия, който от своя страна се е движел правомерно. Посочва, че първата
инстанция не е обсъдила съществено процесуално нарушение, ограничило правото на
защита на подсъдимия, а именно непосочване движението на пострадалата в
обвинителния акт. Оспорва скоростта, установена с АТЕ. В заключение моли
подзащитният му да бъде оправдан изцяло.
В своята лична защита подсъдимият И. оспорва изводите,
че деянието е извършено на пешеходна пътека, като твърди че ПТП е станало на 18
метра от нея. Оспорва заключението на експертизите относно крайните изводи, че
пострадалата е била върху капака, и досежно скоростта от 52 км/ч. Моли съда за
оправдателна присъда.
Повереникът на частния обвинител – адвокат У.,
оспорва изцяло подадената въззивна жалба и допълнението към нея. Намира
постановената присъда за правилна и поддържа изложеното от прокурора. В
заключение моли протеста да бъде уважен.
В правото си на последна дума подсъдимият И. моли да
бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в
жалбата и протеста, подадени от страните, както и тези, изложени в съдебно
заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, при спазване изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Х.С.И. е роден на *** г. в гр. Враца, с
постоянен и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, женен, работи в УМБАЛ „Софиямед“
– гр. София, завеждащ отдел „Екология“, с висше образование, неосъждан, с ЕГН: **********.
Притежава свидетелство за управление на МПС № ******, категория В, валидно до
10.09.2020г.
На 23.04.2015 г. около 7:30 часа сутринта подсъдимият И.
управлява лек автомобил марка „Сеат”, модел „Леон” с рег.
№ ********по бул. „Асен Йорданов” с посока на движение от ул. „Капитан Димитър Списаревски” към бул. „Искърско шосе”. Пътният участък бил
с две платна с противоположни посоки на движение, разделени помежду си с двойна
непрекъсната линия М2. Широчината на платното за движение на бул. Асен
Йорданов“ била 21,4 м с 3 броя пътни ленти с широчина дясната 3,5 м, средната и
лявата по 3,7 м, предназначени за движение по посока от бул. „Капитан Димитър Списаревски“ към „бул. Искърско шосе“ (посоката на огледа),
разделени помежду си с непрекъсната разделителна линия М1, и две ленти за
движение в противоположната посока с обща широчина 10,5 метра. Пътната настилка
била асфалтова, суха, без неравности по нея. Видимостта била добра. Кръстовището
на бул. „Асен Йорданов” и бул. „Х. Колумб” било регулирано с хоризонтална
маркировка – прекъсната осева линия между лентите за движение и двойна
непрекъсната осева линия между платната за движение; както и с вертикална
сигнализация – светофарна уредба, работеща на нормален режим. Светофарната
уредба била двусекционна за автомобилите – за
движение наляво и за направо. На кръстовището имало обособена пешеходна пътека,
сигнализирана с пътна маркировка М8.2 от ЗДвП и пешеходен светофар.
Същевременно от дясната страна по посока движение на автомобила, управляван от
подсъдимия, били разположени трамвайно трасе.
Междувременно същият ден си и по същото време
свидетелките Б.Б. иП.Т.
тръгнали за училище. За да стигнат хванали автобус № 84 и трябвало да се
прекачат на трамвай № 20 на спирката „Разклона на летището“. След като слезли
от автобуса момичета се озовали на кръстовището на бул. „Х. ***. За да стигнат
до трамвайната спирка трябвало да пресекат две пешеходни пътеки. Стигнали до
първата от тях, като момичетата, преди да пресекат, били с гръб към моста за
летището. Пешеходният светофар светел зелено и те предприели пресичане на
пътното платно. Достигайки до отсрещния тротоар момичетата трябвало да пресекат
пешеходната пътека на бул. „Асен Йорданов“, за да стигнат до трамвайната линия.
На тротоара до тях имало неустановен възрастен човек, който предприел пресичане
на пътното платно. В този момент пешеходният светофар светел с червен забранителен
сигнал за преминаване. Въпреки това свидетелките Б. и Т. предприели пресичане
по пешеходната пътека на бул. Асен Йорданов“ на кръстовището с „бул. Х.
Колумб“, от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила, управляван
от подсъдимия. В същия момент момичетата видели наближаващия трамвай № 20 и
решили да побързат, като започнали да тичат към спирката.
Подсъдимият И. приближавайки кръстовището се движел в
средната от трите пътни ленти по бул. „Асен Йорданов“ в посока направо към
бул.”Искърско шосе” със скорост 52 км/ч. В лявата лента по посока на неговото
движение имало колона от коли, които изчаквали разрешителния сигнал за завой
наляво. Първата кола на колоната от ляво била с големи размери, поради което
закривала пряката видимост на подсъдимия към пешеходната пътека и преминаващите
по нея свидетелки Б. и Т.. В дясната лента нямало автомобили. Светофарната
уредба при приближаването на подсъдимия към кръстовището светела със зелен
разрешителен сигнал за неговото направление на движение. Подсъдимият възприел
зеления сигнал, поради което не намалил скоростта си с цел да премине бързо
през кръстовището. В момента на преминаването на подсъдимия през кръстовището
сигналът се сменил с жълт.
Междувременно пешеходците – свидетелите Б. и Т. и
възрастния мъж спрели по средата на булеварда на двойната непрекъсната линия,
като последният тръгнал отново да пресича и внезапно спрял. Неустановеният по
делото мъж забелязал идващия автомобил, управляван от подсъдимия, като
предупредил двете свидетелки. Свидетелката Т. успяла да го чуе и се опитала да
възпре пострадалата от пресичане, но Б. не я чула и продължила да пресича. В
този момент за автомобилите в крайна лява лента с посока на движение към
летището светлинният сигнал на светофарната уредба бил червен, а за
автомобилите в средна лента за движение направо към бул. „Искърско шосе“ светел
разрешителен зелен сигнал за преминаване. Приближавайки кръстовището
подсъдимият се движел със скорост 52 км/ч и предвид наличието на спрели
автомобили в лявата пътна лента пострадалата Б. станал видима за него, когато
предната част на автомобила отстояла на 20 метра от мястото на удара. Опасната
зона за спиране на автомобила, управляван от подсъдимият била 29,61 метра, поради
което последният нямал техническа възможност да спре и последвал удар с
предната част в зоната на контролната табела и декоративната решетка отдясно на
тялото на пострадалата Б.. Мястото на удара било на пешеходната пътека – по
широчина на пътното платно на 5,0-6,0 м вляво от десния край на платното за
движение на бул. „Асен Йорданов“, считано в посоката на огледа, и по
дължина на пътното платно – на 16,0-19,0
м преди линията на ориентира, считана в същата посока.
Вследствие на настъпилия удар и скоростта на движение
на автомобила, тялото на пешеходката било качено на предния капак на
автомобила, с глава достигнало челното стъкло и го счупило, след което било
отхвърлено по посока на движение на автомобила и паднало отпред и вляво от
него.
След като видяла случилото се свидетелкатаП.Т.
се обадила по мобилния си телефон на майката на пострадалата Б.Б., като свидетелят П.Б.– баща на пострадалата веднага
тръгнал за мястото на инцидента.
Свидетели на настъпилото ПТП станали Н.Н. и М.З., като всеки един от тях се обадил на тел. 112, за
да съобщи за инцидента.
След настъпване на ПТП, с лекия си автомобил „Опел Астра” с рег. № *******ТС покрай мястото на удара преминал
свидетеля Г.Б.. Същият спрял автомобила си, отишъл до лежащото на пътното
платно момиче и започнал да го успокоява, че всичко ще е наред.
На мястото на произшествието пристигнал полицейски
патрул от СДВР-ОПП и екип на ЦСМП, като пострадалата Б.Б.
бил откарана в УБАМЛСМ „Пирогов“.
В хода на досъдебното производство била изготвена автотехническа експертиза, от заключението на която се
установило мястото на удара между лекия автомобил „Сеат
Леон”, управляван от подсъдимия И. и пешеходката Б., скоростта на движение на
лекия автомобил „Сеат Леон” в района на произшествието
и към момента на удара. Установено било, че водачът на лекия автомобил движейки
се с посочената скорост, от момента на стъпване на пешеходката на платното за
движение е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Отстоянието, на което се е намирал автомобила, в момента, в
който пешеходката е станала видима за водача е от порядъка на 20 метра.
Сравнението на това отстояние с опасната зона за
спиране на автомобила – 30,36 метра налага извода, че водачът на лекия
автомобил, движейки се със скорост от 52 км/ч., от момента, в който пешеходката
е била видима за него, не е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара. Този извод е в сила и при движение с разрешената в населено място
скорост от 50 км./ч. Според експертното заключение, водачът на автомобила е
имал възможност да предотврати удара, при движение със скорост не по-висока от
35 км/ч., своевременно възприемане на пешеходката и адекватна реакция с
аварийно спиране. Установено било, че водачът на автомобила не е имал
техническа възможност да спре без да навлезе в кръстовището при реакция със
спиране от момента на подаване на жълт след зелен сигнал на светофарната
уредба. Изчислено е, че сигналът на светофарната уредба за направлението на
автомобила в момента преди да навлезе в кръстовището е бил зелен разрешителен,
а за пешеходката в момента на удара и при навлизане на платното за движение е
бил червен забранителен.
В хода на съдебното следствие била изготвена и приета допълнителна
тройна автотехническа експертиза, от чието заключение
се потвърждават изводите на предходната експертиза относно мястото на удара
между лекия автомобил „Сеат Леон”, управляван от
подсъдимия И. и пострадалата пешеходка Б.Б. и скоростта
на движение на лекия автомобил „Сеат Леон”. Според
заключението опасната зона за спиране на лекия автомобил е била 29,61 метра и е
определена само въз основа травмите на пешеходеца и деформациите на автомобила,
тъй като по делото няма данни за спирачни следи на автомобила. Отстоянието на автомобила от мястото на удара, когато
пешеходката е навлязла на пътното платно от левия му край (тротоара), при
спокойно тичане на пешеходката, която е на 12 години е 99,41 метра. Когато
пешеходката е пресякла двойната непрекъсната осева линия, подсъдимият няма
директна видимост към нея, а автомобилът е на отстояние
35,18 метра. Когато пешеходката минава пред спрелия в лявата лента автомобил,
тя попада във видимата зона за подсъдимият, а автомобилът се намирал на разстояние
20,19 метра. При посочената опасна зона – 29,61 метра и отстояние
на автомобила от мястото на удара, когато пешеходката е била видима – 20,19
метра, ударът е бил непредотвратим за водача на лекия автомобил „Сеат Леон”. Същият е бил предотвратим при движение на
автомобила със скорост от 37 км/ч. Водачът би могъл да предотврати ПТП, т.е. да
намали скоростта до 37 км/ч, когато пешеходката се намирала на разстояние от
мястото на удара 8,19 метра или на 2,64 метра в ляво от двойната непрекъсната
линия, т.е. в насрещното платно.Ъгълът на видимост на водача към пешеходката е
12 градуса в ляво. Водачът е могъл да види пешеходката в насрещната пътна лента
на около 3 метра от тротоара, като след това видимостта му се ограничава от
спрелите в лявата пътна лента МПС. Според експертното заключение в хипотезата
при спиране на лекия автомобил на стоп линията той не може да достигне
скоростта от 52 км/ч при изминат път от 19 метра от стоп-линията. При
ускорително движение в тази хипотеза може да достигне 30 км/ч.
В хода на досъдебното производство била изготвена
съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че вследствие на удара
пострадалата Б.Б. е получила счупване на костите на
дясната подбедрица – диафизарно
и мозъчно сътресение без загуба на съзнанието. Счупването на костите на дясната
подбедрица представлява трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за период повече от 30 дни. Мозъчно
сътресение без загуба на съзнанието представлява временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
В хода на досъдебното производство била изготвена и
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, от заключението на
която се установило, че пострадалата Б.Б. не страда
от психично заболяване, което може да се приравни към разстройство на здравето.
При нея не се установили данни за специфични задръжки и разстройства в
развитието, характерни за нейната възраст. Интелектуалното й развитие е в
границите около средните на нормата за възрастта, образованието и социалния
опит. Няма данни за вроден или придобит интелектуален дефицит. По време на
инцидента пострадалата Б. не е получила черепно-мозъчна травма със загуба на
съзнание, която би могла да наруши базисната й психична годност. Въпреки
малолетната си възраст Б. може правилно да възприема и възпроизвежда фактите от
действителността, включително и тези от инкриминирания период. Същата може да
участва като свидетел във всички фази на наказателното производство.
Описаната фактическа обстановка въззивният съд
установи след анализ на събраните в хода на производството доказателства и
доказателствени средства и способи на доказване, а именно гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Б.Б. – дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на
чл.281, ал.4 вр.чл.281, ал.1, т.2 НПК (кредитирани частично); Т. Т. – дадени в
съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр.чл.281, ал.1, т.2, НПК; М.З. – дадени в хода на съдебното следствие и прочетени на основание
чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.1 от НПК; П.Б., Н.Н. и Г.Б. –
дадени в съдебно заседание;П.Т. – прочетени на основание чл.281, ал.5 вр.ал.1,
т.4, предл.1 от НПК; св.И.В.– прочетени на основание
чл.281, ал.5 вр.ал.1, т.5 от НПК; обясненията на подсъдимия И., дадени в хода
на съдебното следствие (кредитирани частично); писмени доказателства и
доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие и скица (л.
10-11 ДП), констативен протокол №К331 (л. 3 от ДП), удостоверение за раждане на
Б.П.Б. (л.62 ДП), скица на кръстовището на бул. „Асен Йорданов” и бул. „Х.
Колумб” от „П.Т.” ЕАД с разположение на светофарната уредба, план на фазите за
преминаване през кръстовището и циклограма (л.68-70
от ДП), справка съдимост (л. 74 ДП и л. 16 от ДП ); веществени доказателствени
средства – фотоалбум към протокола за оглед (л.12-14 ДП); заключенията на
приетите по делото експертизи: съдебномедицинска експертиза (л.16 от ДП), комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л. 19-29 ДП), автотехническа експертиза (л.48-61 от ДП), допълнителна автотехническа експертиза (л. 145-154 СП).
Така установената от въззивната инстанция фактическа
обстановка относно значими обстоятелства, част от предмета на доказване, се
различава съществено от приетото за установено от страна на районния съд. Първата
инстанция е събрала необходимия доказателствен материал за изясняване на
обективната истина по делото. Въпреки това част от събраните доказателствени
средства са били неправилно анализирани, в резултат на което първата съдебна
инстанция е достигнала до погрешни крайни изводи от правна страна, а именно, че
с действията си подсъдимият И. е осъществил състава на вмененото му
престъплението по чл. 343, ал.3, предл.последно, б.“а“, пр.2, вр.ал.1, б.“б“,
пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК от субективна страна. Настоящата инстанция
въз основа на собствения доказателствен анализ достигна до различни изводи
относно достоверността на част от доказателствените източници, в резултат на
което достигна и до различни фактическа обстановка и правни изводи.
На първо място въззивният съд констатира, че първата
инстанция не е отчела наличието на съществени противоречия в доказателствения
материал, поради което същите не са били анализирани и отстранени. В резултат
на този пропуск контролираният съд не е провел задълбочен и обстоен анализ
както на показанията на пострадалата Б., така на останалия доказателствен
материал по делото. При внимателния прочит на показанията на свидетелките Б. и Т.
е видно, че момичетата са пресекли две пешеходни пътеки. И двете свидетелки
обясняват, че е трябвало да пресекат една по-малка пешеходна пътека, за да
достигнат до тротоара на отсрещната страна, която е била успоредна на трамвайната
линия. Посочват, че, пресичайки по - малката
пешеходна пътека, пешеходният светофар е светел зелено, а мостът за летището е
останал зад гърба им. След като пресекли тази пешеходна пътека се озовали на
тротоара пред пешеходната пътека на бул. „Асен Йорданов“ непосредствено преди
бул. „Х. Колумб“. Именно тази пешеходна пътека е трябвало да пресекат
свидетелките, за да стигнат до трамвайната линия. Свидетелката Т. не споделя
какъв е бил светлинният сигнал на пешеходния светофар на последната пешеходна
пътека, но пострадалата е категорична, че светофарът е светел зелено.
Твърдението на пострадалата противоречи на останалия доказателствен материал,
поради което неясно за настоящата инстанция остава защо контролираният съд се е
доверил на посоченото от свидетелката. При анализа на гласните доказателствени
средства въззивният съд констатира, че свидетелят Н. е категоричен, че двете
момичета и неустановеният по делото възрастен човек са навлезли на пътното
платно на забранителен за тях сигнал. Неговото твърдение намира пълна подкрепа
в изготвената в хода на досъдебното производство техническа експертиза. Вещото
лице след подробен анализ на свидетелските показания, циклограмата
и схемата на работа на светофарната уредба на кръстовището на бул. „Асен
Йорданов“ с бул. „Х. Колумб“ и след съответните математически изчисления е
достигнал до извода, че пострадалата е навлязла в платното за движение при
червен забранителен сигнал. Този извод съдът намира за напълно обоснован. Твърдението
на свидетеля Н. и извода на вещото лице напълно съответстват на предоставените
от „Консорциум Ю ТИ АЙ ГРУП – Иновативни трафик системи“ чертежи относно
разположение на светофарната уредба, разположение на фазите за преминаване през
кръстовището и циклограмата. Пешеходния светофар на
пътеката, на която е станало деянието, свети със зелен разрешителен сигнал
единствено в трета фаза за период от 20 секунди. Между трета и първа фаза, в
която е разрешителния сигнал за преминаване за подсъдимия, има междинен интервал
от 15 секунди. В същото време свидетелката З. споделя, че е била втора кола в
колоната в лява лента за ляв завой по бул. „Х. Колумб“ и подсъдимият е преминал
през нея, съответно към кръстовището, в последните секунди от разрешителния зелен
сигнал, тъй като веднага след това светнал жълт сигнал. В експертизата вещото
лице е изчислило, че от момента на стъпване на платното до момента на удара
пострадалата е изминала 16 метра за близо 7 секунди. С оглед посочените
фази и времевите интервали, единственият
логичен и непротиворечив извод е, че пострадалата Б. е предприела пресичане от
ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила, управляван от
подсъдимия, на червен сигнал на пешеходния светофар. Първоинстанционният съд не
е подложил на задълбочен анализ показанията на Б. и Т., въз основа на което е
пропуснал факта, че двете са пресекли общо две пешеходни пътеки, а зеленият
сигнал е бил само по отношение на първата от тях. С оглед изложеното настоящата
инстанция намира показанията на частния обвинител Б. за недостоверни относно
обстоятелството, че са пресичали на зелено на втората пешеходна пътека. Подобно
твърдение е невярно и се опровергава изцяло от изготвената по делото автотехническа експертиза и приложените схеми за действие
на светофарната уредба, както и от показанията на свидетеля Н..
В останалата част показанията на пострадалата са
правдиви, логични, последователни и непротиворечиви. Споделеното от нея
непосредствено пред първата инстанция и в разпита в хода на досъдебното
производство, представлява един последователен и непротиворечив разказ (с
изключение на обсъденото вече по-горе твърдение) относно случилото се.
Показанията ѝ сответстват изцяло на изложеното
от свидетелите Т., Н., Т. и З., както и с писмените доказателства и
доказателствени средства – констативен протокол и протокол за оглед на
местопроизшествието. Споделената информация от свидетелите, разгледана съвкупно
с писмените доказателства и доказателствени средства,
е еднопосочна относно датата, часа и мястото на деянието, причината, поради
която Б. и Т. тичали и бързали да пресекат пешеходната пътека, мястото на
съприкосновение между автомобила и пострадалата. Предвид изложеното настоящата
инстанция намира показанията на пострадалата Б. за обективни и достоверни с
изключение на твърдението, че е преминала по втората пешеходна пътека на зелен
сигнал. Ето защо съдът не се довери изцяло на изложеното от нея както първоинстанционната инстанция, а кредитира показанията
ѝ частично.
На следващо място настоящата инстанция в своя
доказателствен анализ ще разгледа показанията на свидетелите очевидциП.Т., Н.Н., Т. Т. и М.З..
Едновременното разглеждане на посочените гласни доказателствени източници се
налага поради обстоятелството, че макар и очевидци на деянието, всеки един от тях
е видял различни моменти от инкриминираното деяние. Разгледани съвкупно те
създават детайлен и последователен разказ досежно пътнотранспортното
произшествие. Всички те сочат, че инцидентът се е случил на кръстовището на
бул. „Асен Йорданов“ с бул. „Х. Колумб“ около 7:30 часа сутринта на 23.04.2015г.
Показанията им са еднопосочни относно посоката на пресичане на децата – от ляво
надясно съобразно посоката на движение на автомобила, управляван от подсъдимия.
Свидетелите Т. и Н. споделят, че заедно с децата е предприел пресичане и възрастен
мъж. Показанията на свидетелката Т. съответстват на изложеното от
свидетеля Н. относно пресичащия с тях
възрастен мъж и обстоятелството, че поради височината същият е възприел идващия
автомобил, управляван от подсъдимия, поради което спрял и се опитал да
предупреди и момичетата, но само Т. го чула. Свидетелят Т., от своя страна,
посочва, че свидетелките Т. и Б. са тичали, което напълно се потвърждава от Т..
Неговите показания, дадени непосредствено пред съда и частично приобщените от
досъдебното производство, са последователни и непротиворечиви. Всички свидетели
са категорични, че инкриминираното деяние се е случило на пешеходната пътека на
бул. „Асен Йорданов“, като пострадалата Б. пресичала тичайки, за да хване
трамвая. От показанията на свидетелката З., разгледани съвкупно с изготвените
по делото технически експертизи, съдът извлича информация относно
обстоятелството на какъв светлинен сигнал е преминал подсъдимият, управлявайки
своя автомобил. Съдът в този си състав се доверява на частично приобщените
показания на З. от досъдебното производство досежно обстоятелството какъв е бил
светлинният сигнал. Свидетелката е категорична, че преминавайки автомобилът
през нея, светофарната уредба за средната лента е светела с разрешителен сигнал
за преминаване, като веднага и още с преминаването на автомобила е светнал
жълтият светлинен сигнал. От автотехническата
експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство се установява, че
светофарната уредба за направлението на автомобила, управляван от подсъдимия, в
момента преди последният да навлезе в кръстовището е бил зелен разрешителен,
като от момента на подаване на жълт след зелен сигнал подсъдимият не е имал
техническа възможност да спре, без да навлезе в кръстовището. При тези данни логично
следва, че подсъдимият е преминал на зелен сигнал непосредствено преди смяната
му с жълт. Смяната на светлинните сигнали е станала за секунди, което се
потвърждава и от свидетелката З.. Именно тази бърза смяна на светлинните
сигнали, както и обстоятелството, че спомените на свидетелката са били
по-пресни при разпита и във фазата на досъдебното производство, мотивира
настоящата инстанция да се довери на споделеното от свидетелката пред
разследващите органи. По отношение на останалите обстоятелства, споделени пред
районния съд, настоящата инстанция не констатира противоречие с останалия
доказателствен материал. Напротив, изложеното от свидетелите взаимно се допълва
и подкрепя, поради което въззивният съд използва показанията на свидетелите
очевидци при формиране на вътрешното си убеждение.
По отношение на анализа на показанията на свидетелитеБ.,Б.и В.съдът в този си състав споделя
изложеното от първата инстанция. Свидетелите не са очевидци на деянието, като
от техните показания се извлича информация досежно последващи
инцидента събития – местоположение на участниците в ПТП-то след инцидента,
физическото и психическо състояние на пострадалата, повредите върху автомобила.
От показанията на свидетеля В.се извличат данни относно пътната обстановка и
метеорологичните условия през инкриминирания ден, които взаимно се допълват от
протокола за оглед на местопроизшествието. Протоколът е изготвен в съответствие
с императивните процесуални изисквания, поради което представлява годно
доказателствено средство за отразените в него факти. Съдът се солидаризира с
изводите на контролирания съд, че показанията на свидетелите са еднопосочни,
логични и последователни, поради което ги кредитира изцяло.
Не на последно място, настоящата инстанция намира за
необходимо да обсъди обясненията на подсъдимия И.. Въззивният съд, разглеждайки
обясненията в светлината на тяхната двойствена процесуална природа едновременно
като доказателствено средство и средство за защита, намира, че последните са частично
опровергани от събрания доказателствен материал. Правилни са изводите на
първата инстанция относно твърдението на подсъдимия, че същият е спрял на стоп
линия на кръстовището поради червен забранителен сигнал за неговото
направление. Подобно на контролирания съд и настоящата инстанция намира
предложената от подсъдимия версия за защитна, тъй като се опровергава от
показанията на свидетелите Н. и З.. В подкрепа на изложеното са изготвените АТЕ
и ДАТЕ, според които подсъдимият е навлязъл в кръстовището при разрешителен
зелен сигнал, без да е спирал на стоп линията. Заключението на допълнителната
експертиза е категорично, че подсъдимият не е могъл да развие скоростта от 52
км/ч от положение на покой на автомобила до момента на удара. Неправдоподобно е
твърдението на подсъдимия и че ударът не е настъпил на пешеходната пътека, а на
16 метра от нея, посочвайки че това е отразено на скицата към протокола за
оглед на местопроизшествието. Върху изготвената скица е отразена пътната
обстановка след инкриминирания инцидент, като на 16 метра от пешеходната пътека
е отразен вече спрелият автомобил на подсъдимия. Съобразявайки разстоянията,
травматичните увреждания на пострадалата, както и повредите на автомобила, заключенията
на двете технически експертизи са еднопосочни относно мястото на удара и
скоростта на движение на подсъдимия. Освен посоченото твърдение настоящата
инстанция не намира за отговарящо на обективната истина изложеното от
подсъдимия, че бащата на пострадалата се е чудел защо дъщеря му е минавала по
този път. СвидетелятБ. е категоричен относно
обстоятелството, че около 7:00 часа пострадалата Б. е тръгнала за училище.
Свидетелките Б. и Т. са категорични, че минавали по един и същи маршрут за
училище – автобус до спирка „Разклона на летището“, откъдето се прекачвали на
трамвай № 20. Техните твърдения се подкрепят от свидетеля Т., който макар и да
не познава лично свидетелките, посочва, че момичетата използвали трамвай № 20,
за да отидат на училище. Свидетелските показания напълно опровергават
изложеното от подсъдимия. В останалата част обясненията не се опровергават, а
дори се подкрепят от доказателствената съвкупност. По изложените съображения
съдът в този си състав кредитира частично обясненията на подсъдимия И..
По делото са изготвени съдебномедицинска,
съдебнопсихиатрична и психологична, автотехническа и
допълнителна автотехническа експертизи. Всички те са
изготвени от компетентни вещи лица, като експертите, основавайки се на
специалните си знания в съответните науки и при съвкупен анализ на материалите
по делото са отговорили подробно, ясно и обосновано на поставените им въпроси. Заключенията са убедително защитени в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Автотехническата
и допълнителната автотехническа експертизи дават
идентични отговори, като не са налице съществени противоречия между двете
заключения. Въззивният съд не намери основание да се съмнява в обективността,
безпристрастността и наличието на специални познания на експертите, поради
което даде вяра на обсъдените заключения. В тази връзка неоснователно се оспорват
техническите експертизи от адв. М. и подсъдимия И.. И в двете експертизи под
внимание е взето обстоятелството, че пострадалата е тичала. Вещите лица са
обсъдили всички налични към момента на изготвяне съответно на АТЕ и ДАТЕ
доказателства и въз основа на съответните математически изчисления са
достигнали до еднакви заключения относно скоростта на движение на автомобила,
управляван от подсъдимия.
Въз основа на така анализирания доказателствен
материал, настоящият съдебен състав достигна до различни изводи от правна страна, а именно че
подсъдимият И. не е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал.3,
предл.последно, б.“а“, пр.2, вр.ал.1, б.“б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК,
за което му е повдигнато обвинение.
Преди да пристъпи към анализ от правна страна
въззивният съд намира за необходимо да изложи кратки съображения относно
наведеното възражение от защитата за допуснато съществено процесуално нарушение
при изготвяне на обвинителния акт. Представителят на държавното обвинение,
изготвил прокурорския акт, е посочил както в обстоятелствената част (още на
първата страница), така и в диспозитива, посоката на
движение на пострадалата Б.. Наведените доводи от защитата в тази насока
възражения не отговарят на съдържанието на обвинителния акт, поради което
същите се явяват неоснователни и по-подробното им обсъждане не е необходимо.
Безспорно по делото се явява обстоятелството, че
подсъдимият И. на 23.04.2015 г. около 07:30 часа в гр. София е управлявал лек
автомобил „Сеат Леон“ с рег. № ********по бул. „Асен
Йорданов” с посока на движение от ул. „Капитан Димитър Списаревски”
към бул. „Искърско шосе”, като на кръстовището с „бул. Х. Колумб“ е настъпило
пътнотранспортно произшествие с пресичащата на пешеходна пътека, но на червен
забранителен сигнал пострадала Б. и преминаващия на зелен разрешителен сигнал
на светофарната уредба лек автомобил, управляван от подсъдимия И..
Поначало е ясно, че всеки водач на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващи по нея пешеходци. Въпреки това в ЗДвП е уредена специална хипотеза
относно задълженията на водача на автомобила, когато пешеходната пътека е
регулирана със светофарна уредба – чл. 120 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 120 от ЗДвП се явява специална по отношение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП (така решение № 79 от
12.04.2018 г. по н. д. № 234/2018 г., НК., ІІ НО на ВКС). Пешеходната пътека,
по която е пресичала пострадалата е била регулирана с пешеходна светофарна
уредба. При наличието на такава водачите на ППС са длъжни да се съобразяват с
разпоредбата на чл. 120 от ЗДвП, а не с тази на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. В
конкретния казус видно от показанията на свидетелките Б. и Т. нито една от тях
не е подала необходимия сигнал с ръка, а предприели пресичане след възрастния
мъж. По делото безспорно се установява, че пострадалата заедно с другите
пешеходци, в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗДвП, са предприели
пресичане на червен забранителен за тях сигнал. Приближавайки се към кръстовището
сигналът на светофарната уредба за направлението, в което се е движел
подсъдимият, е бил зелен разрешителен. При тези обстоятелства с оглед
светлинните сигнали на светофарната уредба подсъдимият не е бил длъжен да
предвиди навлизането на пешеходци на пътното платно при червен забранителен
сигнал за тях. В допълнение внимателният прочит на допълнителната автотехническа експертиза сочи, че ПТП-то би могло да се
предотврати на разстояние 36,03 метра преди мястото на удара при намаляване на
скоростта до 37 км/ч. В този момент, когато водачът може да предотврати пътният
инцидент, пострадалата се намирала на 8,19 метра от мястото на удара или на
2,46 метра от двойната непрекъсната осева линия, т.е. в насрещното платно.
Същевременно видимостта на подсъдимия е била ограничена от спрелите в лявата
лента моторни превозни средства и към момента, когато би могъл да се
предотврати ударът, той няма пряка видимост към пострадалата. Следователно
същият е бил в обективна невъзможност да се съобрази както с чл. 120, така и с
чл. 119 от ЗДвП. Ето защо съдът приема, че подсъдимият не е осъществил
квалифициращия елемент на престъпния състав, по който му е повдигнато обвинение
„деянието да е извършено на пешеходна пътека“ защото съставомерността
на деянието по този текст предполага водачът да е нарушил предимство на
пешеходеца, налично според специалния закон, но не и когато адресатът му сам се
е лишил от него и го е изгубил, като не е изпълнил задължението си по чл. 113,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП и е нарушил забраната по чл. 35, ал. 4, т. 1 ППЗДвП, преминавайки на червен сигнал на светофара (в този
смисъл Р. № 19 от 07.06.2016 г. по н. д. № 1666/2015 г. на ВКС - I Н. О. и Р. №
342 от 13.07.2017 г. по н. д. № 277/2017 г. на Апелативен съд – София).
Пострадалата
става видима за подсъдимия едва когато управляваният от него автомобил е
отстоял на 20,19 метра. Изчислената опасна зона при скорост от 52 км/ч е 29,61
метра, а при 50 км/ч – 27,98 метра. При тези данни категоричен е изводът, че от
момента, когато пострадалата става видима за подсъдимия, тя се намирала в
опасната зона за спиране на автомобила, поради което ударът е бил
непредотвратим, дори и той да се е движел с разрешената скорост от 50 км/ч. Следователно
и нарушението на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП не стои в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Настоящата инстанция при постановяване на
оправдателната си присъда съобрази, че надвишаването на максимално допустимата
скорост е въведено в специален състав в ЗДвП заради особеното значение на скоростта
като фактор за безопасността на пътя. В случаите, когато няма пряка
причинно-следствена връзка между превишаването на скоростта на движение и
настъпилите общественоопасни последици, какъвто е
настоящият казус, е необходимо да бъде изследвано, дали е нарушена общата
разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, доколкото посочените в тази разпоредба
изисквания се отнасят до всички пътни обстановки по време на движение,
включително и в хипотезата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (решение № 414 от 15.02.2016 г. по н.
д. № 1389/2015 г., НК, ІІ НО на ВКС). В конкретния случай пътната настилка е
била суха и без неравности по нея, автомобилът се е движел с постоянна скорост,
съобразена с пътната обстановка, поради което не е възникнала необходимост от
намаляване на скоростта. От друга страна, подсъдимият И. е познавал добре кръстовището,
тъй като ежедневно минавал през него на път за работното му място, на което
работел от около 29 години. Същевременно предимството на водача, движещ се на
зелен сигнал на светофара, не елиминира останалите му задължения за избор на
безопасна скорост, като в настоящия случай подсъдимият се е съобразил изцяло с
пътната обстановка. Вярно е, че наличието на пешеходна пътека сигнализира за
възможна опасност на пътя, но в случаите когато същата е регулирана със
светофарна уредба участниците в движението са длъжни да се съобразяват със
светлинните сигнали на същата. Преминаването през съответното кръстовище,
регулирано със светофарна уредба, се определя не от наличието на пешеходна
пътека, а от вида на светлинните сигнали, които имат приоритет съобразно
установената градация на задължителност в чл. 7 от ЗДвП. Следователно
подсъдимият при зелен разрешителен сигнал за неговото направление не е бил
длъжен да предположи, че пешеходци в нарушение на чл. 113 от ЗДвП ще
предприемат пресичане на забранителен за тях сигнал. От друга страна, както
вече беше обсъдено, подсъдимият не е имал пряка видимост към пострадалата в
момента, когато същият е имал възможност да намали скоростта до 37 км/ч. Неговата
видимост била ограничена от спрелите леки автомобили, поради което пред него
съществувала обективна невъзможност да съобрази скоростта си съгласно чл. 20,
ал. 2 и чл. 120 от ЗДвП. Предвид това обстоятелство настоящата инстанция
намира, че подсъдимият И. не е нарушил и разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В тази връзка неоснователен се явява и протестът на
държавното обвинение относно оправдателната част на присъдата на
първоинстанционния съд. Настоящата инстанция напълно се солидаризира с
изложените съображения на контролирания съд за невъзможност за ангажиране на
наказателната отговорност на подсъдимия И. за нарушение на чл. 116 от ЗДвП.
Съдебната практика е константа, че посочената норма регламентира общи и широки
задължения на водачите на ППС, без да им предписва конкретно поведение –
действие или бездействие, поради което няма отношение към конкретно създалата
се пътна обстановка. В този смисъл не се констатира причинна връзка между него
и настъпилия съставомерен резултат, поради което обосновано
първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия да е извършил нарушение на чл.
116 от ЗДвП.
По изложените съображения не могат да се вменят във
вина на подсъдимия сочените от прокуратурата нарушения на ЗДвП, нито на чл. 20,
ал. 2 и чл. 120 от ЗДвП.
Предвид изложените съображения настоящата инстанция
намира, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Съгласно
константата практика на ВКС приложението на нормата на чл. 15 от НК изисква
кумулативното наличие на две предпоставки: от една страна, деецът да се е
съобразил с предписанията на правно регламентираната дейност по управление на
МПС, а от друга страна, да са налице условия, при които той е бил поставен в
невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на
вредните последици.
В конкретния случай подсъдимият е управлявал лек
автомобил по бул. „Асен Йорданов“ с посока на движение от бул. „Капитан Димитър
Списаревски“ към бул. „Искърско шосе“, придвижвайки
се в средна лента. Приближавайки към кръстовището лентата вляво от неговата
била заета от колана от автомобили, изчакващи съответния светлинен сигнал на
светофарната уредба. Възприемайки че сигналът на светофарната уредба за
неговото направление е разрешителен, подсъдимият И. управлявал автомобила си с
постоянна скорост от порядъка на 52 км/ч. В двете изготвени автотехнически
експертизи е изложена единствена хипотеза, при която за подсъдимия би била
налице техническа възможност да предотврати пътнотранспортния инцидент, а
именно ако същият е управлявал автомобила със скорост от 37 км/ч. Видно от
допълнителната АТЕ последният момент, в който подсъдимият би могъл да
предприеме намаляване на скоростта е, когато автомобилът е бил на разстояние
36,03 метра от мястото на удара. Същевременно към този момент подсъдимият не е
имал пряка видимост към преминаващите пешеходци от ляво надясно по посоката му
на движение поради колоната от автомобили в лявата лента. При конкретната пътна
обстановка за подсъдимия е съществувала обективна невъзможност да възприеме
пострадалата, като не са били налице други обективни причини, налагащи
намаляването на скоростта до 37 км/ч. В същото време превишаването на
разрешената скорост за лек автомобил в населено място с 2 км/ч не стои в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен
резултат, поради което не може да бъде ангажирана наказателната отговорност на
подсъдимия И. за посоченото нарушение. От значение е и обстоятелството, че
мястото на инцидента е регулиран с пешеходен светофар, който светел червено в
момента на навлизане на пострадалата на пътното платно. Съобразявайки установената
градация на задължителност в чл. 7 от ЗДвП, подсъдимият не е бил длъжен да
предположи навлизане на пешеходци при забранителен за тях сигнал. В същото време подсъдимият е спазил
разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 120 от ЗДвП, тъй като същият е бил в
обективна невъзможност да възприеме преминаващата пешеходка и да съобрази
скоростта си с нея. Въпреки наличната пътна ситуация и създалата се обстановка,
пострадалата е предприела забранено пресичане, като виждайки наближаващия
трамвай № 20 започнала да подтичва. Предвид ограничената от автомобилите в
лявата лента видимост на подсъдимия, заключенията и на двете експертизи са
категорични, че подсъдимият не е имал техническата възможност да възприеме свидетелката
Б. преди навлизането ѝ в опасната зона за спиране на управлявания от него
автомобил. Следователно пострадалата Б. внезапно е изскочила пред подсъдимия и
е попаднала в опасната зона за спиране на автомобила. Настъпилият удар е в
резултат на обективната невъзможност за водача на лекия автомобил, възприемайки
пострадалата Б. да намали скоростта на автомобила до величина, която да му
позволи да избегне удара. Всичко изложено по-горе води до единственият и
непротиворечив извод, че резултатът е бил обективно непредотвратим.
По изложените съображения настоящата инстанция не
споделя извода на районния съд, че подсъдимият сам се е поставил в невъзможност
да предотврати настъпилото пътнотранспортно произшествие. Подсъдимият И. не
само не е могъл, но и не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, поради което въззивният съд намира,
че в случая е налице хипотезата на чл. 15 от НК – случайно деяние.
С оглед оправдаването на подсъдимия въззивният съд на
осн. чл. 190 НПК остави направените по делото разноски за сметка на държавата.
Така мотивиран въззивният състав постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.