Решение по дело №6253/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

гр. София,…….2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и първата година, в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:  ГАЛИНА ТАШЕВА

 мл. съдия  НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА

 

с участието на секретаря Цветелина Добрева и като разгледа докладваното от мл. съдия Генадиева в. гр. д. № 6253 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника М.И.И. депозирана от назначения й в хода на първоинстанционното производство особен представител – адв. Д.П. срещу Решение № 22364 от 24.01.2020 г. постановено по гр. д. № 35202/2018 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 88-ми състав, с което ответниците Х.П.К., ЕГН: ********** и М.И.И., ЕГН: ********** са осъдени да заплатят солидарно на ищеца „Ю.Б.“ АД, ЕИК: ******** на основание чл. 79,ал. 1, вр. с чл. 430 от ТЗ по сключен договор за потребителски кредит № 182632 от 09.06.2014г. с „Алфа банк“ АД, сумата от 13129,22лв., представляваща незаплатена главница, ведно със законна лихва за забава, считано от дата на предявяване на иска – 26.10.2016г. до окончателното й изплащане; сумата от 1440,87 лв., представляваща просрочена договорна лихва, начислена за периода от 09.07.2014г. до 14.09.2016г., както и сумата от 253,11лв. – наказателна лихва/обезщетение за забава/, начислена за периода от 09.05.2015г. до 14.09.2016година.

Със решението ответниците Х.К. и М.И. са осъдени да заплатят солидарно на ищеца „Ю.Б.“ АД сумата от 1843,37лева, разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

       С депозирана в законоустановения срок въззивна жалба само от ответницата М.И.И. /починала след депозиране на въззивната жалба/ чрез особения  представите адв. П. се излага съображения за  неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебното решение. Оспорват се изводите на съда за надлежното уведомяване на ответниците за настъпилата предсрочна изискуемост, като се излагат подробни доводи, в това число и че не е налице и уведомяване на ответницата И. с исковата молба. Твърди се, че с отговора се ответницата е оспорила исковата претенция по основание и по размер, което съда не е взел предвид.

Ваззиваемата страна – „Юробан България“ АД  в срока по чл. 263 от ГПК не депозира отговор и не взима становище по жалбата

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на IV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на IV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на IV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на обжалваното решение, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.

Въззивната жалба е редовна и допустима, депозирана от надлежна страна в процеса, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След депозиране на въззивната жалба и с оглед изготвенито по делото справки от НБДН се констатира, че възвницата – ответник в първоинстанционното производсто е починала на 10.08.2020г., т.е след депозиране на въззвната жалба и  инициране на производството пред въззвиния съд. От същата справка се установява, че единствена наследница на ответницата е нейната дъщеря Х.К.П. с ЕГН: **********, която е конституирана като страна в процеса на основание чл. 22 ГПК до размера на наследствените й права от наследството на починалата М.И., нейна майка.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Пред въззивната инстанция спорът между страните се концентрира в това дали настъпилата предсрочна изискуемост и от кой момент.

Съгласно дадените разяснения в т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Т.е уговорената в договор за кредит предсрочна изискуемост не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Наличието на обективната предпоставка е необходимо, но не е достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право, установено в полза на кредитора, което се предпоставя от два юридически факта - неизпълнението на длъжника по отношение на съответните погасителни вноски и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока му, което следва да достигне до знанието на длъжника. Изложеното навежда на извода, че предсрочната изискуемост не възниква по право от обективния факт на неизпълнението, доколкото настъпването й е кумулативно обусловено и от упражняването на субективното правомощие на кредитора. Предвид това предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Засяга се само една от уговорките в договора, а именно тази за срочността на задължението като чрез изявлението на кредитора договорът се трансформира от срочен в безсрочен такъв, което дава възможност да се иска незабавното изпълнение на задължението. Законосъобразно и в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС в обжалваното решение районния съд, за да формира изводите си относно настъпването на предсрочната изискуемост, е извършил проверка за кумулативното наличие двете предпоставки: неплащането на една или повече анюитетни вноски и упражняване правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем с волеизявление.

В случая  са представени извлечения от сметки видно от които последното плащане по сключения договор за потребителски кредит е до 09.09.2015г., след което плащанията са били преустановени. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 ГПК установява вземането. В тежест на ответната страна, каквито и са указанията на СРС с доклада е било да установи плащане, погасяване на уговорените с договора за кредит вноски. Такива доказателства липсват, поради което правилно съдът е приел, че е налице първата предпоставка. По отношение на втората и спорна в производството предпоставка, а именно предсрочната изискуемост да е съобщена на длъжниците, в случая на Х.К. като кредитополучател и на М.И. като солидарен длъжник. Следва да се отбележи, че релевантно за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита е уведомяването на длъжника - кредитополучател и от този момент кредитът е предсрочно изискуем.  При пасивна солидарна отговорност обаче между двама и повече длъжници по силата на закона – напр. чл. 304 ТЗ, чл. 32, ал. 2 СК, чл. 36, ал. 2 СК; или по съглашение между страните – напр. чл. 121, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, чл. 101 ЗЗД, чл. 141, ал. 1 ЗЗД и пр., както в настоящия случай – предсрочната изискуемост трябва да бъде обявена надлежно на всеки един от солидарните длъжници. В случая не се установява надлежно връчване на уведомлението изходящо от ищеца за настъпилата предстрочна изискуемост  на солидарния длъжника – М. И.. Това обстоятелство се установява с представената още в хода на образуваното заповедно производство по  гр.д. 60288/2016г., копие от същото е приложено и в исковото производство.  Видно от приложената на л. 24 от заповедното производство обратна разписка на лицензиран  куриер Булпост адресира до солидарния длъжник М.И., пратката е непотърсена.  В обратната разписка изрично в графа „описание на пратката“  е посочено се касае за уведомление за предсрочна изискуемост, ЮРОБАНК. Предвид това действително не може да се приеме, че с въпросната обратна разписка, едностранното волеизявление на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем е станало достояние на длъжника и същия е уведомен за това. В случая доколкото не е изрично уговорено в договора за потребителски кредит законната фикция, уредена в чл. 14, ал. 2 ЗПК, респ. чл. 28, ал. 3 ЗКНИП е неприложима.

Трайна  обаче е съдебната практика, че в хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т.е. това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост. В случай че са настъпили материалните предпоставки за предсрочната изискуемост на кредита (преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК или след подаването му), изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде обективирано както в исковата молба по чл. 422 ГПК, така и в отделен документ, който е приложен към тази искова молба – в този случай материалноправните последици на това волеизявление настъпват с връчване на препис от исковата молба с приложенията на ответника-длъжник. В този смисъл е решение № 10/25.02.2020г. на ВКС по т.д. № 16/2019г. II т.о., ТК. Състава на ВКС е посочил, и че с упражняването на потестативното право на банката, респективно настъпването на предстрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за съществуването на претендираното право на вземането за главница и възнаградителни лихви , който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. от ГПК.   В случая към исковата молба са приложени копия от уведомителните писма до солидарните длъжници обективиращи  изричното волеизявление на кредитора „Юробан България“ ЕАД за настъпилата предстрочна изискуемост.

Ответницата по настоящото производство не е намерена на посочения по делото адрес поради което на същата на основание чл. 47,ал. 6 от ГПК  е назначен особен представител. В този случай изявлението, с което се обявява предсрочната изискуемост, е връчено и на назначения особен представител, като от този момент са настъпила и материалноправните последици на предсрочната изискуемост. В този смисъл е решение № 198/18.01.2019г. на ВКС по т.д. № 193/18г. ,I т.о. ТК. Предвид това като дата на която ответницата М. И. следва да се счита за уведомена за нъстапилата предсрочна изискуемост е 12,06,2019г., т.е датата на която е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея на назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител.

            С оглед на изложените вече от настоящата инстанция съображения, възраженията на въззвницата за липсата на настъпила предсрочна изискуемост се явяват изцяло несъстоятелни.  Предвид това и тъй като крайните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на СРС, решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и поради липсата на предявена претенция от страна въззиваемата страна настоящия състав не дължи произнасяне по разноските.

Същевременно като взе предвид, че с определение от № 12806 от 04.08.2020г.  е указал на въззиваемата страна „Ю.Б.“ АД да внесе депозит за възнаграждение на назначения в производство особен представител на починалата в хода на производството ответница - М.И.И. в размер на 487,35лв., като са указани последиците от неизпълнението. Препис от определението на съда е връчен на въззиваемата страна с призовката на 19,08.20г., но от същия е не са представени доказателства за внесен депозит, поради което въззвиният съд следва на основание чл. 77 от ГПК да осъди ищеца да заплати по сметка на СГС определеното възнаграждение в размера на 487,35лв. за назначения особен представител, който е депозирал и въззвната жалба, с която е сезирана настоящата инстанция. Няма пречка, отделно същата сума да се изплати от бюджета на съда в полза на особения представител - адв. Д.П., като се издаде РКО.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 22364 от 24.01.2020 г. постановено по гр. д. № 35202/2018 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 88-ми състав, с което Х.П.К., ЕГН: ********** и М.И.И., ЕГН: **********,/ починала в хода на процеса, с  правоприемник Х.К.П./ са осъдени да заплатят солидарно на ищеца „Ю.Б.“ АД, ЕИК: ******** на основание чл. 79,ал. 1, вр. с чл. 430 от ТЗ по сключен договор за потребителски кредит № 182632 от 09.06.2014г. с „Алфа банк“ АД, сумата от 13129,22лв., представляваща незаплатена главница, ведно със законна лихва за забава, считано от дата на предявяване на иска – 26.10.2016г. до окончателното й изплащане; сумата от 1440,87 лв., представляваща просрочена договорна лихва, начислена за периода от 09.07.2014г. до 14.09.2016г., както и сумата от 253,11лв. – наказателна лихва/обезщетение за забава/, начислена за периода от 09.05.2015г. до 14.09.2016година.

ОСЪЖДА  „Ю.Б.“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание чл. 77 от ГПК сумата в размера на 487,35 лв. по сметка на СГС за назначения особен представител.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ от бюджета на съдебната власт, от сметката на СГС в полза на адвокат Д.П., сумата 487,35 лв. - възнаграждение за особен представител на М.И. пред въззивната инстанция, за което да се издаде РКО.

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.