№ 1500
гр. Русе, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20254520103082 по описа за 2025 година
Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че с ответницата са
сключили рамков договор за предоставяне на мобилни услуги и закупуване на
устройство при задължение за заплащане на месечна цена/погасителни вноски. Твърди
се, че е налице неизпълнение на задълженията за месечни плащания по договора, като
общия размер на задължението бил 3677,64 лв.- главница, от която сума 836,49 лв.
били неплатени суми за електронни съобщителни услуги, 1417,92 лв. – неплатени
суми за устройство по договор за продажба на изплащане, а 1423,23 лв. - неустойки за
предсрочно прекратяване на договора. По реда на заповедното производство по
приложеното ч.г.д. №1*** г. претендирали сумата ведно със законна лихва за период
от 10.02.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 790,06 лева
(седемстотин и деветдесет лева и 06 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 20.08.2022 г. до 10.02.2025 г. върху посочената обща сума от 3677,64 лв., но
по същото ответницата подала възражение и представила доказателства за частично
плащане – за сумата от 3677,64 лв. След размяна на книжа между страните съдът, с
определение № 1713 / 11.04.2025 г., приел, че длъжникът е заплатил изцяло
присъдената по заповедта за изпълнение главница, че възражението по реда на чл.
414а, ал. 1 ГПК е допустимо, но е само частично основателно, че заповедта за
изпълнение следва да се обезсили частично за сумата от 3677,64 лв. и предвид това, че
заявителят поддържа заявлението в частта за сумата от 790,06 лева следва да му се
дадат указания да предяви иск по чл. 415 ГПК за вземането си за мораторна лихва.
Така били дадени указания за установяването на задължението за сумата от 790,06 лв.
1
по исков ред, което се претендира с исковата молба по настоящото дело.
Съдът квалифицира правно предявения установителен иск по чл.422 във
вр. чл.415 от ГПК.
Ответницата не е подал отговор. Депозирала е становище, с което
отново се позовава на погасяване на задължението и представя писмени доказателства
за плащане, идентични с тези, приложени към възражението по заповедното
производство.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
По приложеното ч.гр.дело №1*** г. на РРС са представени преписи от
договор за предоставяне на мобилни услуги, договор за продажба на изплащане на
устройство и приемо-предавателен протокол. Със същите страните се договарят
ищецът да предостави на ответницата мобилни услуги за посочен телефонен номер и
мобилно устройство, което да се изплаща на месечни вноски. С оглед сключването на
договора и споразумението за срок е уговорена преференциална цена на устройството
в случай на спазване на условията по договора. Посочени са дължимите месечни
вноски и неустойките при неизпълнение от страна на абоната. От същите и от
представените от ищеца текущо издавани месечни фактури за периода е видно, че
ответницата е натрупала общо задължение в размер на 3677,64 лв.- главница, от която
сума 836,49 лв. били неплатени суми за електронни съобщителни услуги, 1417,92 лв. –
неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, а 1423,23 лв. -
неустойки за предсрочно прекратяване на договора като задълженията са натрупани
през периода от 20.07.2022 г. до 13.02.2023 г., както и неустойки за предсрочно
прекратяване на договора в размер на три месечни такси и за отстъпка за
предоставеното устройство на преференциална цена. Върху общия размер на сумата
ищецът е начислил и лихва за забава от падежа на всяка месечна фактура до датата на
подаване на заявлението по ч.гр.дело №1*** г. на РРС – общо 790,06 лв. Ответницата е
заплатила частично задълженията си, но представените от нея платежни документи са
идентични с тези, приложени към възражението по заповедното производство и
покриват само дължимата главница в размер на 3677,64 лв. Въпросът е дали върху
същата се дължи лихва за забава и ако да в какъв размер. От документацията по
делото е видно, че не става въпрос за еднородно задължение от 3677,64 лв., а за
отделни задължения, дължими на различни правни основания – месечни вноски: 1. за
мобилни услуги и 2. за устройство на изплащане; 3. Неустойка: 3.1 за невърнато
устройство; 3.2 неустойка в размер на три месечни стандартни такси и 3.3 – неустойка
за дадена отстъпка от цена. Месечните задължения по т.1 и т.2 са падежирали при
уговорените срокове в договора между страните и по отношение на същите не е
необходима покана по чл.84, ал.2 от ЗЗД за да се постави длъжника в забава. Не така
стоят нещата обаче със задълженията за неустойка. Същата не е периодично месечно
2
задължение и възниква едва след неизпълнение от страна на длъжника, поради което
за да бъде поставен същия в забава е било необходимо да се изпрати покана по чл.84,
ал.2 от ЗЗД, в която ясно и точно да се посочат задълженията му за неустойки по
основание и размери и да се отправи покана за заплащането им в подходящ срок, а в
случая не са изложени доводи за такава, нито са представени доказателства в тази
насока. С оглед на това съдът приема, че върху сумата от общо 1423,23 лв. –
неустойки по договора не се дължи лихва за забава, с оглед на което искът за лихва
върху тази сума, която при математически изчисления съдът установи в общ размер на
397.80 лв. за периода от 30.12.2022 г. до подаването на заявлението по заповедното
производство е неоснователен. От изложението на ищеца както в заповедното
производство, така и по настоящото дело, а също и от представените доказателства
изобщо не е ясно как и защо за падеж на тези задължения е определена датата
30.12.2022 г., в коя разпоредба от договора между страните евентуално е предвидена
по реда на чл.84, ал.1 от ЗЗД или кога и как е връчена покана за изпълнение на същите
по реда на чл.84, ал.2 от ЗЗД. С оглед на това предявеният по делото установителен
иск следва да се уважи само до размер на 392,26 лв., а за горницата до 790,06 лв. да се
отхвърли.
С оглед на частичното уважаване на иска и на осн. чл.78 от ГПК ищецът има
право на 49,65 % от разноските по настоящото дело и 91,10% от тези по заповедното
производство, с оглед на което и предвид представения списък на разноските следва да
му се присъдят разноски в размер на 337,05 лв.
По изложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на "А1 България" ЕАД с ЕИК:
********* и адрес: гр. София 1, ул.КУКУШ 1, общ. Столична, обл. София (столица)
задължението на Н. К. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Русе, УЛ.*** № 11, вх.1, ет.2,
ап.3, общ. Русе, обл. Русе да заплати на кредитора А1 България ЕАД с ЕИК: *********
и адрес: гр. София 1, ул. Кукуш № 1, общ. Столична, обл. София в размер на сумата от
392,26 лв., представляваща мораторна лихва до 09.02.2025 г. върху претендираната
главница по заповедното производство по ч.гр.дело №1*** г. на РРС и ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част – за горницата до 790,06 лв.
ОСЪЖДА Н. К. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Русе, УЛ.*** № 11, вх.1,
ет.2, ап.3, общ. Русе, обл. Русе да заплати на кредитора А1 България ЕАД с ЕИК:
********* и адрес: гр. София 1, ул. Кукуш № 1, общ. Столична, обл. София да заплати
на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 337,05 лв. – разноски по
делото, включваща както разноските по настоящото дело, така и тези по заповедното
3
производство по ч.гр.дело №1*** г. на РРС.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването
на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4