Р
Е Ш Е
Н И Е
***, 03. 10. 2013
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на двадесет и седми септември
през двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 3947 по
описа за 2013 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 150 от СК.
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от М.С.П. от ***,
като майка и законен представител на малолетното дете ***, против Б.В.В. ***. В
молбата се твърди, че с влязло в сила решение по гр. дело № ***/ 2003 год. на
Плевенския районен съд бракът между страните е бил прекратен с развод, като
ответникът е бил осъден да заплаща на детето си ***, чрез неговата майка и
законен представител, месечна издръжка в размер на 30 лв. Твърди се, че от
датата на определяне на горепосочения размер на издръжката до настоящия момент
е изтекъл значителен период от време, през който условията на живот са се
променили и разходите за детето са се увеличили. В заключение ищцата моли съда
да измени размера на издръжката, заплащана от ответника, като увеличи същата на
100 лв. месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба. Претендира и
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът не е взел становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на ищцата, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че детето ***,
ЕГН **********, е родено от майка М.С. ***, ЕГН **********, и баща Б.В.В.,
ЕГН **********.
Безспорно по делото е, че с влязло в сила решение по гр. дело № ***/ 2003 год. по описа на Плевенския
районен съд е бил прекратен с развод сключеният между М.С. *** и Б.В.В.
граждански брак. Със същото решение упражняването на родителските права върху
роденото от брака дете *** е било предоставено на майката, а бащата е бил
осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 30 лв., считано от 19. 09. 2003 год.
Спорен остава въпросът относно това изменили ли са се условията, при които
е определена посочената издръжка, и ако да, увеличили ли са се възможностите на
ответника да дава по- висока издръжка на детето, както и каква част от
необходимата издръжка следва да поеме всеки от един от родителите.
Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с отговора на този въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. В конкретния случай
така визираната предпоставка е налице: от момента на определянето на предходния
размер на издръжката до настоящия момент е изминал период от десет години, през
който е настъпила промяна на обстоятелствата, имащи значение за определяне
размера на дължимата издръжка и обуславящи нейното изменяване, а именно
увеличили са се нуждите на детето от храна, облекло и учебни пособия. Настъпила
е промяна и в размера на минималната за страната работна заплата, на основата
на която се определя и минималният размер на дължимата се на непълнолетните
деца издръжка /срв. чл. 142 ал. 2 от СК/.
Видно от приложеното удостоверение изх. № 268/ 15. 07. 2013 год.,
издадено от “Германос Телеком България” ЕАД гр. София, че майката на детето М.С.П.
получава средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 984, 36 лв.
Въпреки указанията на съда ответникът не е представил доказателства за
получаваните от него доходи. Поради това и с оглед на обстоятелството, че се
касае за лице в трудоспособна възраст съдът приема, че ответникът би могъл да
реализира доходи поне в размер на минималната за страната работна заплата.
При преценката на така събраните писмени и гласни доказателства съдът
приема, че необходимата обща издръжка на детето ***, което е на 13 години,
следва да се определи на 180 лв. От тази сума ответникът Б.В.В. следва да
заплаща ежемесечна издръжка в размер на 100 лв., като останалата част от
издръжката следва да се поеме от майката М.С.П., която полага и
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. При определяне
размера на дължимата се издръжка съдът съобрази възрастта на детето и неговите
потребности, както и обстоятелството, че ответникът няма задължение за издръжка
към други непълнолетни лица. Така определеният размер на издръжката се дължи от
ответника от 22. 07. 2013 год., датата на подаване на исковата молба, като
издръжката се дължи до настъпването на причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението в частта досежно издръжката.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените деловодни разноски в
размер на 100 лв. На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса по сметка на Плевенския районен съд в размер
на 100, 80 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯВА на основание
чл. 150 от СК определената с решение по гр. дело № ***/ 2003 год. по описа на Плевенския
районен съд издръжка, като ОСЪЖДА Б.В.В.
***, ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете *** от ***, ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител М.С.П., ЕГН **********, ежемесечна
издръжка в размер на 100 лв. вместо заплащаните досега 30 лв., считано от 22. 07.
2013 год. до настъпване на причини и условия за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта досежно издръжката.
ОСЪЖДА Б.В.В. ***, ЕГН
**********, да заплати на М.С.П. от ***, ЕГН **********,
направените деловодни разноски в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА Б.В.В. ***, ЕГН
**********, да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в
размер на 100, 80 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд
в 14- дневен срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: