№ 2332
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330206697 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. И. Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. Т.Т. против Електронен фиш серия К № 4281800 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ), без да се сочат конкретни пороци. Моли се
за неговата отмяна. С писмено становище, с което се представят
допълнителни мотиви към жалбата, се твърди незаконосъобразност на ЕФ
поради издаването му в нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Жалбоподателят
поддържа, че на приетия като място на извършване на нарушението пътен
участък не е било приложимо ограничение на скоростта от 60 км/ч, тъй като
действието на въведената с пътния знак забрана е било прекъснато от налично
кръстовище. Взема становище да е допуснато съществено процесуално
нарушение поради непредставянето на снимка на разположението на
използваното техническо средство. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не
се явява, представлява се от адв. Т.Т., с пълномощно по делото, който
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна с писмено становище от главен юрисконсулт И. П.,
1
приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния
фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението и
правилно да е определен размерът на административното наказание. Взема
становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване,
което да е годно за употреба към датата на деянието и да осигурява
неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без
контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде
потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от К. И. Ц., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
16.09.2021 г., установено от справка от АИС АНД на лист 19 от делото, а
жалбата е подадена на 21.09.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена
за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което
срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана
по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен
фиш следва да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 10.09.2020 г. в 07:24 часа на републикански път III-375, км 28+900 в
посока от гр. Пещера към гр. Пловдив жалбоподателят К. И. Ц. управлявал
собствения си товарен автомобил „Хонда Риджлайн“ с рег. № ***, като се
движил със скорост от 72 км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч,
която била сигнализирана на водачите с пътен знак В26, разположен на км
28+700. Забраната, въведена с този пътен знак, била в сила до км 29+050 от
път III-375, където бил поставен пътен знак В34 „Край на забраните, въведени
с пътни знаци“. Движението на товарния автомобил с рег. № *** със скорост
от 72 км/ч било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с № 530. Стойността на
измерената скорост от техническото средство била 75 км/ч, като след
приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 72 км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 12 км/ч.
За това деяние и и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП против жалбоподателя Ц. бил издаден Електронен фиш серия К с №
4281800, с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева.
2
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол от проверка № 3-33-20 (лист 18 от делото) се изяснява, че
процесното техническо средство тип TFR1-M с № 530 е преминало
последваща периодична проверка на 23.04.2020 г. със заключение, че
съответства на одобрения тип. Изяснява се още, че максимално допустимата
грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 333р-11579/10.09.2020 г. се установява, че на дата 10.09.2020
г. мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 530 е заснела статични
изображения с номера от 11500 до 11515, с начален час на работа 07:00 ч. и
краен час на работа 08:20 ч. и с място на контрол републикански път III-375,
км 28+900.
От изготвения снимков материал (лист 17 от делото) се изяснява, че е
измерена скоростта на движение на автомобил с рег. № ***, стойността на
измерената скорост е 75 км/ч, а заснемането е извършено на 10.09.2020 г. в
07:24 часа.
От справка в Централна база КАТ по рег. номер се установява, че
собственик на товарен автомобил „Хонда Риджлайн“ с рег. № *** е
жалбоподателят К. И. Ц..
От писмо с вх. № 64652/01.11.2021 г. от директора на Областно пътно
управление – Пловдив (лист 11 от делото) и приложена към него схема на
пътния участък (лист 12 от делото) се изяснява, че км 28+900 от
републикански път III-375 се намира извън границите на населено място, като
на км 28+700 от същия път има поставен пътен знак В26 (60 км/ч) „Забранено
е движението със скорост по-висока от означената“, която забрана е
действала до км 29+050 от път III-375, където е поставен пътен знак В34
„Край на забраните, въведени с пътни знаци“.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на
посочените в ЕФ време и място – на 10.09.2020 г. в 07:24 часа на
републикански път III-375, км 28+900 в посока от гр. Пещера към гр. Пловдив
жалбоподателят К. И. Ц. е управлявал собствения си товарен автомобил
„Хонда Риджлайн“ с рег. № *** със скорост на движение от 72 км/ч при
разрешена скорост от 60 км/ч, при което е превишил разрешената максимална
скорост извън населено място и на посочения пътен участък с 12 км/ч.
Въпреки това настоящият съдебен състав приема, че обжалваният
3
електронен фиш е издаден в нарушение на правилото по чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН, гласящ, че „за случаи на административни нарушения, установени и
заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи
могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за
което се издава електронен фиш“. Необжалваемият минимум по чл. 39, ал. 2
от ЗАНН, към който се препраща, е в размер от 50 лева. Граматическото
тълкуване на разпоредбата чрез употребата на предлога „над“ води до ясен и
единствен възможен извод, че действащата нормативна уредба допуска
контролните органи да осъществяват административнонаказателната
отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ, единствено когато налагат глоби
в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН съдържа общо
правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при който след като
нарушението е установено с АТСС, отговорността се реализира чрез налагане
на глоба с електронен фиш. Същевременно, макар посочената разпоредба да
се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо чл. 182 от
ЗДвП. Това е така, защото с разпоредбите на чл. 182, ал. 1 - 5 от ЗДвП е
регламентирано задължението на водачите на ППС да не превишават
посочената максимално разрешена скорост и са предвидени следващите се
при неизпълнение неблагоприятни последици. Видът и размерът на
административните наказания са диференцирани в чл. 182 от ЗДвП в
зависимост от специално качество на субекта, от мястото на извършване на
нарушението и от размера на превишаването на разрешената максимална
скорост. Самата разпоредба на чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа особени
правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността – чрез
съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на наказателно
постановление, чрез издаване на електронен фиш или чрез фиш по чл. 186 от
ЗДвП, а дава общата правна рамка за определяне на наказанията при
нарушенията за скорост. Следователно всякога, когато е извършено такова
административно нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на
чл.182 от ЗДвП досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на
чл.39, ал.4 от ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като
поставя допълнително изискване за начина, по който да се реализира
отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от
ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.
Съгласно Решение № 239 от 04.02.2021 г. по к.а.н.д. № 2561/2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив изводът за предимство на
правилата на ЗАНН следва пряко от разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН, която
гласи, че: „Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с
техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат
разпоредбите на Закона за движението по пътищата“, следователно ЗАНН има
приоритет пред разпоредбите на ЗДвП при наличието на съответно правило в
него, какъвто е настоящият случай. Разпоредбите на чл. 39, ал. 4 и на чл. 85а
4
от ЗАНН се приети от законодателя и обнародвани с изменението и
допълнението на ЗДвП, направено с ДВ бр. 10 от 2011 г. Това е същото
изменение на закона, с което се въвежда и институтът на електронния фиш.
След това, въпреки последвали други изменения в ЗДвП в резултат на
сложилата се съдебна практика, цитираните норми в ЗАНН не са били
променяни. Следователно чл. 182 от ЗДвП регламентира общите правила за
вида и размера на наказанията при нарушенията за скорост, независимо от
процесуалния ред, по който ще бъде осъществена отговорността на водача,
докато правилото на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН дава правна рамка кога въобще ще
бъде допустимо издаването на електронен фиш.
Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на
определени деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на забраната
по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или на
забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП, при които
кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права, да се налагат чрез
електронен фиш. Така, както в практиката си наказващият орган съблюдава
другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на ЕФ, то следвало е
да съобрази и правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Същото има императивен
характер и неспазването му винаги се цени за процесуално нарушение от
категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на наказание с
електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото
законодателство. Недопустимо е по съображения за процесуална икономия и
улеснение в дейността на наказващия орган той да осъществява дейността си
в нарушение на императивни правила на процесуалния закон.
Същественият характер на нарушаването на забраната по чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната
инстанция. В Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1789/2020 г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив изрично е прието, че
„нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и
несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на електронния
фиш, тъй като изключва издаването му“. Съдебната практика по
приложението на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е трайна, като в този смисъл са:
Решение № 2549 от 20.12.2021 г. по к.а.н.д. № 2732/2021 г. по описа на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1031 от 20.05.2021
г. по к.а.н.д. № 740/2021 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив; Решение № 239 от 04.02.2021 г. по к.а.н.д. № 2561/2020 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1324 от 25.06.2021
г. по к.а.н.д. № 1418/2021 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к.а.н.д. № 2342/2013 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 488 от 16.03.2015 г.
по к.а.н.д. № 170/2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
Законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил
чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Така констатираното нарушение на процедурните правила не може да се
5
санира едва във фазата на обжалване на електронния фиш пред съда –
нарушението е съществено и неотстранимо, като производството изначално е
опорочено чрез налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е
изрично изключено от закона.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че отмяната на
процесния електронен фиш не означава, че лицата, извършили нарушение по
чл. 182 от ЗДвП, за което следва да се наложи наказание глоба в размер до 50
лева, ще остават ненаказани. Както беше изяснено, правомерен ред за
осъществяване на отговорността има, но той не е чрез издаването на
електронен фиш, а чрез съставяне на АУАН и въз основа на него на
наказателно постановление или чрез глоба с фиш в зависимост от
конкретните обстоятелства на всяка отделна хипотеза.
Изказваните в практиката възражения, че необжалваемият минимум по
смисъла на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е сумата от 10 лева, докато сумата от 50 лева
се определя като необжалваем максимум, не се споделят. Вероятно
затруднението пред тълкуването на правната норма е предизвикано от
приетата по-късно разпоредба на чл. 39, ал. 2а от ЗАНН. При историческото
тълкуване на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН и съобразяване на
действащото законодателство към момента на приемането й се установява, че
процесуалният закон е предвиждал за явно маловажни случаи на
административни нарушения, установени при извършването им, овластените
за това органи да налагат на място, срещу квитанция, глоба до размера,
предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 10 лева – така чл. 39,
ал. 1 от ЗАНН. Когато размерът на глобата надвишава 10 лева, но е до 50 лева
включително, съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗАНН овластените контролни органи
могат да налагат на местонарушението глоби в съответния размер за
маловажни случаи на административни нарушения, установени при
извършването им и когато това е предвидено в закон или указ. ЗАНН изрично
регламентира кои правораздавателни актове подлежат на обжалване –
наказателното постановление и електронният фиш, следователно квитанцията
и глобата с фиш са необжалваеми. Този извод следва пряко и от разпоредбата
на чл. 39, ал. 3 от ЗАНН, съгласно която ако нарушителят оспори
нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт
съгласно разпоредбите на раздел II от глава трета на ЗАНН и по този начин
лицето би могло да упражни правото си на обжалване. Следователно
законодателната техника „необжалваем минимум“ в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН
обозначава наличието на обособен размер на налаганите глоби за маловажни
случаи на административни нарушения, до който е било предвидено да се
издават необжалваеми актове. Под понятието „минимум“ се има предвид
обособеният минимален размер, над който обжалваемостта е била всякога
предвидена, а не че се прави разграничение между необжалваем минимум и
необжалваем максимум. С приемането на ал. 2а на чл. 39 от ЗАНН издаването
на глоба с фиш е регламентирано и за административни нарушения, които не
са маловажни случаи, размерът на глобата може да надвишава 50 лева и са
6
налице останалите законови предпоставки. Въпреки това разпоредбата на
чл.39, ал.4 от ЗАНН не е изменена и продължава да препраща към чл. 39, ал. 2
от ЗАНН. В този смисъл тълкуването и формираната съдебна практика по
прилагането й не са изгубили значение и продължават да са актуални. Този
въпрос също изрично е изяснен в цитираната практика на касационната
инстанция и настоящият състав приема, че не са налице основания да
отстъпва от нея.
По гореизложените съображения обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя, като в допълнителните мотиви към жалбата, както и в
откритото съдебно заседание изрично е направено искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение от представляващия жалбоподателя адвокат.
Съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 7 /гръб/ от делото
адвокатското възнаграждение не е реално заплатено, а е предоставена
безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за
адвокатурата (ЗА). Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати.
В случаи като процесния по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА легитимиран да
получи присъдената сума за адвокатско възнаграждение е не защитаваната
страна, а самият адвокат - така Определение № 5326 от 05.05.2020 г. по адм.
д. № 2563/2020 на Върховния административен съд; Решение № 202 от
01.02.2021 г. по адм. д. № 3051/2020 г. на XXIX състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 950 от 08.06.2020 г. по адм. д. № 304/2020 г. на X
състав на Административен съд – Пловдив.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно
дължимия в случая размер на възнаграждението съдът съобрази:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която не е
завишена и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер от 50
лева, като на жалбоподателя не е налагано кумулативно и друг вид наказание;
- вида на осъществените адвокатска защита и съдействие, а именно
подадените допълнителни мотиви към жалбата и процесуално
представителство в открито съдебно заседание.
При тези факти настоящият съдебен състав намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 300 лева. Този размер
на възнаграждението се явява справедлив и обоснован и е определен при
7
спазване на правилата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – ОД на МВР Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4281800 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на К. И. Ц., ЕГН: **********, с адрес:
*** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от
Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат Т.В. Т.,
вписан в Адвокатска колегия гр. Пловдив, със служебен адрес: град Пловдив,
ул. „Райко Даскалов“ № 68, ет. 2, офис 11, сумата от 300 (триста) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8