Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 17.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря БИЛЯНА МИТКОВА,
като разгледа гр. д. № 912/2018 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба от
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Любомир Вангелов
Спасов против Т.С.Г., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че ответникът
има качеството клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в
топлоснабдена сграда – етажна собственост, с административен адрес: гр. Перник,
ул. Розова долина, бл. 3, ап. 9. Сочи,
че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Топлофикация Перник” ЕАД на потребители в гр.
Перник, страните – ищецът в качеството на топлопреносно предприятие и
ответникът в качеството на клиент на топлинна енергия, са в облигационни
отношения по между си. Съобразно тях ищецът има задължението да предоставя
топлинна енергия в жилището собствено/ползвано от ответника, а ответникът – да
заплаща стойността на доставената му топлинна енергия, ежемесечно, в 30-дневен
срок от изтичане на периода, за който е извършена доставката.
Ищецът твърди, че е изпълнявал
точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през
периода 01.05.2013 г. – 30.04.2017 г. помесечно е доставял в
собствения/ползвания от ответника недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че
стойността на така доставената топлинна енергия е 494.59 лв. и ответникът не е
изпълнил задължението си да я заплати. Сочи, че последният дължи обезщетение за
забава върху всяка просрочена месечна главница, за периода 08.07.2013 г. –
27.11.2017 г. в общ размер от 117.18 лв.
Твърди, че за посочените
вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било
образувано ЧГД № 8246/2017 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение
срещу нея.
Искането му към съда е да
признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 494.59 лв., представляваща стойността на
доставена и незаплатена топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден имот, с
административен адрес: гр. Перник, ул. Розова долина, бл. 3, ап. 9. през периода 01.05.2013 г. – 30.04.2017 г.,
ведно с обезщетение за забава върху главницата в размер на 117.18 лв., считано
за периода 08.07.2013 г. – 27.11.2017 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 06.12.2017 г. /датата на подаване на заявлението/ до
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ЧГД № 8246/2017 г. по описа на ПРС. Заявена е претенция
за присъждане на направените в хода на заповедното и исковото производство
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В
него искът е оспорен по основание и размер.
Ответникът оспорва качеството
си клиент на топлинна енергия, като твърди, че не е нито собственик, нито
титуляр на вещно право на ползване по отношение на процесния недвижими имот.
Сочи, че не е и титуляр на партида, открита в ищцовото дружество за доставка на
топлинна енергия по отношение на същия имот.
Твърди, че между него и ищеца
не съществува облигационно отношение, тъй като не е сключван договор между тях.
Партидата, открита при ищеца за процесния имот не е на негово име.
Оспорва обстоятелството, че
през процесния период в жилището е доставяна топлинна енергия на стойността,
претендирана от ищеца.
Твърди, че в сградата не е
въведено дялово разпределение и етажната собственост не сключвала договор с ФДР
за извършване на такава услуга.
Заявява възражение по чл. 111,
б. В от ЗЗД за изтекла погасителна давност за исковите суми.
Искането към съда е да отхвърли
иска като неоснователен, евентуално като погасен по давност. Заявена е
претенция за присъждане на направените по делото разноски
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител юрисконулт Д., поддържа иска. Моли съда да го
уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез пълномощника му – адв. В. поддържа писмения отговор. Оспорва иска. Моли
съда да го отхвърли.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално
допустим. Правният интерес на ищеца от воденето на предявения положителен
установителен иск, се обосновава от приложеното ЧГД № 8246/2017 г. по описа на ПРС.
От него е видно, че е издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземането,
предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането е предявен в
преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Разгледан по същество искът е частично
основателен по следните съображения:
За уважаването на предявения
иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие,
качеството на купувач на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера
на задължението на ответника.
Не е спорно между страните, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство,
пренос, разпределение на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно
предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на
качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника
следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за
енергетиката.
По делото са представени Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация -
Перник” ЕАД и решение № ДУ - 011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, неоспорени от
ответника. Затова съдът приема, че са изпълнени условията на чл. 150 от ЗЕ и те
имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с
производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по
делото.
Съгласно чл. 1 от Общите
условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” –
“Топлофикация - Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за
битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може
да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
За установяване качеството
клиент/потребител на топлинна енергия на ответникът, ищецът е представил
удостоверение изх. № 18/МСИ – 544 – 1/16.05.2018 г., издадено от Община Перник,
Д “МПТ” и декларация по чл. 14 от ПЗР на ЗМДТ. От посочените писмени
доказателства се установява, че с декларация вх. № 40325/16.10.2002 г.
ответникът е декларирал за нуждите на данъчното облагане, че е единствен
собственик на процесното топлоснабдено жилище по силата на договор от 01.11.1972
г., сключен с ГНС – гр. Перник и наследяване. Съдът намира, че така подадената
декларация от ответника, пред надлежен орган, без връзка с настоящото дело,
представлява извънсъдебно признание относно декларираните в нея обстоятелства,
за това е и индиция за правото му на собственост върху процесния имот. Това съдът счита за
достатъчно доказателство за установяване качеството клиент/ потребител на
топлинна енергия на ответника по смисъла
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. В случая главния факт на доказване не е правото
на собственост на ответника върху недвижимия имот, а качеството му клиент/
потребител на топлинна енергия. Правото на собственост се явява доказателствен
факт относно главния факт, поради което за установяването му, съдът приема, че
са достатъчни косвени доказателства, каквито са приетите декларация и
удостоверение, както и извлечение от сметка, от което е видно, че партидата за
процесния имот е разкрита на името на ответника. Предвид изложеното съдът
намира за доказано, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и дължи на ищеца заплащане на стойността на доставената
такава.
След изслушване на страните, в
съдебно заседание, проведено на 04.05.2018 г., съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през периода 01.05.2013 г. –
30.04.2017 г. в топлоснадбения имот, с административен адрес гр. Перник, ул.
Розова долина, бл. 3, ап. 9 ищецът е доставил топлинна енергия на обща стойност
494.59 лв., като обезщетението за забава върху същата за периода 08.07.2013 г.
– 27.11.2017 г. е в размер на 117.18 лв. Следователно стойността на доставената
топлинна енергия е идентична с претендираната от ищеца.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиентите на топлинна енергия имат задължение
да я заплащат на цена, при условията и
по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесет-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплаща също в такъв тридесет-дневен срок.
Съгласно чл. 34 от Общите условия
падежът на всяко задължение на ответника настъпва с изтичане на тридесет дни от
изтичането на периода, за който се дължи. Следователно на основание чл. 86 от ЗЗД върху посочената главницата от 494.59 лв. се дължи обезщетение за забава за
периода 08.07.2013 г. – 27.11.2017 г. и е в общ размер от 117.18 г.
Ответникът е заявил възражение за
погасяване по давност на исковата претенция. Вземанията, предмет на делото са
периодични такива, тъй като са за заплащане на парични суми, с единен
правопоражадщ факт – доставка на топлинна енергия, чиито падежи настъпват през
предварително определени интервали от време, а размерът им е определяем. Затова
погасяването им по давност настъпва на основание чл. 111, б. В от ЗЗД, с
изтичането на тригодишен срок от датата на изискуемостта им. Съгласно чл. 34,
ал. 1 от Общите условия купувачите заплащат топлинната енергия в 30 –дневен
срок след изтичане на периода за който се отнасят. Следователно изискуемостта
на вземането за заплащане на топлинна енергия настъпва в края на месеца,
следващ, месеца за който се отнася. Затова и като взе предвид, че заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 06.12.2017 г., съдът прие,
че погасени по давност са вземанията на ищеца срещу ответника за периода
01.05.2013 г. – 30.10.2014 г. Стойността им е изчислена от съда въз основа на представеното
извлечение от сметка и е в размер на 137.97 лв. Предвид изложеното съдът счита,
че като основателен следва да се уважи искът за сумата от 356.62 лв. и следва
да се отхвърли като погасен по давност за сумата от 137.37 лв.
Основателен е иска за
обезщетение за забава върху уважената част от главницата. Съгласно чл. 34, ал.
1 от Общите условия всяко от вземанията на ищеца е изискуемо в края на месеца,
следващ месеца, за който е доставяна топлинната енергия. Следователно началния
момент, от който е дължимо обещетението за забава е 08.01.2015 г. и е в размер
на 65.41 лв. До този размер иска е
основателен и следва да се уважи. За разликата от 51.77 лв. претендирана върху
погасената по давност главница за периода 08.07.20013 г. – 27.11.2017 г. следва
да се отхвърли като погасен по давност.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и заповедното
производство разноски, съразмерно с уважената част от исковете, съответно в
размер на 172.50 лв. и в размер на 51.75 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски в
исковото и в заповедното производство съразмерно с отхвърлената част от
исковете, съответно в размер на 124 лв. и на 124 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК по отношение на Т.С.Г., ЕГН **********
***, че дължи на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от Любомир
Вангелов Спасов сумата от 356.62 лв. /триста петдесет и шест лева и шестдесет и
две стотинки/, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през
периода 01.11.2014 г. – 30.04.2017 г. в топлоснабдено жилище, с административен
адрес: гр. Перник, Розова долина, бл. 3, ап. 9, ведно с обезщетение за забава в
размер на 65.41 лв. /шестдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/,
считано за периода 08.01.2015 г. – 27.11.2017 г., както и законната лихва върху
главницата от 356.62 лв., считано от 06.12.2017 г. до окончателното плащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 8246/2017
г. по описа на ПРС като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата претендирана като главница
за периода 01.05.2013 г. – 30.10.2014 г. в размер на 137.97 лв. - като погасен
по давност, както и за сумата претендирана като обезщетение за забава за
периода 08.07.2013 г. – 27.11.2017 г. върху погасената по давност главница, в
размер на 51.77 лв. като погасена по
давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК Т.С.Г., ЕГН ********** *** да заплати на “Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
“Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов сумата от 172.50 лв./сто
седемдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски, направени
в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете и сумата от
51.75 лв./петдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
разноски, направени в заповедното производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от Любомир
Вангелов Спасов да заплати на Т.С.Г., ЕГН ********** *** сумата от 124 лв./сто
двадесет и четири лева/, представляваща, направени разноски в исковото
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете и сумата от 124
лв./сто двадесет и четири лева/, представляваща направени разноски в
заповедното производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЛЕД влизане в сила на
решението препис от него, ведно с ЧГД № 8246/2017 гр. по описа на ПРС да се
върне на ІІІ н. с.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: